гр. Варна, ……………….2020
г .
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХVІ–ти състав, в
публично заседание на девети юни , през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Красимир Кипров
при секретаря Камелия
Александрова и в присъствието
на прокурора…………, като разгледа докладваното от съдия Кипров адм.
дело № 1313 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита
от дискриминация /ЗЗДискр/.
Образувано
е по жалба на И.Б.Т. ,срещу
решeние № 236/9.04.2019 година
на 5-членен състав
на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, с което е установено,
че ЦУ на НАП и Г. с Г. – началник отдел
„Проверки”, дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Варна не са извършили нарушение на
ЗЗДискр. по отношение на Т. и не са
извършили дискриминация по смисъла на пар.1,т.3 от ДР на ЗЗДискр. под формата
на „преследване” ,във връзка с водене на производство пред КЗД по преписка
316/2015 г. ,по която е постановено решение
№ 148/9.05.2017 г. на 5-членен състав на КЗД по отношение на И.Б.Т. и е оставена без уважение като недоказана и
неоснователна жалбата на Т. с вх.№ 44-00-4090/2.01.2018 г. с допълнението към нея с вх.№ 44-00-340/31.01.2018 год.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закони и при несъответствие със събраните по преписката доказателства. Иска се попълване на
доказателствата чрез назначаването от съда на комплексна техническа и
счетоводна експертиза с подробно
изложени в жалбата въпроси и постановяването на съдебно решение за отмяна на
обжалваното такова и приемане за установено,че
ЦУ на НАП и началник отдела „проверки” в ТД на НАП-Варна Г. Г. са
извършили нарушения на ЗДДискр. по отношение на Т. и че са извършили спрямо
него дискриминация по смисъла на т.3 от пар.1 от ДР на ЗЗДискр. под формата на
„преследване”, във връзка с преписка 316/2015 г. на КЗД,по която е постановено
решение № 148/9.05.2017г. на 5-членен състав.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
упълномощените адвокати Р. Ж. и А.Н.,включително с искане за присъждане на
сторените по делото разноски,като от страна на последната е представена писмена
защита с.д. 6626/16.06.2020 г.
Ответникът – Комисия за защита от дискриминация,
оспорва жалбата чрез упълномощения процесуален представител О.К.
Заинтересованата страна ЦУ на НАП ,чрез
упълномощения юрисконсулт М.Й.изразява становище за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна Г. с Г. – началник отдел „
Проверки”, дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Варна изразява становище за
неоснователност на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното :
Производството пред КЗД е образувано по жалба с вх. №
44-00-4090/02.01.2017 г., подадена от И.Б.Т.,
в която се твърди, че през второто и третото тримесечие
на 2016 г. при извършени от него най-много проверки в отдела /над 72 бр./ бил
оценен с „несправяне/трудно справяне с работата”, която оценка била по-ниска от
оценката на тези които извършили по 8
бр. проверки за същите тримесечия и това повлияло на ниската му годишна оценка
за 2016 год. Твърди се още,че въпреки подадените от Т. възражения,годишната му
оценка не била коригирана,вследствие на което не била увеличена заплатата му с
гласуваните в бюджета 5 % и не бил допуснат до два проведени конкурса за
длъжността „старши инспектор по приходите”. Тези действия на НАП са определени
в жалбата като своеволия дължащи се на началник отдела в дирекция „Контрол” Г. Ст.Г.. По отношение на последния се твърди
в жалбата ,че на 14.07.2016 г. извършил тенденциозна проверка само на Т. затова
дали присъства на работното си място,както и че
бил видян да къса от информационното табло в сградата на НАП-Варна
закаченото от Т. решение № 148/9.05.2017 год. Отправеното с жалбата искане е за образуване на производство на
основание чл.50 от ЗЗДискр. и установяване налице ли е спрямо Т. дискриминация по признак „преследване”,
вследствие на заведено от него производство в КЗД. Иска се още постановяване на
решение за преустановяване на нарушението до установяване на положение на равно
третиране,както и налагане на предвидените в закона санкции и принудителни
административни мерки. Към жалбата са
приложени описаните в нея писмени доказателства. След констатирани от КЗД
нередности по допустимостта на жалбата,от Т. е подадена декларация по
чл.6,ал.2,т.2 от Правилника за производство пред КЗД,приета с вх.№
44-00-340831.01.2018 г.,която е квалифицирана от КЗД като допълнение към
първоначално подадената жалба. С разпореждане № 108/13.02.2018 г. е образувана
въз основа на подадената жалба преписка № 39/2018 г. ,като изложените в нея
оплаквания са квалифицирани като „преследване” във връзка с водене на
производство пред КЗД по преписка № 316/2015 г. ,по която е постановено решение
№ 148/9.05.2017 г. Със същото разпореждане е определен 5-членен състав на КЗД
по разглеждане на жалбата,а именно : С.Й. ,З.Д. ,Б.Х. ,А.Д. и О.К. . На свое
заседание 5-членният състав определя за
председател на състава Зл.Д. ,а за докладчик Б.Х. . С изготвени от докладчика
писма са изискани становища и доказателства от ЦУ на НАП и от Г. Ст. Г. –
началник отдел „Проверки”, дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Варна. Представено
е становище от директора на ТД на НАП-Варна М.К. с приложени към него писмени
доказателства,което е прието в КЗД с вх.№ 16-14-5/16.03.2018 г. Към същото е приложено и становище на началник отдел „Проверки” Г.,в което
жалбата на Т. е квалифицирана като повторно упражнени върху личността му
неоснователни обвинения. С доклад до
Председателя на КЗД с вх.№ 12-11-393/29.03.2018 г. е поискано от докладчика Х. удължаване
с 30 дни на основание чл.59,ал.1 от ЗЗДискр. на срока за проучване на
преписката,считано от 23.03.2018 г.,поради фактическа и правна сложност на
изложените в жалбата обстоятелства. След удължаване на срока с разпореждане №
214/29.03.2018 г. на председателя на КЗД е получено с вх.№ 11-00-86/17.04.2018
г. становище от изпълнителния директор на НАП,с
което е отправено искане за приемане на доказателствата представени със
становището на директора на ТД на НАП-Варна. След събиране на представените от
страните писмени доказателства е съставен на основание чл.60,ал.1 от ЗЗДискр. от докладчика Х. доклад-заключение,с
който е прието,че не са налице отрицателни процесуални предпоставки,възпрепятстващи
разглеждането на жалбата и произнасянето по същество от КЗД. Като надлежни
страни по преписката са определени с
доклад-заключението жалбоподателят Т. и
ответниците ЦУ на НАП и Г. с Г. – началник отдел „Проверки”, дирекция „Контрол”
при ТД на НАП-Варна. Изложени са в доклад-заключението фактическият състав на
евентуалното нарушение според изложеното в жалбата и становищата на
ответниците,като е предложено насрочването на открито заседание за разглеждане
на преписка № 39/2018 г.
В проведеното на 27.06.2018 г. първо открито
заседание на състава е приет без корекции доклад-заключението и са приобщени
към преписката всички постъпили в процедурата по проучване писмени
доказателства,както и представеното от жалбоподателя по време на това заседание
решение № 403/24.04.2018 г. на ЛКК за потвърждаване на болничен лист № **.
Допуснат е като свидетел служителят на
ТД на НАП- Варна В.Т. ,а ответникът Г. е задължен да представи личното трудово
досие на Д.К. с цел установяване на адреса и призоваването му като свидетел за
следващото заседание. Преди следващото заседание е подадена от Т. молба приета
с вх.№ 44-00-3720/2.10.2018 г.,с която е отправено искане за прилагане към
преписката на 26 листа доказателства свързани с дисциплинарното му
уволнение,постановено с издадената от изпълнителния директор на НАП заповед №
967/13.07.2018 г. Доказателствата са приети в проведеното на 5.10.2018 г. заседание на 5-членния състав
,като във връзка с тях е прието за разглеждане и второ искане за установяване на действия на
преследване на Т. от страна на ръководителя на Териториална дирекция „Контрол”
на ТД на НАП-Варна Г.Г.. В това заседание е разпитан свидетелят Д.К. ,като е насрочено
ново такова с оглед разпита на неявилата се свидетелка В.Т.. Преди следващото
заседание е подадена от Т. молба вх.№ 44-00-3905/16.10.2018 г.,с която е
поискано назначаване на комплексна техническа и счетоводна експертиза. Същата е
изпратена за становища от противните страни,като такова е подадено от ответника
Г.,прието с вх.№ 16-14-33/19.11.2018 г.,с което той изразява съгласие за
назначаването на поисканата експертиза и представя писмени доказателства във
връзка с показанията дадени от свидетеля К.. Подадена е молба и от процесуалния
представител на ЦУ на НАП – гл.юрисконсулт Д.,приета с вх№ 16-14-29/18.10.2018
г.,с която е поискано допускане при режим на водене на свидетеля Е.Е.. Издадена
е от председателя на КЗД заповед № 12-11-49/10.01.2019 г.,с която П.К. е
определен по заместване на З.Д. за
председател на състава за заседанието,насрочено за 30.01.2019 г. от 14.00 ч.,а за същото
заседание по заместване на А.Д. е определена със заповед № 12-11-51/10.01.2019
г. за член на състава В.С. . В проведеното на 30.01.2019 г. заседание на
състава са приети писмените доказателства представени от ответника Г. и не е
уважено искането на жалбоподателя за назначаване на комплексна експертиза.
Разпитани са свидетелите Т. и Е. ,като преписката е обявена за решаване,с оглед
на което е дадена възможност на страните да представят в 10-дневен срок
заключителни писмени бележки. Представените такива от Т. са приети с вх.№
44-00-466/12.02.2019 г., а представените от юрисконсулт Д.с вх.№
16-4-1/19.02.2019 год. В т.6 от последните е изложено становището на ЦУ на НАП
относно направеното в хода на производство пред КЗД оплакване на жалбоподателя
за преследване във връзка с прекратяване на служебното му правоотношение със
заповед № 967/13.07.2018 год. Образуваното по жалбата на Т. производство
приключва с постановяването на решение №
236/9.04.2019 г. от състав,както следва
: председател П.К. и членове Б.Х. ,В.С. ,О.К. и С.Й. . В решението са посочени същите надлежни страни по
преписката както при образуването й ,изложени са становищата на всяка една от
тях ,като в частта от мотивите на решението на л.503 от преписката е
коментирано оплакването на Т. за
преследване във връзка с прекратяване на служебното му правоотношение със заповед № 967/13.07.2018
г. ,но диспозитива на решението не съдържа
произнасяне по този въпрос. Частта от мотивите след изречението „ След като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по преписката гласни обяснения и
писмени доказателства, Петчленен разширен заседателен състав приема за
установено следното” , съдържа тълкуване на разпоредбите на чл.4,ал.1 и
пар.1,т.3 от ДР на ЗЗДискрм. ,като единствената собствено направена от
заседателния състав фактическа констатация се съдържа в следните три изречения
: „ Видно от свидетелските показания,че е проведен разговор между жалбоподателя
и Е.Е. - главен юрисконсулт в отдел УЧР в ТД на НАП-Варна,предишния ден
,предхождащ отсъствието му ,като е бил поставен въпрос от него,дали явяването
му като страна по административно дело може да се счита за служебен ангажимент.
Не се доказва по преписката, че жалбоподателят е информирал писмено или устно
прекия си ръководител и упълномощеното длъжностно лице.Индикация за отсъствието
на жалбоподателя е регистрирането му в регистър-приложение №1 към заповед №
Д-1595/1.11.2012 г. на директора на ТД на НАП-Варна за двжение на
служителите,но този регистър касае служебните ангажименти на служителите,а не
отсъствието им по лични причини „. Следващото изложение съдържа възпроизвеждане
на части от съдържанието на заповед № ЗЦУ-967/13.07.2018 г. и на писмените бележки на жалбоподателя и
ответника ЦУ на НАП. Без да съдържат коментар на нито едно от събраните по
преписката доказателства,мотивите на обжалваното решение съдържат следният
извод по доказателствата : „Безспорно е,че взаимоотношенията между всички
участници в така възникналата ситуация са се изострили и влошили ,но настоящият
състав счита,че в съответствие с разпределената доказателствена тежест на чл.9
от ЗЗДискр. ответните страни са доказали,че не са нарушили принципите на равно
третиране и поведението им не представлява дискриминация по т.3 от параграф 1
от ДР на ЗЗДискр.,т.е. преследване”. Правните изводи на състава по основният
спорен въпрос се съдържат в следните две изречения от мотивите : „От така
представените факти,подкрепени с приложените доказателства,включително
свидетелски показания ,настоящият състав приема,че липсва нарушение на ЗЗДискр.
от страна на ответните страни,свързани с действия на преследване спрямо И.Т.. В
настоящия случай липсва задължителният елемент на фактическия състав,пораждащ
отговорността на едно лице,свързано с допускане на неравно третиране ”. Решението е съобщено на Т. на 16.04.2019 г.,а
подадената до АС-Варна жалба срещу него е с клеймо на пощенския плик,носещо
датата 30.04.2019 год. От назначената в хода на съдебното производство
комплексна експертиза се установяват следните
данни за релевантния посочен в жалбата на Т. период на 2016 год.:
-Разпределянето на данъчните проверки става
централизирано и никой от отдел „Проверки” при ТД на НАП- Варна няма достъп до
модула за разпределение на проверките. -Не
се установяват възможности за човешка намеса за регулиране броя на проверките
възлагани от алгоритъма на система на всеки инспектор по приходите. -Оценките
за дейността на органите по приходите /ОП/ не се намират в ИС „Контрол”,а се намират в
отдел „Управление на човешките ресурси”.
-При среден брой възложени НП /насрещни проверки/ и ПД /проверки по делегация/ на един ОП от 25 бр. за 2016 г. ., за Т. средният брой е 64.
-При среден брой приключени НП и ПД на един ОП от 21
бр. за 2016 г., за Т. средният брой е 63.
-Годишната оценка за 2016 г. на Т. е „4” ,при брой
възложени и приключени проверки 192. Същата годишна оценка имат служителите И.Е.
с 212 бр. възложени и приключени проверки , К.С. с 57 бр. възложени и
приключени проверки , С.Н. с 22 бр. възложени и приключени проверки.
По-високата годишна оценка „3” за 2016 г. имат служителите Р.Ч. с 176 бр.
възложени и приключени проверки, К.П. с 195 бр. възложени и приключени
проверки и Т. Т. с 206 бр. възложени и
приключени проверки. Т. е възстановен на работа от 21.01.2016 г.,а има валиден
електронен подпис от 10.02.2016 г. Реалният брой дни за работа по проверки през
2016 г. е 199 за И.Е. , 207 за Р.Ч. , 187 за К.С. , 194 за К.П.
, 32 за С.Н. , 211 за Т. Т. и 180 за жалбоподателя И.Б.Т. считано от
датата на възстановяване на работа,съответно 166 считано от датата на
предоставяне на валиден електронен подпис.
-При среден брой възложени през 2016 г. 154
проверки в екипа в който работи
жалбоподателят ,възложените от Т. са 206
бр.
-При среден брой изменени с резолюция през 2016 г.
36 проверки за екипа,изменени с резолюция на Т. са 38 проверки.
-При среден брой приключени за екипа в срок
през 2016 г. 118 проверки,приключените
от Т. в срок са 188 проверки.
-При среден брой приключени за екипа след срока
през 2016 г. 21 проверки, приключените от Т. след срока са 16 проверки.
-При среден брой възложени на ОП през второто
тримесечие на 2016 г. 19 бр. други проверки,за
Т. средния брой е 34.
-При среден брой възложени на ОП през второто
тримесечие 23 проверки за прихващане и възстановяване /ППВ/,за Т. средният брой
е 37.
-При среден брой приключени от ОП през второто
тримесечие на 2016 г. 12 бр. други проверки,за Т. средният брой е 30.
-При среден брой приключени от ОП през второто
тримесечие на 2016 г. 17 бр. ППВ, за Т. средният брой е 36.
-При среден брой възложени на ОП през третото
тримесечие на 2016 г. 16 бр. други проверки, за Т. средният брой е 21.
-При среден брой възложени на ОП през третото
тримесечие на 2016 г. 22 бр. ППВ ,за Т. средният брой е 59.
-При среден брой приключени от ОП през третото
тримесечие на 2016 г. 11 бр. други проверки, за Т. средният брой е 17.
-При среден брой приключени от ОП през третото
тримесечие на 2016 г. 18 бр. ППВ, за Т.
средният брой е 59.
При така установените обстоятелства,съдът намира
от правна страна следното :
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок
от активнолегитимирана страна , срещу подлежащ на съдебно
оспорване индивидуален административен акт, за което е налице необходимия правен интерес.
Разгледана по същество,
съдът намира жалбата за основателна по различни от изложените от
жалбоподателя съображения :
Обжалваното решение е
постановено от компетентен орган – участвалият при обявяване на преписката за
решаване 5 членен състав на КЗД, на който преписката
е
разпределена с разпореждане № 108/13.02.2018 г. на
председателя на КЗД, съгласно изискванията на нормата на чл. 54 от ЗЗДискр,като за последвалите замествания на
членове от състава са налице надлежно издадени заповеди.
Същевременно,съдът
намира,че оспореното решение е издадено в нарушение на изискуемата форма,регламентирана в разпоредбата
на чл.
66 от ЗЗДискр.
Основният недостатък на
формата е липсата на изложение в оспореното решение на фактически основания за
издаването му – чл.66,т.2, при което посоченото правно основание остава
необосновано. В тази връзка, съдържащият се в решението правен извод за липсата на нарушение
на ЗЗДискр. от страна на ответните страни,свързани с действия на преследване
спрямо И.Т. е направен без собствена на решаващия орган фактическа констатация дали са осъществени или
не са осъществени изложените в жалбата на Т. фактически действия,описани от
него като израз на дискриминация. В случая не става ясно от съдържанието на
оспореното решение каква е волята на решаващият орган – дали липсва нарушение
на ЗЗДискр. като задължителен елемент на фактическия състав,защото
твърдените от жалбоподателя факти не са
се осъществили,или защото са се осъществили,но те не притежават квалификацията
на нарушение на ЗЗдискр.
Няколко са фактите
описани в жалбата на Т. като проява на дискриминация :
– извършени от него най-много проверки през
второ и трето тримесечие на 2016 г. ,но е оценен с
по-ниска оценка в сравнение с тези,които
през същият период за извършили по-малко на брой проверки.
-
целенасочено неравномерно разпределяне на
проверките между инспекторите в отдела,тъй като на жалбоподателя се падали
по-голям брой проверки в сравнение с броя
на проверките разпределени на останалите инспектори.
-
извършване на 14.07.2016 г. само на Т. на
тенденциозна проверка за присъствие на работното място.
По
така наведените с жалбата факти,оспореното решение не съдържа нито една
фактическа констатация – въпреки сериозният обем на представените най-вече от
ответниците писмени доказателства,решаващият състав не ги коментира изобщо,
като в крайна сметка решението е лишено от констатация дали описаните в жалбата
факти са се осъществили, сочат ли те на
наличието,респективно отсъствието на сходна ситуация между жалбоподателя Т. и
останалите инспектори в неговият отдел, предполагаща
еднакво или различно тяхно третиране. Така ,при липсата на фактически констатации
на решаващият състав във всяко едно от горепосочените три направления /не са установени
данни за броя на проверките, за начина
на разпределянето им, не са установени данни относно проверката по работни места на
14.07.2016г./, не става ясно на какви
факти е основан следният съдържащ се в решението правен извод : „Безспорно е ,че взаимоотношенията между
всички участници в така възникналата ситуация са се изострили и влошили ,но настоящият
състав счита,че в съответствие с разпределената доказателствена тежест на чл.9
от ЗЗдискр. ,ответните страни са доказали ,че не са нарушили принципите на
равно третиране и поведението им не представлява дискриминация по т.3 от
параграф 1 на ДР на ЗЗдискр.,т.е. преследване”. Неяснотата на извода за ненарушаване на принципа за равно
третиране е породена от неясните му мотиви – защото съставът приема,че описаните от жалбоподателя ситуации
не са сходни или приема,че те са сходни,но е налице еднакво третиране между
него и останалите инспектори в отдела. Според съда, обжалваното решение
практически е лишено от мотиви ,като освен неспазване на установената форма на адм.акт по смисъла на чл.146,т.2 от АПК,тази липса представлява и съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по смисъла на чл.146,т.3 от АПК,тъй като неяснотата във волеизявлението
на адм.орган несъмнено ограничава правото на защита на адресата на адм.акт. Липсата
на мотиви има и друга последица – невъзможност за съда да осъществи контрол за законосъобразност на оспореният
адм.акт ,тъй като контролът има предвид включително изложените в акта
фактически основания,а такива липсват – прякото установяване на факти от страна
на съда е възможно само в производството пред районния съд по иск по чл.71 от
ЗЗдискр.,но не и в настоящото производството
по чл.68 от ЗЗдикр.,чиято основна цел е произнасянето по законосъобразността на решението на КЗД. С
оглед последното,при липсващи в оспореното решение факти,проверката на съда по
приложението на материалния закон се явява обективно невъзможна .
Фактически установявания частично са налице в оспореното
решение по отношение на наведеното от Т.
в хода на производството ново основание за дискриминация,свързано с издадената
срещу него заповед за прекратяване на служебно правоотношение № 967/13.07.2018
г.,но затова пък мотивите на решението не съдържат изложение на съответните правни
основания – няма правен извод по този въпрос. По същият въпрос няма произнасяне
от състава и в диспозитива на постановеното от него решение,където е
третиран само въпросът свързан с решение № 148/9.05.2017 г. на 5-членен състав
на КЗД – независимо от въпроса за
законосъобразността на заповедта,който е извън компетенциите на КЗД,същата е
следвало да реши дали заповедта
представлява израз на дискриминация под формата на преследване.
Произнасянето от състава по така наведеното ново основание е било
задължително,след като същото изрично е прието за разглеждане в заседанието
проведено на 5.10.2018 г,. съответно липсата на произнасяне представлява
допуснато от състава съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
Съществено
нарушение на административнопроизводствените правила е допуснато от КЗД и
поради неправилното определяне на страните в производството. Приетото за
разглеждане на 5.10.2018 г. ново искане
не е точно индивидуализирано от КЗД, но е прието от всички участници в
производството като такова свързано със заповед № 967/13.07.2018 г. – това е
видно от изложението в т.6 от писмените бележки на Д.С.Д. ,приети с вх.№ 16-4-1/19.02.2019 г. Същата е
позицията и на решаващия състав,изложената в следният текст от мотивите на
оспореното решение : „ Относно направеното в хода на производството пред КЗД
оплакване на жалбоподателя за преследване във връзка с прекратяване на служебното
му правоотношение със Заповед № 967 от 13.07.2018 г. се казва,че основанието за
нейното издаване е …”. Като
ответник по така заявеното от
жалбоподателя ново искане, КЗД посочва Г.Г.,а не издателя на заповедта –
изпълнителният директор на НАП. Последният
е бил лишен в това му качество от участие в производството пред КЗД,съответно в съдебното
производство участие вземат страните
така,както те са определени в хода на
производството пред КЗД. Неучастието на изпълн.директор на НАП в производството
пред КЗД представлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по смисъла на чл.168,ал.4 от АПК. От друга страна,неправилно според
съда още в началото на производството е конституиран като ответник ЦУ на НАП.
Конкретни мотиви на органа в това отношение липсват,но изложените в жалбата
твърдения за липсваща корекция в
годишната оценка на жалбоподателя и като
резултат липсващо увеличение на
заплатата му за 2017 г. с гласуваните в бюджета 5 % , както и недопускането му до участие в два поредни
конкурса за длъжността „старши инспектор по приходите”, не са описани като
дискриминационни действия,а като проявила се от последните и настъпила за жалбоподателя вредоносна последица. Вредите от дискриминация не са предмет на
настоящото производство,а евентуално биха могли да бъдат предмет на
производството по чл.74 от ЗЗДискр. ,поради което съдът счита, че съгласно
изложените в жалбата твърдения източник на описаните в нея дискриминационните
действия не е работодателя ЦУ на НАП,а
пряко посоченият в жалбата като такъв началник на отдел „Проверки” в
дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Варна Г. Г. – именно това длъжностно лице се явява
надлежният ответник,тъй като що се касае до обжалването на тримесечните оценки
,чл.34,ал.3 от Вътрешните правила за работната заплата определя окончателност
на постановеното от него решение.
Наличието
по гореизложените съображения на основанията за оспорване по чл.146,т.2 и т.3
от АПК ,налага отмяна на обжалваното решение. След отмяната ,решаването на
въпроса по същество от страна на съда е невъзможно предвид характера на
допуснатите от КЗД съществени нарушения
на административнотопроизводствените правила – за отстраняването им е
необходимо съгласно чл.173,ал.2 от АПК преписката да бъде върната за ново
разглеждане при правилно конституиране на ответниците в производството и произнасяне по пълният
обем на заявеното искане с решение
съдържащо изложени в него фактически и правни основания за издаването
му.
При този изход на правния спор претенцията на
жалбоподателя за
присъждане на разноски е основателна – право на такива същият има съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК.
Списък на разноските не е представен,но
към писмените бележки на адв.Н. са приложени фактури,издадени от преходният
процесуален представител адвокат Р.Ж.. На л.83 от делото /гръб/ е приложен
договор за правна защита и съдействие без номер и с дата 28.11.2019 г.,сключен
с адвокат Н.,в който очевидно впоследствие и незнайно кога е изписана в
оригинал със син химикал платена сума 160 /сто и шестдесет/ лв. - останалата
част от текста не е изписана в оригинал. Графите в договора касаещи плащане в
брой или по сметка не са попълнени,поради което имайки предвид липсата на
списък на разноските и обстоятелството,че с писмените бележки на адв.Н. са
представени фактури издадени от адв.Р.Ж.,то очевидно претенцията за разноски е
свързана с възнаграждението платено от жалбоподателя на адвокат Ж.. По делото
обаче е представено само пълномощно за адвокат Ж.,но не и сключен с него
договор за правна помощ,при което издадените от същият фактури не представляват
доказателство за плащане на адвокатско възнаграждение – такова биха били
разписката за плащане в брой или банковото извлечение за плащане по сметка. С
писмените бележки на адвокат Н. е представена операционна бележка за внасяне на
сумата от 350 лв.,но от самият адвокат Р.Ж.,а не от жалбоподателя Т.. В
операционната бележка е цитирана фактура № 1241/30.04.2019 г.,в която обаче
сумата е 360 лв.,а не 350 лв. Имайки предвид тези обстоятелства,съдът намира,че
операционната бележка не доказва извършено от жалбоподателя Т. плащане на
адвокатско възнаграждение по делото,поради което право на възстановяване на
такова той няма. Останалите сторени от него разноски по делото са в общ размер
на 460 лв. и следва да бъдат
възстановени от ответника – 10 лв. платена държавна такса, 300 лв. платени за първа експертиза и 150 лв. за
допълнителната експертиза.
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 236/9.04.2019 г.
на Петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от
дискриминация /КЗД/ и ВРЪЩА преписката
за ново разглеждане от друг състав на КЗД при спазване на дадените в мотивите
на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Комисията за
защита от дискриминация да заплати на И.Б.Т., ЕГН **********,с адрес *** сумата от 460 лв. , представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :