Решение по дело №2459/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………/27.01.

Година 2020

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав

на седми януари

Година 2020

в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

секретаря                   Весела Станчева                                                            като разгледа докладваното от                съдията             търговско дело № 2459 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

Предмет на разглеждане е искане с правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ.

 

Ищецът Национална агенция за приходите твърди, че ответникът „С.Е.А.И.“ ЕООД не е изпълнил свои изискуеми публични държавни вземания, установени с три влезли в сила ревизионни актове – задължение за данък върху добавената стойност съответно за периодите: от 01.02.2008 г. до 28.02.2008 г. – 161106,65 лв.; от 01.05.2008 г. до 31.07.2008 г. – 533881,24 лв.; от 01.09.2008 г. до 30.11.2008 г. – 5966407,99 лв., от 01.01.2009 г. до 31,03,2009 г. – 2797375,45 лв. от 01.09.2009 г. до 30.09.2009 г. в размер на 3136515,34 лв. и от 01.10.2009 г. до 31.07.2010 г. – 16696207,42 лв. Поддържа да е налице основание за предположение, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност – чл. 608 ал. 2 ТЗ. Позовава се и на липсващо обявяване в търговския регистър на годишни финансови отчети повече от три години преди датата на предявяване на молбата за откриване на производството.

Ответникът, призован при условията на чл. 50 ал. 2 ГПК, не изпраща представител в съдебно заседание.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – служител с юридическо образование Петрова, поддържа молбата като прави искане за откриване на производство по несъстоятелност и спирането му.

Длъжникът не изразява становище и по съществото на спора.

Като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

С ревизионен акт № **********/16.05.2011 г. са установени публични задължения за ответното дружество – данък върху добавената стойност за месец септември 2009 г. и лихва. Ревизионният акт е връчен на 10.06.2011 г. на лице с указание да е пълномощник.

С последващ ревизионен акт № **********/04.11.2011 г. са установени публични задължения за ответното дружество – данък върху добавената стойност за месеците  февруари, май-юли, септември-ноември 2008 г. и януари-март 2009 г. и лихва. Удостоверено е двукратно посещение на адреса за кореспонденция (съответстващ и на вписания адрес на управление на дружеството) и констатирана пречка за връчване на съобщението като е предприета процедура за уведомяване по чл. 32 ДОПК.

С ревизионен акт № **********/31.10.2012 г. са установени публични задължения за ответното дружество – данък върху добавената стойност за месеците октомври-декември 2009 г. и януари-юли 2010 г. и лихва. Удостоверено е двукратно посещение на адреса за кореспонденция (съответстващ и на вписания адрес на управление на дружеството) и констатирана пречка за връчване на съобщението като е предприета процедура за уведомяване по чл. 32 ДОПК.

 

По партидата на ответното дружество са обявени годишни финансови отчети за 2008 г. и 2009 г.

От доклада на вещото лице се установява, че не е получил достъп до счетоводните книги на дружеството – счетоводната къща, обслужвала дружеството много отдавна не поддържат контакт с дружеството. Съдействие не получил и от ТД на НАП.

По делото не се установява и в указания на кредиторите срок да е привнесена определената сума за посрещане на началните разноски.

 

При установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Законът овластява държавата, легитимирайки се с установени публични вземания, произтичащи от осъществена търговска дейност, да постави под въпрос способността на търговското предприятие да участва адекватно в стопанския обмен. При доказана невъзможност с регулярните си приходи от търговска дейност предприятието да покрива краткосрочните си задължения в относително продължителен период от време правният ред утвърждава процедура за оползотворяване потенциала на търговското предприятие, съответно за осребряване на наличното имущество за удовлетворяване на формираните задължения. В тази насока търсената в процеса защита предполага да бъде установено специално качество на длъжника – търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; материалноправната легитимация на ищеца, произтичаща от изискуемо задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, породено от търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане и трайно установена невъзможност за ответника да обслужва задълженията си.

Правноорганизационната форма на ответника го определя като търговец по смисъла на закона.

По делото нито се твърди, нито се установява в предвидения от закона срок да са били обжалвани съставените ревизионни актове, съответно някой от тях да е бил отменен. При тези обстоятелства съдът приема за установено, че държавата, чиито права отстоява ищецът в производството се легитимира като кредитор по смисъла на чл. 608 ал. 1 т. 2 ТЗ.

