Решение по дело №51004/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14609
Дата: 15 декември 2022 г. (в сила от 29 февруари 2024 г.)
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20221110151004
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 14609
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110151004 по описа за 2022 година
намери следното:
Подадена е искова молба от Б В и груп ЕАД против Д : Ж и з АД с
искане да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от
321,54 лева – заплатено обезщетение на трето лице по застраховка Каско,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че на 09.12.2019г., в
на паркинг настъпило ПТП между лек автомобил марка “Ситроен”, модел
„ЦЗ”, с регистрационен № и МПС марка „Хонда“, модел „Джаз“ с
регистрационен № , по вина на водача на втория автомобил. Този автомобил
бил застрахован по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите
към ответника, а л. а. “Ситроен”, „ЦЗ”, с рег. № бил застрахован по
застраховка Каско към ищеца. В резултат на удара на л. а. “Ситроен”, „ЦЗ”
били причинени щети на обща стойност 623,08 лева, платени от ищеца на
17.01.2022 г. На ответника било изпратено писмо, получено от него на
31.01.2022 г. с претендиране на сумата от 648,08 лева. В отговор ответникът
заплатил сумата от 326.54 лева. Ищецът счита, че остатъкът от 321,54 лева му
се дължи и моли съда да признае дължимостта на тази сума. Претендира
разноските в заповедното и настоящото производство. Ответникът в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Взима становище
за неоснователност на исковете. Не оспорва, че е налице валидно
застрахователно правоотношение със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за л.а. Хонда Джаз, че е налице валидно застрахователно
правоотношение със застраховка „Каско“ за л. а. Ситроен, Ц3, че ищецът е
заплатил сумата от 623,08 лева, както и че ответникът е заплатил сумата от
321,54 лева. Оспорва наличието и механизма на ПТП, видът и размерът на
1
причинените вреди, стойността на същите, причинно-следствената връзка
между тях и ПТП, вината на водача на л.а. Хонда Джаз. Прави възражение за
съпричиняване. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.В
последното по делото заседание, страните са редовно призовани, явяват се и
поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са
фактите на наличието на застраховка Каско по отношение на л. а. Ситроен,
Ц3, сключена с ищеца, наличието на застраховка Гражданска отговорност по
отношение л.а. Хонда Джаз, сключена с ответника, заплащането от ищеца на
сумата от 623,08 лева, заплащането от ответника на сумата от 321,54 лева. По
делото е представен двустранен констативен протокол за настъпило ПТП, от
който се установява, че на 09.12.2019 г. в гр. Варна при предприета маневра
на движение назад водачът на л.а. Хонда Джаз е ударил насочващия се към
паркомясто л. а. Ситроен, Ц3. От собственика на този автомобил е подадено
заявление към ищеца и е образувана щета – л. 35 и 36 от делото. Определено
е изплащане на обезщетение на доверен сервиз в размер на 623,08 лева.
Заплащането на обезщетението от страна на ищеца, както и частичното
плащане на регресната претенция от ответника не се оспорват между
страните.
По делото е изслушана и неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза. Взима заключение, с което потвърждава
възможността и вероятността процесното ПТП да се е случило по начина,
описан в протокола. Посочва нанесените на л. а. Ситроен, Ц3 щети, и
установява причинно следствената връзка между тях и процесното ПТП.
Стойността на разходите по възстановяването им за ремонт по средни
пазарни цени възлиза на 811,34 лева, а съгласно Методиката на Наредба № 24
от 08.03.2006 г. – на 398,36 лева.
Като свидетел по делото беше разпитана Ж. С. И. – собственик на л. а.
Ситроен, Ц3. Заявява, че си спомня процесния случай. Било през 2019 г.,
около 10-ти декември. Завела детето си на училище в СУ Г М гр. В Под
паркинга на училището изчакала насрещно движещите се коли и искала да
паркира на паркинга. Паркингът бил успореден на улицата и бил част от
улицата, вляво спрямо свидетелката. Изчакала насрещно движещите се
автомобили. Колата, с която станало ПТП, била спряла на паркинга.
Свидетелката искала да спре до нея. Колата я ударила, при движение назад.
Свидетелката чакала насрещно движещите се автомобили, докато другият
автомобил излизал от мястото си и тогава настъпил ударът. Нейният
автомобил бил ударен в лявата си страна в задната част. Боята и вратата били
вдлъбнати зад шофьорското място. След удара свидетелката слязла от
автомобила и слязъл и другият водач. Установили контакт, разбрали се.
Следобедът отишли при застрахователя на тази свидетелка, за да напишат
протокол. Не повикали полиция. Потвърждава, че подписът на участник Б в
процесния двустранен констативен протокол е положен от нея. Нейният
автомобил можел да се събере на паркомястото. Преди тя да завие наляво,
другият автомобил не се изнасял първоначално, защото минавали
автомобили. Насреща се движели автомобили, свидетелката ги изчакала с
подаден мигач. След инцидента паркирала на това място, защото трябвало да
остави детето си на училище.
Като свидетел по делото беше разпитана и В. Д. Р.. Заявява, че си
2
спомня процесния инцидент. Декември 2019г. участвала в ПТП с лек
автомобил Хонда, пред училището, в което учели децата в . Била паркирала
на паркомясто и давайки назад излязла на улица с двупосочно движение и се
ударила в друга кола. Другият автомобил се опитвал да паркира до нея. Била
излязла на метър и половина от паркомястото, когато настъпил сблъсъка.
Случилото се било в светлата част на денонощието.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 411, КЗ с изплащането на застрахователното
обезщетение застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на
увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка Гражданска
отговорност. За да се възникне това право следва да се осъществи следния
фактически състав: противоправно поведение, вреди, причинно-следствена
връзка между това поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка Каско на увреденото лице и заплащане на
обезщетение по него, наличие на застраховка Гражданска отговорност спрямо
причинителя на вредата. В случая наличието на двете застрахователни
правоотношения, заплащането на обезщетението и частичното плащане на
регресното вземане са безспорни. От показанията на свидетелите, както и от
протокола за ПТП съдът намира, че то се е осъществило, като л.а. Хонда
Джаз при придвижването си назад е навлязъл в съприкосновение с
паркирания л. а. Ситроен, Ц3. Вредите, настъпили по л. а. Ситроен, Ц3, съдът
приема за доказани от приетите описи за вреди, свидетелските показания и
съдебно-техническата експертиза, от която се установява и причинно-
следствената връзка по отношение на тези увреждания, които са описани в
нея. Деянието и противоправността се установяват от свидетелските
показания, съдебно-техническата експертиза и протоколът за ПТП, на база на
които съдът достига до извода, че причина за сблъсъка са действията на
водача на л.а. Хонда Джаз, който е предприел маневра за движение на заден
ход без да се убеди, че пътят зад него е свободен, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП. Възражението за съпричиняване съдът
намира за недоказано. Уредбата, уреждаща паркиране на МПС в населени
места е посочена в чл. 93 до чл. 99а от ЗДвП, като процесния случай не
попада в никоя от хипотезите на чл. 98 ЗДвП. Не е налице неспазване на чл.
25, ал. 1 ЗДвП от страна на този водач, тъй като не може да се приеме, че л.а.
Хонда Джаз е бил част от пътното движение към този момент. От показанията
на свидетеля Р. се изясни, че тя е започнала да излиза от своето паркомясто,
но към момента на удара все още не го е била напуснала, поради което съдът
не счита, че свидетелят И. е нарушила разпоредбите на ЗДвП. Всички
необходими юридически факти са осъществени и основният иск е доказан по
основание. По отношение на размера съдът намира, че съгласно приетото по
делото експертно заключение същият възлиза на сумата от 811,34 лева, както
и 15 лева – ликвидационни разходи, безспорно платени от ищеца. Размерът от
398,36 лева, определен съобразно Методиката към наредба № 24 не е
меродавен, доколкото е налице константна съдебна практика, че тази наредба
не обвързва съда при преценката на обезщетението. От ответника безспорно
са заплатени 321,54 лева, т.е. дължими са останалите 489,80 лева. Искът се
явява доказан и по размер.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От
същия са заплатени 50 лева – държавна такса в заповедното и настоящото
производства и 360 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното
производство. С Определение № 29969 от 08.11.2022 г. съдът е указал на
3
ищеца да заплати и 100 лева – депозит за свидетел и 190 лева – депозит за
експертиза. Тъй като от него това не беше сторено, тези разноски бяха
заплатени от бюджета на съда. Поради това настоящият състав намира, че на
основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на съда тези
суми. След заплащането им, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да ги заплати на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че Д Ж и З ЕИК със седалище и адрес
на управление дължи на Б В и г ЕАД, ЕИК: със служебен адрес на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ сумата от 321,54 лева – разлика
между пълния размер на застрахователно обезщетение от 623,08 лева,
платено от ищеца обезщетение вследствие на ПТП, настъпило на
09.12.2019г., в гр. Варна между лек автомобил марка “Ситроен”, модел „ЦЗ”,
с регистрационен № и МПС марка „Хонда“, модел „Джаз“ с регистрационен
№ и заплатеното от ответника обезщетение в размер на 321,54 лева, ведно
със законната лихва върху сумата от 321,54 лева, считано от 13.06.2022 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Д Ж и З ЕИКда заплати на Б В и г ЕАД, ЕИК: на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумите: 50 лева – държавна такса в заповедното и
настоящото производства и 360 лева – адвокатско възнаграждение в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Б В и г ЕАД, ЕИК: да заплати по сметка на Софийски
районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата от 100 лева – депозит за
свидетел и 190 лева – депозит за експертиза.
ОСЪЖДА Д Ж и З ЕИК, да заплати на Б В и г ЕАД, ЕИК: на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумите 100 лева – депозит за свидетел и 190 лева
– депозит за експертиза при условие, че тези разноски бъдат заплатени от
Булстрад Виена иншурънс груп ЕАД на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4