Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 19.12.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина
Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 10250 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.06.2019 г. по гр.д. № 28619/18 г.,
СРС, ІІІ ГО, 144 с-в е отхвърлил иска на В.В.И., ЕГН **********,
с адрес: *** чрез адвокат М. срещу М.В.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. чл.415 от ГПК във вр. с
чл.61, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане в полза на ищеца в размер на
222,67 лева, представляваща половината от местен данък и такса битови отпадъци
за апартамент № 13, находящ се в гр. София, ул. *****, ведно със законна лихва
за периода от датата на сезиране на съда - 25.08.2017г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ТПК от
31.08.2017г. по гр. д. 58659/2017 г. по описа на СРС, 144- ти състав. Оставил е без
уважение молбата на М.В.И.,
ЕГН **********,*** за присъждане на разноски по гр.д. № 28619/2018 г. по описа
на СРС.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищцата В.В.И., ЕГН **********, с адрес: *** чрез пълномощника
по делото адвокат М. с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че обжалваното решение е постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения, постановено е в нарушение на
материалния закон и е необосновано. Съдът необосновано е кредитирал само
свидетелските показания на свидетелката на ответницата Е.М.И., но не и на
свидетелката М.И., майка на страните, която точно като майка е възприела
фактите лично и непосредствено. От друга страна, съдът безкритично и
безрезервно е кредитирал показанията на свидетелката на ответницата Е.М.И., без
да отчете нейната близост с ответницата, правеща напълно вероятна и нейната
заинтересованост да „помогне“ на приятелката си. Съдът неправилно е приел, че
ответницата е платила на ищцата претендираната сума, но този факт се доказва
единствено от свидетелските показания на свидетелката Е.М.И., но ответницата
не е представила писмени доказателства в
тази насока. Свидетелката Е.И. твърди,че ответницата й е казала, че взема заем
от нея, за да плати дължимите данъци и такси за 2014 г., но не е чула ответницата да казва на ищцата, че й
дава пари за данъци и такси. Свидетелката твърди, че е видяла от колата си,
ответницата да дава на ищцата някакви
пари, но не е чула нито разговор, нито ответницата да казва на ищцата за
какво й дава тези пари, освен едно
„ето“, или пък ищцата да потвърждава, че е получила пари от ищцата за плащането
на данъци и такси, дължими за 2014 г. Според въззивницата/ищца/ е очевидно, че
показанията на свидетелката Е.И. са недостоверни и се опровергават от приетите
по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелката М.И.-майка на
страните по делото, но пренебрегнати от съда. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отмени процесното и да бъде уважен изцяло предявения иск.
Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции
Въззиваемата
М.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника
по делото адвокат Е.П. от САК, със съдебен адрес: *** оспорва въззивната жалба.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД
от В.В.И., ЕГН ********** срещу М.В.И., ЕГН ********** за
сумата от 222,67 лв., от която 119,92 лв. за данък и 102,75 лв. за ТБО, дължими
от ответницата на ищцата, ведно със законната лихва.
Ищцата В.В.И., ЕГН **********твърди,
че с ответницата, са сестри и
съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр.София, ул.“*****, представляващ
апартамент № 13, на основание но. акт от 2004г. за продажба и учредяване право
на ползване. На 18.12.2014г, ищцата е заплатила местен данък към СО и ТБО,
дължими за 2014г. от името и за сметка на ответницата в качеството й на
собственик, в размер на 222,67 лева, от които 119,92 лева за данък и 102,75
лева за ТБО. Сумата била изплатена от ищцата изцяло с нейни средства с платежно
нареждане от 18.12.2014г., поради което се търси като платена от името и за
сметка на ответната страна. За нея ищцата е сезирала съда с искане за издаване
на заповед реда на чл.410 от ТПК, която заповед е оспорена от ответницата в
определения по закона срок, което обуславя интереса й от предявяване на
установителен иск за сумата по заповедта.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата М.В.И., ЕГН ********** е
оспорила иска с твърдението, че ищцата е заплатила стойността на данъка и
таксите към СО за 2014 г., но със средства, дадени й от ответницата.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, а и видно от н.а. за учредяване на вещно право на
ползване и продажба на недвижим имот № 58, дело 945 от 2004г., страните са
съсобственици на недвижим имот, представляващ апартамент 13, находящ се в
София, район ,Красно село“ ул.‘Топли дол“ блЛс площ от 86.96 кв.м. Безспорно е,
а и видно от депозираните два броя платежни нареждания - от 05.11.2013г. и от
05.11.2013г. , че на тези дати В.И. е внесла по сметка на ТД на НАП сумите от
119,92 лева за данък за недвижим имот и 102,75 лева за такса битови отпадъци за
недвижим имот като и двете суми са за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г.
от името на М.И.. По делото са били разпитани свидетелките М.З.И./ на ищцата/ и
Е.М.И./ на ответницата/.
Свидетелката М.З.И. установява, че през 2014 г. дължимият данък сгради и
ТБО бил заплатен от В.И., а за 2015 г. и 2016 г. данъците били платени от
свидетелката. И към настоящият момент М. не е върнала нищо нито на сестра си,
нито на свидетелката. През м. март 2019 г. ответницата получила от сестра си
близо 90 000 лв. стойността на дела си след съдебна делба, но не е върнала
дълга си, въпреки напомнянето за това, като свидетелката заявява, че е убедена,
че ответницата не е върнала парите на сестра си В.. Свидетелката не подържа
връзка с дъщеря си-ответницата М..
Свидетелката Е.М.И. установява, че
през 2014г. по молба на ответницата Е.й била дала в заем сумата от 300 лева,
която ответницата й поискала, за да си плати данъка за апартамента.
Свидетелката твърди, че след като й дала парите те двете отишли до кооперацията, в която живее сестра
й В., за да й ги дадат. Свидетелката заявява, че уговорката помежду им била В.
да плати данъците със сумите, които свидетелката дала на М.. Самата
свидетелката е видяла как когато стигнали до жилището на В., тя слязла и
ответницата слязла от колата й и дала лично сумата от 300 лева на сестра си В.,
като тези пари са били дадени на В., за да плати данъка за жилището им.
По развитите във
въззивната жалба възражения, СГС излага следните доводи:
Настоящата инстанция
също кредитира показанията на свидетелката на ответницата Е.М.И. като логични, последователни и безпристрастни. Напълно хипотетични и
в теорията на вероятностите се явяват твърденията във въззивната жалба за
заитересованост на свидетелката и опита й да „помогне“ на приятелката си. Липсата на писмени доказателства установяващи
извършеното плащане може да се обоснове с роднинската връзка между страните,
при която би се „изключило“ предаване и приемане на разписки. Пак поради
роднинска връзка, а и заинтересованост /свидетелката М.З.И., майка на страните, е завела иск срещу ответницата и нейна дъщеря/
СГС не кредитира показанията на тази свидетелка. А и самите показания не
удостоверяват някакъв факт, а съдържат само „убеждението“ на майката, която не поддържа връзка с тази си
дъщеря, че тя не е върнала парите на сестра си В.. От друга страна,
свидетелката Е.М.И. е била очевидец на предаването на парите от М. на В., като
тези пари са били взети на заем от свидетелката именно за заплащането на
дължимите данъци през 2014 г.
Изводът е, че ответницата, от чието име ищцата е заплатила ДНИ и ТБОИ за
2014 г. на стойност общо 222,67 лева е заплатила на сестра си/ищцата/ цялата сума
за платените данъци и такси, давайки й 300 лева през същата тази година, поради
което претенцията на ищцата се явява неоснователна.
На основание чл.271, ал.1, изр.1,
І пр. ГПК, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция въззивницата следва да заплати на въззиваемата страна направените
разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 10.06.2019 г. по гр.д. № 28619/2018г. на СРС, ІІІ ГО, 144 състав.
ОСЪЖДА В.В.И., ЕГН **********, с адрес:
*** чрез пълномощника по делото адвокат М. да заплати на М.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат Е.П.
от САК, със съдебен адрес: *** направените разноски за настоящата инстанция за
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.