РЕШЕНИЕ
№ 1751
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110201539 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. В. Д. от гр. София, чрез пълномощника му –
адв.Р. П. - САК против Наказателно постановление № 42-0004631/19.12.2022
г., издадено от и.д.директор на РД“АА“-гр. София, ул.”Витиня” № 1,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по чл.92, ал.2 от
ЗАвПр, чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“, в размер на по 2000 (две хиляди) лева
за нарушение по чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ за
таксиметров превоз на пътници.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление и неговата отмяна. В тази връзка се сочи, че при
съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на нарушителя, тъй като с оглед съставения
му напълно нечетлив АУАН, последният не бил в състояне да разбере
фактическите и правни рамки на обвинението и своевременно да възрази
срещу акта.
На следващо място, в жалбата се твърди, че неправилно била приложена
1
санкционната разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, като в случая предвид
изложените факти приложима била нормата на чл.93, ал.2 от ЗАвПр.
В проведените по делото съдебни заседания, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява лично. Същият се представлява от упълномощения си
повереник –адв.Д. –САК. Последният в дадения ход по същество пледира за
отмяна на обжалваното наказателно постановление, по съображенията
изложени подробно в жалбата и предвид събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. Претендира присъждане на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, за което представя доказателства за
извършено плащане.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител. В съда е депозирано писмено становище по основателността
на жалбата. Прави се възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, ако същото надвишава размерът, предвиден в
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.11.2022 г. около 08:40 часа в гр. София, на бул.»Ломско шосе» на
спирка на градския транспорт в близост до бензиностанция «Шел» била
извършена проверка на лек таксиметров автомобил «Киа Сеед» с рег. № СВ
84 01 МК, собственост на «Йелоу 333». Автомобилът бил с поставен знак
«такси»и включен ЕТАФП на свободен режим (зелена светлина) за изчакване
и наемане на клиенти.
Водачът на автомобила К. В. Д. не представил на контролните органи от
РД»АА» - София разрешение за извършване на таксиметров превоз. На същия
св.В. на длъжност инспектор в РД»АА» съставил АУАН бл.№
330772/09.11.2022 г. за извършено нарушение по чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №
34 от 06.12.1999 г. на МТ за таксиметров превоз на пътници.
След запознаване със съдържанието на акта, препис от последния бил
връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. В срока по
чл.44, ал.1 ЗАНН също не е било депозирано възражение срещу АУАН.
На база на така съставения акт, без да се събират допълнителни
2
доказателства, било издадено атакуваното в настоящото съдебно
производство Наказателно постановление № 42-0004631/19.12.2022 г., с
което при идентичност на описанието на нарушението и правната му
квалификация, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр жалбоподателят е
санкциониран с налагане на глоба в размер на 2000 лева.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на
жалбоподателя на 10.01.2023 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК – АУАН с бл.№ 330772/09.11.2022 г., длъжностна характеристика на
длъжността „инспектор“, Заповед № 355/19.09.2022 г. на Изп.директор на
ИА“АА“ – София, Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на МТИТС, писмо
Столична община, дирекция „Транспорт“ с изх.№ СОА23-ДИ11-
1381/27.03.2023 г.; както и от гласните доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля -актосъставител,
от които се установяват времето и мястото на извършената проверката, както
и направените фактически изводи, намерили отражение в съставения АУАН.
От изисканата от съда и получена от Столична община, дирекция
„Транспорт“ информация се установява, че за лек таксиметров автомобил
«Киа Сеед» с рег. № СВ 84 01 МК,на 08.06.2022 г. е издадено разрешение за
таксиметров превоз на пътници с № 221747 и срок на валидност от 01.07.2022
г. до 31.12.2022 г. към регистриран търговец «Йелоу 333»АД, ЕИК
*********. Като водач, изпълняващ длъжността от името на регистрирания
търговец е вписан Иво Николов Горанов.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана срещу акт от категорията на обжалваемите.
Подадена е в преклузивния процесуален срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което същата е
процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
3
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, като
съображенията за този извод на съда са следните:
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление са
издадени от компетентни органи, съгласно разпоредбите на чл.48 и чл.49 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от
МТ, които кореспондират с разпоредбите на чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗАвП, както
и Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Спазени са сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. Спазени са изискванията на чл.42, чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН, като е
налице и съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване
на административно нарушение с обстоятелствената част на атакуваното
наказателно постановление. Нарушението е описано ясно и точно, така че
нарушителят е в състояние да разбере фактическите и правни рамки на
обвинението и адеквано да организира защитата си, което в действителност е
и сторил. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя. Ето защо, съдът намира, че в хода на административно-
наказателната процедура не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на издадения
санкционен акт.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността
на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административнонаказващият орган, тъй като именно той е субекта на
административнонаказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има извършено
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител.
По същество на нарушението съдът намира следното:
4
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34 от 1999 г.
за таксиметров превоз на пътници - При управление на таксиметров
автомобил водачът е длъжен да притежава валидно за съответната община
удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил", както и валидно
удостоверение за психологическа годност. При поискване от контролните
органи същият е длъжен да ги представи, както и документите, предоставени
му от търговеца, а именно: 1. разрешението за извършване на таксиметров
превоз, валидно за територията на съответната община.
Според посочената правна норма субект на нарушението е водачът на
таксиметров амтомобил. От показанията на свидетеля –актосъставител се
установява, че към момента на извършване на проверката жалбоподателят е
имал качеството водач на таксиметров автомобил, обозначен с опознавателни
знаци за извършване на таксиметрова дейност и в този смисъл е бил длъжен
да носи разрешение за извършване на таксиметров превоз. Безспорно е
установено, че същият е чакал пътници с включена зелена светлина, както и
че за процесния таксиметров автомобил марка «Киа Сеед» с рег. № СВ 84 01
МК на 08.06.2022 г. е издадено разрешение за таксиметров превоз на пътници
с № 221747 и срок на валидност от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г. към
регистриран търговец «Йелоу 333»АД, ЕИК *********, т.е. към датата на
извършване на проверката за автомобила е имало валидно разрешение за
извършване на таксиметров превоз.
По –нататък следва да бъде отбелязано, че съобразно разпоредбата на
чл. 24, ал. 1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници,
"Разрешението за извършване на таксиметров превоз, и холограмата се
издават от кмета на общината или упълномощено от него лице за всеки
отделен автомобил. ", а съобразно чл. 25 – " При извършване на дейността от
водач, от името на регистриран търговец, но за своя сметка, в разрешението
по чл. 24, ал. 1 се отбелязват и данните на водача.". Изводът е, че
коментираното разрешение поражда правото за извършване на таксиметров
превоз не само по отношение на конкретен, изрично посочен автомобил, но и
дейността следва да бъде извършвана от конкретното посочено лице, от
името на търговеца.
В конкретиката на настоящия казус като водач, изпълняващ длъжността
от името на регистрирания търговец - «Йелоу 333»АД е вписан Иво Николов
5
Горанов, а не жалбоподателят К. В. Д.. Последният в хода на проверката не е
представил на проверяващите го лица разрешението за извършване на
таксиметров превоз, валидно за територията на съответната община, което
очевидно не му е било предоставено от търговеца, тъй като разрешението е
поименно.
В случая безспорно се установява, че жалбоподателят К. В. Д. не е
притежавал разрешение за извършване на таксиметров превоз с процесния
автомобил, от името на регистрирания търговец за своя сметка, валидно за
територията на съответната община. Ето защо и правилно е била ангажирана
неговата административно-наказателна отговорност по смисъла на чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАвПр. Санкцията от 2000 лева е в абсолютно определен размер,
поради което съдът не следва да обсъжда въпроса за евентуалното ревизиране
на размера на наложеното наказание.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че при
правилно установена фактическа обстановка, квалифициране на нарушението
и посочване на точната санкционна норма и правилно определена санкция,
която се явява справедливо наказание за извършеното нарушение и ще
постигне необходимия превантивен и предупредителен ефект към спазване на
установения правов ред в страната, наказателното постановление следва да
се потвърди.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН право
на разноски има административно–наказващия орган, които до приключване
на съдебното следствие не е поискал присъждането на такива, поради което и
съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Искането на процесуалния
представител на жалбоподателя в тази насока, следва да се остави без
уважение, като неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 вр.ал.9 от ЗАНН и
чл.63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0004631/19.12.2022
г., издадено от и.д.директор на РД“АА“-гр. София, ул.”Витиня” № 1,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по чл.92, ал.2 от
6
ЗАвПр, чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр на К. В. Д. е наложено административно
наказание „глоба“, в размер на по 2000 (две хиляди) лева за нарушение по
чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ за таксиметров превоз
на пътници.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторените разноски по делото, като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7