Р      Е      Ш    Е      Н     И     Е

 

N……….

 

Гр.Варна………………2022г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на четиринадесети юли  две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВЕТА ПЕКОВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

                    ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

                         

при секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 1305 по описа на Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.  чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, подадена чрез ю.к.А.против Решение № 536/18.04.22г. по НАХД №20223110200726/2022г. на ВРС, 44 състав, с което е отменено НП № 606927-F365771/18.10.2021г., издадено от директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на М.Г.К. на основание чл.179 ал.1 ЗДДС е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. за нарушение на чл.125 ал.5 ЗДДС.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона. Твърди, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя при спазване разпоредбата на чл.40 ал.2 ЗАНН, както и че незаконосъобразно ВРС е приел, че е налице съществено нарушение в процедурата по спиране на административнонаказателното производство. Твърди, че актосъставителят е предприел необходимите действия по щателно издирване на нарушителя и е постигната целта на регламентацията по чл.43 ал.4 ЗАНН, поради което изводите на ВРС относно допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП са неправилни. Моли съда да отмени обжалваното решение и да потвърди издаденото НП, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба М.Г.К., чрез процесуалния си представител адв.Н., изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Счита и че неправилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност, тъй като неперсонифицираните дружества, каквото е и ДЗЗД, за целите на данъчното производство са приети от законодателя за юридически лица. Твърди, че правилно е приел ВРС, че не е спазен срокът за издаване на НП. Твърди и че неправилно е определен моментът на нарушението.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да  се остави в сила. Счита и че дори да бъде прието, че нарушение е извършено, то към момента е погасено по давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на М.Г.К. против наказателно постановление № 606927-F365771/18.10.2021г., издадено от директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.179 ал.1 ЗДДС му е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. за нарушение на чл.125 ал.5 ЗДДС. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че при извършена на 25.10.2017г. проверка в информационния масив на НАП инспектор по приходите е установил, че жалбоподателят К., в качеството си на представляващ ДЗЗД“С15“-гр.Варна, не е изпълнил задължението си да подаде в срок до 14.09.2017г. справка-декларация по ЗДДС за ДЗЗД“С15“ за данъчен период 01.08.2017г.- 31.08.2017г. За констатираното бил съставен АУАН за нарушение на чл.125 ал.5 ЗДДС. Впоследствие на основание чл.43, ал.6 ЗАНН административнонаказателното производство било спряно, като актът бил връчен на К. на 29.09.2021г. В предвиденият срок е постъпило възражение срещу съставения АУАН, което било прието за неоснователно от административнонаказващия орган. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че въз основа на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че наказаното лице е извършило вмененото с НП нарушение, но в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. ВРС е приел, че в нарушение на разпоредбите на ЗАНН е отразено, че производството се спира, тъй като не са налице доказателства нарушителят да е щателно издирван, поради което НП е издадено в нарушение на чл.34 ал.3 ЗАНН след изтичане на шестмесечния срок от съставяне на АУАН. ВРС е приел и че АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя в нарушение на закона, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл.40 ал.2 ЗАНН.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е основание за неговата отмяна.

АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но при липса на хипотезите на чл.40 ал.2 ЗАНН. За да бъде съставен АУАН в отсъствие на нарушителя, следва същият да е известен, но да не е намерен или след покана да не се яви за съставяне на акта.

В случая не са налице и двете хипотези, поради което АУАН е съставен в нарушение на императивните изисквания на ЗАНН. Не се установи по делото наказаното лице да е канено за съставяне на АУАН. По преписката се съдържат покани до ДЗЗД“С15“, но не и до лицето, срещу когото е съставен АУАН.

НП е издадено в нарушение на чл.34 ал.3 ЗАНН. Съгласно чл.34 ал.3 ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

В съставения АУАН е посочено, че на основание чл.43 ал.6 ЗАНН производството се спира, като е съставен и протокол изх.№ 39741/18.01.18г. за спиране на производството.

В ЗАНН е предвиден специален ред за предявяване и връчване на акт, съставен в отсъствие на нарушител и когато нарушителят не е бил намерен на адрес– чл.43 ал.4 и 5 ЗАНН, които не са приложени в случая.

В чл.43 ал.4 ЗАНН е уредено връчването на АУАН, когато е съставен в отсъствие на нарушителя, какъвто е настоящия случай, а чл. 43 ал.6 ЗАНН урежда действията в случай, че нарушителят след щателно издирване не е намерен. Правилата на тези разпоредби не са приложени.

Видно от представените по делото протоколи служители на НАП-Варна са извършили посещение на адрес по чл.8 ДОПК – гр.Варна, *********, при които не са открили К. или упълномощено лице за връчване на АУАН, поради което е съставен и протоколът за спиране на производството по АУАН на основание чл.43 ал.6 ЗАНН.

Представените доказателства не обосновават законосъобразност на допуснатото спиране по реда на чл.43 ал.6 ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда такава възможност само ако нарушителят не може да бъде намерен след щателно издирване. Спиране на производството е допустимо когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положени необходими за целта усилия, същият не е намерен, както правилно е прието и от ВРС. В случая единствените доказателства, въз основа на които е спряно производството, са двата протокола, съставени от служители на НАП, в които е отразено, че лицето не е намерено на адреса по чл.8 ДОПК. Изпратени са и покани за явяване за връчване на АУАН, но до ДЗЗД“С15“ на адрес гр.Варна, *********. Такива покани са изпратени на К. до адреса по чл.8 ДОПК, но през 2021г., след спирането на производството. Не са налице и данни да е събирана информация за настоящ или постоянен адрес на лицето, нито да са полагани каквито и да е усилия за неговото издирване.

Предвид горното правилна са изводите на ВРС, че не е спазена процедурата по чл.43 ал.6 ЗАНН.

При издаване на НП, както правилно и законосъобразно е приел и ВРС, е допуснато нарушение на чл.34 ал.3 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 06.12.17г., а НП е издадено на 18.10.21г., т.е. НП е издадено след изтичане на шестмесечния преклузивен срок и АНО е следвало да прекрати административнонаказателното производство на основание чл.34 ал.3 ЗАНН.

Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и като е отменил НП районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р       Е        Ш         И :

 

ОСАВЯ В СИЛА Решение № 536/18.04.22г. по НАХД №20223110200726/2022г. на ВРС, 44 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

2.