Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /20.01.2020 г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното на шести януари две хиляди
и двадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева
Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 758/2019 г. по описа
на съда
Производството е образувано по предявен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр с чл. 286 ЗЗД, с който се иска да бъде прието за установено,
че О.С.дължи на В.Д.Б. сумата в размер
общо на 2675,92 лв. представляваща дължими адвокатски възнаграждения по
договори за правна защита и съдействие от 02.12.2016 г. за гр.д. №608/2016г. по
описа на Районен съд- Панагюрище, от 11.07.2016 г. за гр.д. №179/2016г. по
описа на Районен съд- Панагюрище и договор от 26.08.20106 г. за гр.д.
№210/2016г. по описа на Районен съд- Панагюрище, за които суми издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №616/2019 г. по описа на Районен
съд – Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между В.Б. и ответникът на 02.12.2016г. бил сключен договор за правна защита и
съдействие с О.С., представлявана от кмета С.Ч., съгласно този договор ищецът
следвало да представлява и защитава О.С.по гр д.
№608/2016г. по описа на Районен съд- Панагюрище срещу възнаграждение в размер
на 1250,46. Твърди се също така, че на 11.07.2016г. между Б. *** бил сключен
договор за правна защита и съдействие, като съгласно този договор трябвало да
представлява и защитава О.С.по гр. д. №179/2016г. по описа на Районен
съд-Панагюрище, по което в полза на О.С.било присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 695,46 лв. На 26.08.2016 г. бил сключен трети
договор за правна защита и съдействие, по силата на който ищецът представлявал О.С.по
гр.д. № 210/2016 г. по описа на Районен
съд-Панагюрище, по което дело в полза на О.С.било присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 730 лв. Сочи се, че общият размер по трите описани
договора е 2675,92 лв., като ищецът изпълнил в пълен обем задълженията си по
трите договора, както и направените от
ищеца разноски в общ размер на 225,92 лв., но въпреки това не са заплатени
дължащите му се възнаграждения. Сочи се, че между ищеца и О.С.са възникнали
договорни отношения на основание и сключен и подписан от двете страни срочен
граждански договор за абонаментно обслужване № 203 от 17.06.2016 г. в сила от
2017 г. Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
Ответникът, получил препис от исковата молба
с приложенията на
18.10.2019 г., в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата
молба, в която излага доводи, че искът е неоснователен
и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен, Твърди се, че
не се дължи
претендираната сума. Моли се да
постанови решение, с което да се
отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Панагюриският районен съд е
сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 286 ЗЗД.
Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен в законоустановения
едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице-
заявител в заповедното производство.
По делото е представен и приет като писмено доказателство договор за
абонаментно правно обслужване от 01.06.2016 г. сключен между страните по
делото, по силата на който ищецът в качеството му на довереник да извършва
възлаганите от довереника правни услуги, за което му се заплаща възнаграждение
за всеки случаи съобразни определението в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С договора на довереника е
възложена и извършване на процесуално представителство пред съд по дела, по
които доверителят е страна.
По делото е представен и приет като писмено доказателство договор за правна
защита и съдействие от 02.12.2016 г. сключен между страните по силата на който
ответникът е възложил на ищеца да извърши правна услуга – оказване на правна
защита и съдействие, изаразяващи се в процесуално
представителство по гр.д. № 608/2016 г.
по описа на Районен съд – Панагюрище. В договора е уговорено възнаграждение в
размер на 1200 лв., като е записано, че сумата е платена и договора служи като
разписка за получена сума.
По делото е представено и е прието като доказателство Решение № 67 ОТ
07.07.2017 г. по гр.д. № 608/2016 г. по описа на Районен съд – Панагюрище,
видно от което е постановено решение в полза на О.С., като насрещната страна е
осъдена да заплати на О.С.сума в размер на 1250,46 лв., от които 1200 лв-
адвокатско възнаграждение, 40 лв.- транспортни разходи, 5,06 лв. копирни
услуги, 5,40 – куриерски услуги.
По делото е представен и приет като писмено доказателство отчет за работа
на адв. Б. до О.С., с което е направено искане за изплащане на присъдените в
полза на общината разноски.
По делото е представен и приет като писмено доказателство договор за правна
защита и съдействие от 11.07.2016 г. сключен между страните по силата на който
ответникът е възложил на ищеца да извърши правна услуга – оказване на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по гр.д. №
179/2016 г. по описа на Районен съд – Панагюрище. В договора е уговорено
възнаграждение в размер на 600 лв., като е записано, че сумата е платена и
договора служи като разписка за получена сума.
По делото е представено и е прието като доказателство Решение № 170 от
30.12.2016 г. по гр.д. № 179/2016 г. по описа на Районен съд – Панагюрище,
видно от което е постановено решение в полза на О.С., като насрещната страна е
осъдена да заплати на О.С.сума в размер на 695,46 лв., от които 600 лв-
адвокатско възнаграждение, 80 лв.- транспортни разходи, 5,06 лв. копирни
услуги, 5,40 – куриерски услуги, 5 лв. – държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
По делото е представен и приет като писмено доказателство отчет за работа
на адв. Б. ***.06.2017г., с което е направено искане за изплащане на
присъдените в полза на общината разноски.
По делото е представен и приет като писмено доказателство договор за правна
защита и съдействие от 26.08.2016 г. сключен между страните по силата на който
ответникът е възложил на ищеца да извърши правна услуга – оказване на правна
защита и съдействие, изаразяващи се в процесуално
представителство по гр.д. № 210/2016 г.
по описа на Районен съд – Панагюрище. В договора е уговорено възнаграждение в
размер на 650 лв., като е записано, че сумата е платена и договора служи като
разписка за получена сума.
По делото е представено и е прието като доказателство Решение № 84 от 28.07.2017
г. по гр.д. № 210/2016 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, видно от което
е постановено решение в полза на О.С., като насрещната страна е осъдена да
заплати на О.С.сума в размер на 730 лв., от които 650 лв- адвокатско
възнаграждение, 80 лв.- транспортни разходи.
По делото е представен и приет като писмено доказателство отчет за работа
на адв. Б. до О.С., с което е направено искане за изплащане на присъдените в
полза на общината разноски.
По делото е представен и приет като писмено доказателство доклад от адв. Б.
***.2017 г., с който е отчетена извършената от ищеца дейност през м. февруари
2017 г.
По делото е представен и приет като писмено доказателство доклад от адв. Б.
***.06.2017 г., с който е отчетена извършената от ищеца дейност през м.
февруари 2017 г.
С оглед гореизложената фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
С приемането на ГПК в сила от м. март 2008 г.
законодателят е залегнал няколко основни принципа в гражданския процес целящи бързани на съдебното производство и дисциплиниране на
страните за своевременно упражняване на процесуалните права, а именно: (чл. 7, ал.
1, изр. 2 ГПК)- състезателно начало, чиято основна
характеристика е свързана с
необходимостта заинтересуваните
страни да посочат фактите, на които основават
исканията си, и да проведат доказване
на тези факти
(чл. 8 ГПК); осигуряване на равенство на страните
при упражняване на тези им
процесуални права (чл. 9 ГПК); създаване по този
начин на предпоставки за установяване на истината относно фактите, които са от значение
за решаването на делото (чл. 10 ГПК). По силата
на концентрационното начало в процеса всяка страна своевременно трябва да предприеме
съответните процесуални действия. Еманация на посочените принципи са въведените
поетапни преклузии, които задължават страните
своевременно да изчерпят всички свои фактически твърдения като направят и
съответните доказателствени искания.
От събраните по
делото доказателства се установява, че между страните по делото е налице
наличието на действително правоотношение по договор за правна помощ и
съдействие, по силата на което мандаторът се е
задължил да извърши предвидените в договора правни действия – по делото са
приложени и не са оспорени от страните договори за правна защита и съдействие (три броя- за конкретни дела). Установява се, освен това, че довереникът е
осъществил уговорените правни действия- по делото са представени съдебни
решения и отчети за дейност.
По отношение на представените
по делото договори за правна защита и съдействие в частта за заплащане на
адвокатското възнаграждение, в частта, в която представляват разписка за
получена сума, се ползва с материалната доказателствена сила, която не е
оспорена от ищеца по надлежния ред. Частният писмен документ се ползва с
доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя му факти,
какъвто е настоящият случай – довереникът е признал, че е получил сумата
представлява възнаграждение по договора за мандат. В разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ГПК е предвидено
процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на
представен документ по делото с цел да се обори доказателствена сила. В
преклузивния срок ищецът не е направил такова оспорване, нито в хода на процеса
е навел доводи за неистиност на представените от него
още с исковата молба документи. Не може да се приеме, че доказателственото
искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по делото представлява
такова оспорване, доколкото доказателствените искания се правят винаги във
връзка с установяване на определени факти и обстоятелства, които се твърдят от
съответната страна да са се случили в действителността. Ищецът, нито в исковата
молба, нито при приемане на изготвения проекто-доклад
за окончателен, не е обосновал своето доказателствено искане за допускане на ССчЕ, не е посочил правнорелевантен факт, който цели да бъде доказан, напр. неистиност на частния документ, поради което и това
доказателствено искане е оставено без уважение, срещу което ищецът не е
възразил.
Доколкото по делото
не са наведени твърдения за неистиност на
представените от ищеца частни документи- договори за правна защита и
съдействие, то съдът не може да ги изключи служебно (без възражение) от
събрания по делото доказателствен материал, поради което е недопустимо е съдът
да приеме, че представен по делото документ е неистински по смисъла на чл. 194 ГПК, ако същият не е оспорен от страните в производство по чл. 193 ГПК (така и
Решение № 86 от 18.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 682/2010 г., I т. о., ТК, ВКС).
При тези данни
следва да се приеме, че договореното между страните адвокатско възнаграждение е
заплатено, поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. Предвид
изхода на спора ( изцяло е отхвърлен предявеният иск) на основание чл. 78, ал.
3 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК ГПК във вр. чл. 37
Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за
заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер
на 50 лв., които следва да бъдат присъдени в полза на ответника.
Относно разноските пред настоящата инстанция и
предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25,
ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 100 лв., поради което същите следва да бъдат присъдени в
полза на ответника. Мотивиран от изложеното, Районен съд - Панагюрище
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения В.Д.Б. ЕГН: **********, с адрес: *** срещу О.С.ЕИК: 00035551864 със
седалище и адрес на управление: гр. Стрелча, обл. Пазарджик, площад „Дружба“ №
2, иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр с чл.
286 ЗЗД, с който се иска да бъде прието за установено, че О.С.дължи на В.Д.Б.
сумата в размер общо на 2675,92 лв. представляваща дължими адвокатски
възнаграждения по договори за правна защита и съдействие от 02.12.2016 г. за
гр.д. №608/2016г. по описа на Районен съд- Панагюрище, от 11.07.2016 г. за
гр.д. №179/2016г. по описа на Районен съд- Панагюрище и договор от 26.08.20106
г. за гр.д. №210/2016г. по описа на Районен съд- Панагюрище, ведно със
законната лихва от 14.08.2019 г.- дата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, за която суми издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д №616/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, В.Д.Б. ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на О.С.ЕИК:
00035551864 със седалище и адрес на управление: гр. Стрелча, обл. Пазарджик,
площад „Дружба“ № 2 сума в размер на 50,00 лв. –
представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата в
размер на 100,00 лв. разноски
направени пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: