Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Луковит, 22.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито
заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И. Д. като разгледа докладваното от
съдията Кирчева а.н.д. № 139 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е
по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л.Р.Л., ЕГН ********** с адрес: *** против
наказателно постановление № ************/08.05.2020 год. на Началник РУП към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с което на
жалбоподателя на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено
нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на наказателното
постановление поради издаването му в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила и е изведено искане за неговата отмяна.
В съдебното
заседание жалбоподателят Л.Л.Л. лично
поддържа жалбата.
Административнонаказващият
орган не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален
представител. В придружителното писмо, с което е адинистрирана жалбата, е
изразено становище за нейната неоснователност и молба за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът, съобразявайки посочените в
жалбата основания,
изразените становища на страните и фактите, които се
установяват от събраните
по делото доказателства, приема следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
На 10.04.2020 г. св. П.Г.Ц. и св. Д.Й.Д.
– полицейски служители при РУ – Луковит, участвали в СПО, съвместно със
служители на жандармерия, провеждана на територията на с. Карлуково. Около
20:20 часа се намирали с патрулния автомобил на ул.„Г. Иванов“, когато забелязали движещ се по улицата в посока
центъра на селото лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ********.
Автомобилът бил управляван от жалбоподателя, а като пътник в него имало още
едно лице. Полицаите подали на водача
звуков и светлинен сигнал за спиране, като водачът не спрял, а увеличил
скоростта и продължил движението си. Със служебния автомобил полицаите
последвали управлявания от жалбоподателя
лек автомобил, като неколкократно подавали звуков и светлинен сигнал за спиране.
Въпреки това, водачът не спрял. Управляваният от жалбоподателя автомобил,
следван от полицейския автомобил, стигнал до задънена улица, където спрял, а
жалбоподателят слязъл от автомобила и избягал. Лицето, което пътувало в
автомобила, също се опитало да избяга, но било заловено от св. П.Ц.. Обяснил, че водачът е негов зет. На мястото
дошла и собственичката на автомобила - св. Л. Й. Й., която съжителствала на
семейни начала с жалбоподателя. Св. Й. се обадила по телефона на жалбоподателя
да дойде, но той отказал, казал й, че се уплашил и не спрял, тъй като управлявал
автомобила без поставен предпазен колан.
На 13.04.2020 г. жалбоподателят Л.Л. ***,
където св. П.Ц., в присъствието на св. Д.Д., му съставил АУАН сер. Д бл. № ******
от 13.04.2020 г. за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта
без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено
оспореното наказателно постановление, с което жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП с глоба в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като
възприетите в АУАН от контролния орган фактически констатации са намерили
отражение и в НП.
Изложената фактическа обстановка, се
установява безспорно от приетите писмени доказателства, находящи се в
приобщената административнонаказателна преписка и от показанията на разпитаните
свидетели - актосъставителя П.Г.Ц., свидетеля очевидец на
извършване и установяване на нарушението
Д.Й.Д., както и от разпитаната по искане на жалбоподателя свидетелка – Л. Й. Й..
Съдът изцяло кредитира с доверие показанията на полицейските служители, тъй като същите са безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, при липса на индиции за предубедеността им.
Съдът кредитира като достоверни и
показанията на доведената от жалбоподателя свидетелка. Същите кореспондират с
показанията на полицейските служители.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по
местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка съдът
установи, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, същите са издадени от компетентни органи, притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно представените писмени
доказателства - заповед на директора на ОДМВР - Ловеч и удостоверения, издадени
от ОДМВР - Ловеч.
Представеният по делото АУАН съдържа
всички изискуеми по чл. 42 ЗАНН реквизити; в същия е описано деянието, което
представлява състав на нарушение, и обстоятелствата, при които е било
извършено. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено на нарушителя. Налице е припокриване на установените фактически
обстоятелства и правни изводи между акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление. Не са налице формални предпоставки за
отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
производството.
Разпоредбата
на чл. 103 от ЗДвП предвижда
задължение за водачите на МПС при подаден сигнал за спиране от контролен орган
да спрат в най-дясната част на платното за движение или на указаното от органа
място и да изпълняват неговите указания. Съответно, санкцията за неговото
неизпълнение е отразена в чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Видно от
цитираната разпоредба изпълнителното деяние е отказът да се изпълни нареждане
на органите за контрол и регулиране на движението. Следователно, за да е налице
нарушение е необходимо подаденият сигнал да е възприет от водача и същият да не
е спрял, бездействие обективиращо, че не е изпълнил нареждането на контролния
орган. Подаването на сигнал за спиране със звуков и светлинен сигнал на
служебен автомобил на МВР безспорно е разпореждане на контролен орган. Действията на жалбоподателя са индикация, че
е възприел сигнала - усилил е рязко скоростта и е провокирал последване от
страна на полицаите със служебния автомобил. Съдът намира за безспорно
установено както вмененото с АУАН и НП на жалбоподателя деяние, така и
неговото
авторство. Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП предвижда
кумулативното налагане на наказанията глоба от 50 до 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. В случая АНО е определил
и двете кумулативно предвидени наказания към средния размер.
Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и следва дабъде потвърдено.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ************/08.05.2020 год. на Началник РУП към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с което на Л.Р.Л., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд –Ловеч в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: