О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 1349
по
входящ № 4857 от 16.11.2023г.
гр. Русе, 08 декември 2023 год.
Административен съд Русе,
ІІІ-и състав, в закрито съдебно заседание на 08
декември
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия:
Диан Василев
за да се произнесе по частна жалба, с
вх. рег. № 4857 от 16.11.2023г., с която се оспорва определение
№1131/01.11.2023г. на АС-Русе по адм. дело №586 по описа на съда за 2023 год.,
намира следното:
Производството е по реда на чл.213а
от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.215 от АПК, чл.231 и
чл.236 АПК и чл.147, ал.3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК),
вр. чл.88, ал. 3 от АПК.
Административно дело №586/2023г. по
описа на Административен съд-Русе е образувано по повод постъпила жалба от С.М.М.
***, действащ чрез пълномощник адв. А. Е.,***. Жалбата бе насочена срещу
решение №151 от 26.09.2023г., с което директорът на дирекция ОДОП-Варна при ЦУ
на НАП е оставил без разглеждане жалба срещу ревизионен акт (РА) №
Р-0З001822005588-091-001/18.05.202Зг., поправен с РА за поправка на ревизионен
акт № П-0З00182З 105030-003-001/09.06.202Зг., издадени от М.Г.А.-Д., на
длъжност началник сектор „Ревизии” в дирекция „контрол” при ТД на НАП Варна
възложил ревизията и Р.М.М., на длъжност главен инспектор по приходите в същата
дирекция, ръководител на ревизията.
С определение
№1131/01 ноември 2023 год., постановено по реда на чл.147, ал.1-3 от ДОПК съд
отхвърли по оспорване на С.М., действащ чрез пълномощник адв. А. Е. искането
му за отмяна на решение №151 от 26.09.2023г. с което директор на
дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП е оставил без разглеждане жалба срещу ревизионен
акт № Р-0З001822005588-091-001/18.05.202Зг., поправен с РА за поправка на
ревизионен акт № П-0З00182З 105030-003-001/09.06.202Зг. и за връщане на
преписката на горестоящия АО за продължаване на действията и произнасяне по
същество по оспорване на РА.
В диспозитива на определението на
съда е записано, че то е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Независимо от това, на 16.11.2023г. в
АС-Русе от М., чрез адв. Е. е депозирана частна жалба, вх. рег. № 4857. С нея
оспорващият сезира чрез РАС Върховен административен съд и иска отмяна на
съдебния акт на първоинстанционния съд.
Според разпоредбата на чл.147, ал.3
от ДОПК, „Решението по ал. 1 и 2 може да се обжалва в 7-дневен срок от
връчването му пред административния съд, в чийто съдебен район е постоянният
адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършване на първото
действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по
приходите. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок“.
Законодателят не е посочил в тази
норма дали определението на съда е окончателно или може да се оспорва пред
касационната инстанция.
От друга страна, в разпоредбата на чл.88,
ал.3 от АПК е регламентирано за идентични на настоящия случай хипотези, при
които при просрочено оспорване пред горестоящия АО на акта на подчинения му АО,
че актът за прекратяване на горестоящия АО „може да се оспори в 7-дневен срок
от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се
произнася с определение, което не подлежи на обжалване“.
Така постановеният съдебен акт - определение №1131/01.11.2023г. на АС-Русе по
адм. дело №586 по описа на съда за 2023 год. е окончателен по силата на чл. 88,
ал. 3 АПК, приложим субсидиарно на основание § 2 от ДР на ДОПК. Тази норма от
АПК както видяхме по-горе предвижда, че определението, с което съдът се
произнася по обжалване на акт за прекратяване на административното
производство, е окончателно. Доводите в частната жалба, че определението
подлежи на обжалване като преграждащо по-нататъшното развитие на делото, са в
противоречие с чл. 88, ал. 3 АПК.
В този смисъл е и константната
съдебна практика на Върховния административен съд по адм. дело № 11188/2022 г.,
адм. д. № 2876/2023 г., адм. д. № 5270/20 г., адм. д. № 4320/20 г., адм. д. №
11271/22 г., адм. д. № 11532/20 г., адм. д. № 8063/18 г. 5 чл. с-в, адм. д. №
393/18 г. 5 чл. с-в и др. , както на I-во, така
и на VIII-мо данъчни отделения на ВАС.
Същевременно разпоредбата на чл.213а,
ал.2 от АПК казва, че „Касационната жалба или протест се оставят без
разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215 “. Сред тези основания, в т.4 на
чл.215 АПК е и това, според което жалбата или протестът се оставят без
разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато „са
подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване“.
Тези разпоредби са приложими и за
депозираната частна жалба, съгласно препращащата норма на чл.231 и чл.236 от АПК.
Настоящия случай попада именно в тази
хипотеза и частната жалба срещу определение №1131/01.11.2023г. на АС-Русе по
адм. дело №586 по описа на съда за 2023 год. следва да се остави без
разглеждане.
Мотивиран така, на основание чл.213а,
ал.2, чл. 215, т. 4, във вр. с чл. 231 и чл. 236 АПК съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
Оставя
без разглеждане частна жалба, с вх. рег. № 4857 от 16.11.2023г., с която
се оспорва определение №1131/01.11.2023г. на АС-Русе по адм. дело №586 по описа
на съда за 2023 год.
Определението може да бъде оспорено с частна жалба
по реда на чл.213а, ал.7 от АПК пред Върховен административен съд на Република
България в срок от 7 дни от съобщаването му на страните.
Съдия
: