Р Е Ш  Е  Н  И  Е

 

№

гр.Радомир, 18.11.2020 година

 

 

Радомирският районен съд - наказателна колегия, в публичното заседание на двадесет и втори октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Ивета Павлова

 

при участието на секретаря Т. П., като разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 170 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №18-1158-004378/28.11.2018г. началник  сектор „Пътна полиция“  към ОДМВР-Перник е наложил на жалбоподателя Ц.Х.К., с ЕГН: ********** ***  на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 150 лева, за нарушение по чл.150 от ЗДвП, на основание  чл.177, ал.1, т.4 , пр.1 от ЗДвП  административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от  ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП , административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.

Недоволен от така наложените  му наказания  К. по подробно  изложените във въззивната си жалбата съображения, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се от въззивника, че не и извършил административните нарушения, за които е санкциониран с обжалваното НП. Развиват се доводи, че описаната в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка е недоказана. С жалбата са направени и доказателствени искания.

Въззиваемата страна  ОДМВР-Перник, редовно и своевременно призована, не е изпратила представител и  с писмено становище депозирано по делото  моли съда да потвърди същото като законосъобразно издадено.

ТО-Радомир към Районна прокуратура гр.Перник, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:

 

Жалбата е  подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и  се дължи нейното разглеждане по същество.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

 В АУАН серия Д №0643882 от 04.10.2018г. е описано от фактическа страна, че на 04.10.2018г. в 13.57 часа,  в община Радомир на път трети клас №627 с посока на движение към гр.Радомир, при проверка от контролните органи в района на ПВ-Долна Диканя същите се установили, че жалбоподателят Ц.К. управлява лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№. , собственост на В. С.К., с ЕГН:**********, без да е правоспособен водач , че управлява МПС, което е спряно от движение и е без заплатена винетна такса за движение по Републиканската пътна мрежа съгл. чл.10, ал.1, т1  от ЗП.

В хода на съдебното дирене свидетелите И.П.И. и М.В. Лазов, първият от които актосъставител, а вторият свидетел по акта и свидетел по установяване на нарушението,  изцяло подкрепя описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка, като заявяват, че не си спомнят за конкретната проверка и не дават допълнителни обяснения относно констатираните адм.нарушения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не  е постъпило писмено възражение.

Въз основа на събраните по преписката доказателства и   съставения АУАН административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП, като със същото са наложени на жалбоподателя  адм. наказания както следва:

На основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 150 лева за нарушение по чл.150 от  същия закон, на основание  чл.177, ал.1, т.4 , пр.1 от ЗДвП  административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.

 

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Преди да се пристъпи  към разглеждане на делото по същество, съдът  следва да провери дали при  съставянето на  акта за установяване на административно нарушение и при  издаване  въз основа на него на наказателното постановление административно-наказващият орган е спазил императивните изисквания предвидени от законодателя и визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 и 2 от ЗАНН, както и спазени ли са останалите законови разпоредби в производството по установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания по ЗАНН. В  разпоредбата на чл.42 от ЗАНН са изброени изчерпателно и подробно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение.

Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП  не са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. На първо място на са посочени всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя не е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочените цифрово в НП за нарушени материално правни норми и съответните санкционни норми не съответстват на текстовото изписване на същите, което е довело до опорочаване на производството по налагане на административните наказания и да нарушаване правото на защита на жалбоподателя К..

На първо място по отношение на наложеното наказание глоба в размер на 150 лева на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП  за извършено от К. адм.нарушение по чл.150 ЗДвП. Не се спори по делото, а и видно от приложена Справка /Картон на водача К., че същият е бил правоспособен водач като предвид отнемане на всичките му контролни точки е изгубил правоспособността си и СУМПС към момента на проверката от контролните органи 04.10.2018г.  е било отнето. Предвид санкционната норма на чл.177, ал.1 т.2 от ЗДвП същата съдържа няколко предложения, като не е посочено кое точно предложение касае настоящият случай , а именно съгласно цитираната норма - който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс

, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.Нито в АУАН нито в НП е посочено защо К. е неправоспособен водач, дали е притежавал някога СУМПС или не и ако е притежавал на какво основание е било отнето в този смисъл е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН-липсва пълно описание на извършеното адм.нарушение.

По отношение на второто нарушение, за което К. е санкциониран с глоба в размер на 200 лева, на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП, то  разпоредбата на чл.5, ал. 3, т. 2 от Закона за движение по пътищата предвижда забрана за участниците в движението - водачите на превозни средства да управляват превозни средства, които са спрени от движение. В случая на първо място не е  описано в АУАН и НП защо и кога  е било спряно от движение управляваното от К. МПС. Действително видно от приложените в хода на съдебното дирене писмени доказателства от АНО , а именно справка относно регистрацията на л.а с рег.№ СА9577 КН  се установява ,че същият е спрян от движение на 24.04.2018г. Липсват обаче доказателства К. предвид, че автомобила е чужда собственост  да е знаел за обстоятелството, че е спрян от движение. С оглед на това е  невъзможно е да бъде вменено виновно поведение на водача, че е управлявал МПС, спряно от движение.Не на последно място следва да се отбележи, че в тази част НП не отговаря също на изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като липсва ясно и точно описание на нарушението. В обстоятелствената част на същото не е посочено кога и с какъв акт МПС, управлявано от жалбоподателя, е било спряно от движение.  Неизпълнението на това задължение е пропуск от категорията на съществените, тъй като засяга правата на нарушителя да разбере в какво е обвинен и да организира адекватна защита.

  С оглед на това и доколкото административният процес съгласно нашето законодателство притежава силно изразен формализъм и следва да се спазват всички императивни изисквания, а наличието на описаните нарушения при издаване на акта за установяване на адм. нарушение и при издаденото въз основа на него наказателното постановление представляват съществени процесуални нарушения съдът намира, че подадената жалба следва да бъде уважена и наказателното постановление отменено на процесуално основание, в частта си относно горепосочените адм.нарушения.

По същество на спора  настоящият състав на решаващия съд следва да отбележи относно доводите на жалбоподателя за недоказаност на извършените административни нарушения, то предвид ангажираните от наказващия орган в хода на съдебното дирене гласни доказателства и приложените в административно-наказателната преписка писмени такива не е доказано по безспорен и категоричен начин от административно-наказващият орган, че жалбоподателят е извършил административните нарушения включително и третото адм.нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП , за което му е наложено адм.наказание на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 300 лева, поради което НП и в тази си част следва да бъде отменено.

Свидетелите И. и Л., съответно актосъставител и свидетел по акта разпитани в  хода на съдебното дирене не дават обяснения относно  фактическата обстановка  и извършените от К. адм.нарушения,  а само поддържат изцяло изложената фактическата обстановка описана в  АУАН и НП. Доказателствената сила на АУАН е разколебана от твърденията на жалбоподателя и липсата на писмени доказателства приложени  в АНП доказващи извършени от водача адм.нарушения, за които е наказан с атакуваното НП.

Предвид гореизложеното обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.

Мотивиран от горното и в същия смисъл,  на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН районният съд

 

Р    Е    Ш    И  :

 

     ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-1158-004378/28.11.2018г., с което началник  сектор „Пътна полиция“  към ОДМВР-Перник е наложил на жалбоподателя Ц.Х.К., с ЕГН: ********** ***  на основание чл.177, ал.1,т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 150 лева за нарушение по чл.150 от същия закон, на основание  чл.177, ал.1, т.4 , пр.1 от ЗДвП  административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП  административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки административен съд  в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: