№ 230
гр. Бургас, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20212100502008 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна
жалба подадена от М.И.М., ЕГН **********, с адрес: с.*** община ***
област *** ул.*** № **, ищец в първоинстанционното производство, срещу
Решение №261060/6.08.2021 г. постановено по гр. д.№ 1403/2021г. на РС-
Бургас, с което е изменен определения с Решение № 437/16.03.2018 г. по гр.
дело № 1464/2017 г. по описа на БРС, в сила от 25.02.2019 г., режим на лични
контакти на М.И.М., с децата му И. М. М., ЕГН **********, и С. М. М., ЕГН
********** и е определен следния режим на лични отношения между тях:
В първите четири месеца от влизане в сила на настоящото съдебно
решение бащата М.И.М. ще има право на лични контакти със ******* си И.
М. М. и С. М. М. всяка първа и трета събота от месеца в гр. *** от 12.00 часа
до 14.00 часа, без присъствието на майката, но в присъствието на пълнолетно
лице, определено от майката Е.С.С. и познато на децата, на определено от
това лице подходящо място;
След изтичане на четири месеца от влизане в сила на настоящото
съдебно решение бащата М.И.М. ще има право на лични контакти със
******* си И. М. М.и и С. М. М. всяка първа и трета събота от месеца в гр.
*** от 12.00 часа до 16.00 часа, без присъствието на майката, но в
присъствието на пълнолетно лице, определено от майката Е.С.С. и познато на
децата;
След изтичане на една година от влизане в сила на настоящото съдебно
1
решение бащата М.И.М. ще има право на лични контакти със ******* си И.
М. М.и С. и М. М. всяка първа и трета събота от месеца от 12.00 часа до 18.00
часа, без присъствието на майката, като взема децата от дома на майката и ги
връща отново там след края на режима.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е изцяло е
незаконосъобразно и неправилно. Счита, че първоинстанционното решение
не съдейства за преодоляване съществуващото между бащата и децата
родителско отчуждение, а го затвърждава. Оспорва се заключението на
вещото лице по назначената пред БРС съдебно-психологична експертиза и се
твърди допуснато процесуално нарушение, което се изразява в недопускане
на тройна съдебно-психологична експертиза. Твърди се, че причината за
родителското отчуждение между децата и бащата е продължителното и
непрекъснато вредно влияние на майката. Режимът на лични отношения
определен от първоинстанционния съд, не бил съобразен с географската
отдалеченост предвид обстоятелството, че ищецът живее в с.*** община ***
област ***, а децата живеят при майка си в гр.***. Твърди се, че ответницата
полага всички усилия, за да отчужди децата от баща им, като твърдяла в
предходни съдебни производства, че последният ги е малтретирал
психически и физически. Последното твърдение на ответницата се оспорва от
въззивника с твърдения, че М.И.М. обича децата си и никога не им бил
посягал. Майката лъжела децата, че баща им не плаща издръжката им и
изолирала децата от бащата. Майката внушавала години наред, че баща им ги
е държал при него против волята им, а всъщност в този период децата били
живели при него в изпълнение на Определение №77/2015г. на РС-Мездра,
постановено по гр.д. № 776/2015г. Твърди се, че бащата редовно плащал
определената от съда издръжка в размер на 470 лв., но и плащал
допълнително суми като дарения в полза на двете деца. За целите на
социалния доклад от август 2019 година децата също споделили, че не са
виждали баща си от 2017 година, когато са се срещнали в контактния център
за последен път в рамките на няколко минути, и че са научили от свой
братовчед, че дядо им по бащина линия е починал в семейното им жилище в
с.***. По този начин социалните работници установявили напълно
прекъснатата връзка между баща и синове. Налице било изключително тежка
форма на родителско отчуждение, което продължавала да причинява с
поведението си ответницата. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на ново такова, с което да се уважи изцяло предявеното в
първата инстанция искане и да се определи максимално широк режим на
лични контакти между жалбоподателя и двете му , а именно: бащата да има
право да взема двете деца всяка първа седмица от месеца от 14ч. в петък до
20ч. в неделя с преспиване, всяка четна година от 14.00 часа на Коледните
празници от 24, 25 и 26 декември с преспиване до 20ч. на неделята на Коледа,
а всяка нечетна година - от 14.00 часа на 31 декември с преспиване както на 1
януари, така и на 2 януари до 20ч., по време на Великденските празници от
14ч. на Велики петък до 20ч. в понеделник включително с преспиване, със
задължението след осъществяване на лични отношения бащата да връща
децата в 20.00 часа в дома на майката, както и в периода от 1 до 31 август
2
всяка календарна година и през зимата от 17ч. на 1 януари до 20ч. на 9
януари. Моли да бъдат присъдите и направените в двете съдебни инстанции
разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника по предявения
иск – Е.С.С., ЕГН **********, с адрес: гр.*** кв.*** ул.*** № **. Оспорва се
подадената въззивна жалба от М.И.М. като неоснователна. Твърди се, че
изложените в нея оплаквания са несъстоятелни и не произтичали от
желанието на бащата за установяване на стабилна връзка с децата и
преодоляване на възникналото родителско отчуждение, и възстановяване на
нормалните отношения между родител и дете, а били плод на омразата, която
той изпитва към бившата си съпруга и майка на децата. Изложени са
съображения, че след почти четири годишен период бащата не е
осъществявал никакви контакти с децата си, въпреки предоставената му с
Решение № 437/16.03.2018г. по гр.д. № 1464/2017г. по описа на БРС
възможност. Не били настъпили никакви промени в поведението на бащата
след постановяване на Решение № 437 от 16.03.2018г. по гр. д. № 1464 по
описа за 2017г. на Бургаския районен съд, които да дават основание за
изменение на определените с това решение мерки. Заключението на вещото
лице назначено в първоинстанционното производство било обективно и
безпристрастно с препоръки и към двамата родители. Въззивникът М. не бил
показал нито желание, нито готовност за съобразяване с каквито и да е мерки
за защита на децата, различни от това, което е поискал. Той демонстрирал
пълен отказ за поемане на отговорност за собственото му поведение и
намирал вината за отношенията му с децата само и единствено у тяхната
майка, игнорирайки спомените и мнението на децата си. Производството по
молбата на майката за защита на децата по ЗЗДН се било развивало с
участието на бащата и с изслушване на децата и било приключило с влязло в
сила съдебно решение, с което са установени конкретни факти на
упражненото от бащата насилие спрямо децата по време на престоя им в с.***
през 2015г. Също така нямало доказателства майката да настройва децата
срещу баща си и последният сам не бил искал да изпълнява определеният с
предходно решение режим на лични контакти и не е търсил децата в
продължение на четири години. При последната среща на децата с баща им,
състояла се на 01.11.2021 г.основаната тема на разговор е била кой е
партньорът на майка им, с тях ли живее, дава ли им пари и т.н. Също той
показвал отношението си на омраза към майката пред децата и заявявал пред
тях, че ще води дела срещу Е.С.. Това допълнително го отчуждавало от
децата и поставяло под съмнение родителският му капацитет.
Противопоставя се на назначаването на тройна експертиза, тъй като на
поставените във въззивната жалба въпроси вече било отговорено в пълнота.
Направено е искане за личното изслушване на родителите и пред въззивната
инстанция, за придобиване на лични впечатления за всеки един от тях. Иска
се и разпит на свидетел при режим на призоваване по месторабота на С.Я., на
длъжност социален работник в Център за обществена подкрепа - гр. Бургас,
адрес: гр. Бургас, ул. „Дрин" № 9 за установяване на начина, по който
протичат срещите между бащата и децата.
3
Въззивна жалба е подадена и от ответника Е.С.С., с която
първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която е определен
режимът на лични отношения между бащата и децата да се осъществява в
присъствието на пълнолетно лице, определено от майката и познато на
депата, на определено от това лице подходящо място. Изложени са
съображения, че така определеният начин на осъществяване на личните
контакти на бащата с децата не е в техен интерес. Не се оспорва увеличената
от първоинстанционния съд честота и продължителност на срещите на децата
с баща им. Твърди се, че контактите на бащата с децата трябва да протичат в
присъствието и с помощта на социални работници и психолози по начина, по
който срещите се провеждали и към действащия определен режим, а именно
в Центъра за обществена подкрепа - Бургас. Срещите в присъствие на близки
на майката, щели да протичат в напрегната и враждебна обстановка и нямало
да допринесат за подобряване на връзката между бащата и децата и
установяване на доверие помежду им, тъй като отношенията на бащата с
близките на майката били изключително влошени. Решението на
първостепенния съд не било съобразено със становището на вещото лице в
тази посока, и че е необходимо бащата да посещава психолог, с което да
преодолее ниския социален интелект и трудната комуникация с децата. Не
била гарантирана работата на бащата с психолог, като се твърди, че бащата
ще изчака да изтече една година от влизане в сила на решението без да
провежда междувременно срещите си с децата по начина, определен от съда
/в присъствие на посочено от майката лице/ и няма да подобри социалните си
умения и да изгради нужната връзка с децата. Твърди се, че решението в
обжалваните му части не е съобразено с интереса на децата и със
заключението на съдебната психологична експертиза и се моли то да бъде
отменено, като се измени режима така щото срещите на децата с бащата да се
осъществяват в Център за обществена подкрепа - Бургас в присъствие на
съответен специалист за неопределен период след влизане в сила на
съдебното решение.
Срещу въззивната жалба на Е.С. е подаден отговор от М.М., в който се
поддържа становището подробно аргументирано във въззивната жалба
подадена от М.М.. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на
Е.С., като неоснователна.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на
изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба подадена от М.И.М. против Е.С.С., с която е направено искане с правна
квалификация чл. 59, ал. 9 СК. Бащата твърди, че от м. юни 2015 г. до м.
април 2016 г. децата са живели в неговия дом в с.***, тъй като след развода
родителските права били дадени на него. Твърди, че било проведено
4
производство за защита от домашно насилие по молба на майката с
решението, по което било забранено бащата да доближава децата си за период
от 12 м. и били изцяло ограничени контактите му с тях. Твърди, че е налице
изключително тежка форма на родителско отчуждение, за което била
отговорна майката. Поради това били налице промени в обстоятелствата
налагащи изменението на режима на лични отношение на бащата с двамата
му синове.
В срок е депозиран отговор с който С. посочва, че претенцията е
неоснователна, тъй като заявените в нея фактически основания били неверни.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна :
Въззивния съд намира за правилни фактическите изводи, които е
направил първоинстанционния съд въз основа на събрания пред него
доказателствен материал.
С решение № 35/12.06.2015 г. по гр. дело № 406/2015 г. по описа на PC -
Мездра, в сила от 02.07.2015 г., е прекратен бракът между Е.С.М. и М.И.М.,
като е одобрено споразумение между страните, съгласно което
упражняването на родителските права по отношение на децата И. М. М., ЕГН
- **********, и С. М. М., ЕГН - **********, е предоставено на майката, като
е определен режим на лични отношения на бащата с децата.
Впоследствие господин М. инициира производство за изменение на
режима относно упражняването на родителските права по отношение на
децата. Първоначално претенцията е предявена пред PC - Мездра на
27.07.2015 г., като е образувано гр. дело № 776/2015 г. по описа на този съд. С
Определение № 77/20.10.2015 г. по това дело, съдът определя привременни
мерки до приключване на производството и предоставя упражняването
родителските права по отношение на децата И. и С. на бащата, определя те да
живеят при него в с.***, Община ***, определя режим на лични контакти на
децата с майката и я осъжда да заплаща издръжка на всяко едно от децата по
95 лева месечно. Делото постъпва в PC - Бургас на 27.01.2016 г. след
произнасяне на Софийски апелативен съд по въпроса за подсъдността и е
образувано гр. дело № 431/2016 г. по описа на БРС. В проведеното на
22.02.2016 г. съдебно заседание по това дело съдът отменя определение №
77/20.10.2015 г. по гр. дело № 776/2015 г. по описа на PC – Мездра. С
Решение № 395/29.02.2016 г. по гр. дело № 431/2016 г. по описа на БРС,
потвърдено с решение № VI-77/28.07.2016 г. по в. гр. дело № 807/2016 г. по
описа на БОС, претенцията на М. е отхвърлена.
С Решение № 1235/21.07.2016 г. по гр. дело № 2312/2016 година на БРС
са постановени мерки за защита по реда на ЗЗДН за срок от 12 месеца в полза
на децата И. и С. М.и, по повод осъществено над тях домашно насилие на
14.04.2016 г. от техния баща и бивш съпруг на майката М.М. - ден определен
от ЧСИ Валери Йотов за предаването на двете деца на майката в с.***, в
който бащата не е подготвил децата за предаването и не е указал
необходимото съдействие за предаването, като непрекъснато е настройвал
децата против майката, държал ги в страх, че ако поискат да отидат при нея
5
ще бъдат бити и наказвани. Тези действия са определени от съда като тежки
форми на родителско отчуждение, създаващи психическа опасност за благото
на децата, чрез незаконното упражняване на родителските права - нарушени
са принципите за зачитане и уважение на личността на децата, осигуряване
най-добрия им интерес. Срокът на мерките за защита е изтекъл на 26.08.2017
г.
С решение № 437/16.03.2018 г. по гр. дело № 1464/2017 г. по описа на
БРС, потвърдено с решение № Ш-88/30.07.2018 г. по в. гр. дело № 893/2018 г.
по описа на БОС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 168
от 25.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4420/2018 г., IV г. о., в сила от 25.02.2019
г. съдът ограничава родителските права на господин М. по отношение на
******* му и изменя определения режим на лични отношения с
бракоразводното решение, като го намалява, както следва: в работно време на
Центъра за обществена подкрепа при Община Бургас, в присъствието на
социални работници и отсъствието на майката Е.С.С. или на упълномощено
от нея лице, веднъж месечно в периода от 1-во до 10-то число на всеки месец,
извън почивните и празнични дни на периода; телефонни обаждания два пъти
месечно на 15-то и 30-то число на месеца, извън училищната ангажираност на
децата; винаги с писма, по инициатива на бащата или на децата.
Бащата и децата не са се виждали от 10.11.2017 г., когато имат
организирана среща със съдействието на екипа на Център за обществена
подкрепа - гр. Бургас. Оттогава се чуват само по телефона, което е твърде
рядко.
На 26.02.2021 г., когато е входирана исковата молба по настоящото дело
в съда, ищецът подава заявление до ЦОП до ползва социална услуга
„Семейно консултиране и подкрепа“ за двете деца във връзка с решение №
437/16.03.2018 г. по гр. дело № 1464/2017 г. по описа на БРС. Екипът на ЦОП
оказва посредничество и съдейства за реализиране на наблюдавани контакти
родител - деца на следните дати: 01.04.2021 г., 05.05.2021 г. и 10.06.2021 г.
На 01.04.2021 г. контактът между бащата и децата започва в 16.00 часа
и приключва за С. в 16.35 часа, а за И. в 16.45 часа. И. не показва
притеснение, но не демонстрира и задоволство от самата среща. Момчето е
контактно и поддържа диалога с баща си, като през цялото време на срещата
добрият тон се запазва. С. е спокоен, но вътрешно напрегнат, задава
няколкократно въпроси към психолога дали може да напусне срещата по
всяко време, въпреки даденият утвърдителен отговор. С. остава в по-пасивна
позиция, докато И. поддържа инициирания от бащата диалог. Бащата е
развълнуван от възможността да се види и общува с порасналите деца.
Насърчава ги и показва загриженост към здравето им и училищното им
представяне. На няколко пъти подчертава значимостта на майката като
фактор за израстването им. Бащата дава пари в плик на всяко едно от децата
за лични нужди, като първоначално те отказват да ги вземат, а впоследствие
ги приемат.
На 05.05.2021 г. контактът между бащата и децата трае един час. Децата
не демонстрират задоволство от срещата с баща си. И. поема инициативата в
6
провеждане на разговор, като открито отправя запитване към баща си за
причината да инициира дело в съда за промяна на режима на личните им
контакти. Бащата се мотивира, че контактите извън ЦОП ще бъдат
разнообразни и по-приятни за тях. С. отбелязва, че се чувства добре в така
провежданите срещи в ЦОП. Бащата поставя темата за ограничения му
достъп за комуникация с децата през мобилните телефони. И. и С. обясняват
ситуацията с категоричното нежелание да контактуват с баща си „не искаме
да се чуваме, дори и съдебно решение да има, пак не искаме“. Наблюдават се
амбивалентни чувства и емоции по отношение на общуването на И. с баща
му. Момчето заявява, че желае да бъде поздравявано от баща си за лични и
национални празници, но в действителност не отрича, че е блокирал
телефонния му номер. И. изрежда на баща си в хронологичен ред инициирани
съдебни производства от страна на майка си във връзка с възникнали негови и
на С. потребности - заместващо съгласие за пътуване извън страната и
актуализиране на месечната им издръжка. И. отново изразява несъгласие
относно съдебно производство, инициирано от баща му за промяна на режима
на лични отношения.
Екипът констатира силно изразена липса на доверие на децата спрямо
баща им. И. и С. споделят относно свои преживявания, когато са били
„задържани“ от него и не им е било разрешено да се чуват с майка си. И. и С.
са контактни и поддържат диалога с баща си, като С. проявява повече
инициативност да изказва мнение. По време на срещата бащата се старае да
запази добрия тон, но трудно приема факта, че е отхвърлен от ******* си.
********* заявяват, че на този етап не са готови за срещи извън
регламентирани в ЦОП и че не желаят да се чуват с баща си по телефона или
да се виждат с него на други места.
Бащата дава на децата по 50 лева за Великденските празници, като те
приемат сумите, макар първоначално да отказват. Тримата си правят обща
снимка. И. и С. поддържат видимо опозиционно поведение, търсейки поводи
за конфронтация с баща си. Водещо остава усещането за липса на доверие в
тях, което трайно възпрепятства подобряване на диалога между родител и
деца.
На 10.06.2021 г. контактът отново трае един час. Децата са
дистанцирани спрямо бащата. Те потвърждават, че не желаят да разговарят с
него по телефона. И. посочва приноса на баща му в собственото израстване,
но поставя въпроса за изгубеното доверие и неговото възстановяване.
********* са словоохотливи и по-склонни да споделят и поддържат диалога с
баща си, като С. проявява повече инициативност да изказва мнение. Бащата
запазва добрия тон и реагира адекватно на отказ от страна на децата. Общото
впечатление от контакта е - позитива и спокойна среща, даваща надежда за
изграждане доверие към бащата.
От изслушването на децата пред първоинстанционния съд се
установява, че през учебната 2020/2021 г. И. завършва *** клас в
Професионална гимназия по компютърно програмиране и иновации - гр.
Бургас, специалност „приложно програмиране“, а С. - *** клас в ОУ „П.Р.
Славейков“ - гр. Бургас. Двете деца са изключително привързани едно към
7
друго и малкото дете зачита авторитета на по-голямото. Баткото, от своя
страна, е наясно с психологичните проблеми на брат си и смята, че спортът би
му помогнал да ги преодолее.
Детето И. е наясно с предмета на делото, както и с процедурата пред
съда - да заяви своето отношение към искането на баща му за по-чести срещи.
Момчето е категорично, че не иска да се вижда с баща си извън ЦОП, защото
и по телефон не го чува. И. потвърждава, че е блокирал телефонния номер на
баща си по собствено желание, като майка му знае за това. Причината е, че
„няма какво да си кажат“. Момчето не одобрява факта, че при телефонните
разговори след краткия първоначален интерес от състоянието му, баща му
започва да говори само „за себе си“. Момчето признава, че два пъти през 2020
г. се е виждал с баба си по бащина линия в гр. ***, като майка му е
„съдействала“ за тези срещи. На една от тях той се вижда и с братовчедите си
- децата на ***та на баща му. И. възприема даването на пари от баща му при
срещите им в ЦОП като „подкуп“, желание на бащата да бъде „харесван“. Той
не одобрява факта, че баща му не му е съобщил лично за смъртта на дядо му,
а е трябвало да научава за този факт от братовчед си. Детето потвърждава, че
на една от срещите в ЦОП баща му го е „подканил“, ако не желае да има
нищо общо с него, да „се разпише“. Детето споделя за продължителния
период, в който той и брат му са останали в с.***, защото „уж е трябвало да
са там само за месец“, а са станали 11 месеца. И. е наясно, че това се е
отразило негативно на психиката на брат му С.. В заключение момчето
демонстрира емоционална зрялост и прави анализ на конкретни събития през
своето разбиране за правилно и неправилно и изказва свое мнение на база
„участие“ в тези събития.
Детето С. също е наясно е предмета на делото, но е по-притеснен при
изслушването си. На няколко пъти момчето използва думата „страх“ при
описание на отношенията е баща си - „Аз не искам да ходя при него, защото
ме е страх“, „От малък имам страх от него“. Момчето изпитва „страх“ и от
полицаите, защото „много често идваше полиция“. С. потвърди заявеното от
батко му по какъв начин са разбрали за смъртта на дядо им И.. Момчето не
вярва на думите на баща си, защото последният му е споделил за нови неща в
с.***, които обаче не съществуват по думи на негов приятел от селото, с
който контактува в социалните мрежи. Момчето е запомнило думите на баща
си, който на една от срещите в ЦОП е заявил, че две години не ги е търсил, за
да може да си починат от дела. Срещите на момчето с баща му в ЦОП не са
му били „приятни“. С. е категоричен, че ако се среща с баща си извън ЦОП,
това ще го притеснява и затова не иска настоящото положение да се променя.
В заключение момчето изпитва несигурност и притеснение дали няма да се
промени режима на лични контакти между него и баща му, което да го
отдалечи от майка му.
От изслушването на родителите пред първоинстнционния съд се
установява, че бащата не възприема мнението на ******* си, че не искат да се
виждат с него извън ЦОП, като „тяхно“ - за него така им е казано да говорят.
Твърдението на родителя, че децата са разбрали за заведеното дело и са
казали „добре“, не отговоря на констатациите на докладите от ЦОП за
8
срещите между родител и деца и на думите и преживяванията на самите деца.
Твърдението му, че децата сами са изявили желание да отидат в с.***, се
опровергава от заявеното от ******* му, че не желаят да се виждат с него
извън ЦОП.
На следващо място, преди блокирането на телефонния номер, баща и
деца са провеждали разговори по телефон, но същите са били „лишени от
съдържание“ по думи и на двете деца. Следва да се отбележи, че при този тип
комуникация „влиянието“ на другия родител по същество е изключено,
защото той може дори и да не разбере за провеждането на телефонен
разговор. Въпреки че бащата твърди, че иска да се чува е децата си, детето С.
заяви, че баща му не му се е обадил по телефона за рождения ден. Нещо
повече, и на двете деца им „прави впечатление“, че баща им не им се е обадил
по телефона (макар към онзи момент да не е имало блокиране), за да им каже
за смъртта на дядо им.
Твърдението на бащата, че децата са „настоявали“ баба им по бащина
линия да им отиде на гости в кв.***, също не се подкрепя от събрания по
делото доказателствен материал. За такива срещи е „настоявала“ майката на
децата и те са се състояли в Морската градина на гр. Бургас и в MOЛ, а не в
кв.***.
Налага се изводът, че бащата желае промяна на режима на лични
отношения с децата, но все още трудно приема тяхното мнение как да
протекат тези срещи.
Майката на децата е наясно, че децата са блокирали телефонния номер
на баща си преди три месеца и това е станало заради заведеното дело.
Отношенията й с бащата на децата реално липсват, поради което тя не е
обещавала да заведе децата в с.***. На срещата с баба си по бащина линия И.
категорично е отказал да отговоря на въпроса кога ще отидат с брат му в
с.***.
Майката е наясно, че децата следва да имат срещи и с баща си и не се
противопоставя на такива. Но тя не желае комуникация с бащата и такава не е
предприела от осем години.
Свидетелят И., *** на бащата, при разпита пред първоинстанционния
съд споменава за събития, случили се преди постановяване на съдебното
решение за режима, който се иска да бъде изменен. За тези събития заявеното
от нея противоречи на споделеното от самите деца, за които престоят от
няколко месеца в с.*** не е „бил приятен“, поради което не може да се
приеме за достоверно, че децата не са искали да си тръгват от с.***.
Недостоверно е и твърдението на свидетеля, че майката не разрешава на
децата да се виждат с баща си. Детето И. посочи при изслушването си, че за
неговия рожден ден майка му е предложила да покани баща му и баба му по
бащина линия да дойдат в дома им, но е отказал и е празнувал „само с
приятели“.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд да кредитира
показанията на този свидетел единствено досежно обстоятелството, че децата
са се срещали на два пъти през 2020 г. с баба си по бащина линия и че
9
господин М. е оставил нещата и не се е виждал с децата, за да не ги
„тормози“.
Въззивния съд също както и първостепенния намира, че не следва да се
кредитират показанията на свидетеля З., тъй като той възпроизвежда разкази
на самия ищец за отношенията му е децата, т.е. няма лични възприятия. Нещо
повече, свидетелят твърди, че бащата е бил блокиран „две години“, т.е.
телефонният му номер е бил блокиран, и не е могъл да се чува с децата, а се
установи, че такова блокиране е осъществено след завеждане на делото през
февруари 2021 г. Свидетелят твърди, че бащата е страдал, че не може по
никакъв начин да се „свърже“ с децата, но самите те посочиха, че баща им не
им е изпращал писма.
Въззивния съд кредитира в цялост заключението на вещото лице по
назначената съдебно – психологична експертиза, като обосновано,
безпристрастно, компетентно изготвено и съответстващо на останалия
доказателствен материал. Неоснователни са възраженията на въззивника
срещу експертното заключение. Не е вярно твърдението, че експертизата е в
полза единствено на майката. В заключението изрично е подчертана
обществено-положителния характер на поведението на М. в отношението му
спрямо децата, проявило се след постановяване на решението по което са му
ограничени родителските права.
Според експерта в емоционално отношение се забелязва известна
чувствителност, тревожност и отчужденост от бащата и при двете деца, но
най-вече при С.. Страховете им са провокирани от семейната ситуация на
раздяла на родителите, агресивното поведение на бащата към майката и
задържането им за десет месеца в дома на бащата, без възможността да
виждат майка си. В случая отсъства родителско отчуждение по
неоснователни причини и е необходимо повишаване на родителския
капацитет на неотглеждащия родител.
В заключението се посочва още, че отделянето на децата от майка им и
жилището, с което са свикнали, за по-дълъг период от време, каквито са
ваканциите и преспиването в дома на бащата, би довело на този етап до
емоционално напрежение, тъй като те в момента отхвърлят самостоятелен
контакт с бащата и категорично заявяват, че ще общуват с него само в
присъствието на социални работници, майка си или възрастен от страна на
майката.
Във въззивното производство са представени социалните доклади от
ЦОП – гр. Бургас за осъществени срещи между бащата и децата в периода
август – ноември 2021 г, от които се установява реализирани контакти
родител – дете на 05.07.2021 г., 08.09.2021 г., 01.11.2021 г. и 06.12.2021 г.
На 05.07.2021 г. контактът между М. и децата - И. и С. стартира в
16.00ч. и приключва за И. в 17.00ч., а за С. 16.35ч. С. остава по-дистанциран,
споделя, че не се чувства добре от предходния ден, поради което за него
срещата продължава по-кратко. Бащата се интересува относно състоянието на
момчето. Напрежение в разговора внася поставен от бащата въпрос, свързан с
блокиране на номера му в телефоните на децата. ********* отново заявяват
10
категоричен отказ да осъществяват разговори с него, като причина И. изтъква
това, че бащата „сякаш се опитва да ги подкупи, като непрекъснато им говори
за материални придобивки, както и им предлага такива“. И. споделя, че
между тях липсва доверие и е нужно време и доказателства за искрените
намерения на своя баща. Бащата заявява на И.: „След 2-3 год. когато имаш
нужда от помощ се обади на тия хора, които ти говорят против мен“. Бащата
се изнервя, ангажира се изцяло със собствените си преживявания и емоции.
Поведението и думите на родителя покачват напрежението при момчето,
което предизвиква намесата на ключовия специалист е цел редуцирането му.
И. е категоричен, че не е блокирал баща си и заявява готовност за провеждане
на разговори. Общото впечатление от контакта е: И. поддържа защитно
поведение, а С. стои на дистанция от разговора. ********* търсят начини за
дистанциране от родителския конфликт. Водещо остава усещането за липса
на доверие в тях, което трайно възпрепятства подобряване на диалога между
страните.
На 08.09.2021, И. пристига в ЦОП, придружен от г-жа С., която
информира за влошено здравословно състояние на С. /температура,
повръщане, стомашно-чревно разстройство/. И. дава подробна информация
относно причините за неговото отсъствие и хода на заболяването. Бащата
задава множество уточняващи въпроси и решава да позвъни на С., но той не
отговаря на телефонното обаждане. Напрежение в разговора с И. отново е
свързан с поставен от бащата въпрос за липсата на телефонни контакти с
момчето. То заявява, че се чувства добре да се виждат в сградата на ЦОП. По
време на контакта г-н М. предоставя на И. два плика с по 50 лева, изпратени
им от тяхната баба, и добавя по още 50 и за двамата от него и го насочва към
времето, в което са били заедно и е осигурявал потребностите му.
През разглеждания период не са провеждани индивидуални
психологически консултации със И.. От осъществените срещи до момента,
психологът наблюдава следната динамика в отношенията родител-дете:
Момчето присъства в сесиите по задължение, не търси и не инициира диалог.
Липсва емоционална връзка между двамата, която да катализира близост
между двата субекта. Дефицитьт , в голяма степен се дължи на загубеното
доверие към бащата. Г-н М. не тьрси подходящи стимули, които да станат
началото на едни градивни отношения, а често отваря теми свързани с парите
и финансовото благополучие, което не кореспондира с очакванията на И..
На 01.11.2021г. М. поздравява И. и С. при влизането им и отправя
запитване относно посещаемостта им в училище. И. информира, че се
обучава онлайн, а С. посочва, че учат присъствено, но са на ротационен
принцип. Децата информират баща си относно здравословното си състояние.
М. отправя запитване: „Кой ви докара до ЦОП?“. И. му отговаря: „...чичо К.“.
Отговорът на И. предизвиква негативна реакция у бащата, след което
последват няколко директни въпроса към децата и разговорът става
напрегнат. По време на контакта г-н М. предоставя за всяко от децата по 50
лева. Родителят отново отваря темата за своите чувства и преживявания,
породени от липсата на пълноценни контакти с децата и мотивира желанието
си да обжалва съдебното решение в Страсбург с желанието си да бъде
11
пълноценен родител. Общото впечатление от контакта е: И. и С. поддържат
защитно поведение, а на моменти се наблюдава напрежение между *********
и баща им. Водещо остава усещането за липса на доверие в децата и
нежеланието на бащата да комуникира с майката, което трайно възпрепятства
възстановяване на директната комуникацията между тях съответно
подобряване на диалога между страните.
На 06.12.2021г. Бащата инициира разговор по теми свързани с училище,
интереси и желания на *********. И. отговаря дипломатично, с повече
подробности, а С. е словесно по-обран. М. показва снимки на телефона си на
С. и И., на които ********* не реагират особено. В разговора става ясно, че
децата приемат да се чуват с бащата на 15-то и 30-то число, но са отказали
разговор с бабата по бащина линия. Като причина не открояват друго освен
личния избор. Бащата на няколко пъти предлага да се видят извън ЦОП или
да му се обадят, където и когато и да е, но отново отговорът на децата е, че
към момента не желаят. С. потвърждава, че му е нужно време за да изгради
връзка с баща си, но остава напрегнат. Направен е опит да бъдат
актуализирани положителни спомени за С. от периода преди 6-тата му
година, но момчето не успява да си припомни такива. И. се включва в
разговора, като споделя, че при него е по-различно, че той нищо не помни от
тези години. Твърди, че не ги мисли и не са болезнени за него.
От така приобщените социални доклади се установи, че след
постановяване на първоинстанционното решение, И. и С. са отблокирали
телефонния номер на баща си.
При изслушването на страните пред въззивния съд се установи, че
бащата изпитва чувства на обич към децата си и желае разширяване на
режима на лични отношения с тях. Не е доволен от осъществяването на
срещите с децата в ЦОП – Бургас, тъй като му е необходимо да пътува.
Потвърждава се извода, че той не осъзнава степента на дистанцираност между
него и децата. Въпреки това демонстрира готовност за преодоляване на
липсата на доверие и установяване на устойчиви отношения с децата.
Майката е силно разстроена от хода на производството и не споделя
вижданията на ищеца за осъществяване на срещи между бащата и децата
извън ЦОП. Тя е силно привързана към децата, а отношенията и с ищеца са
влошени. Въпреки това тя се отнася с разбиране към интереса децата да имат
контакти и да установят отношения с баща си. Самата тя заявява, че
крехкостта на отношенията между децата и бащата се дължи на неговата
незаинтересованост и неинициативност.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
За промяна на определения режим на лични отношения между детето и
родителя са от значение както измененията, засягащи обстоятелствата, взети
предвид във влязлото в сила предходно решение за родителските права,така и
измененията, имащи различна проявна форма от значение за интереса на
детето -напр. измененията в родителските, възпитателските или моралните
качества на единия родител, в социалната среда, в която живеят децата след
12
решението, в жилищните или битовите условия и т.н. Съгл. т. V от ППВС №
1/12.11.1974 г. основание за изменение на определения режим за
упражняването на родителските права са настъпилите след решението
изменения на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на
детето. Като такова изменение се разбират както новите обстоятелства, които
влошават положението на детето при родителя който упражнява родителските
права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при
ново разрешение -това изменение може да се дължи както на промяна на
обстоятелствата, при които първоначално е определен режима за
упражняването на родителските права, така и от изцяло нови обстоятелства,
които са настъпили след този момент. В същия смисъл е и Решение №
291/07.11.2012 г. по гр.д. № 115/2012 г. на ВКС, съгласно което под
"изменение на обстоятелствата" се разбират както новите обстоятелства,
които влошават положението на детето при родителя, при когото то е
оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се
подобрило положението му при ново разрешение. Предвид на това, за да се
счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9
СК не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са
съществували към момента на определянето на режима за упражняването на
родителските права или да са се осъществили изцяло нови такива, а е
необходимо това да се отразява на положението на детето, като новите
обстоятелства изцяло го влошават, или положението на детето значително би
се подобрило, ако правата бъдат предоставени на другия родител.
Установено е по делото, че бащата обича И. и С., искрено иска да
възстанови връзката си с тях и съжалява, че е нарушил закона, както и
наличието н устременост да подреди живота си и да бъде пълноценен
родител. Установено е също, че в следствие на провежданите срещи в ЦОП е
налице напредък в прогреса на изграждане на доверие в отношенията
родител-дете, макари и в занижена степен.
С оглед гореизложеното въззивния съд се солидаризира и намира за
правилни мотивите на първоинстанционното решение досежно наличието на
предпоставките за изменение на режима лични контакти между бащата и
децата, както и с правния извод, че към настоящия момент бащата
продължава да е с ограничени родителски права и режимът за лични контакти
не може да бъде широк, но е необходимо отхвърлянето на бащата да бъде
преодоляно, каквото е и категоричното становище на вещото лице, поради
което е допустимо известно разширяване и облекчаване на режима, но отново
при приложение на нормата на чл. 59, ал 8 СК и определяне на подходящи
защитни мерки.
Отново следва да се посочи изводът на първоинстанционния съд, че
пълноценният контакт зависи от бащата, който следва да осъзнае, че
доверието на децата към него и желанието им да го виждат може да бъде
възстановено не чрез водене на дела против майката и/или чрез принуда към
децата (ако не искат да го виждат, да напишат това на празен лист) или чрез
даването на материални облаги на децата, каквото се забелязва при срещите
им в ЦОП, а най-вече чрез интерес към потребностите им при
13
осъществяването на срещите с него - интерес към учебния процес, към
желанията им за и нуждите им от социално и личностно израстване, към
здравословното им състояние, към любимите им занимания. Също така е
необходимо бащата да посещава психолог, за да подобри комуникацията с
майката.
Неоснователно е възражението на въззивника М., че майката полага
усилия да отчужди децата от баща им. Доказателства в тази насока липсват, а
от изявленията на самите деца личи, че те са обидени от определени постъпки
и поведение на бащата, а не са настройвани против него от С.. Не е налице
родителско отчуждение по неоснователна причина, тъй като децата са
преживели събития, които са повлияли отрицателно както на психиката им,
така и отношенията им с бащата. Тези преживявания обуславят нежеланието
на децата да общуват с М. извън ЦОП, а не поведението на С.. Личното
отрицателно отношение на майката спрямо М. не може категорично да
обуслове извод за нарочно манипулиране на децата, без да са налице други
доказателства в тази насока.
Предложеният от ищеца М. режим не съответства на правното
положение и на интереса на децата, охраняването на който е първостепенна
цел на настоящото производство.
Действително голямото географско разстояние между
местожителството на бащата и пребиваването на децата представлява пречка
за улесненото бързо изграждане на нормални отношения дете-родител, но
принципа за защита интереса на децата налага извода, че този който трябва да
се съобрази и да преодолее тази трудност, за да възстанови отношенията си с
децата е именно М..
От събраните пред въззивния съд социални доклади е видно, че
отношенията между бащата и децата се стабилизират, има напредък в
изграждането на доверие между тях, но той не е в достатъчна степен, за да
аргументира постановяването режима на лични контакти да се случва извън
ЦОП, веднага след влизане в сила на настоящото решение.
Въззивния съд намира за основателно възражението във въззивната
жалба подадена от майката, че контактите на бащата с децата трябва да
протичат в присъствието и с помощта на социални работници и психолози.
Това е така, защото с оглед възрастта на И. – **г, режимът определен с
настоящото решение няма да намери дълготрайно приложение спрямо
отношенията с баща му, а ще остане приложим единствено за С., който се
установи, че е изключително привързан към брат си и не се чувства сигурен в
общуването си насаме с баща си. Поради това интересът на децата налага да
се проведат още срещи в ЦОП под наблюдението на специалисти, за да се
затвърди постигнатият напредък и крехкостта на създадената връзка да не
послужи за последващ разпад на отношенията.
Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че в първите четири
месеца от влизане в сила на стоящото съдебно решение личните контакти на
бащата следва да се осъществяват в ЦОП при условията предвидени преди
предявяване на иска за изменение на режима.
14
По отношение на разноските настоящия съдебен състав споделя
становището възпроизведено в Определение № 252 от 25.09.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 3895/2015 г., II г. о., ГК, според което нормата на чл.78 ГПК се
намира в част Първа „Общи правила” на процесуалния закон и се прилага за
всички уредени в него производства, доколкото не са налице специални
правила за някои от тях или неприложимостта й не следва от характера на
самото производство. Производствата по спорна съдебна администрация на
отношенията родители и деца и на лични отношения на близки с деца не са
изрично уредени в процесуалния закон, нито има специални норми относно
отговорността за разноски по тези производства, поради което и при тях
намират приложение общите правила на чл.78 ГПК, съгласно които
отговорността за разноски почива на изискването за отговорност за вреди от
неоснователни действия. Доколкото администрацията на тези граждански
правоотношения се извършва изцяло по преценка на съда, изхождайки
изключително от интереса на детето, то при уважаване на такъв иск и
определяне размера на дължимите разноски, е без значение обстоятелството,
че съдът е определил режим различен от поискания в исковата молба. При
уважаване на такъв иск на ищеца не се дължат разноски единствено в
хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК – когато ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако изрично признае иска.
Поради изложеното, въпреки, че въззивният съд отменя отчасти
първоинстанционното решение, с цел определяне на режим на лични
отношения отговарящ в по-висока степен на интереса на децата, предявеният
от М. иск се третира като основателен и разноските за двете съдебни
инстанции следва да бъдат възложени в тежест на С..
Мотивиран от горното Окръжен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №261060/6.08.2021 г. постановено по гр. д.№
1403/2021г. на РС-Бургас, в частта, с която е изменен определения с Решение
№ 437/16.03.2018 г. по гр. дело № 1464/2017 г. по описа на БРС, в сила от
25.02.2019 г., режим на лични контакти на М.И.М., с децата му И. М. М., ЕГН
**********, и С. М. М., ЕГН ********** за първите четири месеца от
влизане в сила на настоящото съдебно решение, като е определен режим на
лични отношения между тях:
В първите четири месеца от влизане в сила на настоящото съдебно
решение бащата М.И.М. ще има право на лични контакти със ******* си И.
М. М. и С. М. М. всяка първа и трета събота от месеца в гр. *** от 12.00 часа
до 14.00 часа, без присъствието на майката, но в присъствието на пълнолетно
лице, определено от майката Е.С.С. и познато на децата, на определено от
това лице подходящо място;
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между тях:
В първите четири месеца от влизане в сила на настоящото съдебно
15
решение бащата М.И.М. ще има право на лични контакти със ******* си И.
М. М. и С. М. М. в работно време на Центъра за обществена подкрепа при
Община Бургас, с адрес град Бургас 8000, ул. Дрин 9, тел.: 056/ 53 04 05, в
присъствието на социални работници и отсъствието на майката Е.С.С., два
пъти месечно, извън почивните и празнични дни на периода.
ОСЪЖДА Е.С.С., ЕГН **********, с адрес: гр.*** кв.*** ул.*** № **,
да заплати на М.И.М., ЕГН **********, с адрес: с.*** община *** област ***
ул.*** № **, сумата в размер на 1789,18 лв. (хиляда седемстотин осемдесет и
девет лева и осемнадесет стотинки) представляваща съдено-деловодните
разноски за двете съдебни инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16