Доверието в търговския оборот произтича от уеднаквените правила за осчетоводяване на резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава тази информация – чл. 51 ТЗ. В този смисъл счетоводно отразените данни са и основа за преценка дали и доколко дейността се осъществява в съответствие с разумната търговска практика при поддържане на адекватно съотношение между актив и пасив, обезпечаващо разплащане в разумен срок.

Законът задължава търговеца периодично и да огласява обобщената информация за резултата от стопанската си дейност – чл. 40 ал. 1 т. 1 б. „б“ от Закона за счетоводството, отменен понастоящем и последващият нормативен акт, регламентиращ същия въпрос с чл. 38 ал. 1 от ЗСчет. Установява се, че дружеството не е изпълнило това свое задължение. Невъзможността за непосредствен анализ на резултата от стопанската дейност обуславя приложение на нормативно утвърденото предположение за неплатежоспособност, а моментът на това състояние се припокрива с осъществяване на фактите, указани с нормата.

С влизане в сила на ревизионния акт публичното задължение бива определено по основание и размер. От този момент установеното задължение става и изискуемо. Ето защо настоящият състав приема за установено в процеса изискуемо публично задължение към 25.06.2011 г. в размер на 2691721,31 лв. – ДДС и лихва в размер на 444794,03 лв. По делото не се твърди, а и не се установява тези задължение да са били погасени. Нормата на чл. 608 ал. 3 ТЗ утвърждава предположение за настъпила неплатежоспособност, когато търговецът не е погасил всичките си задължения. При тези обстоятелства съдът приема за налично състояние на неплатежоспособност с начална дата 25.06.2011 г.

По делото не се доказва ответникът да разполага с имущество, покриващо първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. Въпреки указаната необходимост на кредиторите да привнесат сума, гарантираща разноските по смисъла на чл. 723 т. 2 ГПК, ответникът следва да бъде обявен в несъстоятелност, а производството – да бъде спряно. Макар и самият закон да препятства разпоредителните действия от името на прекратеното по силата на закона юридическо лице, съдът приема, че следва да оповести изрично и това ограничение в правата му.

 

По разноските

Нормата на чл. 81 ГПК свързва произнасянето по отговорността за разноски в съдебно производство от нарочно заявено искане. Такова в случая не е заявено.

Ищецът е освободен от задължение да предплати държавна такса, поради което сумата следва да бъде събрана от ответника.

Предвид установената съдебна практика за разширително тълкуване на нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК съдът приема за основателно претендираното възнаграждение за юрисконсулт макар и ищецът да е представляван в процеса от служител с юридическо образование, а не от лице, ангажирано по силата на трудовото си правоотношение да осигурява правна защита и съдействие на работодателя си.

 

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "С.Е.А.И." ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, р-н „Красно село“. Бул. „********по молба на Национална агенция по приходите с адрес по делото: гр. София, бул. ********

ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 25.06.2011 г.

ОТКРИВА на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на "С.Е.А.И." ЕООД, ЕИК ********.

ДОПУСКА ЗАПОР и ВЪЗБРАНА върху имуществото на "С.Е.А.И." ЕООД, ЕИК ********.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на търговското предприятие.

ОБЯВЯВА "С.Е.А.И." ЕООД, ЕИК ******** в НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.

СПИРА производството по несъстоятелност.

УКАЗВА на кредиторите, че при непредставено доказателство за внесена сума в размер на 4000 лв. по депозитната сметка на Софийски градски съд в едногодишен срок, считано от обявяване на решението в търговски регистър, производството по несъстоятелност ще бъде прекратено, а търговецът – заличен.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК вр. чл. 620 ал. 5 ТЗ "С.Е.А.И." ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, р-н „Красно село“. Бул. „********да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата 250,00 лв. – държавна такса в производството по несъстоятелност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 8 ГПК "С.Е.А.И." ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, р-н „Красно село“. Бул. „********да заплати на Национална агенция по приходите с адрес по делото: гр. София, бул********сумата 100,00 лв.

Решението може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София.

 

Препис от решението да бъде изпратен незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 от ТЗ.

Решението да бъде обявено и в книгата по чл. 634в ТЗ.

 

СЪДИЯ: