Р Е
Ш Е Н
И Е
19. 04. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в публичното заседание на седемнадесети април, през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АНЕТА
ИЛЧЕВА
при секретаря П.Цанкова и с участието на прокурора Т.Садай , като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. о.
х. д. №1380 по описа за 2018г,за да
се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 17.11.2017г. по
н. о. х. д. № 2299/15 г. Софийски
районен съд, НК, 10 с –в е признал подсъдимия Н.Г.В. за виновен в извършването
на престъпление по чл.182 ал.2 пр.1 вр.чл.26 ал.1 от НК,поради което го е осъдил на наказание-пробация с
обща продължителност от една година включваща следните пробационни
мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес -два пъти седмично ,задължителни
периодични срещи с пробационен служител и включване в
програма за обществено въздействие „Формиране на умения за ефективно справяне с
гнева и агресията“.
Против
постановената присъда е постъпила жалба от
подсъдимият ,в която се посочва ,че съдебният акт е необоснован и незаконосъобразен.Прави
се искане присъдата да бъде отменена ,като се постанови нова, с която да бъде признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение.
В
съдебно заседание, подсъдимият поддържа жалбата и изложените в нея доводи.Алтернативно
излага становище за явна несправедливост на наложеното наказание.
Представителят
на СГП ,счита ,че присъдата е правилна и законосъобразна.
В последната си дума ,подсъдимият
моли за изменение на присъдата и налагане на наказание-глоба.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред
множество гласни и писмени доказателства и въз основа на техният анализ е приел
от фактическа страна, следното:
.
Свид.Д.В.и подс.Н. В. били
съпрузи по силата на сключен на 02.03.2008г. граждански брак с акт №64.
Впоследствие същият бил прекратен на 27.11.2013г. с Решение №111-81-241,
постановено от CPC, III ГО, 81- ви състав, по инициатива на свид.Д.
В.. С цитираното решение съдът предоставил упражняването на родителските права
спрямо родените от брака деца - К.В. и К.В., на майката, а на бащата бил
определен режим на лични контакти с тях - всяка първа и трета седмица от месеца
за времето от 10,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя с преспиване, като вземането
и връщането следвало да бъде осъществено на адреса по местоживеене на децата.
Подс.В. не се съобразявал с определения
режим за лични контакти с децата като го нарушил многократно в периода от
20.04.2014г до 07.09.2014г.
На
19.04.2014г. свид.Д.В.предала двете деца на поде. В.
от домашния си адрес ***, като на 20.04.2014г. до 18,00ч., подсъдимият не
върнал децата.Св.В. многократно търсила подсъдимия по телефона ,но същия не
отговарял. Едва около 20,00ч.същата вечер свидетелката получила съобщение, с
което подс.В. я уведомявал, че се намират в
гр.Велинград и поради силния дъжд и от съображения за сигурност ще се приберат
на следващия ден.
На
датите 03.05.2014г. и на 05.07.2014г. свид.Д.В.предоставила
децата на подс.В., като последният ги върнал в дома й
в късните часове на съответните следващи
дните дати,без да изложи обяснения..
На
19.07.2014г. около 14,00ч. свид.Д.В.отново предала
децата К.и К.на баща им.На 20.07.2014г. децата не били доведени в дома им, а
след като подсъдимият не отговарял на мобилния си телефон,св.В. подала жалба в 05 РУ-СДВР.Децата били върнати на домашния
адрес от подс.В. на 21.07.2014г. около 17,00ч., след
като служител на 05 РУ-СДВР успял да се свърже с подсъдимия по мобилния
телефон..
На
дата 09.08.2014г., която била дата за вземане на децата по график, подс.В. ги взел към 10,30ч., като не ги върнал на
10.08.2014г. до 18,00ч. под предлог, че бил на вилата и ще закъснеят до 20,00ч.
Децата обаче, не били върнати и на 11.08.2014г., поради което свид.Д.В.отново подала жалба в 05 РУ-СДВР. Децата били
върнати в дома им на 13.08.2014г. около 12.30ч.
На
23.08.2014г. децата били предадени на подс.В. към
10.30 часа, но той не ги върнал до 18,00ч. на 24.08.2014г.
На
06.09.2014г. децата отново били предадени на баща си към 10.30 часа като до
08.09.2014г., тъй като те отново не били върнати в дома им и подс.В. не отговарял на телефонните позвънявания, на свид. Д.В.подала ново заявление в 05 РУ-СДВР с искане за
съдействие. Децата били върнати едва на 14.09.2014г., когато подс.В. уведомил свид.Д.В.с
текстово съобщение на мобилния телефон, че ги е оставил в кафене срещу дома им.
При така
установената фактическа обстановка първата инстанция е приела, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин,поради
което подсъдимия В. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.182 ал.2 вр.чл.26
ал.1 от НК.
След собствен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства,въззивният съд намира ,че същите в пълна степен подкрепят
фактическите положения ,описани във внесения пред първата инстанция обвинителен
акт.Събраната доказателствена маса,позволява формирането на категорични и несъмнени изводи относно авторството на престъплението и
вината на извършителя.
Престъпното бездействие на
подсъдимият се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите Д. В.,Б.В.,,Г.Т.,П.
С.,които поотделно и в съвкупност ,представляват убедителна основа,за
изграждане на фактически и правни изводи.
Показанията на свидетелите В.и тези на Т.са безпротиворечиви по отношение на значимите за делото факти.В
тях е описано нарушението на режима за лични контакти с децата от страна на
подсъдимия,както и нежеланието му да контактува с майката-св.В., за да я
информира за възникналите затруднения при връщането им в установения час поради
независещи от него причини.С поведението си подсъдимият е дал повод на св.В. да
подаде оплакване в полицейското управление,в няколко поредни случая.Правилно,съдът
от първата съдебна инстанция е дал вяра на показанията им ,тъй като същите са
убедителни и логични.Показанията им не се опровергават и от другите събрани по
делото доказателства.
Обратно- с основание,обясненията
на подсъдимия не са кредитирани,тъй като не намират опора в нито един от
останалите доказателствени източници.Въззивната инстанция,също приема ,че за някои от инкриминираните
деяния,подсъдимият е имал уважителни причина ,за да пренебрегне установения
режим за лични контакти с децата.Дори и в тези случай ,обаче ,поведението на
подсъдимия е укорително ,тъй като не е уведомил своевременно другия родител за
възникналите трудности и нуждата децата да бъдат върнати в по-късен час ,и в някои
от следващите дни.Само по себе си това обстоятелство обаче не води до несъставомерност на допуснатото неправомерно бездействие от
страна на подсъдимия, а е смекчаващо отговорността му обстоятелство,доколкото е
свързано както с лошо планиране на времето ,така е с недобра организация при
транспортирането на децата.
От друга страна,влошените
отношения между бившите съпрузи ,не могат да бъдат оправдание за неправомерните
действия от страна на нито един от двамата родители.В конкретният случай ,по
делото не е установено,св.Д.В.да е създавала затруднения на подсъдимия при
осъществяването на личните контакти с децата,така както се твърди в жалбата.Не
могат да се приемат като злонамерени оплакванията на св.В. в полицията в случаите
,в които подсъдимият не е връщал децата
на време в дома им.Във всеки от тях св.В. е правила неуспешни опити да разговаря
по телефона с подсъдимия и не
успявала.Притесненията й като родител за здравето на децата е оправдано.Напротив
,както бе отбелязано укоримо е поведението на
подсъдимия ,който не е полагал усилия да
уведомява майката своевременно за местонахождението на децата.
Законосъобразно,действията на
подсъдимият са квалифицирани като престъпление по чл.182 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.Касае се за поредица от нарушения на
режима за лични контакти с децата,в разрез с постановеното съдебно
решение,уреждащо контактите на бащата с тях.
Извършвайки
цялостна служебна проверка на присъдата, съдът счете, че наложеното наказание
на подсъдимият е несправедливо и не е
съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Първата съдебна инстанция не е
изложила мотиви ,защо е предпочела първото от двете алтернативно предвидени
наказания за извършеното престъпление,като е наложила по-тежкото от тях.Допуснато
е нарушение при индивидуализацията на
наказанието,тъй като не са отчетени в необходимата степен смекчаващите
отговорността обстоятелства -както положителните характеристични данни на
подсъдимия,които го определят като личност с ниска степен на обща опасност и
чистото му съдебно минало ,така и съществуващия конфликт в отношенията между бившите
съпрузи..Не е отчетено и обстоятелството,че
подсъдимия В. е грижовен баща,който се старае да осигури оптимални условия за
децата си,във времето отредено му да прекарва с тях.
Всичко гореизложено налага извода
,че целите на наказанието ще бъдат постигнати и с налагането на по-лекото
такова , а именно глоба в размер на 300лв.Доколкото,санкционната част на
разпоредбата не е актуализирана,то определения размер на глобата се явява
максимално справедлив.
С оглед изложените
съображения, и като не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните
правила, необоснованост , въззивният съд счита, че обжалваната
присъда следва да бъде изменена в посочения по-горе смисъл ,поради което и на
основание чл. 337 ар.1 т.1 вр. чл. 334 ал.1 , т. 3 от НПК Съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от 17.11.2017г. по
н. о. х. д. № 2299/2015 год. на
Софийски районен съд, Наказателна колегия, 10 с – в като ЗАМЕНЯ наложеното на подсъдимия Н.Г.В. наказание-пробация,с
ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 300лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й
част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.