№ 852
гр. П., 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220101756 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.127б СК.
Образувано е по молба на Е. А. А., ЕГН ********** от гр. П., ул. „3. Б.“ № 40, ап.25
– родител на детето А. Е. А., ЕГН **********, чрез адвокат А. Ш., сьс служебен адрес: гр.
П., ул. „Х. Г. Д.“ № 24, ет.3, офис 306, против Р. Д. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. П., ул. „Г. Б.“ № 137, ат.4, ап.23, с която се иска от съда да се произнесе с решение, с
което, на основание чл.127б СК да наложи забрана на детето А. Е. А., ЕГН ********** да
напуска пределите на Република България, включително да наложи забрана, детето да
пребивава в държавите, включени в шенгенското пространство, за срок от една година.
Отправено е и искане на основание чл.127б, ал.4 СК.
В молбата се сочи, че родители на детето А. А. са молителя Е. А. – баща и Р. Н. –
майка. Излагат се твърдения, че между родителите е образувано гр.д. № 2502/2022 г. по
описа на РС П., като съдът е постановил привременни мерки, с които на бащата е определен
режим на лични контакти с детето. Посочва, че режимът не се осъществява както е посочено
от съда, като майката създавала пречки за неговото изпълнение. Твърди, че делото не е
приключило с влязло в сила решение.
Посочва, че от 07.04.2024 г. не се е срещал с детето си, като разбрал, че майката е
подала заявление в ДСП „П.“, че след тази дата нямало да осъществява определения режим
на личи отношения между бащата и детето, тъй като заминавала на комадировка. Бащата се
притеснявал, че командировката можела да е извън пределите на страната и по този начин
детето да бъде отведено.
Представени за доказателства. Направени са доказателствени искания.
1
В проведеното съдебно заседание ищецът лично и с пълномощника си адвокат Ш.
молят съда да уважи исковата молба в цялост.
По предявената искова претенция е изразено становище от ответницата в
проведеното съдебно заседание, чрез адвокат Г. С.-Ц. от АК П., с което я оспорва в цялост и
моли съда да я отхвърли.
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. П. не вземат становище извън изготвения по
делото социален доклад.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните
прие за установено следното:
Не е спорно между страните, че се родители на детето А. Е. А., родена на 29.01.2021
г., ЕГН **********.
Установява се, че по гр.д. № 2502/2022 г. по описа на РС П. са постановени
привременни мерки, с които родителските права по отношение на детето А. са предоставени
на майката, където е определено и местоживеенето. На бащата е определен режим на лични
контакти с детето и е осъден да заплаща и издръжка.
По горепосоченото дело е постановено и решение, което не е влязло в сила, като
съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето на
майката, където е определил и местоживеенето му. На бащата е определен режим на лични
отношения, както и е осъден да заплаща издръжка. С решението съдът е дал разрешение на
основание чл.127а, ал.2 СК, заместващо съгласие на бащата Е. А. А., детето А. Е. А., да
напуска пределите на Република България и пътува до всички държави-членки на
Европейският Съюз, Република Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония
с цел почивка и туризъм или транзитно преминаване през тях със същата цел, придружавано
от своята майка Р. Д. Н., ЕГН **********, за срок до навършване на седемгодишна възраст
на детето /29.01.2028г./, без ограничение на броя на пътуванията, които да не съвпадат по
време с определения режим на лични контакти на бащата с детето.
От приложеното по делото писмо от ОД на МВР гр. П. се установява, че детето А. А.
няма регистрирано пътуване извън пределите на Р. България.
Представени са писмени доказателства от ДСП гр. П., от които се установява, че
планираните срещу между детето и ищеца на 10.04.2024 г. и 17.04.2024 г. не се провели,
като причината била, че майката на детето в проведена среща на 03.04.2024 г. заявила, че ще
бъде в командировка от 08.04.2024 г. до 17.04.2024 г.. Относно срещата, която е следвало да
се проведе на 24.04.2024 г. е посочено, че били информирани от майката, че тази среща
нямало да се проведе, като последната щяла да представи болничен лист, но такъв не бил
постъпил. В допълнително писмо е посочено, че срещите на детето А. Е. А. всяка сряда от
15:00 ч. до 17:00 ч. в офисите на ОЗД при ДСП П. не са провеждани. Причина за това е, че
присъствието на детето не е било осигурено от майката или друг неин роднина.
Единствената среща между А. и баща й през месец май в сряда, се е състояла на 29.05.2024
г..
От приетия по делото социален доклад, който съдът цени доколкото по вторичен път
отразява релевантни за спора факти, се установява, че детето А. има изградена емоционална
връзка е двамата си родители. Те информират, че от 07.04.2024 г. срещите, между А. и баща
й през съботно - неделния режим се провеждат по график и са претърпели положително
развитие. Детето вече се съгласявало да тръгне с баща си, без майката или друг член от
семейството й. Освен, че детето и бащата се забавлявали и си прекарвали добре, детето А.
имала осъществени и срещи със своите баба и дядо по бащина линия, на които е гостувала с
баща си в гр. Септември, обл. П.. Относно срещите между А. и баща й в ден сряда, в
присъствието на социален работник, е посочено, че на 29.05.2024 г. и на 05.06.2024 г. детето
е предадено от майката на бащата. А. тръгнала сама с него и след като прекарали два часа
2
заедно, бащата връщал дъщеря си на майка й. Посочено е, че предаването на детето се
осъществявало в присъствието на социален работник ОЗД при ДСП П., водещ случая, на
улицата пред жилището, в което живее А. в гр. П., по желание на майката и със съгласието
на бащата. Срещите между дете и родител били пълноценни и все по-стабилни. Двамата
ходили по магазини, детски площадки, плажове и други атракции.
Посочено е, че на 12.06.2024 г. срещата между А. и баща й не била осъществена,
поради възникнали ангажименти на баща й и заявена от него невъзможност за пътуване до
гр. П..
При провеждани разговори от социален работник ОЗД, водещ случая на А. с майка й,
тя била заявявала намерение да извежда А. извън пределите на Р. България, с цел туризъм
или почивка. Била наясно, че това можело да стане чрез разрешението на бащата или чрез
влязло в сила съдебно решение, заместващо съгласие за пътуване на дете в чужбина. Досега
това не се е случвало и А. не е имала възможност да напуска Р. България. Майката била
запозната със законодателството по гореспоменатите въпроси и спазвала разпоредбите от
семейния кодекс. При проведен разговор с нея на 05.06.2024 г., тя заявила, че на този етап
нямала намерение да извежда А. зад граница.
Представени са заверени копия на преписка от ДСП гр. П., образувана по случая на
детето А. А.. От нея се установява, какви действия са предприети във връзка с детето А. и
нейните родителите.
В проведеното изслушване на майката по реда на чл.127б, ал.3 СК заявява, че с
бащата на детето имат големи проблеми. Посочва, че искала да води детето в чужбина с цел
екскурзии. Уточнява, че когато била командирована в чужбина, детето А. оставало при
нейните родители в гр. П.. Майката нямала намерение да работи в чужбина, а само ходила
на почивки там.
От приложената служебна бележка от ДГ „В. Т.“ гр. П. се установява, че детето е
записано за учебната 2023/2024 г. и посещавало редовно ДГ.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Новата разпоредба на чл.127б СК (ДВ бр. 67 от 2023 г.), урежда реда за разглеждане
на искане за налагане на забрана за напускане на страната на дете при определени
обстоятелства, описани в хипотезата на нормата. Съгласно цитираната разпоредба, съдът
може да наложи забрана за напускане на страната на дете при конкретен и явен риск от
незаконно извеждане по искане на родител, настойник или попечител. В алинея втора на
нормата е посочено, че незаконно е извеждането на дете с обичайно местопребиваване в
Република България, извършено в нарушение на правото на ефективно упражняване на
родителските права и задължения, придобити по силата на решение, на закона или на
споразумение. Съгласно ал.4 на чл.127 б СК, съдът уведомява незабавно органите за
граничен контрол при Министерството на вътрешните работи за образуваното производство.
До влизането в сила на съдебното решение детето може да напуска страната само с
разпореждане на съда.
Целта на тази законодателна уредба е да се препятства т. нар "родителско отвличане"
на деца – когато едно дете се извежда неправомерно извън държавата му на обичайно
местопребиваване, в нарушаване на правото на упражняване на родителските права.
Основание за налагане на забраната е явната, несъмнена, реална, конкретна и
непосредствена опасност от извеждане на децата. Наличието на такава опасност е въпрос на
преценка и установяване във всеки конкретен случай. При това тежестта на доказването й
лежи върху лицето отправило искането по чл.127 б СК.
В настоящия случай детето А. е с обичайно местопребиваване в Република България,
което се установява както от проведеното социално проучване, така и от представените
3
писмени доказателства. Малолетното дете живее в гр. П., заедно с майка си. В гр. П.,
Република България, е именно обичайното местоживеене на детето, където е установена и
неговата социална среда, създадени са условия за задоволяване на неговите потребности.
Записано е и посещава редовно ДГ „В. Т.“ в гр. П..
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че детето
не е извеждано извън пределите на България от майка си, т.е. не е налице неправомерно
извеждане, каквито твърдения има от ищеца в молбата. Не се доказаха от страна на ищеца и
такива намерения от страна на майката. Не се доказаха също и твърденията на ищеца,
изложени в сезиращата молба, че детето е било заедно с майка си по време на нейната
командировка, която смятал, че е била чужбина, поради което не били осъществени срещите
с него и детето му на 10.04.2024 г. и 17.04.2024 г.. Не се установи и наличието на конкретен
и явен риск от незаконно извеждане на детето от неговата майка, като в този смисъл съдът
цени събраните по делото доказателства и приложения социален доклад.
Останаха и недоказани твърденията на ищеца, досежно приложените по делото
социален доклад и писмо за проведени срещи от ДСП гр. П.. От негова страна не бяха
ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърденията си. Дори от съвкупния анализ
на събрания доказателствен материал се потвърждава отразеното в тях.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.127б
СК, поради което молбата на Е. А. А. се явява неоснователна.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника следва
да се присъдят и сторените разноски в размер на 1000 лева. В хода на производството
процесуалният представител на ответника е депозирал възражение за прекомерност на
основание чл.78, ал.5 ГПК. Договореното възнаграждение в настоящия случай е в размер на
1000 лева. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Настоящият съдебен състав
намира, че направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответника е неоснователно. Действително, минималният размер,
съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 600 лева /чл.21/, но следва да се посочи, че делото се отличава
с фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 127б от Семейния кодекс, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от Е. А. А., ЕГН ********** от гр. П., ул. „3. Б.“ № 40,
ап.25 – родител на детето А. Е. А., ЕГН **********, чрез адвокат А. Ш., със служебен
адрес: гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № 24, ет.3, офис 306, против Р. Д. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. П., ул. „Г. Б.“ № 137, ат.4, ап.23, искова молба с правно основание
чл.127б СК, като неоснователна.
ОТМЕНЯ наложената временна забрана детето А. Е. А., ЕГН ********** да напуска
страната само с разпореждане на съда.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ органите за граничен контрол при МВР, в лицето на ГД
Гранична Полиция, гр. София, за отменената забрана детето да напуска страната без
разпореждане на съда, като им се връчи препис от настоящото решение, след влизането му в
законна сила.
ОСЪЖДА Е. А. А., ЕГН ********** от гр. П., ул. „3. Б.“ № 40, ап.25, ДА
4
ЗАПЛАТИ на Р. Д. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Г. Б.“ № 137, ат.4,
ап.23, на основание чл.78, ал.3 ГПК, разноски в размер на 1000 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС П. в 7 дневен срок от съобщаването на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5