РЕШЕНИЕ
гр.
София, 26.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 37 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът И.Л. (конституиран на мястото на починалата
в хода на делото Л.Л.) твърди, че след смъртта на баща
му Й. Л. на 02.02.2016 г. майка му Л.Л. е притежавала
4/6 ид. части от недвижим имот с идентификатор 68134.305.62.4.98, представляващ
апартамент № 98 с площ от 79,64 кв. м, находящ се в гр. София, ж.к. „*******вх.
*******като останалите 2/6 ид. части от имота са
притежавани от синовете на починалия Й. Л. – от ищеца и от ответника Л.Л. – всеки по 1/6 ид. част. Ищецът твърди, че на 19.05.2017
г. Л.Л. е продала на ответника Л.Л.
притежаваните от нея 4/6 ид. части от имота. Твърди, че към този момент тя е
страдала от сериозно психично заболяване (на 26.07.2016 г. ѝ е поставена
диагноза „рецидивиращо депресивно разстройство“), а впоследствие са установени и други нейни
заболявания, отразяващи се на мисловния ѝ процес. С решение на съда от
12.02.2018 г. Л.Л. е поставена под ограничено
запрещение. Ищецът твърди, че психичното ѝ състояние към момента на
сключването на договора за продажба не ѝ е позволявало да разбира своите
действия и последиците от тях. Поради това иска договорът да бъде унищожен по
отношение на половината от извършеното разпореждане с идеални части от имота, съответно
на наследената от него част, т.е. по отношение на разпореждането с 2/6 ид. части
от имота. Претендира разноски по делото.
Ответникът Л.Л. оспорва
иска. Твърди, че към момента на сключване на сделката Л.Л.
е била в състояние да изрази правновалидна воля, което е констатирано от
нотариуса, а също така следва като извод от обстоятелството, че по-късно съдът
е постановил само ограничено запрещение за ищцата. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно, а това е
видно и от представения нот. акт № 84 от 19.05.2017
г., че на посочената дата е сключен договор за продажба, с който Л.Л. е прехвърлила на ответника Л.Л.
притежаваните от нея 4/6 ид. части от правото на собственост върху недвижим
имот с идентификатор 68134.305.62.4.98, представляващ апартамент № 98 с площ от
79,64 кв. м, находящ се в гр. София, ж.к. „*******вх. *******заедно с
прилежащото зимнично помещение и 0,929% ид. части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.
Според представените
препис-извлечение от акт за смърт от 14.11.2020 г. и удостоверение за
наследници от 23.11.2020 г. Л.Л. (която е и
първоначалната ищца по делото) е починала на 13.11.2020 г. Нейните наследници
са синовете ѝ – ищецът И.Л. и ответникът Л.Л..
Видно от представеното решение на
СОС от 12.02.2018 г. (влязло в сила на 09.03.2018 г.) Л.Л.
е поставена под ограничено запрещение. Следователно към момента на сключване на
процесния договор за продажба от 19.05.2017 г. ищцата е била дееспособна.
Поради това съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЗД трябва да се изследва въпросът доколко
към този момент тя е могла да разбира и да ръководи действията си.
По делото са представени писмени
доказателства за здравословното състоянието на Л.Л.
както преди сключването на процесния договор, така и след това, включително към
момента на поставянето ѝ под ограничено запрещение – това са
амбулаторните листове за извършени прегледи на Л.Л. в
периода 07.07.2016 г. – 06.02.2018 г.,
медицинско направление от 31.08.2017 г., а също и съдебнопсихиатричната
експертиза, изготвена по делото за поставянето ѝ под запрещение, както и
самото съдебно решение по това дело. Последните две доказателства съдържат
информация за състоянието на Л.Л. при извършен
преглед от вещото лице в посоченото производство, както и за непосредствените
впечатления за нейното състояние, придобити от съда, постановил поставянето
ѝ под запрещение. Тези доказателства, макар и производни, следва също да
бъдат оценени, доколкото поради обстоятелството, че Л.Л.
е починала в хода на настоящото производство и преди изготвяне на
психиатричната експертиза по делото, вещото лице не е имал възможност да
придобие непосредствена представа за състоянието ѝ чрез личен преглед,
което налага да бъде максимално разширен кръгът на информацията, въз основа на
която да почива заключението на експертизата. Всички посочени доказателства са
съобразени от вещото лице при изготвянето на съдебнопсихиатричната експертиза
по делото, както е посочено в заключението.
Според заключението на вещото
лице от информацията, съдържаща се в посочените по-горе писмени доказателства,
следва извод, че Л.Л. е страдала от мозъчно-съдова
болест, корова атрофия, което състояние е обусловило деменция от лакунарен тип,
съчетана с депресивен синдром. Според вещото лице това състояние на Л.Л. със сигурност може да бъде отнесено към 2017 г. – 2018
г. с оглед на данните от психиатричната експертиза, изготвена по делото за
поставянето ѝ под запрещение, включително описаното лично впечатление на
съда за състоянието ѝ, а също така и посочените амбулаторни листове. В
близък момент преди извършването на процесната сделка от 19.05.2017 г. в
амбулаторния лист за преглед на Л.Л. от 24.04.2017 г.
е описано депресивно състояние (почувствала се е много потисната и плачела по
цял ден), както и интелектуално-паметов дефицит
(обърквала се и не била добре с паметта). Освен това следва да се посочи, че в
представените по делото доказателства (амбулаторни листове) има данни за
състоянието на ищцата, съответстващо според вещото лице на проявите на деменция, и от 2016 г. Според вещото лице, с оглед
естеството на деменцията, която се характеризира с
постепенно развитие и без светли периоди, трябва да се приеме, че и към момента
на процесната сделка състоянието на Л.Л. не ѝ е
позволявало да разбира и ръководи действията си. Според посочената норма на чл.
31, ал. 1 ЗЗД това обстоятелство обосновава извода, че процесната сделка е унищожаема.
При разпита си вещото лице
допълнително разяснява и че е възможно към момента на процесната
сделка Л.Л. да е запазила интелектуалния аспект на
дееспособността – възможността да разбира естеството на извършваните от нея
правни действия, както и правните последици, до които те водят – т.е. в
конкретния случай е възможно тя да е разбирала, че извършва сделка – продажба,
чрез която ще прехвърли собствеността върху притежаваните от нея идеални части
от имота на сина си ответника Л.Л.. Именно това е
установила и нотариусът, при която е извършена сделката и която е разпитана
като свидетел по делото – С.П.. Според свидетелката П.Л.Л.
е отговорила нормално на поставените от нотариуса обичайни въпроси относно вида
на сделката, която ще бъде извършена.
Същевременно вещото лице
разяснява при разпита си, а също и в заключението на експертизата, че
депресивното състояние, присъщо на деменцията, от
която е страдала Л.Л. към момента на сделката, е
прикривало интелектуално-паметния дефицит при нея, а освен това я е правило
податлива на чуждо влияние, особено от близките ѝ. При това положение,
дори и да е разбирала каква правна сделка извършва и какви са последиците от
нея (което сочи свидетелката С.П.), Л.Л. не е била в
състояние да вземе самостоятелно решение за извършването на сделката, особено
ако тя е била предложена от сина ѝ ответника Л.Л..
За това, че именно ответникът е организирал извършването на сделката, сочи в
показанията си и свидетелката С.П., според която ответникът се е свързал с нея,
за да уговори дата за сделката.
Така, предвид установеното
състояние на Л.Л. към момента на сделката, дори и тя
да е могла да разбира извършваното от нея, следва да се приеме, че не е можела
да вземе самостоятелно решение дали да извърши сделката, съответно не е можела
да откаже предложението на сина си, т.е. не е била в състояние да ръководи
действията си – липсвал е волевият аспект на дееспособността. Това е
достатъчно, за да се приеме, че сделката е унищожаема,
тъй като съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЗД достатъчно е да липсва един от
двата аспекта на дееспособността – интелектуалният (способност за разбиране на
свойството и значението на извършваното действие) или волевият (способност да
се ръководят действията), за да е налице порок в изразената воля, който да води
до унищожаемост.
В допълнение следва да се посочи,
че макар в нотариалния акт за процесната сделка да е отразено, че нотариусът се
е уварила в дееспособността на Л.Л., това не може да
се приеме за официално удостоверяване на способността на лицето да извършва
правно валидни действия. Според чл. 578, ал. 4 ГПК в нотариалното производство
нотариусът проверява дееспособността на участниците в производството, но
съгласно чл. 578, ал. 5 ГПК той проверява само възрастта на тези лица (дали са
навършили пълнолетие) въз основа на документите им за самоличност. Следователно
нотариусът проверява само формалната предпоставка за наличие на дееспособност –
навършването на пълнолетие, но не разполага с възможност да провери дали лицето
действително може да изрази правно валидна воля. Той не притежава и специални
знания в областта на психиатрията, за да извърши подобна проверка. Поради това
отразеното в нотариалния акт обстоятелство, че Л.Л. е
дееспособна не означава, че тя е била в състояние да изразява правно валидна
воля.
Следва да се съобразят и
показанията на другите двама свидетели, разпитани по делото. Свидетелката К.М.описва
състоянието на Л.Л. след 2016 г., което като цяло
съответства на констатациите на вещото лице относно симптомите на деменцията, от която тя е страдала – не е разпознавала
хора, които познава от години и с които живее в една и съща сграда, не е
реагирала адекватно при разговор, гледала е с празен поглед. От друга страна
свидетелят Т.Т.заявява, че не му е направило впечатление
да е налице промяна в поведението на Л.Л., въпреки че
я е виждал редовно (няколко пъти в годината), включително и през 2016 г. и 2017
г. Показанията на този свидетел обаче не са твърде конкретни, за да може да се
направи извод за състоянието на Л.Л., различен от
този, посочен по-горе. Свидетелят Т. посочва само общи въпроси, които му е
задавала Л.Л. всеки път, когато са се виждали – за
това какво образование имат децата му, дали са го завършили и какво работят – въпроси,
чието повтаряне при всяка среща между свидетеля и Л.Л.
(около 6 – 7 пъти годишно) по-скоро може да сочи на извод за нарушение на
паметта ѝ, отколкото за обратното. Свидетелят е конкретен единствено в
това, че Л.Л. е помнела името му. Това обстоятелство
обаче само по себе си, както и субективното впечатление на свидетеля, че
състоянието ѝ не е променено през последните 10 години, което при това не
съответства на данните от представените по делото медицински документи, не може
да разколебае изводът за състоянието на Л.Л., което е
резултат от деменцията, от която тя е страдала,
включително към момента на извършване на процесната сделка.
Следователно към момента на
сключването на процесния договор за продажба от 19.05.2017 г. продавачката Л.Л. е страдала от деменция,
съпроводена с депресия, което състояние ѝ е пречело да ръководи
действията си, а с голяма степен на вероятност може да се приеме, че дори е
възпрепятствало способността ѝ да разбира свойството и значението на
извършваните от нея правни действия. Поради това съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЗД
процесният договор за продажба следва да бъде унищожен за частта от
прехвърлените от Л.Л. идеални части от правото на
собственост върху имота, които следва да бъдат наследени от ищеца И.Л. – т.е.
за 2/6 ид. части. За останалите 2/6 ид. части, които са прехвърлени чрез
процесната сделка на ответника Л.Л., правото да се
иска унищожаване на сделката е наследено от ответника и поради съвпадението в
тази част в резултат от наследяването на качествата на ищец и ответник,
съответно на кредитор и длъжник по сделката, производството по делото е
прекратено в тази част. Поради това предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло в частта, в която производството по делото не е прекратено поради
сливането на качеството на ищец и ответник вследствие на смъртта на Л.Л., настъпила в хода на делото.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноските по делото, които възлизат общо
на 2 168,66 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА по иск на
И.Й.Л., ЕГН **********,
адрес *** срещу Л.Й.Л., ЕГН **********,
адрес *** на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД
договор за продажба от 19.05.2017 г., сключен между Л.Б.Л. и Л.Й.Л., по отношение на продадените с него 2/6 (две
шести) ид. части от недвижим имот с
идентификатор 68134.305.62.4.98, представляващ апартамент № 98 с площ от
79,64 кв. м, находящ се в гр. София, ж.к. „*******вх. *******състоящ се от три
стаи, кухня и други сервизни помещения, при съседи – имоти с идентификатори 68134.305.62.4.113
и 68134.305.62.4.97, заедно с прилежащото зимнично
помещение с площ от 7 кв. м и съседи – коридор, П.М.Т., двор и стълби, и заедно
с 0,929% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот с идентификатор 68134.305.62, който договор е обективиран в
нотариален акт № 84 от 19.05.2017 г., том I, рег. № 1078, нот.
дело № 78/2017 г. на нотариус с рег. № 344 на НК.
ОСЪЖДА Л.Й.Л., ЕГН **********, адрес *** да заплати на И.Й.Л., ЕГН **********,
адрес *** сумата 2 168,66 лв. (две
хиляди сто шестдесет и осем лева и 66 ст.) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: