ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 161
гр. гр. София , 03.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на трети август, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Росенова
Членове:Красимира П. Костова
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600311 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.249, ал.3 вр. с чл.248 от НПК.
С протоколно определение от 13.07.2021 г. по НОХД № 2059/2021 г.,
Специализираният наказателен съд, XV състав, произнасяйки се по въпросите
по чл.248 от НПК, е приел, че в досъдебната фаза и в частност при изготвяне
на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения,
накърняващи правото на защита на подсъдимия Е. М. Т., поради което е
прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на
прокурора.
Против определението е постъпил частен протест от прокурор при
Специализираната прокуратура с оплаквания за неправилност, изразяваща се
в незаконосъобразност. В протеста се възразява, че обвинителният акт
отговаря на изискванията за съдържание по чл.246 от НПК, че вменените
престъпления са достатъчно обосновани с факти, както и че аргументите за
връщане, изтъкнати от СНС не попадат в кръга по чл.249, ал.4 от НПК. В тази
връзка се иска, определението да бъде отменено, за да продължи съдебното
разглеждане на делото.
Въззивният съд, след като се запозна с протеста и с материалите по
делото, счита, че същият е процесуално допустим, а разгледан по същество е
частично основателен.
НОХД № 2059/2021 г. на СНС е образувано по внесен обвинителен акт
срещу подсъдимия Е. М. Т., за осем престъпления, а именно: за участие в
1
организирана престъпна група по чл.321, ал.3, т.2 вр. с ал.2 от НК и за седем
вторични деяния по чл.354а, ал.2 от НК, изразяващи се в държане, без
надлежно разрешително на високорискови наркотични вещества и
прекурсори на различни места в гр.София и областта.
Касае се за втори по ред обвинителен акт, внесен в СНС срещу същото
лице, като образуваното по-рано производство пред първата инстанция е било
прекратено, а делото – върнато на досъдебна фаза за отстраняване на
идентични съществени процесуални пропуски, като констатираните и
понастоящем. Връщането тогава обаче, не е било атакувано от прокурора.
За да процедира аналогично, първата инстанция е приела, че
нарушенията не са били санирани, като по мнението й, те се изразяват в
недостатъчна фактологична обосновка на инкриминираните деяния, водеща
до неяснота на обвинението, а от тук и до нарушаване правото на подсъдимия
да узнае за какво точно е ангажирана наказателната му отговорност.
Въззивната инстанция не споделя този извод по отношение на
първичното престъпление, за което подс.Т. е предаден на съд, но го намира за
напълно коректен, досежно описанието на всички останали вторични
престъпления.
Изложените (макар и не съвсем последователно) в обстоятелствената
част на обвинителния акт фактически твърдения, засягащи инкриминираното
от прокурора престъпно сдружение, времето и мястото на участието на Т. в
него и конкретната му роля, обуславят съставомерните признаци, предвидени
от нормите чл.321, ал.3, т.2 вр. с ал.2 от НК и чл.93, т.20 от НК.
Действително в обстоятелствената част на обвинителния титул не са
засегнати подробности за конкретни действия по изпълнение на функциите на
дееца в претендираната група, нито дали тези действия са били
осъществявани от членовете на сдружението едновременно, последователно
или самостоятелно и точния им начин, но според АСНС това не
задължително условие за обосноваване на съставомерните елементи.
Държавното обвинение претендира, че през определен времеви период и
на определена територия, е функционирала ОПГ, с фиксиран брой членове
(ръководител и участници) в нея – повече от три наказателноотговорни лица,
формирана при уговорки за производство и разпространение на наркотици, с
очертани користни цели и при създадени сравнително устойчиви отношения
между лицата и постигната съгласуваност. Твърди се съответна йерархична
поставеност на включените в структурата субекти и индивидуалната им роля,
което изпълнява минималния стандарт за фактическо описание на
разискваното престъпление, при конкретно вменената форма на изпълнително
деяние – участие за Е.Т.. Функциите на подсъдимия в сдружението са
2
разбираемо формулирани, макар и същите да са поместени не само в раздела
за първичната, но и в раздела за вторичната дейност, а именно да държи (като
съхранява и пази) по указание на ръководителя наркотични вещества, на
различни места (индивидуализирани в акта), без да притежава валидно
разрешително. Или с други думи, от смисъла на обвинителния акт излиза, че
подс.Т. е бил зает с държането на наркотика, под указанията на ръководителя,
който определял какво количество и къде да бъде съхранявано от Т. до
съответното му разпространение от участника В. Ц. (понастоящем осъден, с
определение за одобряване на споразумение). Макар и застъпена схематично,
индивидуалната роля на подсъдимия е упомената недвусмислено, поради
което не се създава непреодолима неяснота в какво се е изразявала
съпричастността му към инкриминираната група.
Що се отнася до вторичните престъпления по чл.354а от НК, за тях
обстоятелствена част на практика липсва и както правилно е забелязал
първостепенният съд, направено е просто преповтаряне на постановлението
за привличане и диспозитива на обвинителния акт. Независимо, че
обвинението касае формални престъпления (на просто извършване), това не
освобождава прокурора от задължението му да опише онова фактическо
поведение на дееца, с което тези престъпления са реализирани.
Както и по-рано по други подобни поводи, АСНС е обръщал внимание,
че държането като форма на изпълнително деяние, може да се осъществява на
най-различни места, до които деецът разполага с достъп пряко, дистантно или
опосредено, както и да се осъществява лично или чрез другиго. Тези места
могат да представляват помещения или обекти, обичайно предназначени за
задоволяване на житейските нужди на извършителя (негови жилища,
автомобили, гаражи и пр.), но може да са и чужди имоти, обществени
съоръжения, публични места и др. Всякога обаче, се изисква не само
доказване (в хода на съдебното следствие), но и изначално фактическо
обосноваване (в обвинителния акт), на връзка – обективна и субективна,
между дееца и престъпния предмет, разположен на дадено място. Такова
обосноваване, в настоящия обвинителен акт няма. Не е посочен нито един
факт, от който да се извежда, че намерените вещи, на местата, където са били
открити, са били под фактическа власт на подсъдимия.
И докато престъплението по чл.321 от НК позволява в известна степен
по-абстрактно обстоятелствено очертаване, поради естеството си, то
вторичните престъпления, каквито са и конкретните по чл.354а от НК налагат
прецизна фактологична индивидуализация на престъпния акт.
Специално за инкриминираните прекурсори, липсва и фактическа
обосновка, от която да личи, защо прокурорът счита, че тяхното държане е
било в изпълнение на някакво взето решение на членовете на ОПГ и то такова
решение – да държат и разпространяват наркотични вещества. Подс.Т. няма
обвинение за производство на наркотици, няма обвинение и функцията му в
3
групата да се е изразявала в произвеждане на дрога, нито в държане на
субстанции за нейното получаване (т.е. на прекурсори). На стр.6 от
обвинителния акт (долу) е поместен един кратък абзац, от който става ясно
само, че в началото на месец юли 2020 г. ръководителят В.И. дал указания на
подс.Т. да произведе два килограма МДМА, след което подсъдимият
отпътувал до бунгала в землището на село В., където се забавил около три
часа. От това фактическо твърдение обаче, не следва нищо и то е поднесено
без всякаква логическа връзка, с което и да е от обвиненията. Т.е. то не
аргументира нито роля на подс.Т. на „производител“ ( а такава не се и
лансира от държавния обвинител), нито на държател на прекурсори, нито че
групата е постигнала конкретно решение за производство на наркотици,
включващо и държане на прекурсори, в чието изпълнение да е било
реализирано инкриминираното държане на такива субстанции от Т..
Констатираните нарушения са от вида на съществените и неотстраними
при съдебното разглеждане на делото, защото накърняват правото на
подсъдимия да научи в какво е обвинен, поради което законосъобразно е
било преценено, че неминуемо предпоставят връщане на делото на
прокурора.
При коригирането на процесуалните нарушения следва да бъде
съобразено и настоящото определение, уважаващо частично наведените с
протеста възражения.
Ето защо, Апелативният специализиран наказателен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.07.2021 г., по НОХД
№ 2059/2021 г. на Специализирания наказателен съд, XV състав, с което
съдебното производство е било прекратено, а делото върнато на СП за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4