Р Е Ш Е Н И Е

 

    №  908

 

гр. Пловдив, 29 април 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИЧО ДИЧЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН  РУСЕВ

НИКОЛАЙ  СТОЯНОВ     

                                                                                     

 

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурор КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа КАНД № 458 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на търговско дружество „***‘‘ СД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** против Решение № 260022 от 06.01.2021 г., постановено по АНД № 6826 по описа за 2020 г. на Районен съд- гр.Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление Наказателно постановление № 504690-F523618/08.04.2020 г., издадено от Началник на Отдел ,,Оперативни дейности“ Плодви в ЦУ на НАП, с което на касаторът е  наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 3000 лева за извършено нарушение по чл. 7, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

Релевираните касационни основания се субсумират в извода, че атакувания съдебен акт е постановен в противоречие със закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Поддържа се, че в случая касаторът не е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, като са налице и основания за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН

 и направените изводи от първоинстанционния съд в обратния смисъл са необосновани. По тези съображения предлага да се отмени съдебното решение и респективно, да се отмени и атакувания административен акт.

Касационният ответник Централно Управление на НАП, чрез процесуалния си представител, взима становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна – прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

 Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба против посоченото наказателно  постановление, което е било издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № F 523618/08.11.2019 г. съставен от Д.В.Д.на длъжност инспектор по приходите при ЦУ на НАП в ТД на НАП - Пловдив. С първоначалният административен акт по отношение на касаторът е било установено административно нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, обстоятелствата по което са се изразили в това, че: на 04.11.2019 г. в 11:30 часа при извършена проверка на търговски обект – бензиностанция, находяща се в с. Голям Чардак, Община Съединение, ул. “***” без номер, стопанисвана от „***‘‘ СД,  при което било констатирано, че дружеството в качеството си на лице по чл. 3 от Наредбата Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е  допуснало извършване на продажби на течни горива без функциониращото фискално устройство ЕСФП от одобрен тип в нарушение на разпоредбите на Наредбата. В хода на проверките било установено, че в търговския обект се извършва търговия с течни горива – дизел и бензин, които се зареждат от бензиноколонки, които не са одобрени за работа с монтираното в него фискално устройство. Проверяващият екип констатирал неотчитане на продажби на течни горива, тъй като се използва ЕСФП, в чийто състав са включени средства за измерване на разход, неодобрени по смисъла на Закона за измерванията. При извършена справка в програмните продукти на НАП, се установило, че за продажбата на течни горива през две средства за измерване на разход от проверяваното лице в този обект е монтирана и регистрирана фискална система за продажба на течни горива тип ЕСФП RE 16РС-ALPHA-KL с номер RI000274 и номер на ФП 57000645, одобрена със свидетелство № 137FS. ЕСФП е регистриран в НАП на 08.01.2019 г. с потвърждение № 3971806. Фискалната система е одобрена да работи с нивомерната измервателна система тип AДАСТ 4604.80. Бензиноколонките работещи на обекта не са от одобрен тип и съответно не могат да работят на обект за продажба на течни горива, както не са одобрени и за работа с фискалната система работеща на обекта, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба Н-18 на МФ.

Нарушението е констатирано при извършена проверка, документирана с ПИП   сер. АА № 0029822/04.11.2019 г., ППДОП сер. АА № 0023821/04.11.2019 г.   

 Въз основа на съставения и предявен АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което е била ангажирана административно – наказателната отговорност за същото това административно нарушение, като на касационният жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 3000.00 лева. За да потвърди наказателното постановление, съставът на районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства, вкл. на актосъставителя Д., се установява по несъмнен начин факта на извършване на административно нарушение, същото е квалифицирано правилно, не са допуснати съществени административно-производствени нарушения в хода на административно-наказателното производство, които да накърняват правото на защита на нарушителя, а наложеното наказание е законосъобразно и съответно на вида и тежестта на нарушението и на личността на нарушителя.

Решението е правилно.                                                      

Така по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, автора на административно нарушение, неговото обективно отговорно поведение, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. За да потвърди наказателното постановление, районният съд законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства, като от тях по несъмнен и категоричен начин се установява механизма на извършеното нарушение и неговия автор, което касае изпълнение на административно – производствените правила, конкретизирани в разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН.

Като е стигнал до изводи за законосъобразност и правилност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

 В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на  чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Наложеното от административнонаказващия орган административно наказание е в размер на законоустановения минимум предвиден за процесното административно нарушение в санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която е приложена правилно при определяне на административното наказание, с оглед обстоятелството, че нарушението е довело до неотразяване на приходи. В тази насока административнонаказващият орган е приложил основния критерий при определяне на наказанието, залегнал в чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. Ето защо наложеното наказание – имуществена санкция в размер на законоустановения минимум на предвидения в закона диапазон, а именно 3000 лв., се явява обосновано и справедливо.

Настоящият състав на съда намира, че процесното нарушение не съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната, в сравнение с други нарушеният от този вид. Установеното административно нарушение не представлява маловажен случай, доколкото то е формално нарушение, на просто извършване, и вредните последици не са елемент от състава на нарушението, съответно не са налице такива смекчаващи обстоятелства, които да го характеризират като нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Ето защо не са налице предпоставките за квалифициране на извършеното нарушение като маловажен случай.

Наведените в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че във въззивното производство решаващият съд им е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.

В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

При този изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП),а именно 80 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд-Пловдив, ХХ състав

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260022 от 06.01.2021 година, постановено по АНД №6826/2020 година на Районен съд- гр. Пловдив.

ОСЪЖДА „***‘‘ СД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***да заплати на Националната агенция по приходите сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                        ЧЛЕНОВЕ :    1.

                                                                                    2.