№ 422
гр. София , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000504099 по описа за 2020 година
С решение от 6.03.2020 г., по гр.д. № 1092/19 г., СГС, І-14 с-в, осъжда
ЗД „Бул Инс“ АД да заплати Б. Г. А. на основание чл. 423, ал. 1 от КЗ сумата
от 104 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от смъртта на баща й Г. Б. И., настъпила при ПТП на
3.09.2018 г., ведно със законната лихва от 16.01.2019 г. до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска за разликата от присъдения до целия
предявен размер от 200 000 лв., както и за законната лихва от 3.09.2018 г. до
15.01.2019 г. като неоснователен.
Срещу решението, в отхвърлителната му част (главница и лихва), е
депозирана въззивна жалба от Б. Г. А.. Твърди, че не е спазен принципа на чл.
52 ЗЗД, като присъденото обезщетение е занижено. Подчертава, че между
ищцата и баща й имало отношения на дълбока емоционална близост, загубата
се отразила много негативно на жалбоподателката и тя не я е превъзмогнала.
Изтъква, че следва да се съобразят застрахователните лимити и
икономическата конюнктура. Подчертава, че поради здравословните
проблеми на загиналия (изведен изкуствен анус на корема и наличието на
кървяща рана в тази област) той е пътувал без поставен колан. По тази
1
причина счита, че правилата на ЗДвП не са нарушени. Моли да се отмени
решението и да се уважи иска изцяло, като се присъдят и разноски.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД за разликата
над 78 000 лв. (до присъдения размер от 104 000 лв.). Намира, че е нарушен
принципа на справедливост с оглед събраните доказателства. Сочи, че
приносът на лицето, пътуващо без колан, следва да бъде 40 %.
Третото лице помагач И. В. С. не взема становище, а насрещните
страните не са подали писмени отговори.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Ищцата Б. Г. А. твърди, че на 3.09.2018 г. настъпил инцидент в гр.
София, при който загинал баща й Г. Б. И., пътник в лек автомобил, като ПТП
било предизвикано от виновно и противоправно поведение на водача И. В. С..
Ищцата сочи, че загубила най-близкия си човек и тази огромна загуба не била
преодоляна. Претендира застрахователят, при когото била застрахована
гражданската отговорност на виновния водач, да й изплати сумата от 200 000
лв., като обезщетени на търпените неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 3.09.2018 г. и разноски.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва виновното и противоправно
поведение на водача, размера на иска, като евентуално прави възражение за
съпричиняване, тъй като пострадалият е пътувал без предпазен колан.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция страните не спорят, че ищцата е дъщеря на
загинал пътник в инцидент, който е настъпил поради виновно и
противоправно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното дружество. Няма спор, че ПТП е настъпило
поради навлизане на единият автомобил в насрещното платно за движение и
2
ударът е бил челен. В САТЕ е посочено, че тялото на пострадалия в резултат
на инерционните сили е политнало напред (няма данни къде е пътувал същия
– л. 52). Поради естеството на удара е посочено, че наличието на колан е от
значение.
Водачът на превозното средство, в което е пътувал загиналия – П. А. А.,
разпитан като свидетел пред настоящата инстанция, разказва, че пострадалият
е бил на задна седалка, като през повечето време седял, но също така и лягал
настрани, поради дългия път. Пътникът бил без поставен колан, като това се е
налагало с оглед изведения в предната част на корема му анус претер.
Свидетелят сочи, че бащата на ищцата страдал от онкологично заболяване на
дебелото черво и тази манипулация била извършена с оглед лечението му
преди около 20 дни. Пътуването се наложило поради започнало кървене в
посочената зона.
Св. А. Д. А., бивш съпруг на ищцата, разказва, че тя била много
привързана към баща си – в емоционален и битов план, разчитала много на
него, той много й помагал по грижите за децата, живеели в една къща. Тя
понесла много тежко загубата и все още не била преодоляла събитията, пиела
успокоителни лекарства, спряла да шофира, не ходела на работа. Сега била
тиха, умърлушена и тъжна, ходела на гробища всеки ден. Тя и децата още си
говорели така, все едно той е жив, вещите му си стояли, не пипали
работилницата му, все едно всеки момент щял да се върне. Сочи, че тя е
пътувала с баща си по време на инцидента.
Видно от СМЕ починалият е получил тежка съчетана травма на глава,
гърди, корем и крайници, довела до травматичен шок и безсъзнателно
състояние като причинените тежки увреждания са довели до летален изход.
Механизмът на причиняване на тези травматични увреди е директен удар в
твърди предмети и повърхности с голяма кинетична енергия. По-голяма част
от травмите на пътника не биха настъпили при поставен предпазен колан,
като е уточнено, че вероятно би имало коланна травма и леки по степен
травматични увреждания на крайниците. В заключението е отразено, че вида
на констатираните физически увреди кореспондира с данните по делото, че
пострадалият е пътувал на задна седалка, в легнало положение с лице към
предните седалки (в тази насока са и данните за наличие на възглавница и
3
одеяло на седалките). В заключението е вписано, че лицето е било с операция
на дебелото черво с изведен анус претер.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 3.09.2018 г.
настъпил пътен инцидент, при който загинал бащата (67 г.) на ищцата (39 г.).
Няма разногласие и относно това, че произшествието е предизвикано от
виновното и противоправното поведение на водач, чиято отговорност е
застрахована при ответника по иска.
Страните не спорят и относно факта, че пострадалият е пътувал без
поставен колан, но са налице противоречия относно въпросите какъв е
конкретния принос от загиналият и какъв е конкретния размер на
обезщетяването за търпените от ищцата неимуществени вреди.
Настоящият състав намира, че в разглеждания случай следва да намери
приложение правилото на чл. 137а, т. 2 ЗДвП. Според същото задължението
за използване на обезопасителни колани отпада за лицата, чието физическо
състояние не позволява това. Според събраните доказателства, пътуващия на
задна седалка пътник е бил в усложнено здравословно състояние. Същият е
бил опериран наскоро преди ПТП в областта на корема, поради онкологично
заболяване на дебелото черво, като е бил изведен анус претер. Тази
медицинска и физиологична особеност очевидно е съставлявала пречка
лицето да пътува с надлежно поставен колан, тъй като същият е щял да
притиска областта на медицинското приспособление, в която по данни на
свидетеля имало кървене. Сочените факти се установяват и от СМЕ, и от
събраните свидетелски показания. Предвид казаното, доколкото не се доказва
наличие на противоправно поведение на пострадалия, липсва и възможност
да се зачете принос. Вярно е, че при поставен колан щетите са щели да бъдат
в различен обем, но лицето не е било длъжно да ползва такъв, поради което
съпричиняване от негова страна за фаталния изход не може да бъде отчетено.
Що се касае до размера на обезщетението, настоящият състав намира,
че според конкретиката на случая справедлив се явява размера от 120 000 лв.,
който следва да бъде присъден изцяло. От една страна следва да се съобрази,
4
че загиналият е бил на възраст от около 67 г. и в тежко увредено
здравословно състояние с напреднало онкологично страдание. Значими
фактори са възрастта и на ищцата (около 40 г.), която има свое семейство, но
в същото време съжителствала с баща си, който я подкрепял в ежедневните
грижи за децата й. Последното твърдение следва да бъде възприето
корективно с оглед установените данни за влошения здравен статус на
починалия. Установява се, че ищцата тежко понесла внезапната загубата на
баща си и все още не е преодоляла трагичните събития. Размерът на
обезщетението е съобразен с обичайната практика на съдилищата по сходни
казуси, момента на настъпването на събитията (2018 г.) и относимите
социално-икономически условия. Ето защо решението на СГС, в частта, в
която искът е отхвърлен за сумата над 104 000 лв. до сумата от 120 000 лв.
следва да се отмени, и да се потвърди, в частта, в която искът е уважен за
сумата над 78 000 лв. до 120 000 лв. и в която е отхвърлен за разликата над
120 000 до 200 000 лв. В полза на ищцата следва да се присъди допълнително
сума от 16 000 лв.
Жалбоподателката–ищца е възразила и по отношение на отхвърлянето
на искането й за лихви за част от претендирания период. По сочения въпрос
съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от действащия КЗ.
При действието на отменения КЗ, при присъждане на обезщетение по чл. 226
КЗ (отм.) се начисляваше лихва от датата на ПТП и съдебната практика в тази
насока беше константна. Новият кодекс въведе различни правила относно
определянето на началния момент, от който се дължи законната лихва.
Съгласно изричната уредба дадена в чл. 429 от действащия КЗ относно
съдържанието на договорните задължения по договора за „Гражданска
отговорност“ следва да се приеме, че по силата на законово установеното
ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице
законна лихва, се начислява от момента, посочен в ал. 3 на чл. 429 КЗ. С
други думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата
на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия
кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Т.е. не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
5
времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е
нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която в застрахователното
обезщетение се включват само лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. В
ал. 3 са посочени две условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви
– първото е тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума (лимити на
отговорността) и второто условие е да се начисли от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая няма данни за уведомяване от делинквента, следователно лихва се
дължи от 15.10.2018 г. до окончателното изплащане, а в случая до 16.01.2019
г. (с оглед уважаването на част от претенцията след тази дата).
Горните изводи не могат да се игнорират от правилото на чл. 497 вр. чл.
496 от КЗ. Тези норми установява отговорността на самия застраховател за
плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение, която отговорност е
резултат от неговата собствена забава. Тази лихва не е обусловена от
поведението на делинквента, нейният размера вече не е част от
застрахователната сума (визирана в чл. 429 КЗ), и не може да бъде
ограничаван от размера на последната.
По друг повод, но в посочения по-горе смисъл, ВКС е приел, че „в
застрахователното обезщетение се включват и лихви, които не са начислени
вследствие на забава на застрахователя да заплати обезщетение на увредения,
а представляват компенсация на увредения за времето, необходимо на
застрахователя да определи обезщетението и да му изплати и лихвите върху
това обезщетение, дължими от застрахования – делинквент.“ (Решение № 28
от 30.03.2020 г. по т. д. № 891/2019 г., І Т. О.).
В този смисъл и ВКС в решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. В същото е прието, че „в хипотезата на
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване
6
на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на
увреждането.“
В унисон с казаното по-горе е и извода, отразен в мотивите на друго
решение на ВКС - решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., Т.
К., ІІ Т. О., където се сочи, че независимо от това дали застрахователят е в
забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, за период след поканата той дължи законна лихва
за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но на
основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени вреди,
не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не
за собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента.
Предвид казаното решението следва да се отмени в частта, в която
искането за лихва е отхвърлено от 15.10.2018 г. до 16.01.2019 г. и такава да се
присъди. Същото следва да се потвърди досежно отхвърлянето, касаещо
периода след 03.09.2018 г. до 15.10.2018 г.
Застрахователят следва да заплати допълнително държавна такса в
полза на бюджета в размер на 640 лв. + 320 лв., на ищцата – още 12 лв. като
разноски, а на адв. Н. - 2064,40 лв. допълнително за двете инстанции.
Разноските присъдени в полза на застрахователя следва да се намалят от
2870,40 лв. на 2580 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 6.03.2020 г., по гр.д. № 1092/19 г., СГС, І-14 с-в, в
частта, в която иска с правно основание чл. 423, ал. 1 от КЗ на Б. Г. А. срещу
ЗД „Бул Инс“ АД е отхвърлен за сумата над 104 000 лв. до сумата от 120 000
лв., в частта, в която искането за законна лихва е отхвърлено за периода от
15.10.2018 г. до 16.01.2019 г. и в частта за разноските, присъдени в полза на
ЗД „Бул Инс“ АД над сумата от 2580 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК, да заплати на Б. Г. А., ЕГН
7
**********, допълнително сумата от 16 000 лв. на основание чл. 432, ал. 1
КЗ, като обезщетение на неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
15.10.2018 г. до окончателното изплащане, както и да заплати законна лихва
върху сумата от 104 000 лв. за периода от 15.10.2018 г. до 16.01.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение в останалата обжалвана част, с която искът
за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 120 000
лв. до сумата от 200 000 лв., с която искът е уважен за сумата над 78 000 лв.
до 104 000 лв. и с която е отхвърлено искането за законна лихва за периода от
03.09.2018 г. до 15.10.2018 г.
В частта, в която е присъдена сумата от 78 000 лв. решението е влязло в
сила като необжалвано.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Б. Г. А. допълнително
разноски от 12 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати по сметка на бюджета на САС
като държавни такси допълнително обща сума от 960 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. С.Н. адвокатско
възнаграждение 2064,40 лв. на основание чл. 38 ЗА.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Решението е постановено при участие в производството на третото лице
помагач на страната на ЗД „Бул Инс“ АД - И. В. С..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8