Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260744/2020г.
гр.Варна 19.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито
съдебно заседание проведено на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№11013/2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
В исковата молба ищецът „Т. Б.“ ЕАД твърди, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК, срещу И.К.А. е образувано ч.гр.д. №3039/2019г., 9 с-в по описа на
PC Варна. Против длъжника
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 429.10лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги. Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на
парично задължение на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, ищеца заявява, че предявява на основание чл.422 вр.
с чл.415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение до размера на 93,31лв., която
сума представлява цена на потребени и незаплатени
мобилни услуги, а при условията на обективно кумулативно съединяване с исковата
молба предявява и осъдителен иск срещу ответника за плащане на дължими
лизингови вноски в размер на 335,79лв.
Ищецът твърди, че по повод договор за мобилни услуги от дата 19.01.2017г., сключен с
мобилния оператор „Т.Б." ЕАД, ответникът И.К.А. е абонат на дружеството
доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №*** и титуляр по предпочетения мобилен
номер 0887/******
с избрана абонаментна програма Нонстоп 30,99лв., с уговорен срок на действие 24
месеца до 19.01.2019г., като при възползване от преференциални условия на
Оператора абонатът е взел мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy
J5 Dual Black на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 15.99лв. всяка, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор. Въз основа на посочения договор ответникът е
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната №***. Твърди, че за потребените
от абоната-ответник услуги за периода 19.01.2017г. до 24.04.2017г. Теленор е издал:
-
фактура №**********/25.01.2017г. за отчетения период на потребление
23/01/2017-24/01/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 42.59лв. /с ДДС/, от които 22,17лв./без ДДС/ за
пропорционален месечен абонамент Нонстоп 30,99лв., лизингова вноска 15,99лв.
Дължимата сума е платима в срок 09.02.2017г.
-
фактура №**********/25.02.2017г. за отчетения период на потребление
25/01/2017-24/02/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 41.87лв. /с ДДС/, от които 20,82лв./без ДДС/ за месечен
абонамент Нонстоп 30,99лв., лизингова вноска 15,99лв."Дължимата сума е
платима в срок 12.03.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
Ищецът твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност
84,46лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 01/2017г.
и за месец 02/2017г. Твърди, че с Кредитно известие №**********/25.03.2017г.
за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата
в размер на-7,14лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при
сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в
размер на 15,99лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 84,46лв., за
предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на
сума в размер на 93,31лв. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 93,31лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл.19б, в) от ОУ на мобилния оператор, Т. е прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника И.К.А. за ползваните абонаменти и е издал
по абонатен номер №***
на дата 25.04.2017г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за
плащане в размер на 1008,30лв. B издадената крайна фактура е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер
на 579,20лв.; фактурирана е цената, дължима се за оставащите незаплатени
лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 335,79лв. и
е включена сумата за потребените мобилни услуги от
предходните два отчетни периода в размер на 93,31лв. Ищецът твърди, че поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия
договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно
устройство марка SAMSUNG модел Galaxy J5 Dual Black са обявени за предсрочно изискуеми. Твърди, че
поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към
оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на
абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание
чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг „Месечните вноски и други
плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за
мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно
тези договори плащания"/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими след месец 04/2017г, когато е издадена крайната фактура
№**********/25.04.2017г., съгласно уговорения погасителен план, както следва:
- за устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 Dual Black, взето във
връзка с мобилен номер 0887/******,
се дължи цената в размер на на 335,79лв. след месец
04/2017г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизингови
вноски, е след м.04/2017г. до м.12/2018г. Твърди, че ответникът И.К.А. е подписал договор за
услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер 0887/****** не е изпълнил задължението си по
договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си
поведение е изпащал в забава.
Предявява искане, съдът да постановите
решение с да приеме за установено по
отношение на ответника И.К.А., с ЕГН: **********, адрес: ***, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „Т.Б." ЕАД, ЕИК *** ,със седалище и адрес на
управление ***, ***,
представлявано от Д.
К.
К.и
М.
С.,
в размер на 93,31лв. за
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*** за периода от 19.01.2017г. до
24.04.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на
сумата, както и да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 335,79лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 19.01.2017г. за устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 Dual Black, взето във
връзка с мобилен номер 0887/******за
периода след м.04/2017г. до м.12/2018г., с абонатен номер №*** и претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в
който счита иска за допустим, но
неоснователен. Възразява, че не е ясно ищеца каква сума претендира.
Възразява, че ако се претендира сума по фактура №********** от 25.04.2017г., претенцията на ищеца за неустойки в размер от
579,20лв. е неоснователна. Възразява, че
неустойка не следва да се търси, поради нищожност на клаузите, който
определят начисляването на такива. Такава разпоредба е залегнала и в чл.143 и
следващите от Закон за защита на потребителите, според които такива клаузи
залегнали в процесия договор са нищожни поради неравноправния им характер. Възразява,
че начина по които е уговорена клаузата по чл.1, ал.З от договора за лизинг от
19.01.2017г. е неясна. Твърди, че мобилния оператор цели да получава
имуществена облага от потребителя като насрещна страна на непредоставени услуги
в пълен размер. Допустимо е между страните по договор да се уговарят неустойки
за вредите от предсрочно прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно. Мобилният оператор
се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса - а потребителят да я
заплати, но само предоставената му услуга. Ако начислената неустойка е в
размер на всички неплатени по договора за услуги, мобилния оператор по
прекратеният договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата по договора. Ответника няма възможност да
влияе на натрапените едностранно клаузи на договора, като има единственото
право да подпише. Възразява, че посочената сума като неустойка в полза на
мобилния оператор при предсрочно прекратяване на договора за услуга поради
неплащане на сума по договора от потребителя, води до неоснователно обогатяване
на оператора. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съдът приема, че предявените искове
намират правното си основание в чл.422 от ГПК вр.чл.415
от ГПК.
Като писмени доказателства по делото са
приети: договор за мобилни услуги от 19.01.2017г., договор за лизинг от
19.01.2017г., запис на заповед от 19.01.2017г., приложение-ценова листа от
19.01.2017г., декларация съгласие от 19.01.2017г., 4бр. фактури, общи условия
на ищеца и ССчЕ.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен
иск ищецът да докаже твърденията си за сключването на сочения договор за
предоставяне на телекомуникационна услуга, условията по същия-срок, цени, обем
на услугата, последици от неизпълнение, а ответникът предвид не само характера
на предявения иск, но и направените възражения по реда на чл.131 от ГПК не носи
доказателствена тежест освен за оспорената автентичност на подписите положени
от негово име.
По делото е приложено гр.д.№3039/19г. на
ВРС, ІХ състав в рамките на което по заявление на ищеца по реда на чл.410 от ГПК в негова полза срещу ответника са издадени заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист за сумата от 429.10лв. главници по договори за мобилни
услуги за потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги за времето от 19.01.2017г. до 24.04.2017г., 76.61лв. мораторна
лихва за времето от 11.05.2017г. до 11.02.2019г. и разноски.
Настоящия установителен
иск е предявен за същата сума.
По установителния
иск съдът приема следното:
За да е налице валидно възникнало
вземане на ищеца от ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили
следните факти: че ответникът има качество на потребител на мобилни услуги за процесния период и абонатен номер; че от доставчика на
мобилни услуги и въз основа на валидно учредено договорно отношение са били
предоставени посочените услуги на ответника, като е начислена дължимата
стойност за тях, съобразно индивидуалния договор и Общите условия, поради което
се дължи плащане в посочения във фактурата размер; наличие на уговорена
неустойка и размер на претенцията за неустойка. При успешно провеждане на това
доказване, ответникът следва да проведе такова на наведените от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици,
както и деня, на който е следвало да изпълни насрещното си задължение по
договора.
Видно е от представените договор за
мобилни услуги и за лизинг, че страните по настоящото производство са влезли в
договорни отношения по силата на които ответника е станал потребител на
предоставяна от ищеца телекомуникационна услуга за телефонен номер 0359887******, за мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Dual Black. При проведената ССчЕ
се е установило, че претендираните суми съответстват
на договореното и на извършеното потребление.
От друга страна предвид липсата на спор
между страните съдът приема, че записванията в представените едностранно
издадени от ищеца фактури са отражение на редовно водено счетоводство на
последния и поради това следва да се разглеждат като доказващи по размер
претенцията.
По отношение на останалата част от
претенцията за сума представляваща стойност на незаплатени далекосъобщителни
услуги съдът намира, че същата е определена без да се нарушава принципа за равнопоставеност на потребителя предвиден в ЗЗащП, видно е че сума та не е определена на база оставащи
до изтичане на договора месечни такси, но следва да се има предвид, че в тази
сума са включени и 3бр. лизингови вноски който ищецът претендира и на
самостоятелно основание и са признати от съда в по-горните му мотиви, поради
което следва да се присъди сумата от 45.34лв. получена след признаване на
намаляване на месечните такси по изявление на самия ищец със сумата от 7.14лв.,
като тази сума се следва да се сторнира от търсените
като дължими месечни абонаментни такси.
Предвид изложеното съдът приема, че
предявеният иск следва да се разглежда като доказан по основание и размер за
сумата от 45.34лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за времето от
19.01.2017г. до 24.04.2017г.
По отношение на претенцията за сумата от
335.79лв. незаплатени лизингови вноски съдът намира, че нейният размер съвпада
с определеният от вещото лице и до колкото в договорът за лизинг чл.4 изрично е
посочено, че отдаденото устройство е предоставено на ответника и предвид лисата
на твърдения, че то е върнато следва да се приеме, че е останало в А. и той от
своя страна дължи заплащане на останалите лизингови вноски за него възлизащи на
посочената по-горе сума.
По отношение на направените възражения
от ответниковия представител за нищожност на
договорни клаузи съставът приема, че същите са неоснователни. Що се отнася до претендираните лизингови вноски, то същите се дължат, до
колкото става дума за движима вещ която е общо известно, че технологично е
предвидена да се използва в рамките на около две години и по-скоро има статута
на консуматив в днешно време, като на практика става дума за договор за
продажба на изплащане озаглавен от страните договор за лизинг.
Предвид извода за уважаване на
предявените искове следва да се присъдят и сторените в исковото и заповедното
производства разноски в размери съответно от 182.08лв. по заповедното и 643.95лв.
разноски в исковото производство.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление *** *** и ответника И.К.А. ЕГН********** ***,
че ответникът И.К.А. ЕГН********** ДЪЛЖИ
на ищеца „Т.Б.“ ЕАД сумата от 381.13лв. представляваща сбор от 45.34лв.
незаплатени далекосъобщителни услуги за времето от 19.01.2017г. до 24.04.2017г.
по договор от 19.01.2017г., 335.79лв. сбор от останали неизплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 19.01.2017г. за устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 Dual Black, ведно със
законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение-25.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането
при съдено по ч.гр.д.№3039/2019г. на ВРС, 9 състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за незаплатени далекосъобщителни услуги за
разликата от признатите 45.34лв. до претендираните
93.31лв. на осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА
И.К.А.
ЕГН********** *** да заплати на Т.Б.“ ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление *** ***
сумите от 182.08лв. по заповедното и 643.95лв. разноски в исковото производство
разноски в исковото производства на осн. чл.78, ал.1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: