№ 456
гр. Сливен , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230101195 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Й. ИВ. АЛ., ЕГН:********** от гр.
Сливен, кв. „Българка“, бл. 16, ет. 4, ап. 18 чрез адв. А.А. от АК-Сливен против „ИМП
КОНТРОЛ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, м.
„Дюлева река“ № 85, с която са предявени обективно кумулативно съединени главен
осъдителен иск с правно основание чл. 222, т. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата твърди, че е била в трудовоправоотношение с ответното дружество, което е
било прекратено на 24.07.2020 г. със Заповед № 1/24.07.2020 г. поради придобиване на право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищцата.Счита, че работодателят й дължи
обезщетение по чл. 222, т. 3 КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от
два месеца. Посочва, че на 22.10.2020 г. е била подала писмено заявление до управителя на
ответното дружество за да й заплати полагащото и се обезщетение, но такова не й е било
заплатено. Моли съдът да осъди ответника да й заплати сумата от 1299,26 лв., съставляваща
незаплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното й трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца и да й заплати сумата от 77,59 лв., съставляваща
мораторна лихва за забава, считано от 26.08.2020 г. до 30.03.2021 г., както и законната лихва
върху главницата от 30.03.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното
й плащане. Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с която
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е била в
трудовоправоотношение с него, като същото е било прекратено със Заповед № 1/24.07.2020
г. поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищцата.
Твърди, че ищцата е била наета на половин работен ден, като работодателят й бил
заплащал пълен размер на дължимите осигуровки и й бил надплатил сумата от 8000 лв.
Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
ответната страна.
1
В съдебното заседание ищцата, чрез процесуалния си представител,поддържа
предявените искови претенции. Счита същите за доказани по основание и по размер.
Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.
Ответното дружество, редовно призовано на посочения по делото адрес, не изпраща
представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
С Определение № 605 от 28.06.2021 г. съдът е отделил като безспорно между страните
обстоятелството, че е било налице трудово правоотношение между тях, което е било
прекратено поради придобиването от страна на ищцата на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст от ищцата .
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед №
001/24.07.2020 г. е било прекратено трудовото правоотношение между страните на
основание чл. 327, т.12 КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст от страна на ищцата. Заповедта е била връчена на ищцата на 24.07.2020 г. Със
заявление от 22.10.2020 г. ищцата е поискала от ответника да й бъде заплатено обезщетение
по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 2 брутни трудови възнаграждения поради придобитото от
нея право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С Разпореждане № **********/02.10.2020 г. на ТД на НОИ гр. Сливен е било
направено изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от
14.06.2020 г. позижнено.
От изводите на вещото лице, обективирани в приетото по делото и неоспорено от
страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дължимото
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ се равнява на 1299,26 лв./2*649,63 лв. или две брутни
трудови възнаграждения в размер на последното получено от работника или служителя
месечно брутно трудово възнаграждение за м. юни 2020 г./ , като същото е било начислено в
разчетно-платежната ведомост на ищцата за м. юли 2020 г., но е останало незаплатено от
работодателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
По отношение на иска по чл.222, ал.3 КТ: Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ
при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той
има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател през
последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само
веднъж при придобиването на право на пенсия. Последното също може да бъде придобито
само един път. Предпоставки за възникване правото на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ са
прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да било основание и придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на пенсия трябва да бъде
придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Това обезщетение
се дължи еднократно - само при първоначалното придобиване право на пенсия, независимо
дали то е придобито поради наличието на определена възраст или без оглед на това.
Придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и
2
придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на
възрастта, при прекратяване на последващи трудови правоотношения нямат право на
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.
По делото не се спори относно наличието на трудово правоотношение между страните
обстоятелството, че ищцата към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като видно от представеното
разпореждане на ТП на РУ”СО” – гр. Сливен на същата е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 14.06.2020 г. В случая са налице предпоставките за
възникване на правото на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ - прекратяване на трудовото
правоотношение на каквото и да било основание, като в случая посоченото в заповедта
основание за прекратяване е придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 327, т. 12 КТ от страна на ищцата и придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст от ищцата.
Видно от изготвената по делото и кредитирана от съда съдебно-икономическа
експертиза дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ се равнява на 1299,26 лв./2*649,63
лв. или две брутни трудови възнаграждения в размер на последното получено от работника
или служителя месечно брутно трудово възнаграждение за м. юни 2020 г./ , като същото е
било начислено в разчетно-платежната ведомост на ищцата за м. юли 2020 г., но е останало
незаплатено от работодателя. Включването на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ в
разчетно-платежната ведомост на ищцата за м. юли 2020 г. от работодателя в този размер е
извънсъдебно признание на неблагоприятни за ответника факти, а именно дължимостта на
обезщетението в претендирания от ищцата размер.
По отношение на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Предвид основателността на главния иск за заплащане на обезщетение при
пенсиониране, доказана по основание се явява и акцесорната претенция за заплащане на
законната лихва за забава върху обезщетението.
В случая, следва да се отбележи, че отговорността на работодателя за заплащане на
обезщетенията по Раздел ІІІ от КТ, в който е уредено и обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, е
договорна, тъй като се поражда в рамките на конкретно трудово правоотношение, при
наличието на трудов договор. При това, тъй като задължението за обезщетение е парично и
предвид договорния характер на отговорността на работодателя и липсата на уредба в КТ
относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението, следва да се
прилагат общите правилата на ЗЗД относно неизпълнение на задълженията. Съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При безсрочните
задължения длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора (чл.84, ал.2
ЗЗД), т.е. когато няма определен срок за изпълнение, необходимо условие за изпадането на
длъжника в забава е наличието на отправена покана за плащане. Вземането за обезщетение
по чл.222, ал.3 КТ е изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, от
когато работникът е могъл да иска изпълнение, но това вземане е парично и безсрочно в
рамките на една договорна отговорност, поради което и съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД,
работодателят изпада в забава след като бъде поканен от работника да му го изплати (в този
смисъл – Тълкувателно решение № 3/19.03.1996г. по гр.д.№ 3/1995г. на ВС, ОСГК,
определение № 901/10.08.2010 г. по гр.д.№ 376/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
С оглед горните съображения, съдът намира за неоснователни твърденията на ищеца,
че лихвата за забавено изпълнение се дължи от дата 26.08.2020 г. (следваща прекратяването
на трудовото правоотношение). Това е така, тъй като в случая се касае за едно парично
3
вземане, което за да бъде изпълнено, следва да бъде потърсено от лицето, което има право
да го получи, поради което обезщетението по чл.222, ал.3 КТ е търсимо, а не дължимо. В
конкретния случай, ищцата е отправила покана до ответника за заплащане на обезщетението
по чл. 222, ал. 3 КТ на 22.10.2020 г., което е видно от представеното по делото заявление с
вх. № 28 от 22.10.2020 г. Паричното задължение не е било потърсено от ищцата до този
момент,като няма данни същата да е поискала от работодателя заплащането на полагащото
й се обезщетение след прекратяване на трудовия й договор, поради което не може да се
приема, че ответникът е изпаднал в забава за изпълнение и на ищеца се дължи съответната
лихва от прекратяване на правоотношението, или от датата 26.08.2020 г., както се
претендира с исковата молба. Задължението за лихви има акцесорен характер и следва
режима на основното задължение, поради което лихвата за забава възниква и се дължи за
неизпълнение в срок на основното задължение. При това, съдът приема, че заявлението на
ищцата от 22.10.2020 г. има значението на покана на кредитора по чл.84, ал.2 ЗЗД.
Следователно, работодателят е изпаднал в забава за изпълнение на основното паричното
задължение, считано от 22.10.2020 г. и от тогава същият дължи лихва за забавено плащане.
С исковата молба, обаче, се претендира лихва за забава от 26.08.2020 г., т.е. за период, в
който основното задължение все още не е било изискуемо, поради което претенцията по
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава за периода от 26.08.2020 г. до 22.10.2020 г. е
неоснователна и в тази част следва да бъде отхвърлена. Предвид това и прилагайки
разпоредбата на чл.162 ГПК, съдът изчисли, че лихвата за забава върху неизплатеното на
ищеца обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 57,74 лв., дължима за периода от
22.10.2020 г. до 30.03.2021 г., до който размер претенцията следва да бъде уважена. За
разликата над присъдената сума от 57,74 лв. до претендираната лихва от 77,59 лв.
акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед основателността на главния иск, основателна е и претенцията на ищеца за
заплащане на законната лихва върху неплатения размер на обезщетението по чл.222, ал.3
КТ, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на главницата.
Предвид изхода на делото и направеното от ищеца искане по чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 640,63 лв. за направените по
делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Съдът счита за
неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение направено от
ответника, тъй като се дължи адвокатско възнаграждение, както по главния така и по
акцесорния иск. На основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК, ищецът не дължи държавна такса за
делото, поради което и с оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати в полза на
държавата по сметка на СлРС държавна такса за производството в размер на 54,28 лв.,
дължима върху уважените размери на предявените кумулативно съединени искове,
съобразно чл.72, ал.1 ГПК. Ответникът следва да заплати и възнаграждението за вещото
лице в размер на 134,53 лв. съобразно уважената част на предявените искове. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи разноски на ответника с оглед отхвърлената част на
исковете, но ответникът не е представил доказателства, че е сторил разноски в настоящия
процес.
Мотивиран от гореизложеното, Сливенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД „ИМП КОНТРОЛ“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, м. „Дюлева река“ № 85, да
заплати на Й. ИВ. АЛ., ЕГН:********** от гр. Сливен, кв. „Българка“, бл. 16, ет. 4, ап. 18,
4
сумата от 1299,26 лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 КТ при прекратяване на
трудовия договор при пенсиониране на работника в размер на брутното му трудовото
възнаграждение за срок от два месеца, ведно със законната лихва върху сумата от подаване
на исковата молба – 31.03.2021 г. до окончателното й плащане, сумата от 57,74 лв.,
представляваща лихва за забава върху обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, дължима за
периода от 22.10.2020 г. до 30.03.2021 г., както и сумата от 640,63 лв., съставляваща
направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 ЗЗД в частта за разликата над присъдената лихва от 57,74
до претендираната лихва за забава от 77,59 лв. и за периода от 26.08.2020 г. до 21.10.2020
г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ИМП КОНТРОЛ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, м. „Дюлева река“ № 85, да заплати в полза на държавата по сметка
на Сливенския районен съд сумата от 54,28 лв., представляваща дължимата държавна такса
върху размера на уважените кумулативно съединени искове и сумата от 134,53 лв,
съставляваща възнаграждение за вещо лице съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5