РЕШЕНИЕ
№824
01.12.2020г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Ангелина Латунова………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 864 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на О.М.Ш. от гр.Харманли, подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0271-000317 издадена на 11.09.2020г. от мл.автоконтрольор в РУ Харманли при ОДМВР-Хасково(М.Д. Д.).
В жалбата се излага фактическа обстановка по случая и се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Твърди се, че не са били налице фактическите и правните основания санкциониращият орган да издаде заповедта си. Описаната фактическа обстановка не отговаряла на действителността, а от формална страна заповедта страдала от съществени недостатъци. В тази връзка се сочи, че връченият на жалбоподателя за запознаване препис от заповедта бил нечетлив и неясен и поради което бил поставен в явна невъзможност да се запознае със съдържанието й, като същевременно личните данни на нарушителя в заповедта били непълни. Липсвала и индивидуализация на наложената със заповедта санкция. Посочването на наказание”Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване въпроса за отговорността” се равнявало на липса на наказание, защото в сферата на предположенията оставало точно за какъв период от време е наложено наказанието. Твърди се също, че адресата на заповедта не е извършил визираното в нея нарушение, посочено като причина за издаването й.
По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед, респ. обявяването й за нищожна и присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът- Младши автоконтрольор в РУ – Харманли при ОДМВР-Хасково (М.Д. Д.), редовно призован не се явява и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.09.2020г. мл. автоконтрольор в РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково, съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение сер. АА, с бл. № 5*****, за това, че на 11.09.2020г. в 15.20ч. в гр. Харманли, по бул.”България” в близост до кръстовището образувано с ул. Г.Н.Димитров”, в посока към гр.Любимец, е управлявал л.а. Фолксваген Шаран, с рег. № Х 3*****, собственост на М.Ш. Осман, като е отказал да му бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества или техните аналози в 15.50 ч. в сградата на РУ-Харманли с техническо средство Drager Drug Test 5000, с фабричен номер ARKH-0022. Посочено е също, че на водача е издаден и талон за медицинско изследване, с № 0051241, но същия е отказал да даде кръв и урина за химико-токсикологично изследване.
В акта било отразено, че с деянието си Ш. е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП.
С АУАН е иззет контролният талон на жалбоподателя, като е бил предявен и връчен на адресата си на 11.09.2020г.
На база съставения АУАН, на същата дата-11.09.2020г. младши автоконтрольор в РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково-М.Д.е приложил, с оспорената заповед, спрямо О.М.Ш. принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП, а именно - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване въпроса за отговорността.
Видно от разписката в обжалваната заповед, последната била връчена на адресата си на 11.09.2020г. Жалбата срещу административният акт била подадена до съда на 21.09.2020г. и заведена под вх. № 5403 от същата дата.
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. издадения по отношение на жалбоподателя талон за медицинско изследване .
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Оспорването е депозирано в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1, изр.1-во от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед №272з-906 от 20.03.2019г. на Директора на ОДМВР-Хасково.
Спазена е и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК при издаване на заповедта - същата е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. Ето защо следва да се приеме, че оспореният акт съдържа необходимия обем мотиви, съгласно изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното :
Обжалваният акт е издаден на
основание нормата на чл.171 т.1,б.”б” от ЗДвП,
предвиждаща в приложимата й към датата на издаване на заповедта редакция
временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса
за отговорността, но за не повече от 18 месеца,
на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване ; при наличие на изследване
от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи.
Нормата следователно съдържа
няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид – временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС, като в конкретния
случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено отказ
на водач на м.п.с. да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Предпоставките за прилагането на ПАМ в тази хипотеза следователно са на
посочените дата и място в заповедта
адресатът на заповедта да е бил
водач на м.п.с. и след надлежна покана да бъде отказан да бъде
тестван за употребата на наркотични вещества или техни аналози по някой от горепосочените начини.
Установяването на
материалната законосъобразност на оспорен административен акт, предполага
пълно и главно доказване на всички
изложени в него фактически основания за издаването му .
За доказване
изложените в заповедта обстоятелства по делото е представен и приет като
писмено доказателство АУАН с бл. № 5*****
от 11.09.2020г.
В производствата по АПК актовете за установяване на
административно нарушение представляват, официални свидетелстващи документи и
се ползват с материална доказателствена сила касателно лично възприетите от актосъставителя
и отразени в тях факти. Съдържанието на представения по делото АУАН не е било
оспорено от жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК, съответно същият обвързва
съда да приеме, за установени
обективираните в него обстоятелства касаещи поведението на оспорващия.
Обстоятелството, че жалбоподателят е отказал да бъде
тестван с техническо средство - дрегер се установява и от приетия по делото медицински талон с №
0051241, а че е отказал да даде кръвна
проба и урина се доказва и от протокол
за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози с амб. № 6299/11.09.2020г., и фиш за спешна
медицинска помощ - приети като писмени доказателства, без оспорване от страните
по делото.
Ето защо съдът намира за доказани обективираните в издадената от ответника Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0271-000317 от 11.09.2020г, факти, а именно, че на 11.09.2020г. около 15.20ч. О.М. Щ. е имал качеството на „водач“ на м.п.с и е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни аналози - както с техническо средство така и с медицинско изследване. Поради това е доказано по несъмнен начин, че към момента на издаване на обжалваната заповед са били налице всички законоустановени предпоставки и органът е бил длъжен да приложи процесната ПАМ, тъй като при наличието на предпоставките на нормата, на чл.171,т.1 б.”б”, същият действа при условията на обвързана компетентност.
Въпреки това обжалваната заповед подлежи на отмяна, като незаконосъобразна.
Срокът на действие на тази принудителна административна мярка не е неограничен. Законът обвързва налагането й със срок - до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от осемнадесет месеца. Под израза „до решаване на въпроса за отговорността му”, употребен в чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, законодателят има предвид до влизане в сила на НП, с което е наложено наказанието или отмяната на санкционният акт, с влязло в сила съдебно решение.
В представената по делото от административният орган заповед, липсва определен срок за приложение на принудителната административна мярка. Посочено е само, че е до решаване въпроса за отговорността. Обективирана по този начин волята на органа е неопределена и не отговаря на изискванията на закона, тъй като както вече се посочи, изрично в чл.171,т.1, б.“б“ от ЗДвП е посочено, че мярката се налага не само до решаване въпроса за отговорността на водача, но и за определен срок, който не може да е по - дълъг от 18 месеца. Това законово изискване налага, при издаване на акта си на това правно основание, административният орган да индивидуализира, в рамките на закона, надлежно времевия период за прилагането на ПАМ. Това е необходимо, защото в противен случай би могло да се стигне до положение, при което и след изтичане на законоустановените 18 месеца, ПАМ по чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП би продължила да действа поради това, че въпросът за решаване отговорността на водача - влизане в сила или отмяна на издаденото НП, не е решен. По този начин безспорно се засяга и то съществено правото на защита на лицето спрямо което същата се прилага, тъй като то се поставя в невъзможност да разбере волята на органа относно това за какъв срок спрямо него се въвеждат неблагоприятните последици на акта, респ. съдът е поставен в невъзможност да установи в законоустановените рамки ли е приложена ПАМ и е самостоятелно основание за отмяна на обжалваният индивидуален административен акт.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените в производството разноски, възлизащи общо на сумата 610.00 лева, от които 10.00 лева внесена държавна такса и 600.00 лева действително заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 18.09.2020г.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0271-000317 издадена на 11.09.2020г. от мл.автоконтрольор в РУ Харманли при ОДМВР-Хасково(М.Д. Д.).
ОСЪЖДА ОДМВР-Хасково да заплати на О.М.Ш., с ЕГН ********** от гр. Харманли разноски по делото в размер на 610.00(шестотин и десет десет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: