Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Б.С., 18.03.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – втори граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети фемлуари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Теодора Маринова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр. дело № 1251 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от А.С.А., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.М.М.С. ***, обл.В., сграда на АПК, ет.2, предявена против З. „Н.Т.” ЕООД, с ЕИК *********, представлявана от управителя В.Б.М.със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Иска се от съда да бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи на ищцата сумата от 236,12лв. - главница, представляваща неплатен наем за ползване на поземлен имот - нива от 7.379 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Т., общ. Б.С., местността „Сухия геран“, представляваща имот № 059069, за стопанската 2017/2018г. съгласно договор за наем за предоставена земеделска земя за обработване от 10.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда – 01.08.2019г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Поддържа се, че по силата на договор за наем за предоставяне на земеделска земя за обработване от 10.07.2017г., сключен между страните по делото, ответника е ползвал описания в исковата молба земеделски имот през стопанската 2017-2018г. Поддържа се също, че доколкото в договора не е посочена наемна цена за ползване на имота, ответника следва да заплати на ищеца средното рентно годишно плащане за землище Т., което за стопанската 2017-2018г. се твърди, че възлиза на 32лв./дка. Твърди се, че ответника следва да заплати на ищцата сумата от 236,12лв. за наемането на описания в исковата молба земеделски имот.
В съдебно заседание ищцова страна чрез процесуалния и представител адв.М.М.С. *** поддържа иска, като подчертава, че счита претенцията си за обоснована от разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД. Иска се от съда да уважи изцяло така предявения иск на основания, подробно изложени в приложената по делото писмена защита.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си адв. В.Ч. *** е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва исковата претенция на ищеца, като неоснователна, по изложените съображения. Заявява, че не дължи процесната сума. Иска така предявения иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ответника чрез процесуалния му представител адв. В.Ч. *** оспорва иска. Поддържа, че договора за наем на земеделския имот, описан в исковата молба, е недействителен поради липса на съгласие. Позовава се на липса на един от съществените елементи от съдържанието на договора за наем, а именно: цената. Счита, че не е на лице надлежно възникнало правоотношение. Иска се съда да отхвърли изцяло така предявения иск на основания, изложени в приложеното по делото писмено становище. Претендират се и направените разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните във връзка със събраните писмени и гласни доказателства, имащи значение за правилното изясняване на делото, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
От Нотариален акт № 105, том VI, рег. № 5648, дело № 1016 от
11.10.2012г. на Геновева Христова – нотариус в района на РС – Б.С.за покупко-продажба на недвижими имоти – земеделска земя е видно, че
ищцата е собственик на описаната в исковата земеделска земя – нива.
По делото е приложен Договор за наем за предоставена земеделска земя
за обработване от 10.07.2017г. В него е отбелязано, че ищцата в качеството си
на наемодател предоставя на ответника в качеството му на наемател описаната в
договора земеделска земя – три ниви, между които и описаната в исковата молба.
В договора е посочено, че земеделската земя се предоставя на наемателя за срок
от една година под наем за обработка. В договора няма клауза, уреждаща наемната
цена и начина на плащането и.
От приложените по делото Писмо рег. индекс РД-12-2-30-1/09.01.2020г. на
Общинска служба по земеделие гр.Б.С.и Справка от информационната система
„Ползване на земеделските земи II за стопанската година от 01.10.2017г.
до 30.09.2018г. в землището на с.Т., издадена на 11.12.2018г. от Общинска
служба по земеделие гр.Б.С.е видно, че за стопанската 2018/2018г. в базата
данни, съхранявана в Общинска служба по земеделие гр.Б.С.процесния имот е
заявен за ползване от ответника.
От приложените по делото Писмо рег. индекс
РД-12-2-30-1/09.01.2020г. на Общинска служба по земеделие гр.Б.С.и Справка за
средното рентно плащане за стопанската година от 01.10.2017г. до 30.09.2018г. в
землището на област В., издадена на 09.01.2020г. от Общинска служба по
земеделие гр.Б.С.че е видно, че средното рентно плащане за землището на с.Т. за
стопанската 2017/2018г. за нива е 32 лева на декар.
Вещото лице в заключението си по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което не беше оспорено от страните и което съдът приема като обективно, всестранно и пълно, сочи, че ползвател на имота за стопанската 2017г.-2018г. съгласно приложения документ от Общинска служба „Земеделие“ гр. Б.С.е ответника съгласно договор за наем, сключен за периода от 01.10.2017 до 30.09.2018г. - за една стопанска година. По данни от счетоводството на ползвателя – ответника, същия не е получил подпомагане под форма на субсидии или друг вид плащане, тъй като имота не е воден за ползване. Средното рентно плащания за стопанската 2017г.-2018г. за землище с.Т., общ. Б.С., съгласно начина на трайно ползване на имота, а именно – нива, е 32.00лв. за дка., като евентуалния дължим размер на плащането за ползване на процесния период при това положение възлиза на 236,13лв. и се формира, като площта на имота е умножен по 32.00 лв. за дка. Средното пазарно арендно плащания за стопанската 2017г.-2018г. за землище с.Т., общ. Б.С., съгласно начина на трайно ползване на имота, а именно – нива, е 32.00лв. за дка., като евентуалния дължим размер на плащането за ползване на процесния период при това положение възлиза на 236,13лв. и се формира, като площта на имота е умножен по 32.00 лв. за дка. Ползвателя на имота – ответника, по счетоводни данни не е получил плащане за този имот под формата на субсидии или друг вид подпомагане и съответно не превел такива суми към други лица.
От приложеното по делото Писмо изх. №
02-060-6500/12 от 28.01.2020г. на Държавен фонд „Земеделие” е видно, че
процесния имот не е деклариран за подпомагане по схемите и мерките по директни
плащания нито за стопанската 2017/2018 година, нито за периода от стопанска
2006/2007 до 2017/2018 години, поради което при изплащането на субсидии този
имот не е бил вземан предвид като основание за подпомагане по схемите и мерките
за директните плащания.
Свидетелят Петьо Евгениев Андреев - съпруг на ищцата, сочи в показанията си, че ищцата притежава земеделски земи в землището на с. Т. в размер на приблизително около 20 - 21дка. - три броя ниви. Твърди, че през последните няколко години нивите се обработват. Свидетелят се опитвал да разбера кой обработва нивите, като обикалял почти всички кооперации и питал, включително и представител на ответника, посочен от свидетеля като господин Заешки, но не можал по този начин да установи кой обработва земеделските земи на ищцата. След извършено от него и съпругата му – ищцата проучване в Поземлената комисия установили, че за тази земеделска земя в Поземлената комисия има представени и регистрирани сключени договори за тези земи за 2017г.-2018г. и за 2018г.-2019г. с ответника, които договори не са подписани и подадени от ищцата или от съпруга и - свидетеля. Представил установените договори на лице – представител на ответника, посочено от свидетеля като господин Заешки, което ги оспорило, казвайки му, че за него това не са документи, че тази земя не струва и не става за обработка. Поддържа също в показанията си, че не са водили разговори за заплащане на някаква аренда, както и, че представителят на ответника отричал, че обработва земята на ищцата. Сочи, че за стопанската 2017г.-2018г. ищцата не е получила никакви плащания за тази земеделска земя. Свидетелят поддържа, че не е виждал лице, което да обработва земята. Твърди, че нивите на ищцата в землището на с.Т. са обработвани. През миналата (2019г.) година е ходил на нивите и лично е видял, че не пустеят, а са обработвани, но не може да каже от кого.
От
правна страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл.415, във вр. чл.422 от ГПК. Същият е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, тъй като с определение, постановено по ч.гр.дело № 1042/2019г. на Районен съд - Б.С.е издадена исканата заповед. След получаване на съобщението за издадената заповед за изпълнение на парично задължение, в законоустановения срок ответника е подал възражение срещу издадената заповед.
Настоящият съдебен състав намира, че с
оглед така събраните доказателства по делото не се доказва по основание и
размер така предявения иск на следните основания:
Ищцовата страна твърди наличието на договор за наем,
сключен между ищцата и ответника, на основание на който ищцовата страна
обосновава претенциите си.
Правилата относно договора за наем като специфичен вид договор са уредени в Глава IV от Особената част на ЗЗД.
Следва да се обсъдят относимите по настоящия случай разпоредби относно този вид договор, както и относно уредбата на договора изобщо, уредена в Глава II, Раздел 2 от Общата част на ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.
За да е налице валиден договор за наем, задължително по този договор следва да има страни – наемодател и наемател, предмет – вещ, която се отдава под наем, и наемна цена. Видно е от приложения по делото договор, страните по договора: ищцата като наемодател и ответника като наемател са постигнали съгласие ищцата да предостави на ответника под наем за обработване описаната в исковата молба нива. Постигнали са съгласие отдаването под наем на имота да е за срок от една година. От договора обаче не е видно страните да са постигнали съгласие какъв е размера на наемната цена, както и относно начина и сроковете на плащането и, като страните по делото поддържат, че действително не е било налице договаряне между тях.
Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.1 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Това му задължение се предпоставя от необходимостта задължително да е налице договорка (съгласие) между страните относно наемната цена.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, предложение II-ро от ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва съгласие.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Такъв например в настоящия случай би била липсата на изрична клауза, уреждаща срока на договора, тъй като в тази насока има повелителна разпоредба на закона (чл.229 от ЗЗД, чл.236, ал.1 от ЗЗД).
В настоящия случай обаче в закона липсват повелителни правила на закона относно определянето на размера на наемната цена, които могат да бъдат приложени. Също така не може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителната й част – липсата на съгласие за дължимата по договора наемна цена, тъй като цената е един от съществените елементи на този договор.
При липса на съгласие относно наемната цена е налице нищожност на договора, на който се позовава ищцата като основание да претендира плащането на посочената сума. Нищожните договори не пораждат правните последици, които страните целят, поради което не е налице основание за ответникът да държи вещта и да ползва имота по предназначението му (да го обработва), а за ищцата - да претендира заплащане на наемна цена.
Настоящият съдебен състав счита освен това, че и така предявената от ищцовата страна претенция по чл.55, ал.1 от ЗЗД също не намира подкрепа от разпоредбите на закона и доказателствата по делото.
Както беше посочено по-горе, съгласно разпоредбата на чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.
Разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД гласи, че който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Съгласно разпоредбата на чл.233, изречение I-во от ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта, която му е предоставена за ползване под наем от наемодателя. В случая от ищцовата страна се твърди, че под наем от ищцата на ответника е предоставена за обработване описаната в исковата молба земеделска земя. Предвид това твърдение, ответникът по силата на закона дължи връщане на отдадената му под наем земеделска земя, а не твърдяната от ищцовата страна сума, претендирана като наемна цена.
Предвид обсъденото до тук настоящият съдебен състав намира, че искът ще следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание и размер.
С оглед изхода на спора съдът приема, че
на ищцата следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски по делото в
размер на 360 лева, изплатени за адвокатско възнаграждение, като ищцата бъде
осъдена да му ги заплати.
С оглед гореизложеното съдът
Р
Е
Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО така предявения иск на основание чл.422 от ГПК, да бъде признато за установено, че З. „Н.Т.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДЪЛЖИ на А.С.А., с ЕГН ********** *** сумата от 236,12лв. - главница, представляваща неплатен наем за ползване на поземлен имот - нива от 7.379 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Т., общ.Б.С., местността „Сухия геран“, представляваща имот № 059069, за стопанската 2017/2018г. съгласно договор за наем за предоставена земеделска земя за обработване от 10.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда – 01.08.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А.С.А., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на З. „Н.Т.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** направените разноски по делото в размер на 360 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
(И. Йорданов)