Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр. Пазарджик, 21.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова
АНД № 440/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.Б.Х., ЕГН **********, с адрес ***, против
Наказателно постановление № 20-1006-000036
от 16.01.2020 г. издадено от Началника Група в Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР- Пазарджик, с което на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.20
ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, постановено при неправилно
изяснена фактическа обстановка и при липса на вина от страна на жалбоподателката,
поради което се иска и неговата отмяна, както и изпращане на АНП на АНО с
указания за произнасяне по направеното оспорване на Протокол за ПТП.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно
призована се явява лично и с процесуален представител, чрез който поддържа
жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на НП и произнасяне по
направеното особено искане в жалбата, като излага обосновани доводи в подкрепа
на искането си. Не се претендират разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. По
делото е депозирано писмено становище, в което са изложени доводи за
законосъобразност на НП, издадено в пълно съответствие с относимите материално
правни и процесуални разпоредби, с което се иска потвърждаване на същото и
отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендират се разноски за
процесуално представителство.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, прие за установено следното от фактическа
страна:
Жалбоподателката е санкционирана с НП, за това че на
26.10.2019 г., около 18,50 часа, в с. л., на ул. „П.“ е управлявала лек
автомобил „***“ с рег. № ****КН, лична собственост, със скорост, която не й
позволява да контролира МПС при навлизане в ляв завой, при което губи контрол
над управляваното МПС, отклонява се в ляво и се блъска в бетонна ограда и
паркирани велосипеди. В резултат на това й поведение настъпило ПТП с материални
щети по автомобила.
Тези констатации били установени при извършена
проверка по повод подадена от жалбоподателката жалба в полицията. Работата по
същата била възложена на св. Б.Г.- мл. автоконтрольор в Сектор ПП при ОДМВР-
Пазарджик. След като взел обяснения за случилото се от жалбоподателката М.Х. и
посочения от нея друг участник в произшествието- св. П.Г., както и от пътника в
автомобила на Х.- св. В.П. и очевидецът П.М., св. Г. преценил, че вина за
настъпилото произшествие имала жалбоподателката Х.. Той съставил Протокол за
ПТП, след което съставил срещу жалбоподателката, в нейно присъствие, АУАН с бл.
№ 474871 от 06.01.2020 г.
Въз основа на акта, на 16.01.2020 г. било издадено
обжалваното НП, което било връчено лично на жалбоподателката на 19.02.2020 г.,
видно от разписката към постановлението. Жалбата против последното била
депозирана лично от санкционираното лице в съда на 26.02.2020 г., поради което
е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя- св. Б.Г. и
свидетелите В.П. и П.Г., както и от веществените доказателства и
доказателствени средства- СД с аудиозапис на приетия сигнал на тел.112 и снимки
на автомобила на жалбоподателката и мястото на нарушението.
При така
установеното от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на АНП, при вменяване и
описване на нарушението, е допуснато съществено процесуално нарушение, което
накърнява правото на защита на санкционираното лице до степен на невъзможност
за неговото адекватно упражняване. Отделно от това не беше доказан по безспорен
и категоричен начин от АНО, фактът на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателката по чл.20 ал.1 от ЗДвП.
Процесуалното нарушение се изразява в това, че в НП липсва подробно и
коректно описание на обстоятелствата, при които е извършено вмененото
административно нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП. При това положение
жалбоподателката не може да научи конкретните факти, очертаващи от обективна и
субективна страна състава на това нарушение, както и да го оборва.
В обстоятелствената част на НП, при описване на това нарушение е изписано
текстово, че преди ПТП водачът е управлявал автомобила със скорост, която не му
позволявала да контролира МПС, при което навлизайки в ляв завой, загубил
контрол над управлението, отклонил се в ляво и се блъснал в бетонна ограда и
паркирани велосипеди.
Първо не става ясно каква е тази бетонна ограда и къде се е намирала спрямо
платното за движение (част от пътя, ограда на сграда и др.), нито къде са били
паркирани автомобилите. Неясно е автомобилът напуснал ли е пътното платно. От
така направеното описание става ясно, че загубата на контрол според АНО, а и
актосъставителя, се дължи на това, че автомобилът е управляван със скорост,
която не позволявала контролирането му. Не е посочено обаче каква е била
стойността на тази скорост, за да се приеме, че тя е такава, която не ще може
да осигури контролирането на управляваното от водача МПС, респ. с каква скорост
е следвало да се движи автомобила, така че водачът му да го контролира
непрекъснато.
Следва да се каже също и това, че нарушението по чл.20 ал.1 от ЗДвП ще е
налице само, ако водачът умишлено не контролира непрекъснато управляваното МПС,
тъй като тази разпоредба му вменява задължение за този контрол. В тези случаи
водачът на МПС изгубва контрола върху същото поради субективни външни или
вътрешни фактори, който водят до разсейване на вниманието, липсата на
концентрация върху осъществяваната дейност (управление) и неадекватни действия
на органите участващи при управлението. Такива фактори например са заспиването
на водача, разсейването му, отклоняване на вниманието му и др. под. Казано с
други думи нарушението на тази разпоредба няма връзка със скоростта на
управление на МПС и ще е налице нарушение на цитираната разпоредба, само
доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта- управление с
неразрешена или несъобразена скорост. Ако е налице нарушение на режима на
скоростта, като неправилно избрана, в резултат на което се е стигнало до
неовладяване на МПС (загубата на контрол върху същото от водача), то последното
ще се прояви като вторичен ефект. Казано с други думи нарушението на чл.20 ал.1
от ЗДвП се изразява в недопустимо бездействие от страна на водача поради
различни външни или вътрешни фактори.
В конкретния случай в НП и АУАН при описанието на нарушението е посочено,
че жалбоподателката е управлявала МПС със скорост, с която при навлизане в ляв
завой е загубен контрола върху МПС и то се е отклонило в лява и е се е
блъснало. Тоест на жалбоподателката е вменено нарушение, че е управлявала МПС с
несъобразена скорост, в резултат на което е загубила контрол върху МПС.
Задължението на водачите да се движат със съобразена скорост се извежда от
разпоредбите на чл.20 ал.2 от ЗДвП и тази скорост следва да бъде в зависимост
от факторите визирани в цитираната разпоредба. Извършеното нарушение свързано с
режима на скоростта в резултат, на което е загубен контрола върху МПС, води до
нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП- в П.та или втората й хипотеза в зависимост от
факторите, с които водачът не се е съобразил, а не по чл.20 ал.1 от ЗДвП.
Всичко изложено до тук показва, че при съставянето на АУАН и НП е допуснато
още едно процесуално нарушение, водещо до невъзможност на лицето, срещу което е
повдигнато адм. обвинение, да разбере в какво нарушение е обвинено, респ. за
какво нарушение е санкционирано. В описанието на нарушението са вменени две
различни нарушения по чл.20 ал.1 от ЗДвП и по чл.20 ал.2 от ЗДвП. По този начин
драстично е нарушено правото му на защита, защото освен срещу правната
квалификация санкционираното лице се брани и срещу фактите.
Всичко това води до порочност на издаденото НП и е достатъчно основание за
неговата отмяна.
Само за пълнота обаче следва да се посочи, че актосъставителят и АНО не са
изследвали в достатъчна степен сочената от жалбоподателката хипотеза за внезапното
отклонение в ляво, което по нейните твърдения е предизвикано от
недисциплинирано поведение на друг участник в движението.
С оглед на изложеното до тук освен допуснатите процесуални нарушения,
останало недоказано до изискваната от закона степен на несъмненост, е останало
и виновното поведение на жалбоподателката нито под формата на пряк или
евентуален умисъл, нито на съзнавана или несъзнавана непредпазливост досежно
извършване на нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП. Това е още едно основание водещо
до незаконосъобразност на НП и неговата отмяна.
Относно искането за присъждане на разноски за процесуално представителство
на АНО, съдът намира, че следва да се остави без уважение с оглед изхода на
производството, а именно отмяна на НП.
Без уважение следва да се остави и направеното особено искане с жалбата, а
именно за даване на задължителни указания от страна на съда към АНО за
поправяне на изготвения Протокол за ПТП и отразяване на данни за другия
участник в ПТП, тъй като съдът в настоящия случай действа като въззивна
контролна инстанция по законосъобразността на атакуваното НП и няма
задължението, нито правомощията да дава указания на АНО в посочения смисъл.
Претенцията за това би могла да се разгледа от АНО след надлежното му сезиране
от заинтересованото лице.
Така мотивиран, след анализ на установените обстоятелства и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1006-000036 от 16.01.2020 г. издадено от Началника Група в Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР- Пазарджик, с което на М.Б.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева, като незаконосъобразно.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на АНО- ОДМВР- Пазарджик за присъждане на разноски и особеното искане на
жалбоподателката.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението му, пред Административен
съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: