Решение по КНАХД №325/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 68в и сл. от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, [ЕИК], чрез адв. Я. Н., против решение № 90/23.06.2025 г. по АНД № 259/2025 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е потвърдено наказателно постановление № ВТ-007241/06.03.2025 г. на началника на Териториален отдел към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите със седалище в гр. Русе. С жалбата са отправени оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – осн. по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции по представен списък и прави възражение за прекомерност. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответната страна - началникът на Териториален отдел към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите със седалище в гр. Русе, чрез упълномощен юрк. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, съответно прави възражение за прекомерност. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово изразява заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, и от процесуално легитимирано лице - страна в първоинстанционното производство, за която оспореният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество - касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Районен съд Габрово е образувано по жалба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, гр. София, представлявано от Ц. М. и А. Т. – изпълнителни директори, против Наказателно постановление № ВТ-007241 от 06.03.2025 г. издадено от началника на Териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара” при Комисията на защита на потребителите, с което на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, гр. София, за нарушение на чл. 68в вр. чл. 68г, ал. 1, чл. 68е, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер две хиляди лева на осн. чл. 210а ЗЗП. С оспорения съдебен акт първоинстанционният съд е потвърдил НП и е присъдил разноски в полза на ответника. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че НП е издадено от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и изрично посочени и обсъдени фактически и правни основания за издаването му. Съдът е приел, че административният орган е тълкувал и приложил правилно относимата нормативна уредба във връзка с извършеното от жалбоподателя нарушение на забраната за нелоялна търговска практика, установена след извършена проверка от длъжностни лица на ТО на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП в офис на „УниКредит Булбанк" в гр. Габрово, [улица]. Повод за проверката били искане и нарочна заповед на председателя на КЗК относно спазването на изискванията на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Конкретно при проверката длъжностните лица поискали получаване на информация за условията, които се прилагат при отпускане на потребителски кредит 2500 лв. и срок за погасяване – 6 месеца. Самото предоставяне на информацията, с оглед разпоредбите на специалните закони, било протекло с представяне на обща информация за кредита чрез монитор, на който се администрира кредита, включваща лихвен процент - 18.73% /без превод, без застраховка с електронно подписване/ за съответен срок - 6 месеца, месечна вноска, но по сума - 2000 лв. и обща дължима сума- 2110.68 лв. Било уточнено, че във връзка с договора за кредит ще се сключи застраховка и отново на монитора служителят на кредитора е показал основните параметри на кредита с включена застраховка, срок - 6 месеца, вноска - 355.26 лв., искана сума – 2000 лв., общо дължима сума - 2131,56 лв., ГЛП - 16.48 лв. /без превод на заплата/. При заявен избор за предоставяне на кредит с включена застраховка служителят на кредитора поискал лична карта и е направил копие, което предявил за заверка с подпис, както и предоставяне на електронна поща и телефонен номер, необходими за изпращане на документите на електронната поща, за електронно подписване. При поискване тези документи да бъдат разпечатани на хартия служителят на кредитора е заявил, че в такъв случай ГЛП ще се промени с 1 % и отново чрез монитора е предоставена таблица с отразена промяна на ГЛП - 17.48%. Предявено било за подпис искане за предоставяне на кредит № 6547888, включващо декларации за обработка на лични данни и получаване на преддоговорна информация във форма на Стандартен европейски формуляр /СЕФ/, без самият СЕФ да е предоставен. След подписване на искането служителят на „УниКредит Булбанк" АД е изискал да се заплати такса 15.00 лв. В първоинстанционния съдебен акт са изложени мотиви, предпоставени от фактите по преписката, приложени в делото, по констатациите с протокол № К2740797/04.12.2024 г., разгледан на заседание на КЗП на 17.12.2024 г., постъпили документи в КЗП от проверявания субект, съставен АУАН № № 007241/13.02.2025 г. и последвалото наказателно постановление, като свързаните с проверката служители на КЗП са разпитани по делото. При тази фактическа и правна обстановка, съдът е приел, че с действията си жалбоподателят е нарушил забраната за нелоялна търговска практика и е осъществявил състава на чл. 68в вр. чл. 68г, ал. 1, чл. 68е, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, съответно обжалваното наказателно постановление е обосновано и законосъобразно, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя на осн. 210а ЗЗП. Изрично е посочил още, че процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, която да обосновава прилагане на чл. 28 ЗАНН. Присъдил е разноски.

Решението е правилно.

Настоящият касационен съдебен състав на АС Габрово, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение, по арг. чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Приетата от съда подробна фактическа обстановка, обосновава мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда, както и правните изводи, довели до потвърждаване на процесното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка настоящия касационен съдебен състав на АС Габрово не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство, приключило с издаването на наказателното постановление, както и в хода на съдебното производство пред РС Габрово. Не са налице твърдените в касационната жалба нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Изложените с касационната жалба оплаквания не опровергават достигнатите от първоинстанционния съд изводи относно подвеждането на релевантните фактите към отнмосимите правни норми и тяхното правилно тълкуване и прилагане. Твърденията на касационния жалбоподател релевират на тези, с които е сезиран първоинстанционния съд и не сочат конкретен порок на оспорения понастоящем съдебен акт. Същите са несъстоятелни досежно процедурата по ЗАНН, при която е проведено производството пред административния орган, противоречиви и не на последно място не се подкрепят от изложените факти по делото. Данните по делото съответстват на тези в проверката по административната преписка, поради което съдът намира за неоснователни твърденията, че не било ясно какво точно запитване за размер на кредит е направил служителят на КЗП, кое било лицето предоставило информация, нямало данни за извършено нарушение на 04.12.2024 г., своевременното предоставяне на информация на потребителя за сравняване на различни предложения и предоставянето на търсената информацията на монитор /екран/, съответно обвързване на потребителя, подписване на документи във връзка с предоставянето на преддоговорна информация, относно правната квалификация на нарушението, тълкуването и прилагането на чл. 68в и сл. ЗЗП, както и че нарушението представлявало маловажен случай.

В оспорения съдебен акт правилно са тълкувани и приложени материално правните разпоредби, за които свидетелстват фактите по делото и събраните доказателства. По делото не се спори, че в офиса на „УниКредит Булбанк" АД в гр. Габрово, [улица]се предоставят кредитни продукти на кредитора „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, [ЕИК], като „УниКредит Булбанк" АД, действа в качеството на кредитен посредник, както и че на видно място в търговската част на офиса са поставени Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и Тарифа за физически лица в сила от 20.11.2024 г. на „УниКредит Булбанк" АД. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и спазена процедура е установено, че при извършената проверка на 04.12.2024г. в офис на „УниКредит Булбанк" АД в гр. Габрово, [улица], за да се получи Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ с необходимата информация за желания кредит и да направи своя информиран избор, потребителят трябва да премине през процедура по предоставяне и подписване на документи, които са свързани с договора за кредит /заверка на копие на лична карта, подписване на искане за отпускане на кредит и заплащане на такса кандидатстване на кредит/, т.е. да започне процедура по подписване на документи за реално отпускане на кредит. Действително кредиторът е представял обща информация в табличен вид чрез монитор с основните параметри на кредита, която обща информация правилно е преценено, че не покрива изискваната от ЗПК предварителна информация чрез СЕФ, т.е. тази информация е била недостатъчна и начинът на предоставянето й ограничава потребителя във времето за вземане на информирано решение за сключване на договор. Правилно е прието от органа и съда, че предоставянето на СЕФ не е обвързано с подписването на никакви документи. В него не се съдържат лични данни, което да налага подписването на декларации/искания от потребителя и именно в този смисъл е разпоредбата на чл. 5, чл. 1 и 2 ЗПКр, че преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит; информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2.

Правилни и споделяеми от настоящия касационен съдебен състав са изводите на първоинстанционния съд за нарушение на забраната по чл. 68в вр. чл. 68г, ал. 1, чл. 68е, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП касателно забраната за нелоялни търговски практики за поведение, което противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, както и като заблуждаваща търговска практика предвид целия й фактически контекст и всички нейни характеристики и обстоятелства, от което е последвал извод, че не се предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, както и за наложената имуществена санкция по реда на чл. 210а ЗПП, предвиждаща налагане на имуществена санкция от 2000 до 50 000 лева, вместо по чл. 45, ал. 1 вр. чл. 5 ЗПКр. В този връзка е съществено, че установеното в хода на проверката е разгледано в Комисията за защита на потребителите на заседание на 17.12.2024г., на което е прието, че „УниКредит Булбанк“ АД в качеството си на кредитен посредник при сключване на договори за потребителски кредити, предоставени от „Уникредит Кънксюмър Файненсинг“ ЕАД прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68в вр. чл. 68г, ал. 1, чл. 68е, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, изразяваща се в несвоевременно представяне на СЕФ на потребителите, изисквайки преди получаването му да подписват документи, които не са предпоставка за получаването на СЕФ и които го обвързват с декларации за информираност, което възпрепятства средния потребител от възможността да направи своя информиран избор за сключване на договор за кредит, сравнявайки предложението на този кредитор с предложенията на други кредитори, тъй като в случая получава СЕФ заедно с изготвения договор при предявяването му за подпис.

При така установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел от правна страна, че е осъществен състав на нарушение по чл. 68в вр. чл. 68г, ал. 1, чл. 68е, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 210а ЗПП. При установеното нарушение, правилно е наложено наказанието имуществена санкция в размер 2000 лева на чл. 210а ЗПП, която в случая е в минималния размер, уреден в закона. Като следва да се допълни, че касационната инстанция споделя извода за неприложимост в случая на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице смекчаващи обстоятелства, нито факти, които налагат процесното деяние да се отличи от останалите от същия вид.

Въз основа на изложеното, касационният съдебен състав на АС – Габрово, приема, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените от касационният жалбоподател пороци на постановения съдебен акт, съставляващи отменителни основания и обуславящи неговата отмяна. При вярно и всестранно установена по делото фактическа обстановка, въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, в съответствие с процесуалните правили и при правилно приложение на материалния закон, Районен съд Габрово е достигнал до обоснован извод за неоснователност на жалбата, съответно за правилен и законосъобразно издаден административно-наказателен акт, който е следвало да бъде потвърден изцяло.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 ЗАНН касационният жалбоподател следва да заплати на ответника началника на Териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр. Русе към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, сторените за производството разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер 130 лв. на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. §1, т. 6 ДР на АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд Габрово, Първи касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение 90/23.06.2025 г. по АНД № 259/2025 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е потвърдено наказателно постановление № ВТ-007241/06.03.2025 г. на началника на Териториален отдел към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр. Русе.

ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, [ЕИК], да заплати сумата 130 /сто и тридесет/ лева на Комисията за защита на потребителите, гр. София, [ЕИК], представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.