Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 28.02.2019 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
– гр. С.З. Търговско отделение
На 23.01. 2019 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: Д.
КАЛЧЕВА
Като
разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
Търг.д. № 70
по описа за 2018 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415 от ГПК.
Ищецът “Ф. Г. *” ООД твърди, че през 2013г., когато още Д.Д.П.– П.
не е била управител, “Ф. Г. *” ООД е предоставило на ответника сумата от 30 000
лева, за което е сключен договор за заем от 19.04.2013г. Ответникът С.Ж. е поел
задължението да върне сумата от 30 000 лева на ищцовото дружество в тригодишен
срок - до 19.04.2016г. Като „обезпечение", или по-точно, като облекчен ред
за удовлетворяване на кредитора при невръщане на сумата по договора за заем,
страните в същия са предвидили издаването на Запис на заповед за същата сума от
страна на ответника в полза на ищцовото дружество съгласно предпоследния абзац
на договора за заем. Такъв запис на заповед е надлежно съставен на
19.04.2013г., с падеж на задължението по него на дата 19.04.2016г.
Посочва, че на падежа на задължението - 19.04.2016г., ответникът
не извършил плащане на същото в полза на “Ф. Г. *” ООД. Такова плащане не е
последвало и по-късно, което мотивира ищеца да потърси вземането си от
ответника по съдебен ред, въз основа на издадения от страна на ответника в
полза на ищцовото дружество запис на заповед от 19.04.2013г.
Ищецът твърди, че за целта подал до Районен съд гр.С.З. Заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК - процесния запис на заповед, за дължимата от ответника
сума от 30 000 лева. Образувано е ч.гр.дело № 6757/2017г. по описа на Районен
съд - гр.С.З., по което е издадена Заповед № 4322 от 15.12.2017 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
съгласно която С.Р.Ж. е осъден да заплати на “Ф. Г. *” ООД претендираната сума
от 30 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.12.2017г., до окончателно изплащане на дължимата сума, както и разноски по
делото в размер на 1600 лв.
Ищецът заявява, че на 15.02.2018г. е получил съобщение от Районен
съд - гр.С.З. по ч.гр.дело № 6757/2017г., по което дело е издадена заповедта за
изпълнение против С.Р.Ж., в което съобщение е указано, че следва да предяви иск
за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, тъй като
ответникът е подал възражение против заповедта за изпълнение.
Посочва, че изложеното обуславя правния му интерес от предявяване
на настоящия иск, с цел иницииране на производство пред съда по реда на чл.422
от ГПК, в което да се установи дължимостта от страна на ответника на сумите, за
които в полза на “Ф. Г. *” ООД е издадена Заповед № 4322 от 15.12.2017г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.дело № 6757/2017г. по описа на Районен съд - гр.С.З..
Поради гореизложеното и на основание чл.422, ал.1 във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, ищецът моли съда да постанови решение по спора, с което да
приеме за установено по отношение на ответника С.Р.Ж., ЕГН: **********, постоянен
адрес: ***, че същият дължи на ищеца “Ф. Г. *” ООД, седалище гр.С.З., ***,
регистрирано в ТР с ЕИК ***, представлявано от управителя Д.Д.П.- П., сумата от
30 000 лева, представляваща неизплатено задължение по договор за заем от
19.04.2013г., сключен между ищцовото дружество и ответника, ведно със законната
лихва върху присъдената главница, считано от датата на подаване на заявлението
по реда на чл.417 от ГПК - 13.12.2017г. до окончателното изплащане на дължимата
сума, за заплащането на които суми е издадена Заповед № 4322 от 15.12.2017г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.дело № 6757/2017г. по описа на Районен съд - гр.С.З.. Претендира
направените по настоящото дело съдебни разноски и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание от 12.12.2018 г. ищецът прави следното допълнение в петитума на исковата
молба, че съобразно изложените обстоятелства се претендира дължимост на сумата
от 30 000 лв., представляваща незаплатено задължение по запис на заповед,
въз основа на който е образувано заповедното производство и е издаден
изпълнителен лист, по който длъжникът е възразил и който запис на заповед е
издаден въз основа на договора за заем от 19.04.2013г.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от С.Р.Ж.,
с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и моли да бъде
отхвърлен като му бъдат присъдени извършените в производството разноски.
Посочва, че в исковата молба се твърди, че “Ф. Г. *” ООД му е
предоставило в заем сумата от 30 000 лева на дата 19.04.2013 г. ответникът
оспорва това твърдение, като твърди, че не е получавал от „Ф. Г. *" ООД
чрез С.И. такава сума.
Заявява, че в действителност имал отношения както приятелски, така
по работа с И.И., работил за него, но пари от фирма, управлявана от жена му не е
взимал. В самия договор за заем дори не е записано кога реално са предадени
тези суми. Напротив на претендираната дата реално предаване на суми не се е
осъществило.
Твърди, че отношенията, които имал с И.И., С.И. и управлявани и
представлявани от тях и техни близки фирми са уредени още 2013 г., а именно на
19.09.2013 г. с подписването на Спогодба. От тогава нито те, нито ответникът,
нито представляваните от него фирми са имали каквито и да е отношения, още
по-малко финансови.
Посочва, че с подписването на тази спогодба “Ф. Г. *” ООД и
другите страни подписани в нея, се задължили незабавно след подписването на
договора да не предприемат, респективно да заличат последиците от евентуално
предприети действия, извършени с оглед обезпечаване и/или събиране на вземания,
в това число лихви, неустойки и разноски." В раздел II на Спогодбата е
записано, че “Ф. Г. *” ЕООД няма каквито и да е претенции към него,
представляваните от него фирми и съпругата му в това число за каквито и да е
записи на заповед, договори за заем, договори за наем, разноски, както и за
каквито и да е неустойки, лихви и/или други обезщетителни плащания. Така всички
техни отношения са уредени, обезпечения свалени и съответните документи
унищожени. Твърди, че поради това в един момент, а именно през 2017 г.
отношенията между него и И. се влошили по повод противоречиви интереси по
наказателно дело на Специализиран съд С., по което двамата са подсъдими, И. предявява
настоящите претенции, но не с финансова цел.
Ответникът заявява, че не дължи претендираната сума и предвид
изтъкнатото по-горе подписите, положени като заемополучател на представения
Договор за заем и като издател по запис на заповед не са негови, като не
изключва възможността подписите му да са пренесени от друго място или да е
налице, тъй наречената „кражба на подпис", но е категоричен че под
разписка с такова съдържание не се е подписвал, а и финансовите му отношения с
тази фирма са уредени с нотариално заверено споразумение
Посочва, че на следващо място като небанкова финансова институция
„Ф. Г. *" ООД не може да извършва разплащания с пари в брой и без
съответните документи, както в нарушение на правилата за плащания на
територията на страната на суми равни или надвишаващи 10 000 лева, така и на
правилата за отпускане на кредити. „Ф. Г. *" ООД е вписано под № 8 в
поддържания от БНБ регистър на финансовите институции по чл. 3а от ЗКИ.
В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба от
“Ф. Г. *” ООД.
Посочва, че в договора за заем е записано, че дружеството-ищец „е
предоставило в заем на С....,сумата в размер на ... ", защото точно такава
е и истината: договорът се подписва след като С.Ж. вече е получил, изброил и прибрал
сумата от 30 000лв.
Заявява, че точно защото „Ф.Г.*" ООД е небанкова финансова институция
(както и ответникът сам твърди), и точно защото винаги разполага с пари на
каса, и точно защото ответникът, знае добре тези обстоятелства, С.Ж. винаги е
искал да получава заемите си в брой. Посочва, че не е единствения заем, който
ответникът точно по този начин, в брой, е получил. Има и още подобни случаи,
които могат да бъдат удостоверени, но ще се излезе извън предмета на спора по
този установителен иск. Дава отговор на въпроса защо ищецът е предоставил
сумата в брой - от една страна С.Ж. така настоявал, а от друга действително,
както и ответникът признава, ги свързвали и приятелски отношения.
Ищецът твърди, че независимо, че С. положил лично подписа си върху
процесния договор за заем, след като вече е преброил и взел в себе си сумата от
30 000лв., ищецът не е изненадан, че ответникът оспорва подписа си върху
документа - в няколкото висящи дела между „Ф. Г. *" ООД и С.Ж., с различен
предмет и пред различни съдебни състави, той навсякъде оспорва подписите си, с
едни и същи аргументи и с едни и същи искания за експерти от друг съдебен
район. Посочва, че е факт, че вече две експертизи, включително и на експерт от
друг съдебен район, категорично заключават, че подписите са положени от С.Ж.. Твърди,
че е въпрос на време така да стане и по настоящото дело. С.Ж. обичайно не внася
определения му за експертизите депозит и делата се отлагат напразно. Съответно
накрая депозита се внася от ищеца, защото и той е заинтересован да се установи
истината.
Посочва, че за този предоставен заем в размер на 30 000 лв. в
счетоводството на „Ф. Г. *" ООД своевременно са взети съответните
счетоводни операции, което може да се провери лесно.
II.Относно
възраженията на ответника Ж. излага следните обстоятелства:
1. Посочва, че от една страна ответникът твърди, че не е получавал
заем, че не е подписвал договор за заем, а от друга страна твърди, че
отношенията му с „Ф. Г. *" ООД са уредени, в това число и за този заем.
Аргументира се със спогодба от 19.09.2013 г., (върху която не оспорва подписа
си). Ищецът задава въпроса: Кое е вярното — че не е получавал заем или че
въпреки получения заем отношенията след това са уредени? И ако наистина са
уредени - да представи разписките за върнатите суми.
2. Посочва, че прави впечатление, че ответникът не казва КАК са уредени
отношенията му с „Ф. Г. *" ООД - чрез плащане, чрез прихващане, чрез
опрощаване, по давност... Как ? Отговор липсвал. И това съвсем не е случайно.
3. Твърди, че защото отношенията между „Ф. Г. *" ООД и
ответника С.Ж. никога не са уреждани, както прогласява спогодбата от 19.09.2013г.
А защо тя е подписана? Посочва, че спогодбата е създадена като едно симулативно
споразумение, изготвено по молба на защитата на С.Р.Ж. във връзка с наказателното дело, което и ответника Ж. сам
споменава в отговора си на стр.2 в средата - това дело е висящо към 2013г. и
продължава да е висящо и понастоящем. Твърди, че едно от обвиненията на С.Ж. е
за извършване на банкова дейност без лиценз. „Ф. Г. *" ООД има лиценз и е
небанкова финансова институция по ЗКИ, но С.Р.Ж. няма лиценз. Във връзка с това
защитникът на С.Ж. предложил за целите на наказателното производство да се
създаде такъв документ - спогодба, че всички отношения са уредени - т.е. да се
създаде удобна визия пред наказателните власти и да се демонстрира - видите ли,
не става повече въпрос за заеми, лихви и пр., защото наказателно отговорното
физическо лице С.Р.Ж. е върнало
паричния ресурс и вече няма средства, с които да кредитира от заложната си
къща. И повече незаконна банкова дейност от Ж. не се извършва. Освен това с
тази спогодба, защитникът на ответника цели да разколебае и обвинението за
престъпна група.
4. Ищецът заявява, че за това, че спогодбата от 19.09.2013г. е
симулативна. С.Р.Ж. е подписал обратно писмо, в което признава симулативността,
както и че отношенията му с „Ф. Г. *" ООД са останали неуредени. Но С.Р.Ж. вероятно ще оспори подписа си и
върху този, неизгоден за него, но подписан от него документ. Посочва, че истината
обаче е тази – за подписването на тази спогодба ответникът изнудил ищеца и единствената
защита за “Ф. Г. *” ООД за многото
отношения, които имали натрупани към онзи момент със С.Р.Ж. и по които ответникът все е длъжник,, е подписването на
обратното писмо.
5. Твърди, че спогодбата и обратното писмо са изготвени на
16.09.2013г. А когато защитникът на С. поискал спогодбата да бъде заверена
нотариално, което станало три дни по-късно, спогодбата при нотариуса била
коригирана с датата на нотариалната заверка - 19.09.2013 г., а обратното писмо
останало така, както е изготвено и подписано от ответника С.Ж. - с дата
16.09.2013 г. Поради това има мнимо противоречие в датите на двата документа. Ищецът
представя първообраза на спогодбата така, както е изготвена. А ако съда приеме,
че за доказване на тези обстоятелства - разминаването в датите, са допустими
гласни доказателства, моли да допусне един свидетел при режим на довеждане в
съдебно заседание.
В законоустановения срок ответникът е депозирал допълнителен
отговор.
Посочва, че описаното в допълнителната искова молба не отговоря на
истината. Не познава лицето Дарина П., от чието име е подадена допълнителната
искова молба. Същата твърди, че дружеството е предало процесната сума преди
договор за заем да бъде подписан. Твърди, че това твърдение не отговаря нито на
истината, нито на житейската и всякаква логика. Твърди се в ДИМ още, че е получавал
винаги заемите си в брой. Заявява, че нередовно
воденото счетоводство на фирма, която има претенции за небанкова финансова
институция не може да оправдае подобни твърдения. Наясно е, че тази фирма
съставя не един фиктивен документ с цел оборотни средства и други причини и
поради това поискал да уредят окончателно всякакви отношения с Илеви и техните
фирми. Тъй като е наясно с всичко, което е вършено във връзка с дейността им,
настоявал спогодбата да бъде нотариално заверена. До датата на спогодбата 19.09.2013
г. изпълнил това което трябвало и споразумението е подписано и заверено. Твърди,
че целта на спогодбата не е никакво наказателно дело и никакви обратни писма не
е подписвал. Оспорва подписа, който стои под текста на тъй нареченото обратно
писмо. Освен, че подписът не е негов, това писмо няма достоверна дата и никога
не е декларирал подобни неща. Освен това става въпрос за някаква спогодба от 16.09.2013
г., за която не е уведомен. Единствената спогодба е с дата 19.09.2013 г. и е
изготвена от неговия адвокат Щ.Ц., който е наясно с всичко и никога не би го посъветвал
да подписва каквито и да е декларации и обратни писма.
Относно вписаното в допълнителната искова молба - II, т. 1 посочва,
че Договорът за заем е реален и се сключва с предаването на сумата.
Впоследствие съставени документи е логично да не носят неговия подпис.
Задава следните въпроси: Какво, ако не разписка, подписана от
четирима, според И. -кредитори, представлява Спогодбата от 19.09.2013 г. с
нотариална заверка на подписите и как разписка може да бъде симулативна.
По т.2 Нима подписалите разписката не са били наясно КАКВО
подписват?!
По т. 3 Какво е имал предвид неговия защитник само той може да
отговори, а не настоящата управителка, която никога не е виждал.
По отношение на това кога спогодбата е била изготвена отново може
да отговори единствено този, който я е изготвил.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
От
представения договор за заем от 19.04.2013 г. се установява, че “Ф. Г. *” ООД е
предоставило на С.Р.Ж. сумата от 30 000 лева. Ответникът е поел задължението да
върне сумата от 30 000 лева на ищцовото дружество до 19.04.2016г. В договора е
посочено, че за обезпечаване на дадената в заем сума заемополучателят подписва
запис на заповед.
Безспорно е установено, че на 19.04.2013 г. С.Р.Ж.
е
издал запис на заповед, с който безусловно се е задължил да заплати на ищеца “Ф.
Г. *” ООД сума
в размер на 30 000 лв. с падеж на плащането 19.04.2016г.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 6757/2017 г. по описа на Районен
съд - С.З., по подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК от “Ф. Г. *” ООД против С.Р.Ж. е издадена
Заповед № 4322/15.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, съгласно която С.Р.Ж. е осъден да заплати на “Ф. Г. *”
ООД сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 13.12.2017 г. до окончателно изплащане на дължимата сума, както и разноски
по делото в размер на 1600 лв. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило
възражение от С.Р.Ж. против издадената заповед за изпълнение. Поради това
ищецът е предявил в законоустановения едномесечен срок настоящия установителен
иск.
По
делото е представена спогодба за уреждане на финансови и имуществени отношения
с нотариална заверка на подписите от 19.09.2013 г., като в раздел II на
Спогодбата е посочено че “Ф. Г. *” ЕООД няма каквито и да е претенции към ответника,
представляваните от него фирми и съпругата му в това число за каквито и да е
записи на заповед, договори за заем, договори за наем, разноски, както и за
каквито и да е неустойки, лихви и/или други обезщетителни плащания.
По делото е представено обратно писмо/ contre letter/ от 16.09.2013
г., в което е посочено, че СПОГОДБА ЗА УРЕЖДАНЕ НА ФИНАНСОВИ И ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ
от 16.09.2013 г, наречена още ДОГОВОР ЗА СПОГОДБА, подписан от С.Р.Ж. и Д.И.Ж.
от една страна и от друга от „Ф. Г. *" ЕООД с ЕИК ***, от „С.Г.*"
ЕООД с ЕИК ***, от „С.Г.*" ЕООД с ЕИК ***, от С.И.И. и от И.Т.И. всъщност
представлява СИМУЛАТИВНО СПОРАЗУМЕНИЕ, предназначено, по съвет на защитата да
бъде представено по наказателното производство, което се води срещу: С.Р.Ж., И.Т.И.,
С.И.И., Е. Т. И., Б.Г.Т. и И.С.П..
Симулацията е АБСОЛЮТНА - дисимулирано споразумение между страните
не съществува.
Финансовите отношения между субектите, подписали СПОГОДБАТА ЗА УРЕЖДАНЕ
НА ФИНАНСОВИ И ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ от 16.09.2013 г. в действителност НЕ СА
УРЕДЕНИ и съществуват такива, каквито са учредени преди 16.09.2013 г. с
договори за заем, записи на заповед, договори за наем, разноски, неустойки,
лихви и/или други обезщетителни плащания.
По делото са събрани гласни доказателства:
Свидетелят И.Т.И. твърди, че със С. били приятели много години.
Работили в една от заложните къщи, мисли, че към „С.Г.*“ ЕООД. Отначало се
запознал с него като клиент на заложната къща, на няколко пъти С. си залагал
апартамента, за суми не повече от 15 000лв. Ставало въпрос за заложната
къща на „Руски“ № 16. Много години работили заедно 2006, 2007, до към 2017г.
много пъти му помагал с пари. Кредити му теглил, юридически консултации му
давал, бил му пълномощник на него, на майка му, на брат му, на жена му. През
2011г. било образувано съдебно производство по чл. 252 и чл. 253 от НК. Имали
мерки задържане под стража. На 18.04.2013г. в Апелативен съд – П. на свидетеля свалили
всички мерки по това съдебно производство, където били С., свидетелят и
неговите роднини, брат му, майка му, тъст му. Свидетелят посочва, че ответникът
бил освободен по - рано, на 26 октомври. На деветнадесети април свидетелят вече
бил в домашен арест и С. му казал, че му трябват 30 000лв. за адвоката по
делото с обвинение по чл. 252 НК и свидетелят се чувствал длъжен да му ги
осигури. С. поискал заем, но без документ, след това щели да се оправят. Поискал
тези пари, за да плати на адвоката. Това
станало на другия ден след като свидетелят се върнал от П.. На другия ден му дал парите. Свидетелят
посочва, че докато бил под домашен адрес напечатал договора, запис на заповед и
считал, че това дело ще приключи. Тогава съпругата му била управител на „Ф. Г.
*" ЕООД.
Свидетелят заявява, че във връзка с тези пари, които му дал, по –
късно, септември месец станало въпрос за споразумение. Свидетелят посочва, че до
двадесет и четвърти септември бил в домашен арест. На това споразумение
оригинал нямало. Проформата на спогодбата,
свидетелят не може да каже дали адв. Царев или някой друг е изготвил.
Тогава свидетелят казал „Това подпиша ли го финансовите отношения между нас са
уредени за пред трети страни“, ама те не са. Можел да откаже, но
при положение, че били съпроцесници в наказателното производство ответникът
подписал едно обратно писмо, че това е за пред наказателния съд. На
шестнадесети в къщи изготвили това обратно писмо. След няколко дни дошла Мария –
помощник нотариуса, да се подпише. Няколко дни се извършвали
тези нотариални дейности. Подписала се спогодбата. На следващата година спец
прокуратурата прекратила досъдебното производство по чл. 323 НК и било отменено
това постановление на прокуратурата.
На въпросите на пълномощника на ответника свидетелят И. отговаря,
че е бил пълномощник като адвокат на ищцовото дружество. Не му е оттеглено
пълномощното, но не се явявал, защото бил с присъда. Търговско пълномощно имал
от 2015 или 2016 г., не бил сигурен дали е вписано в регистъра. Като адвокат
бил много пъти, но от миналата година не се явява. Не ръководел дейността на
това дружество. Това правели двамата управители. Имал пълномощно да извършва
определени действия съобразно писмено пълномощно.
Свидетелят И. посочва, че през 2013г. счетоводството на „Ф. Г. *“
водела съпругата му. Към настоящия момент счетоводството се води от
управителката на една счетоводна компания и жена му - Станислава, помагала там.
До 10 октомври 2017 г. със С.Ж. били
приятели. Работили в една от заложните къщи. Дейността на С. била като идват клиенти да ги обслужва, да
прави договори. Заложната къща се експлоатирала от „С.Г.*“. С. бил пълномощник
на „С.Г.“.На „С.Г.*“ може да е бил, на „Ф.Г.“
може да са му давали пълномощно, това е било преди години от 2014г насам
– не знае. Посочва, че относно това дали са ипотекирали свои имоти в негова полза деюре – да, дефакто е друго. Свидетелят
твърди, че той е теглил кредит, защото те нито доходи имали, нито можели да
изтеглят кредит, нито нищо. Те ипотекирали своите имоти в негова полза, защото
имотите, които са придобили с негови лични средства и със средства на фирмите
са му ги върнали като им е изтеглил кредит.
Свидетелят заявява, че тази спогодба я направили по искане на С..
Парите от имуществата, които са в тях са доста. Свидетелят написал обратното
писмо в къщи и парите дал в къщи в брой на С..
Свидетелят И. отговаря на въпроси на пълномощника на ищцовото
дружество като посочва, че разликата в датите между обратното писмо и на
спогодбата не знае защо се получава и до нотариуса как е стигнала тази
спогодба. Предполага, че С. я е занесъл, за да организира да се започне да се
събират подписите на всички страни. Дали нотариусът е сложил актуалната дата на
първата заверка не може да каже. Това споразумение го видял в неделя вечерта -
на петнадесети септември вечерта, когато той се върнал от П. и написали проект
на споразумението. Разбрали се, че ако ще подписват споразумение ще има обратно
писмо. На другия ден го направили и ответникът го подписал.
На свидетеля адв. Щ.Т.Ц.са предявени спогодбата и обратното писмо.
Свидетелят посочва, че обратното писмо не го е виждал, но спогодбата я изготвил
той.
Спогодбата я изготвил и я пратил по електронна поща на имейла на Д.Ж..
Дата не е поставил, защото не знаел кога ще бъде подписана. При условие, че е
изпратил на уърлдовски файл винаги може да се
промени датата.
Посочва, че на „Ф. Г. *“, на „С.Г.*“ и на И. не я пращал. По
въпроса за спогодбата контактувал единствено със С.Ж. и със жена му Детелина.
Не е изпращана на „Ф.Г.“, на „С.Г.“ и на И.И. .
Свидетелят заявява, че от 2011 година е защитник на С.Ж. във
връзка с наказателно производство, което се водело срещу него и роднините му,
които са били управители на заложна къща. Към 2013г., лятото, С. и жена му
започнали да се притесняват по повод казаното от бивша служителка на едно от
дружествата, че се съхраняват в архива на дружеството договор за 53 000
лв., който се пази и в един момент С. взел да се притеснява. Обърнал се за
съвет към него и тогава го посъветвал, че единствения вариант е да сключи
спогодба, която нотариално да я заверят, че отношенията между тях са уредени, с
трите дружества и физическите лица – И. и жена му, и това му гарантирало в
бъдеще срещу евентуални искове. С. си спомнял, но не знаел точно колко суми са
отпускани в заем. С цел да бъде доказан произход на парите С. е подписал такъв
договор, че отношенията между тях са уредени. С. не е подписал обратно писмо, защото не това е
логиката на спогодбата. Тя е с цел да бъде защитен и ако има обратно писмо
защитата отпада.
През 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. твърдо не била представена
спогодбата. Тя била представена в последното заседание от С.Ж. във връзка с
производството, водено срещу него. Била представена в наказателното
производство.
Свидетелят посочва, че със сигурност С. имал пълномощно от „С.Г.*“.
Мисли, че имал пълномощно за „Ф.Г.“, мисли, че е бил и на работа в едно от
дружествата, защото представил трудова книжка по наказателното дело.
Свидетелят твърди, че в наказателното производство било установено, че ответникът е действал като
пълномощник на дружеството и е отпускал кредити. В някои случаи от свое име,
макар и с чужди пари, в други случаи като пълномощник. Тези договори били сключени,
за да бъде доказан произход на парите пред НАП. Към този момент отношенията
били приятелски. Свидетелят твърди, че отношенията са уредени със спогодбата, тя
коментирала един факт, не коментира способа. Не може да отговори с какъв способ
са уредени отношенията.
От
заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява следното:
Съгласно
данъчното законодателство, действащо през 2013г. дружествата имат задължение да
подават в НАП данъчни декларации, но не и съставяните документи и тяхното
осчетоводяване. На основание чл. 92, ал. 3 от ЗКПО за 2013г. с годишната
данъчна декларация се подава и годишния отчет за дейността. Съгласно § 1, т. 56
от ДР на ЗКПО „годишен отчет за дейността" е този по чл. 20, ал. 4 от
Закона за статистиката (статистическия отчет). На основание чл. 40 от Закона за
счетоводството (в сила през 2013г.) „Предприятията публикуват годишния си
финансов отчет и консолидирания си финансов отчет, годишния доклад за дейността
и годишния си консолидиран доклад за дейността, приети от общото събрание на съдружниците/акционерите
или от съответния орган, както следва: ал.1. чрез заявяване и представяне за
обявяване в търговския регистър публикуват: б. а) едноличните търговци - в срок
до 31 май на следващата година; б. б) дружествата с ограничена отговорност - в
срок до 30 юни на следващата година; б. в) всички други търговци по смисъла на
Търговския закон - в срок до 31 юли на следващата година". Годишният
финансов отчет за 2013г. на „Ф. Г. *" ООД гр. С.З. е обявен (вписан) в
Търговския регистър на Агенция по вписванията на 07.08.2014г. в 13:28:59 ч.
Видно
от горното, в НАП, НСИ и ТР дружествата представят един и същ годишен финансов
отчет, поради това, за да отговори на поставените въпроси, експертизата не е
извършила проверка в ТД на НАП П., офис С.З., а ползва данните от обявения в
Търговския регистър на Агенция по вписванията Годишният финансов отчет за
2013г. на „Ф. Г. *" ООД гр. С.З..
Съгласно
представените счетоводни документи - регистри, банкови извлечения и други от „Ф.
Г. *" ООД гр. С.З., за отпуснатия заем в размер на претендираната сума 30
000 лв. на 19.04.2013г. е съставен Договор за заем от 19.04.2013г. и Запис на
заповед от 19.04.2013 г. Договорът за отпуснатия заем е осчетоводен в
счетоводството на ищеца, като извършено плащане в брой от касата на дружеството
по кредита на счетоводна сметка 501. „Каса в левове" и вземания по дебита
на счетоводна сметка 229. “Други предоставени заеми", клиент С.Р.Ж.,
Основанието записано в счетоводните регистри, при осчетоводяване на стопанската
операция е „дог. за заем С.Р.Ж.". Съставена е следната счетоводна статия:
Дебит
с/ка 229. Други предоставени заеми, кл. С.Р.Ж. – 30 000,00 лв. Кредит с/ка 501.
Каса в левове – 30 000,00 лв.
По
счетоводни данни на „Ф. Г. *" ООД гр. С.З., на 19.04.2013г. от касата на
ищеца е излязла сумата 30000,00 лв. с основание „дог. За заем С.Р.Ж.". На
същата дата от банковите сметки на „Ф. Г. *" ООД гр. С.З. е излязла сумата
10 030,00 лв., в т.ч.: 10 000,00 лв. с основание „Изтеглена сума" и 30,00
лв. с основание „Банкови такси".
По
счетоводни данни на „Ф. Г. *" ООД гр. С.З., в извлечение от счетоводния
регистър на счетоводна сметка 229. „Други предоставени заеми", съществува
вземане на ищеца от С.Р.Ж. в размер на 30 000,00 лв. и като задължено лице за
процесната сума е записано: С.Р.Ж..
В
обявения в Търговския регистър на Агенция по вписванията Годишният финансов
отчет за 2013г. на „Ф. Г. *" ООД гр. С.З. в актива на Счетоводен баланс
към 31.12.2013г. в раздел Б. „Нетекущи ( дълготрайни) активи, точка III. „Дългосрочни
финансови активи", подточка „Други заеми", код на реда „02360" е
записана сумата 1926 хил. лв. Същата сума е отразена и в обявената от ищеца
Справка за вземанията и задълженията, разпределени по институционални сектори
към 31.12.2013г. - раздел I. „Вземания", точка 2. „Предоставени заеми на
предприятия", подточка „Нефинансови предприятия, вкл. централните
управления". В счетоводството на дружеството към 31.12.2013г. осчетоводените
вземания по дебитното салдо на счетоводна сметка 229. „Други предоставени
заеми" е в общ размер на 1925503,29 лв. В тази сума са включени вземанията
на ищеца от негови клиенти към 31.12.2013г., включително вземането от ищеца С.Р.Ж.
в размер на 30000,00 лв.
Вещото
лице посочва в заключението, че „Ф. Г. * "ООД гр. С.З. е небанкова
финансова институция, която осъществява своята дейност съгласно изискванията на
Закона за кредитните институции. Със Заповед РД22-1463/12.08.2009г. на
Подуправителя на БНБ ръководещ управление "Банков надзор",
дружеството е вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, ал. 2 от
Закона за кредитните институции. Със Заповед БНБ-75351/11.08.2015г. на
Подуправителя на БНБ ръководещ управление "Банков надзор" е подновено
вписването на дружеството в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал.
1 от Закона за кредитните институции под рег. номер В6К00011. Предмета на
дейност на „Ф. Г. *” ООД гр. С.З. е търгуване за собствена сметка или за сметка
на клиенти с чуждестранна валута и благородни метали с изключение на
деривативни финансови инструменти върху чуждестранна валута и благородни
метали; придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране
(факторинг, форфетинг и други); отпускане на заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
В
счетоводството на „Ф. Г. *" ООД гр. С.З. воденето счетоводните записвания
и на търговските книги през процесния период е осъществявано редовно, съгласно
финансовото, данъчното и счетоводното законодателство, като:
При
извършването на счетоводните записвания за отразяване на движението на
имуществото и търговските сделки са съставяни в срок документите съгласно
изискванията на чл. 6 от Закона за счетоводството. Търговските книги на ищеца
се водят по електронен път и двустранното записване въз основа на счетоводни
сметки. Отчитането се извършва като се прави връзка между стопанските операции.
„Ф.
Г. * "ООД на основание чл. 23 от Закона за счетоводството е съставяло
годишен финансов отчет към 31 декември
на всеки отчетен период, който отразява имуществото и финансовото състояние на
предприятието, отчетения финансов резултат и промените в паричните потоци. Информацията
представена във финансовите отчети отговаря на изискванията на чл. 25 от ЗСч и
е разбираема, уместна, надеждна и сравнима.
В
счетоводството на „Ф. Г. *”ООД при осъществяване на счетоводните записвания и съставянето
на финансовите отчети са спазени изискванията на Закона за счетоводството и основните
счетоводни принципи за: Текущо начисляване на приходите и разходите,
произтичащи от сделки и събития, които са начислявани към момента на тяхното
възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните
средства и са включени във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;
Предпазливост при счетоводното третиране на стопанските операции с цел
получаване на действителен финансов резултат, като са оценявани и отчитани предполагаемите
рискове и очакваните евентуални загуби; Съпоставимост между приходите и
разходите при осчетоводяването им, т.е. разходите, извършени във връзка с
определена сделка или дейност са отразявани във финансовия резултат за периода,
през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите са отразявани за
периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване; Предимство на
съдържанието пред формата, като сделките и събитията са отразявани счетоводно съобразно
тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност; Запазване на счетоводната политика от
предходния отчетен период, с което е постигната съпоставимост на счетоводните
данни и показатели през различните отчетни периоди; Независимост на отделните отчетни
периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс, като всеки отчетен
период е третиран счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка
с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в
началото на текущия отчетен период съвпадат с данните в края на предходния
отчетен период.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В
производството по чл. 422 от ГПК взискателят следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
В
настоящия случай, основанието за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК /вземането по която е предмет на настоящия установителен иск/ е издадения
от ответника С.Р.Ж. в
полза на ищеца запис на заповед от 19.04.2013 г. Поради това на първо място
съдът следва да извърши проверка дали записът на заповед е редовен от външна
страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В
разпоредбата на чл. 535 от ТЗ изрично са посочени задължителните реквизити,
които следва да се съдържат в записа на заповед.
В
представената ценна книга се съдържа наименованието "запис на
заповед", както в заглавието на документа, така и в текста на същата,
съгласно чл. 535, т. 1 от ТЗ. Налице е безусловно задължение за заплащане на
определена парична сума от 30 000 лв. В менителничния ефект е посочено, както
място на издаване, така и място на плащане. Процесният запис на заповед е
издаден на 19.04.2013 г. и е положен подпис от неговия издател – С.Р.Ж., чиято
автентичност не е оспорена. Издателят на записа на заповед е определил падежа
съгласно чл. 537 ТЗ,
във вр. с чл. 486, ал.
1, т. 4 ТЗ – на определен ден – 19.04.2016 г. Падежът на
задължението е настъпил и следователно документът удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. Ето защо настоящата съдебна инстанция
намира, че записът на заповед от 19.04.2013 г. съдържа всички необходими
реквизити посочени в чл. 535 от ТЗ, които са условие за неговата
действителност, същият е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу лицето, против което е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
Съдебна
практика приема, че записът на заповед макар и абстрактна сделка се издава във връзка и заради конкретно отношение възникнало между издателя
и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума.
С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или издателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което е
издаден редовен запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение
за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза на изследване подлежи каузалното
правоотношение. По правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК за разпределяне на
доказателствената тежест всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава твърденията и
възраженията си. /в този смисъл т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/.
В настоящия случай ищецът е изложил твърдения, че
процесният запис на заповед е издаден като обезпечение по договор за заем от
19.04.2013 г. Съдът намира за безспорно, че между “Ф. Г. *” ООД и С.Р.Ж. е
възникнало облигационно правоотношение по сключения договор за заем от
19.04.2013 г. по смисъла на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, съгласно който “Ф. Г. *” ООД
е предало на С.Р.Ж. сума в размер на 30 000 лв., която последния следвало
да върне в срок до 19.04.2016 г. От представените доказателства по делото е
безспорно, че ищецът е предал на ответника сумата от 30 000 лв. Това
обстоятелство е посочено в чл. 3 от договора, който в тази част има значение на
разписка за получена сума. Ответникът е удостоверил получаването на сумата от
30 000 лв. с подписа си в договора за заем, чиято автентичност не е оспорена. Ето
защо С.Р.Ж., чиято е доказателствената тежест е следвало да установи пълно и
главно изпълнение на задълженията си за връщане на сумата по сключения договор
за заем в размер на 30 000 лв. в срок до 19.04.2016 г. Ответникът не е
представил доказателства за изпълнение на поетите от него задължения по договора.
Тезата на ответника е, че тези
отношения са уредени с подписаната между страните спогодба от 19.09.2013г.
Съдът намира за недоказани твърденията на ответника, че със спогодба за
уреждане на финансови и имуществени отношения с нотариална заверка на подписите
от 19.09.2013 г.
са уредени финансовите и имуществени отношения между страните. Това
обстоятелство се установява от представеното по делото обратно писмо от
16.09.2013 г. Обратното писмо /пълният обратен документ/ по чл. 165, ал. 2 от ГПК е нарочно съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен
документ; той съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи
симулативността на явната сделка и действителната им воля. Без значение е кога
е съставен - преди, след или заедно с явния договор/ в този смисъл Решение №
763 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 356/2010 г., III г. о., ГК/. В този
смисъл възражението на ответника направено в допълнителния отговор е
неоснователно. Обстоятелството, че нотариалната заверка на подписите на страните
по спогодбата е извършена на 19.09.2013г. и на 24.09.2013г., не променя горния
извод.
В съдържанието на обратното писмо ясно и недвусмислено е посочено, че финансовите
отношения между страните не са уредени със Спогодбата за уреждане
на финансови и имуществени отношения от 16.09.2013 г. и ответникът
остава задължен по договори за заем, записи на заповед, договори
за наем, разноски, неустойки, лихви и/или други обезщетителни плащания преди
16.09.2013 г. включително и задължението по запис на заповед от 19.04.2013 г.
за сумата от 30 000 лв. Ответникът не е оспорил успешно автентичността на
представеното обратно писмо. Ето защо предвид гореизложените съображения съдът
намира, че ответникът С.Р.Ж. не установява, че е изпълнил задължението за
заплащане на сумата от 30 000 лв. по процесния запис на заповед от 19.04.2013 г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва
да признае за установено по отношение на С.Р.Ж. съществуване на вземането на „Ф.
Г. *" ООД за сумата от 30 000 лева, представляваща неизплатено задължение
по запис на заповед от 19.04.2013 г. издаден във връзка с договор за заем от
19.04.2013г., сключен между “Ф. Г. *” ООД и С.Р.Ж., ведно със законната лихва
върху присъдената главница, считано от датата на подаване на заявлението по
реда на чл.417 от ГПК - 13.12.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата
сума, за заплащането на които суми е издадена Заповед № 4322 от 15.12.2017 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, по
ч.гр.дело № 6757/2017 г. по описа на Районен съд гр. С.З..
С решението по установителния иск съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай ответникът С.Р.Ж.
следва да заплати на “Ф.
Г. *” ООД направените
по ч. гр. д. № 6757/2017 г. по описа на Районен съд – С.З. разноски в размер на
1 600 лв.
По отговорността за разноски в настоящото
производство:
Ответникът С.Р.Ж. е направил възражение
за прекомерност на заплатеното от “Ф. Г. *” ООД адвокатско възнаграждение.
По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че “Ф.
Г. *” ООД е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. В исковото
производство приложение намира, разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – адвокатското възнаграждение е: 830 лв. плюс 3
% за горницата над 10 000 лв. Така при спазване на горните правила минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 1 430 лв. Поради това заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. не се явява прекомерно и не
следва да бъде намалявано поради прекомерност.
С оглед изхода на делото С.Р.Ж.
следва
да заплати на ищеца “Ф. Г. *” ООД направените в настоящото производство разноски в
размер на 2 250 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.Р.Ж. с ЕГН **********,***, съществуване на вземането на „Ф. Г. *"
ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ***за сумата от 30
000 лева, представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от
19.04.2013г. издаден във връзка с договор за заем от 19.04.2013г., сключен
между “Ф. Г. *” ООД и С.Р.Ж., ведно със законната лихва върху присъдената
главница, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.417 от ГПК
- 13.12.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, за заплащането на
които суми е издадена Заповед № 4322 от 15.12.2017 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 6757/2017 г. по
описа на Районен съд гр. С.З..
ОСЪЖДА С.Р.Ж. с ЕГН
**********,*** да заплати на „Ф. Г. *" ООД, с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление: гр. С.З., ***направените по ч. гр. д. № 6757/2017 г. по
описа на Районен съд – С.З. разноски в размер на 1 600 лв.
ОСЪЖДА С.Р.Ж. с ЕГН
**********,*** да заплати на „Ф. Г. *" ООД, с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление: гр. С.З., ***направените в настоящото производство
разноски в размер на 2 250 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П.
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: