Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1468/18.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и първи февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Х.К.
при секретаря Ц.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 5344 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск от "***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу Й.П.К. с ЕГН **********
и с адрес: ***, за приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му
дължи следните суми: сумата от 2196.02 лева /две
хиляди сто деветдесет и шест лева и две стотинки/, представляваща главница за незаплатена вода по
партида с абонатен №*** за обект находящ се на адрес: гр. ***, по фактури издадени за периода ***г. – ***г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 11.12.2018г., до окончателно изплащане на вземането, сумата
от 459.04 лева /четиристотин петдесет и девет лева и четири стотинки/ лихва
за забава за периода ***г.-***г..
Твърди се в исковата молба, че в периода от **г. до **г. ищцовото дружество е доставяло ВиК
услуги на ответника, който ги е ползвал по партида с абонатен номер *** за обект находящ се на адрес: гр.
***, но не е заплащал тяхната цена на доставчика. По силата на чл. 5, т.
6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите били длъжни да
заплащат ползваните от тях услуги в срок. На основание чл.33, ал.2 от ОУ,
дължимите суми за ползвани ВиК услуги, следвало да се заплащат в 30-дневен срок
след датата на фактуриране. Предвид неизпълнение на задълженията от страна на
ответника, по инициатива на ищеца било образувано заповедно производство по
ч.гр.д. № 18653/2018г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед
за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано
да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за
него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му
особен представител, с който се оспорва, че ищецът е доставил, а ответникът
потребил соченото количество ВиК услуги. Оспорва ответникът да има качеството
потребител на ВиК услуги. Счита за погасени по давност, считано от ***г.
вземанията за главница в размер на 146.33 лева и лихва в размер на 53.51 лева.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени по
реда на чл.12 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От приобщеното в
настоящото производство ч.гр.д № 18653/2018г. по описа на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от "***" ООД заявление от
***г. срещу Й.П.К., ЕГН **********,
за сумата от 2196.02 лева /две хиляди сто деветдесет
и шест лева и две стотинки/, представляваща главница за незаплатена вода по
партида с абонатен №*** за обект находящ се на адрес: гр.***, по фактури издадени за периода ***г. – ***г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
11.12.2018г., до окончателно изплащане на вземането, сумата от 459.04 лева /четиристотин петдесет и девет лева и четири
стотинки/ лихва за забава за периода ***г.-***г..
Заповедта
за изпълнение е връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК, като в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила искова молба от заявителя, което
обуславя и правния интерес от водене на настоящите искове.
Представена е като
доказателство по делото справка за недобора на частен абонат /Й.П.К./ № *** за
периода от ***г. до ***г, издадена от "***" ООД за обща сума в размер на 2681.26 лв..
Представени са три броя
карнети по партида с абонатен №*** за периода от м.*** г. до м.*** г., в които
като потребител е вписан Й.П.К.
Приети са като
доказателства по делото ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор на "***" ООД, както и решение на ДКЕВР от 11.08.2014;
30.06.2016г.; 28.01.2013г.; 15.12.2017 и от 28.04.2017г. за ценообразуване на
ВиК услугите, предоставяни от "В.и к." ООД, ***.
В полза на ищеца във връзка с предприетото оспорване от
страна на ответника е допуснато ангажиране на писмени доказателства. На същия е
издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от Агенция
вписвания със справка за собствеността на имот, находящ се на адрес гр.***.
Въпреки предоставената му възможност ищецът не е ангажирал допуснатите в негова
полза писмени доказателства.
При така установените
факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
С оглед характера на
предявения иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза
на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване
на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и
неговия размер.
По предявения иск в
тежест на ищеца е да докаже наличието на договорни отношения между страните,
качеството си на изправна страна по договора, а в тежест на ответника е да
докаже извършено плащане за доставените услуги.
Качеството потребители на ВиК услуги е оспорено с
отговора на исковата молба. За доказване наличието на оспорената облигационна
връзка, ищецът е представил справки за недобора и
карнети относно партида с №***.
В справките за недобора е посочено, че титуляр на партида
с клиентски №*** на посочения в исковата молба адрес на потребление - гр.*** е трето за спора на лице Й.П.К. В карнетите като абонат отново
фигурира Й.П.К. /който вероятно е брат на ответницата видно от
справката от НБД/.
Видно от единия от приетите три броя карнети, е зачеркнато
името на потребител П.К.М. и над това име са вписани имената на Й.П.К., а не на ответницата.
Ищецът в качеството си на доставчик на ВиК услуги не
установи наличието на облигационна връзка с ответника, която да придава на
последния качеството „потребител на ВиК услуги”, съответно задължено по
претенцията лице.
Съгласно легалната дефиниция, регламентирана в § 1, ал. 1, т. 2, б."а" от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, аналогична с тази по чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи "потребител" на
водоснабдителни и канализационни услуги е всяко физическо лице – собственик или
ползвател на поземлен имот. Съгласно приложените Общи условия, чл.2, ал.3 от
същите, потребител на услугите може да бъде и наемател на имота при условие, че
е налице писмена декларация с нот. заверка подписа на собственика или
притежателя на ограничено вещно право, че това лице ще бъде потребител на ВиК
услугите за определен период.
Материалната легитимация, съответно и качеството
„потребител”, е надлежно и своевременно оспорена от назначения на ответника в
производството особен представител адв. Д., с отговора на исковата молба.
Въпреки оспорването на това обстоятелство, ищецът не е ангажирал други
доказателства за установяване, че потребител на имота, в който са предоставяни
ВиК услугите по смисъла на цитираните по-горе дефинитивна разпоредба е
ответницата Й.П.К..
Не на последно място, съдът преценява като опровергаващи
материалната легитимация на ответника и представените от самия ищец писмени
доказателства. От справка за недобора на частен абонат и карнетни листи, е
видно, че в същите като потребител е посочено друго лице Й.П.К..
С оглед на горното, съдът намира за безпредметно
изследване на останалите предпоставки за уважаване на предявената от ВиК
претенция.
Ищцовото дружество не доказа, че ответникът, като
собственик или ползвател на имота, се явява и потребител на претендираните като
незаплатени ВиК услуги и искът се явява неоснователен /в.т.д. №102/2019г., в.т.д. №742/2019г., в.т.д. №760/2019г.,
всички по описа на ВОС/.
Предявеният иск следва да се отхвърли.
Ответникът не е
реализирал разноски в настоящото производство.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от "***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу Й.П.К. с ЕГН **********
и с адрес: ***, за приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му
дължи следните суми: сумата от 2196.02 лева /две
хиляди сто деветдесет и шест лева и две стотинки/, представляваща главница за незаплатена вода по
партида с абонатен №*** за обект находящ се на адрес: гр. ***, по фактури издадени за периода ***г. – ***г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 11.12.2018г., до окончателно изплащане на вземането, сумата
от 459.04 лева /четиристотин петдесет и девет лева и четири стотинки/ лихва
за забава за периода ***г.-***г., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: