О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№………, гр.Бургас, 09.11.2020 год.

 

          БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, 4 въззивен състав, в закрито заседание на шести ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Пепеляшев

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.Георги Иванов

2.мл.с.Диана Асеникова

                                                                                                  

сложи за разглеждане ВЧН дело № 1115/2020г. по описа на БОС, докладвано от съдията-докладчик Георги Иванов и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е  по реда на чл.243 ал.7 от НПК.

Образувано по повод частен протест на прокурор от Районна прокуратура, гр.Бургас против определение №1325, постановено на 30.09.2020г. по ЧНД №3759/20г. от Районен съд - гр.Бургас, с което е отменено постановление на БРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство ДП №533/2018г. по описа на I-во РУ-Бургас (пор.№1345/2018г по описа на БРП), водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.‘‘а“, вр. с чл.342, ал.1 от НК. Иска се определението на РС да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и да се потвърди постановлението за прекратяване. Прокурорът счита, че са извършени всички възможни действия за разкриване на обективната истина и не е налице  установената от РС непълнота на доказателствения материал.

Бургаският окръжен съд, проверявайки обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение, във връзка с изложените в частният протест, установи следното:

Досъдебно производство ДП №533/2018г. по описа на I-во РУ-Бургас, пор.№1345/2018г по описа на БРП е образувано на 08.05.2018г. по реда на чл.212, ал.1 от НПК, за престъпление по чл.343, ал.1, б.‘‘а“, вр. с чл.342, ал.З, б.“а“ от НК. Извършени са множество действия по разследването – проведени са разпити на всички свидетели-очевидци, както и на други свидетели, възприели важни обстоятелства преди и след инцидента. Назначени и изготвени са заключенията по 3 експертизи-съдебно- медицинска, съдебно-психиатрична и комплексна автотехническа и оценъчна, приобщени са писмени доказателства. В хода на воденото разследване не са конституирани  обвиняеми лица по реда на чл. 219 от НПК. С Постановление от 02.09.2020год. РП-Бургас е прекратила ДП №533/2018г. по описа на I-во РУ-Бургас (пор.№1345/2018г по описа на БРП), водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.‘‘а“, вр. с чл.342, ал.3, б.“а“ от НК поради липса на извършено престъпление. Наблюдаващият прокурор приел, че от събраните по ДП доказателства се установявало, че водачът М.П. е получил епилептичен припадък, което състояние определил като краткотрайно разстройство на съзнанието, заради което той не е могъл да разбере свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си към момента на инцидента. Наблюдаващият прокурор счел, че по време на извършване на престъплението не разполагал с годен за наказателна отговорност субект съгласно чл.33, ал.1 НК, поради което и на основание чл.24, ал.1 т.1 от НПК е прекратил наказателното производство по ДП №533/2018 г по описа на I-во РУ-Бургас.

Постановлението на прокурора е било обжалвано от управителя на  ЮЛ „Д.“ООД - собственик на увреденото МПС пред РС Бургас, който в пределите на правомощията си по чл. 243 ал.4 от НПК е постановил определение, с което е отменил атакувания прокурорски акт и го върнал на БРП. Районният съд е приел, че не били събрани всички необходими доказателства по делото: не били събрани доказателства дали водачът П. е изпробван за употреба на алкохол след инцидента, както и дали същият притежавал валидно СУМПС, неизяснен според РС останал и въпросът как пристигналите на място медици са установили, че П. е страдал от епилепсия.   

Настоящият състав на ОС-Бургас, след като са запозна с материалите по ДП №533/2018г. по описа на I-во РУ-Бургас, пор.№1345/2018г по описа на БРП, приема за установена следната фактическа обстановка:

През 2012г. М. Г. П. преживял черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка, субдурален хематом, вътремозъчен кръвоизлив. В резултат от тази травма развил постравматична епилепсия, характеризираща се с редки малки и големи епилептични припадъци, която лекувал медикаментозно. Преди настоящия инцидент, на 06.10.2017г. П. посетил своя лекуващ лекар – св.В. М. за изписване на лекарства. Д-р М. му предписал лечение с Depakine Chrono. В листовката на лекарството било отразено, че „ако заболяването не е овладяно т.е. продължите да получавате гърчове е опасно да шофирате“.   

Към октомври 2017 М. Г. П. бил правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС №28200713, кат. В АМ, и се водил на отчет в ОД МВР Бургас.

На 29.10.2017г., около 15,00ч., по бул.“Тодор Александров“ в посока от ж.к.“М.Рудник“ към кръстовище с ул.“Спортна“ Г.В.Г. - Н. управлявала товарен автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ А 6678 МС, собственост на „Д.“ООД. Движела се в средната лента за движение като при приближаване до светофара намалила скоростта си на 60 км/ч. Времето било ясно, сухо, в светлата част на денонощието. По същото време и място, малко по назад от нейния автомобил П. управлявал автомобил „Опел Корса“ с рег.№А 4784 ВК. Движил се с 79 км/ч. В този момент П. получил епилептичен припадък и изгубил контрол над автомобила си. Продължил да се движи със скорост от 79км/ч и настигнал преднодвижещия се автомобил „Форд Фокус“. Когато св.Н. видяла, че друг лек се движи зад нея с висока скорост, веднага предприела маневра да се премести в дясната лента за движение. Докато се премествала, обаче била ударена в задната лява част от автомобила, управляван от П.. Вследствие на настъпилия удар лекият автомобил, управляван от Н., получил допълнително ускорение и ротация надясно, преминал през бус лентата и достигнал мантинелата вдясно на пътното платно, където спрял след удар с нея. От настъпилото ПТП, Н. не получила телесни увреждания. Лекият автомобил „Опел Корса“ достигнал дясната мантинела и след удар с нея се преобърнал през таван, като изминал около 10 метра и спрял в средата на кръстовището. От настъпилото ПТП, П. не получил телесни увреждания. При пристигане на служителите на МВР-А. и С. на мястото на инцидента П. заявил на св.А., че няма спомен за случилото се. Същото заявил и на св.Н., когато тя му потърсила обяснение за случилото се. Пристигналият на място екип на Спешна помощ на 29.10.2017г., около 15,03 часа констатирал, че при П. се касае най-вероятно за гърч. На П. било проведено терапевтично обслужване с 1 ампула Диазепам и тъй като пациентът бил повлиян от терапията бил оставен на място, т.е не се е наложило транспортирането му до болнично заведение.

Вследствие на ПТПто товарния автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ А 6678 МС бил тотално унищожен. Стойността му съгласно заключението на вещото лице  към 29.10.2017г. е 20 000 лв. Автомобилът бил застрахован в „ДЗИ-Общо застраховане“ и бил определен като пълна щета, за което управителя на „Д.“ ООД получил застрахователно обезщетение в размер на 17 657,22 лва.

Така описаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания, писмените доказателства и от заключенията на назначените в хода на ДП съдебно- медицинска, съдебно-психиатрична и комплексна автотехническа и оценъчна  експертизи. От тях безспорно се установява причинно-следствената връзка между увреждането на автомобила „Форд Фокус“ и настъпилото ПТП, както и механизма на неговото причиняване. От показанията на св.Н. и св.А., приобщената медицинска документация относно здравословното състояние на П. и заключенията на трите експертизи се достига до извод, че най-вероятната причина за ПТПто е загубата на контрол над лекия автомобил „Опел Корса“ от водача М.П. в резултат на получения от него епилептичен припадък по време на управлението на автомобила. В този смисъл и като отчете изминалия период от близо три години от датата на инцидента, въззивният състав счита, че разследващите органи са извършили всички минимално необходими и възможни към този момент следствени действия и са събрали  достатъчно доказателства, от които да се установи фактическата обстановка и да се определи каква е причината за ПТПто.  Ето защо БОС прие, че липсват основания, които да го мотивират да промени направените в постановлението за прекратяване фактически констатации.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка въззивният съд намира, че изводът на прокурора при БРП за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК не е обоснован в достатъчна степен. От фактическа страна прокурорът, е приел за установено, че по време на управляване на автомобила си П. е загубил контрол върху него поради изпадане в състояние на невменяемост. Безспорно е, че невменяемостта на дееца по време на извършване на деянието е основание, което изключва наказателната му отговорност, поради което деянието не е престъпление - чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. От друга страна обаче, невменяемостта, довела до загубата на контрол върху управляваното моторно превозно средство, не е основание да отпадне наказателната отговорност за предприетото управляване в "болестно или друго състояние, което може да застраши безопасността на движението"/ виж Решение № 121 от 4.07.1997 г. на ВКС по н. д. № 93/1997 г., 5-членен с-в/. В случая е установено, че П. страда от здравословен проблем с голяма давност отпреди настоящото деяние. От заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната експертизи се установява, че още от 2012г. П. е страдал от постравматична епилепсия, характеризираща се с редки малки и големи епилептични припадъци като на 06.11.2017г. т.е. 23 дни преди ПТПто П. е потърсил лекарска помощ и му е предписано лекарство Depakine Chrono, в листовката на което било отразено, че „ако заболяването не е овладяно т.е. продължите да получавате гърчове е опасно да шофирате“. В случая се касае за диагностицирана епилепсия, с ясно изявени пристъпи, въпреки която П. е предприел управление на МПС. Всеки водач на автомобил има задължението да спазва правилата за движение и по-конкретно разпоредбите на чл. 5, ал.1, т.1, чл. 20, ал.1 и ал.2 и чл. 181, т.4  ЗДвП. Според цитираните норми всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението и да поставя в опасност живота и здравето на хората, да е способен да контролира непрекъснато управляваното пътно превозно средство, да не превишава максимално допустимите скорости, а в рамките на разрешената скорост да избира такава, че да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, да не управлява моторно превозно средство в болестно или друго състояние, създаващо опасност за движението. Общото задължение на водачите на МПС, установено в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, включва и задължението им да не управляват МПС в болестно или друго състояние, създаващо опасност за движението. С други думи, установеното в  чл. 181, т. 4 от ЗДвП задължение на водача да не се управлява МПС в болестно състояние, създаващо опасност за движението, е част от дължимото поведение на водача, установено с общото правило на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В случая е установено, че П. знаейки за диагностицираното си хронично заболяване, водещо до получаване на припадъци, е управлявал МПС, изпаднал е в неспособност да го контролира в резултат на епилептичен припадък и е причинил ПТП, от което са настъпили значителни имуществени вреди. В този смисъл са и становищата на вещите лица, изготвили заключенията по съдебно- медицинска и комплексна автотехническа и оценъчна  експертизи. И двете са категорични, че епилепсията е болестно състояние, което изключва управлението на МПС.  В  заключението по комплексна автотехническа и оценъчна  експертиза ясно е посочено, че макар и с подобрено здравословно състояние водачът П. е знаел за възможни появи на епилептични припадъци и не е следвало да управлява автомобил. В известен смисъл близък до настоящия случай е разгледания в Решение № 121 от 4.07.1997 г. на ВКС по н. д. № 93/1997г. /цитирано по-горе/, където по приложението на чл.33, т.8 на ЗДвП/отм./, ВКС е приел, че "деецът носи наказателна отговорност за нарушаване на забраната да управлява МПС в болестно или друго състояние, което може да застраши безопасността на движението, дори ако това състояние е предизвикало невменяемост." В Решение № 571 от 18.V.1977 г. по н. д. № 400/77 г., III н. о., ВС е застъпил становището, че водач на моторно превозно средство, когато изпадне в състояние на невъзможност изобщо или правилно да възприема измененията в пътната обстановка, следва да носи отговорност за настъпили вредни последици само когато той по силата на непредпазливост се постави в това положение. Ето защо в постановлението за прекратяване на производството е следвало да се изясни и обсъди въпроса дали П. по силата на непредпазливост сам не се е поставил в състояние при което не е могъл правилно да контролира управляваното превозно средство, като се има предвид, че много добре е знаел за болестното си състояние и припадъците си. Само при положение, че отговорът на този въпрос се окаже отрицателен, прокурорът може да прекрати производството на основание чл.24,ал.1,т.1 НК.

С оглед на изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява крайния извод на БРС за отмяна на постановлението на БРП за прекратяване на наказателното производство  по ДП №533/2018г. по описа на I-во РУ-Бургас, пор.№1345/2018г по описа на БРП.

С оглед горното и на основание чл. 243 ал.8 от НПК, БОС

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Определение №1325 от 30.09.2020 год. по НЧД №3759/2020г. на РС-гр.Бургас, с което е отменено Постановление на РП-гр.Бургас от 02.09.2020 год. за прекратяване на наказателното производство  по ДП №533/2018г. по описа на I-во РУ-Бургас, пор.№1345/2018г по описа на БРП, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.‘‘а“, вр. с чл.342, ал.1 от НК и делото е върнато на БРП.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест.

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                    

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.                                 

                                                                    

 

                                                                                        2.