№ 72
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20221000500913 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 260117 от 30.09.2021г., постановено по т.дело
№ 21/2021г. по описа на ОС-Враца, е осъдено дружеството ЗД „ЛЕВ ИНС”
АД да заплати на К. Б. Х., сумата от 10000 лв. на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 01.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от
21.09.2020г. до окончателното изплащане, като искът за разликата до
предявения размер от 40 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба от К. Б. Х., с която се обжалва съдебно
решение № 260117 от 30.09.2021г., постановено по т.дело № 21/2021г. по
описа на ОС-Враца в частта, в която е отхвърлен предявения иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, за
разликата над уважения размер от 10 000лв. до 30 000лв.
Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната му
част е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства.
1
Сочи се още, че определеният размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост,
установен в нормата на чл.52 от ЗЗД, тъй като първостепенният съд при
определяне на размера на присъденото обезщетение не е отчел степента и
интензивността на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния период, характера и вида на уврежданията, наличието на
трайни последици за здравословното състояние на ищеца. Поддържа се, че
справедливият размер на обезщетение съответства на сумата от 30 000 лв.
Жалбоподателят оспорва приетото от съда съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца в размер на 50%, като твърди, че
същото не е било конкретизирано с отговора на исковата молба, съотв. е
недоказано от събраните по делото доказателства в частта му досежно
приетото от съда знание у пострадалия за употребата на алкохол от прекия
делинквент.
По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени съдебно решение № 260117 от 30.09.2021г., постановено по
т.дело № 21/2021г. по описа на ОС-Враца, в обжалваните части и да уважи
предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществен
вреди до размера на 30 000лв. ведно със следващата се законова лихва.
Претендира разноски пред настоящата инстанция, съставляващи
дължим адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА.
Въззиваемата страна – ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД, депозира писмен отговор по
подадената въззивна жалба от К. Х.. Излага подробно становище относно
неоснователността на подадената въззивна жалба.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266 от ГПК.
В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и
същото се установява от събраните по делото доказателства, в т.ч. и от
Протокол за ПТП, АУАН № 53/20г. , НП, и заключение на САТЕ, на
01.07.2020г. при управление на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** С.
С. С. е нарушил правилата за движение по пътищата и на пътя за с.Гложене,
2
общ.Козлодуй,, на ул.“Ленин“ №8 е самокатастрофирал. Причина за
катастрофата е управлението на автомобила с превишена скорост и загубата
на контрол от водача, който е управлявал автомобила с 1,17 промила алкохол
в издишания въздух, при което автомобилът напуска пътното платно, блъска
се в неподвижно препятствие ( жилищна бетонна ограда) и се установява
извън платното за движение. Безспорно между страните по делото е, че
ищецът е бил пътник в лекия автомобил.
Безспорно е още, че към датата на процесното ПТП ЗД “ЛЕВ ИНС“ АД
е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
водачите на МПС относно лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ***.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на К. Б. Х. е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да
предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна
застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за
чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно -
обезпечителна. В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ
срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява
основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи
3
на сложния фактически състав на посочената правна норма.
Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице
предпоставките за уважаване на заявената искова претенция.
За да се ангажира отговорността на дружеството-ответник е необходимо
да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него
водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно
деяние, довело до увреда на ищеца, от което той търпи болки и страдания,
подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка между
деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на
чл.45 ал.2 от ЗЗД.
В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да
докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което в случая е сторено.
От представените АУАН и НП, чиито констатации не са оспорени от
страните и които съставляват официални документ се установява вината на
С. С. за причиняване на процесното ПТП.
Предвид заключенията на приетите без оспорване от страните в
първоинстанционното производство САТЕ и СМЕ, съдът приема за доказан
факта, че при процесното ПТП са причинени на ищеца следните увреди:
сублукация (непълно изкълчване) на лява ключично-лопатъчна става,
разкъсно-контузна рана на лицето и лявата китка, охлузвания в лява
слепоочна област, охлузвания на двете подбедрици, кръвонасядане на клепача
на лявото око.
Съдът приема за доказано, че получените увреди са в пряко причинно-
следствена връзка с деликтното поведение на водача на лекия автомобил С.
С..
Оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото
застрахователно обезщетение решаващият състав намира за неоснователни.
Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД като е отчел конкретни факти и обстоятелства е определил справедлив
размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Отчетен е вида и характера (вкл. трайния характер на останалия белег) на
уврежданията на ищеца, продължителността и интензивността на
4
претърпените от него болки и страдания, свързани с процеса на
възстановяване. Взета е предвид възрастта на ищцата, както и факта, че е
било проведено само консервативно лечение.
Настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира събраните в тази
насока гласни доказателства (показания на свид. Х.) , които изцяло се
подкрепят от заключението на СМЕ. Ищецът е претърпял леки телесни
увреди- разкъсно-контузни рани и охлузвания, които са били обработени и
зашити с местна упойка. Изкълчената става е била лекувана извънболнично,
чрез обездвижване за около 30 дни. Ищецът е търпял по-интензивни болки и
страдания за около 14 дни. Към момента на извършване на СМЕ здравето на
ищеца е напълно възстановено.
При определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд е
съобразил обществения критерий за справедливост и съдебната практика,
размера на застрахователните лимити и правилно е преценено от
първостепенния съд, че сумата от 20 000 лв., представлява справедливо
обезщетение, с което се репарират в пълен размер причинените на ищеца
неимуществени вреди. Тази сума е намалена пропорционално предвид
приетия процент на съпричиняване до размера на 10 000 лв.
По наведеното във въззивната жалба възражение за занижаване размера
на определеното обезщетение за неимуществени вреди: Съдът намира това
възражение за неоснователно и недоказано; първоинстанионният съд
правилно и законосъобразно е приел, че сумата от 20 000 лв. обезщетява в
пълен размер претърпените от ищеца вреди.
Травмите са напълно излекувани понастоящем без очаквания за
негативни последици. Единствената трайна последица е останал белег на
слепоочието на ищеца. Настоящият съдебен състав не приема за доказано, че
ищецът е получил мозъчно сътресение, напротив видно е от заключението на
СМЕ, че ищецът не е губил съзнание, нямал е гадене и повръщане, т.е. не са
били установени признаци на мозъчно сътресение и в най-лека
форма.Изкълчването на лявата ключица е било непълно, наложило се е
единствено медикаментозно болкоуспокоително лечение в първите дни.
Раните са били повърхностни и са заздравели напълно в рамките на 10-14
дни.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че сумата от
5
20 000лв. репарира в пълен обем претърпените от ищеца неимуществени
вреди, и същата не може да бъде увеличена.
По наведеното във въззивната жалба оплакване относно приетото от
първоинстанционния съд възражение за съпричиняване: Настоящата съдебна
инстанция намира, че първоинстанионният съд правилно и законосъборазно е
приел съпричиняване на вредоноснния резултат от страна на пострадалото
лице в размер на 50%.
Видно от заключението на приетите от първоинстанционния съд СМЕ
е САТЕ, ищецът е пътувал на предна дясна седалка в автомобила без
поставен предпазен колан и е получил всички травми от удар в арматурното
табло и предното стъкло и усукване на тялото му, който не би настъпил при
поставен предпазен колан, т.е. травмите биха били предотвратими с
вероятност клоняща към 100%, ако ищецът би бил с поставен предпазен
колан.
Настоящата съдебна инстанция намира за доказано и второто
обстоятелство, твърдяно от ответника и относимо към възражението за
съпричиняване: видно от представените от ищцовата страна писмени
доказателства - Протокол за ПТП, АУАН, НП, сведение от ищеца,
съдържащо се в приложеното АНП, което настоящият съдебен състав цени
като частно писмено доказателство, изходящо от ищеца и съдържащо
признание на неизгодни за него факти, делинкветнът е управлявал лекия
автомобил след употреба на алкохол ( 1,17 промила в издишания въздух) и
това обстоятелство е било известно на ищеца, т.к. двамата заедно са
употребили алкохол, след което са предприели процесното пътуване.
Настоящата съдебна инстанция намира за доказано твърдяното от
ответната страна обстоятелство, че ищецът е знаел за употребата на алкохол
от водача на лекия автомобил, доколкото не се оспорва от ищеца
обстоятелството, а напротив същото се твърди от него, че времето на
последните 5-6 часа преди настъпване на ПТП, той е прекарал в компанията
на прекия делинквент.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
поведението на ищеца, да пътува без поставен предпазен колан, в автомобил,
управляван от пиян водач, е допринесло в значителна степен за настъпване
на вредоносния резултат, като приетия от първоинстанционния съд процент
6
(50%) на съпричиняване е дори занижен (но същия не се обжалва от
застрахователя). В случая от значение е наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, която
причинна връзка съдът приема за доказана (ПП 17/1963г. на ПВС).
Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е прил
съпричиняване до размера на 50% на вредоносния резултат от страна на
ищеца и е намалил приетата за справедлива сума за обезщетяване на
претърпените от него неимуществени вреди до размера на 10 000 лв.
По възражението на жалбоподателя, че възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия не е редовно направено (т.к. не са
уточнени конкретните обстоятелства, на които то се основава), поради което
и не е следвало да бъде разглеждано от първоинстанционния съд: това
възражение на жалбоподателя е неоснователно, т.к. видно от отговора на
исковата молба възражението за съпричиняване е направено своевременно и
въз основа на обстоятелства, известни на страните във връзка с проведената
между тях писмена кореспонденция по повод искане от пострадалия за
изплащане на обезщетение, съставляваща абсолютна предпоставка за
провеждане на настоящото производство. Видно е от доказателства,
съдържащи се в образуваната при ответното дружество щета, представени от
ищеца, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат поради
пътуване при водач, употребил алкохол, е направено още с отговора на
искането за обезщетяване и е поддържано в отговора на исковата молба. Още
повече, че съгл. трайната съдебна практика, (вкл. съгл. посочената такава от
жалбоподателя във въззивната жалба), възражението за съпричиняване може
да бъде уточнявано в хода на производството, вкл. и чрез конкретизиране или
посочване на нови обстоятелства, на които то се основава, предвид факта че
ответникът по иска не е участник в ПТП, или в проведените досъдебни
наказателни производства и фактите, установени в тези производства за него
имат характера на новоузнати такива.
Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя сочената във въззивната
жалба съдебна практика, но намира че същата е неотносима към настоящия
казус, предвид изложеното по-горе.
По изложените съображения предявения иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпените от
7
ищцата неимуществени вреди се явява основателен за сумата от 10 000 лв.,
като за разликата до претендирания размер от 30 000 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен
С оглед изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските: С оглед изхода от правния спор пред настоящата
инстанция на въззиваемата страна се дължат разноски, но такива не се
претенедират и съотв. не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260117 от 30.09.2021г.,
постановено по т.дело № 21/2021г. по описа на ОС-Враца , в обжалваната му
част.
В ОСТАНАЛАТА му необжалвана част съдебно решение № 260117 от
30.09.2021г., постановено по т.дело № 21/2021г. по описа на ОС-Враца, е
ВЛЯЗЛО В СИЛА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8