РЕШЕНИЕ
№ 6485
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20221110167764 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на ГПК.
Образувано е по искова молба на малолетните А. Г. А., ЕГН **********, и В. Г. А., ЕГН
**********, действащи чрез своята майка и законен представител Р. С. Я., ЕГН **********,
срещу Г. А. А., ЕГН **********. Предявени са активно субективно съединени искове с
правно основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 СК, както и искане по чл. 146 СК.
В исковата молба и уточнението след дадените от съда указания се твърди, че ответникът
е баща на малолетните ищци, че родителите на ищците са разделени от около две години,
както и че грижи за децата от началото на 2021 г. полага тяхната майка, а ответникът не е
изплащал до момента на подаване на молбата издръжка за децата, като участието му в
тяхното отглеждане се изразява в взимането на децата и закупуването на лакомства за тях от
най – близкия хранителен магазин. Твърди се, че ответникът разполага с финансови
възможности за заплащане на исканата издръжка, в подкрепа на това е и закупуването на
скъпи подаръци за децата от страна на ответника. Иска се съдът да постанови решение, с
което да осъди ответникът да заплаща месечна издръжка за всеки от ищците чрез тяхната
майка и законен представител в размер на по 300,00 лева месечно за всеки от тях, считано от
датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от деня на забавата до окончателното плащане, както и да заплати на всеки
от ищците издръжка за минал период (12.12.2021 г. – 12.12.2022 г.) в размер общо на 7200лв
или на по 3600,00 лв. за всяко дете (представляваща издръжка в размер на по 300,00 месечно
за всеки от ищците за дванадесетмесечен период). Претендират се разноски. В съдебно
1
заседание ищците поддържат исковата молба.
Ответникът, е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който
оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че като отговорен родител съзнава
нуждите на децата и необходимостта от задоволяване на потребностите им, но няма
възможност да заплаща издръжка в претендирания от тях размер, тъй като осигурнителния
му доход е в размер на 710лв. В съдебно заседание оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ищците са малолетни и са деца на ответника, видно от представените два броя
удостоверения за раждане (л. 7-8 от делото). Майката на ищците в периода месец януари
2022 г. - месец януари 2023 г. е реализирала средно месечно брутно възнаграждение в
размер 804,80 лв. (ведно от справката от НАП на л. 93 от делото). Ответникът в периода
месец януари 2021 г. - месец януари 2022 г. е реализирала средно месечно брутно
възнаграждение в размер 710,00 лв. (видно от справката от НАП на л. 94 от делото). По
делото е установено и че ответника е едноличен собственик на капитала и управител на „...
....“ ...., видно от представената ГДД за 2021г. /л. 45 от делото/, като същото е отчело
счетоводна печалба в размер на 19022,64лв. От материалите по делото е видно също, че
ответника на 09.09.2022г. е закупил имот – апартамент, находящ се в гр. .., ул. „......“, като
продажната е заплатена с банков кредите от „.......“ ..за сумата от 118 205лв. , като месечната
вноска по кредите възлиза на 624,69лв.
Общоизвестно е обстоятелството, че деца на възрастта на ищците (съответно на
тринадесет и на осем години) имат потребност от разнообразна храна, дрехи, обувки,
обучение, както и за почивка и развлечение. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК,
размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че
задължението за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители
за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на всяко от двете
деца, на подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно развитие.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК "минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата" или 195, 00 лв. към момента на приключване
на устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима
от единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която
представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото се установява, че ответника има деклариран осигурителен доход в размер
на 710 лв. за периода от м. 01. 2021 г. – м. 12. 2022 г., като управител и едноличен
2
собственик на капитала на притежаваното от него търговско дружество, а майката на
ищците, която е и отглеждащият ги родител има деклариран осигурителен доход средно в
размер на 804,80 лв. за периода от м. 01. 2021 г. – м. 12. 2022 г. , което свидетелства за това,
че страните разполагат с равни материални възможности.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищците от издръжка с оглед
възрастта им, обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст, установеният по
делото размер на доходите на ответника, обстоятелството, че не се установи по делото
същият да има други деца за които да се грижи и съобразявайки обстоятелството, че основни
грижи за децата полага тяхната майка, която също получава брутно трудово възнаграждение
към минимума на определения за страната минимален размер, намира, че искът се явява
основателен до размер от 250,00 лв. месечно, до който размер същият следва да бъде
уважен, а в останалата част – до пълния предявен размер от 300,00 лв. месечно, следва да
бъде отхвърлен.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2022 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По иска по чл.149 от СК:
По изложените съображения частично основателен за сума в размер на 200 лв. месечно се
явява и обективно съединеният иск по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК, доколкото не се установи
по делото плащане от страна на ответника на издръжка на ищцата в този период.
Представените доказателства за направените от страна на ответника подаръци и закупени
лакомства не го освобождават от задължението му за заплащане на издръжка. Едва в хода на
настоящото производство са представени доказателства за платени от страна на ответника
суми свързани с организиране на екскурзия за по – голямото дете и закупени материали,
обувки и хранителни продукти. Съдът при определяне размера съобрази възможността на
ответника да плаща издръжка и като взе предвид и по ниския праг на минималната работна
заплата за част от този период. По тези съображения искът по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК
следва да бъде уважен за размер от по 200,00 лв. месечно за периода 12.12.2021 г. –
11.12.2022 г. (в общ размер на 4800,00 лв.), като следва да бъде отхвърлен за сумата над
уважения размер от 200,00 лв. месечно до пълния предявен такъв от 300,00 лв. месечно (или
общо в размер на 7200,00 лв.), като неоснователен.
По изпълнението на решението: Съгласно чл.242, ал.1, предл. първо ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските:
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски за уважената част от
исковете, а ответникът - за отхвърлената част от тях. Съдът след като констатира, че по
отношение на ищцата договорът за правна защита и съдействие е сключени по реда на чл.
38, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата ("безплатно"), определя възнаграждение на адв. Ш. в
3
размер на 300,00 лв., представляващо възнаграждение за един адвокат в производството по
предявените искове за присъждане на издръжка, както и за минало време, като с оглед
уважените части от същите следва да се присъдят на адв. Ш. разноски в размер на 202,00 лв.
Що се отнася до дължимите в полза на ответника разноски съобразно отхвърлената част от
претенциите, по делото се установи заплащането на претендираните разноски за адвокатски
хонорар в размер на 500,00 лв., поради което с оглед отхвърлената част от исковете следва
да му се присъдят разноски в размер на 166,33 лв. Ищците по иск за издръжка са освободени
от държавна такса, поради което държавната такса по делото за отхвърлената част от
обективно кумулативно съединените искове следва да остане за сметка на бюджета на съда,
а ответникът да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху уважената
част от същите в размер на 432,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК Г. А. А., ЕГН **********, да заплаща на А. Г.
А., ЕГН **********, и В. Г. А., ЕГН **********, действащи чрез своята майка Р. С. Я., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 250,00 лв., считано от 12.12.2022 г. до
настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 250,00 лв. месечно до пълния
предявен такъв от 300,00 лв. месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК Г. А. А., ЕГН **********, заплаща на А. Г. А., ЕГН
**********, и В. Г. А., ЕГН **********, действащи чрез своята майка Р. С. Я., ЕГН
**********, издръжка за минало време в размер на 200,00 лв. месечно 12.12.2021 г. –
11.12.2022 г. (в общ размер на 4800,00 лв.), като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 200,00 лв. месечно до пълния предявен такъв от 300,00 лв. месечно (или
общо в размер на 7200,00 лв.), като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза на П.-М. Г.а Ст., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г. А. А., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд, сумата в размер на 432,00 лв., представляваща държавна такса
върху присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв. Г. А. А., ЕГН
**********, да заплати на адв. Г. Ц. Ш., САК, личен № ...., сума в размер на 202,00 лв.,
представляваща възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Г. А., ЕГН **********, и В. Г. А., ЕГН
**********, действащи чрез своята майка Р. С. Я., ЕГН **********, да заплатят на Г. А. А.,
ЕГН **********, сумата в размер на 166,33 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от дата на уведомяване на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5