Р Е Ш Е Н И Е
№.............
град Шумен, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на дванадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Административен съдия:
Снежина Чолакова
при секретаря Св.Атанасова, като разгледа
докладваното от съдия Сн.Чолакова АД № 323 по
описа за 2023 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.65, ал.4 от Закона за общинската собственост (ЗОС).
Съдебното
производство по делото е образувано въз основа на жалба от „Футболен клуб „В.П.““Сдружение, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.В.П.,
ул.Стадиона № 1, представлявано от председателя Т.Й.Б., депозирана срещу
Заповед № РД-00-636/15.11.2023г. на Кмета на Община В.П.. С атакуваната
заповед, издадена
на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА, чл.65, ал.1 от ЗОбС и чл.113 от Наредба № 8
за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета
от Общински съвет – гр.В.П., е наредено да се изземе общински имот – две стаи,
използвани като перално помещение и съдийска стая, разположени в масивна сграда
на 1 (един) етаж, находяща се в комплекс „Стадиона“, от ФК „В.П.“, който го
държи без правно основание, в срок до 7 дни от получаването на заповедта.
С жалбата, поставила началото на
съдебното производство, се претендира отмяна на атакуваната заповед, поради нейната
материална незаконосъобразност, като се твърди, че общинският имот не се ползва
без правно основание и истинските причини за издаване на заповедта са свързани със
създадени вече отношения между кмета на общината и новоизбрани общински
съветници, след наскоро проведените общински избори. Изразено е предположение,
че актът е издаден с цел предоставяне на имота на други лица за други цели. С
жалбата е отправено и особено искане за спиране на допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение на заповедта, по което съдът се е произнесъл с
определение № 748/21.11.2023г., постановено в производство по чл.166, ал.4, във
вр.с ал.2 от АПК, във вр.с чл.65, ал.4 от ЗОС, като е постановил спиране на допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания ИАА.
В проведеното открито съдебно
заседание оспорващият, редовно призован, не се представлява. От процесуалния му
представител Р.С. – адвокат от ШАК, е депозирано писмено становище с рег.№
ДА-01-2832/05.12.2023г. по описа на ШАдмС, съдържащо изявление за разглеждане
на делото в отсъствие на представител на жалбоподателя. Отправено е искане за
отмяна на атакуваната заповед, както и за присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответната страна, Кмет на Община В.П.,
редовно призован, не се явява лично в проведеното открито съдебно заседание.
Същият се представлява от юрисконсулт Соня Каменовска, редовно упълномощена,
която оспорва основателността на жалбата и заявява искане за нейното отхвърляне.
Отправя и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от Сдружението.
От приложените по делото
доказателства се установява следното от фактическа страна:
Съгласно Акт за публична общинска
собственост № 801 от 11.03.2009г., Комплекс „Стадиона“ представлява застроен
спортен имот с изградени в него футболно
игрище – затревен терен 110/80 м; лекоатлетическа писта 400/5 м; 2 броя спортни
площадки 47/21 м и 61/23 м; плочник с цветна градинка с площ 446 кв.м;
административна сграда с трибуна на 2 етажа с обща площ 150 кв.м, включваща: на
първи етаж – зала за вдигане на тежести – 70 кв.м, съблекални и бани – 2 по
15,5 кв.м и коридор – 20 кв.м; на втори етаж – 2 броя канцеларии и хол с обща
площ 61,5 кв.м, 4 два склада от 9 кв.м; допълнителни масивни сгради на 1 етаж –
с обща площ 112 кв.м. - две стаи на земя, две бани със съблекални и коридор.
Застроеният имот се намира в гр.В.П., община В.П., обл.Шумен, извън регулацията
на града в местност „Парка“ в територията на НИАР „В.П.“, като е разположен
върху земя – държавна собственост, съгласно АИДС № 20/17.03.1997г., при граници
и съседи: на запад – асфалтирана паркова алея и от три страни „Градски парк“.
С Решение № 558 по Протокол № 44/20.12.2022г.
на Общински съвет – гр.В.П., издадено въз основа на Докладна записка на Кмета
на общината, в полза на „Футболен клуб “В.П.““ Сдружение било учредено безвъзмездно
право на ползване за срок от 1 година върху части от застроен спортен имот
Комплекс „Стадиона“, гр.В.П., представляващи футболно игрище – затревен терен
110/80 м и допълнителни масивни сгради на 1 етаж с обща площ 112 кв.м – две
стаи на земя, съблекални и коридор, съгласно предварително изготвен и утвърден
от Кмета на общината месечен часови график за тренировъчен и състезателен
процес, при граници на целия имот: на запад – асфалтирана паркова алея и от три
страни „Градски парк“.
В изпълнение на цитираното
решение на ОбС – гр.В.П., Кметът на общината издал Заповед № РД-00-15 от
06.01.2023г., с която наредил да се сключи договор за предоставяне на
безвъзмездно право на ползване върху части от застроен спортен имот Комплекс
„Стадиона“, гр.В.П., представляващи футболно игрище – затревен терен 110/80 м и
допълнителни масивни сгради на един етаж с обща площ 112 кв.м – две стаи на
земя, съблекални и коридор, в полза на оспорващото сдружение.
На 10.01.2023г. бил сключен и
договор за безвъзмездно ползване на спортния обект - публична общинска собственост,
между Община В.П. и Сдружението, със срок на договора – 1 година, считано от
датата на подписването му.
С процесната заповед № РД-00-636/15.11.2023г. Кметът на Община В.П.
наредил да се изземе общински имот – две стаи, използвани като перално
помещение и съдийска стая, разположени в масивна сграда на 1 (един) етаж,
находяща се в комплекс „Стадиона“, от ФК „В.П.“, който го държи без правно
основание, в срок до 7 дни от получаването на заповедта. Разпоредено било в указания
срок заетите от ФК „В.П.“ помещения да бъдат освободени от намиращите се в тях
вещи, материали и други, собственост на клуба.
Несъгласно със заповедта,
Сдружението я оспорило с жалба, подадена на 20.11.2023г.в деловодството на
Община В.П. и на Административен съд – град Шумен.
В хода на съдебното производство
е представена цялата административна преписка, въз основа на която е издадена оспорената
заповед.
По указание на съда ответната
страна е представила Наредба № 8 за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество, приета от ОбС – гр.В.П., както и Акт за
публична общинска собственост № 801 от 11.03.2009г.
При така установените факти, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от неговия
адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. Заповедта е издадена
на 15.11.2023г., поради което жалбата, входирана в деловодството на Община В.П.
и в Административен съд – град Шумен на 20.11.2023г., се явява подадена в срока
по чл.149, ал.1 от АПК, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
В настоящото производство съдът
извършва проверка дали са спазени процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването на оспорената заповед на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК, като не е
ограничен от посочените от страните основания и аргументи.
Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС,
общински имот, който се владее или държи без правно основание, не се използва
по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа
на заповед на кмета на общината. Доколкото оспорваната заповед е издадена от Кмета
на Община В.П. и по отношение на имот – общинска собственост, намиращ се в гр.В.П.,
обжалваната заповед е издадена от компетентния за това административен орган.
Заповедта е постановена в изискуемата
от чл.59, ал.1 от АПК писмена форма, но не е съобразена с всички изисквания на
чл.59, ал.2 от АПК, доколкото имотът, подлежащ на отнемане, не е описан по ясен и неподлежащ на
противоречиво тълкуване, начин. По-конкретно, в решението на ОбС – гр.В.П., с
което е учредено правото на ползване на ФК“В.П.“, както и в издадените въз
основа на същото Заповед № РД-00-15 от 06.01.2023г. на Кмета на общината и
Договор за безвъзмездно ползване на част от спортен обект, публична общинска
собственост от 10.01.2023г., имотът, предоставен за ползване на ФК“В.П.“, е
описан като „футболно игрище – затревен терен 110/80 м и допълнителни масивни
сгради на 1 етаж с обща площ 112 кв.м – две стаи на земя, съблекални и
коридор“. Същевременно в Заповедта, предмет на обжалване по делото, е посочено,
че се изземва общински имот, представляващ „две стаи, използвани като перално
помещение и съдийска стая, разположени в масивна сграда на 1(един) етаж,
находяща се в комплекс „Стадиона“. Обективираното в заповедта описание на
изземвания имот е различно от описанието, направено в документите във връзка с
предоставянето му за безвъзмездно ползване, като същото не позволява да се
разбере дали предмет на изземване е целият имот, предоставен за безвъзмездно
ползване или част от този имот, респективно дали има пълно съвпадение между
помещенията, предоставени за ползване и тези, които са предмет на изземване.
Очевидно изземваните помещения, описани като „две стаи, използвани като перално
помещение и съдийска стая, разположени в масивна сграда на 1(един) етаж,
находяща се в комплекс „Стадиона““, са включени в предоставения за безвъзмездно
ползване имот, а именно – „допълнителни масивни сгради на 1 етаж с обща площ
112 кв.м – две стаи на земя, съблекални и коридор“, но от оспорения акт не може
да се установи по еднозначен начин дали се изземват всички помещения, предоставени
да Сдружението или само част от тях. Това от своя страна означава, че
обжалваната заповед не притежава ясна и непротиворечива разпоредителна част по
смисъла, вложен в чл.597, ал.2, т.5 от АПК, което съставлява съществено
нарушение на изискванията за форма, доколкото препятства възможността за
нейното изпълнение.
Обжалваният акт е издаден и при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Същият е
постановен при неспазване на изискванията за уведомяване за започване на
административното производство, регламентирано в чл.26, ал.1 от АПК, както и на
изискването по чл.35 от АПК актът да бъде издаден след изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая и след обсъждане на обясненията и
възраженията на заинтересованите граждани и организации, доколкото не е
установено дали имотът не се владее при наличие на годно правно основание,
както и не е предоставена възможност на Сдружението да даде обяснения или да
направи възражения. Нарушено е и изискването на чл.36, ал.1 от АПК за служебно
събиране на доказателствата от администпративния орган. В тази връзка следва да
се отбележи, че съществено е само това нарушение на административно производствените
правила, което, ако не е било извършено, би довело до постановяване на
властническо волеизявление с друго съдържание. В случая, ако описаните по-горе
нарушения на чл.26, ал.1, чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК не бяха допуснати, би се
изяснило, че имотът се ползва при наличие на правно основание за това, поради
което съдът намира, че описаните нарушения са съществени, тъй като са повлияли
върху формираното властническо волеизявление. В случай, че оспорващото
дружество е било уведомено за предстоящото изземване на предоставения имот,
същото е могло да ангажира доказателства относно основанията за ползване на
същия, като по този начин да опровергае направения от издателя на Заповедта, извод.
На следващо място, обжалваният
акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и
неговата цел.
По делото няма спор, а и се
установява от приложения Акт № 801 от 11.03.2009г., че „Застроен спортен имот
Комплекс „Стадиона““, е публична общинска собственост и се намира в гр.В.П.,
община В.П., обл.Шумен.
Безспорно е установено и обстоятелството,
че досежно части от въпросния имот, а именно футболното игрище – затревен терен
с площ 110/80 кв.м, както и допълнителни масивни сгради на един етаж с обща
площ 112 кв.м, е учредено безвъзмездно право на ползване в полза на Футболен
клуб „В.Преслав“ Сдружение с ЕИК ******, за срок от една година – видно от
Решение № 558 по Протокол №
44/20.12.2022г. на Общински съвет – гр.В.П., Заповед № РД-00-15 от
06.01.2023г. и Договор за безвъзмездно ползване на част от спортен обект
публична общинска собственост от 10.01.2023г., сключен между Община В.П. и
Сдружението.
Спорът по делото е правен и се
свежда до това дали към момента на издаване на заповедта имотът, предмет на
изземване, се държи на правно основание от Сдружението.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема, че към датата
на издаване на заповедта – 15.11.2023г., както и към настоящия момент,
Сдружението е стопанисвало поземления имот, предмет на изземване, при наличие
на годно правно основание за това. Това е така, на първо място защото, с
Решение № 558 от 20.12.2022г. ОбС-гр.В.Преслав е учредил безвъзмездно право на
ползване върху части от процесния спортен имот, за срок от една година, който срок
към датата на издаване на оспорвания акт не е изтекъл. От друга страна, със
същото решение ОбС е възложил на кмета на общината да сключи договор за безвъзмездно
право на ползване относно съответните части от имота, със Сдружението –
оспорващ по делото, като по силата на чл.4 от този договор, същият е сключен за
срок от 1 година и влиза в сила от датата на подписването му. Доколкото
въпросният договор е подписан на 10.01.2023г., срокът му изтича на
10.01.2024г., респективно не е изтекъл нито към датата на издаване на
заповедта, нито към датата на приключване на устните състезания по делото, нито
понастоящем.
Разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС
императивно урежда двете кумулативни предпоставки, които трябва да са налице,
за да се обоснове изземване на имота: 1) имотът да е общинска собственост, и 2)
имотът да се владее или държи без основание; да не се използва по
предназначение или необходимостта от него да е отпаднала.
В случая не се установява
наличието на втората кумулативно изискуема предпоставка, доколкото цитираните
по-горе доказателства удостоверяват по безсъмнен начин, че към датата на
издаване на заповедта, а и понастоящем, имотът се стопанисва от Сдружението на
годно правно основание, а именно сключен договор от 10.01.2023г., със срок на
действие 1 година, считано от посочената дата. Изложеното обосновава
категоричния извод, че оспорваната заповед е постановена в противоречие с
фактите по случая и с приложимите материалноправни разпоредби, доколкото не е
налице нито една от визираните в приложената нормативна разпоредба хипотези за
изземване на имота.
Прилагайки диспозицията на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, без
да са налице предпоставките за това, ответникът е нарушил материалния закон и е
действал в противоречие с неговата цел, което обосновава извода за незаконосъобразност
на обжалваната заповед и на основание по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Въз основа на изложените аргументи
съдът приема, че обжалваната Заповед е издадена от компетентен административен
орган, но при допуснато съществено нарушение на изискванията за форма и на
административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите
материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което същата следва да
бъде отменена, като незаконосъобразна.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК
разноските следва да се възложат в тежест на ответника. Жалбоподателят
претендира разноски за договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лева, установено с представен по делото договор за правна защитаи
съдействие, както и държавна такса в размер на 50 лева.
Съдът намира, че платеното от
оспорващото сдружение адвокатско възнаграждение следва да бъде му бъде присъдено
изцяло, независимо от направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на същото, доколкото, по аргумент от чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението
е уговорено и платено в минималния размер, предвиден в цитирания подзаконов
нормативен акт.
Досежно държавната такса следва
да се отбележи, че жалбоподателят е заплатил държавна такса в размер на 50 лева,
при дължима такава в размер от 10 лева, по силата на чл. 2б, буква
"а" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси.
Поради това ответникът дължи възстановяване на държавна такса в размер на 10
лева. Разликата от 40 лева представлява недължимо внесена държавна такса и не
може да бъде присъдена в тежест на загубилата делото страна, но подлежи на
възстановяване при поискване от жалбоподателя по реда на чл.4б от Закона за
държавните такси.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че в тежест на ответната страна следва да бъдат присъдени деловодни разноски
в размер на 1010 лева, респективно същите следва да бъдат заплатени на
жалбоподателя от бюджета на Община В.П..
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 1 и 2, предл.2 от АПК, във вр. с чл. 65, ал. 4 от ЗОС, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Футболен
клуб „В.П.“ Сдружение, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.В.П.,
ул.Стадиона № 1, представлявано от председателя Т.Й.Б., Заповед №
РД-00-636/15.11.2023г. на Кмета на Община В.П..
ОСЪЖДА Община В.П. да заплати на „Футболен клуб „В.П.““ Сдружение, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр.В.П., ул.Стадиона № 1, представлявано от председателя Т.Й.Б., сумата от 1010 (хиляда и десет) лева,
представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.138, ал.3, във вр. с чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: