№ 105
гр. Шумен, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20243600500108 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №977 от 18.12.2023г. по гр.д.№1809/2022г. по описа на ШРС ,съдът на
основание чл. 349, ал. 2 от ГПК е възложил в дял на М. С. А. с ЕГН **********, с
постоянен адрес с. ......., обл. Шумен, ул. „.......” № 7, следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 78104.501.335, с адрес на поземления имот с. ......., ул.
„.......“ № 7, с площ 1507 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин
на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), със съседи: 78104.501.334; 78104.501.955;
78104.501.336; 78104.501.342; 2. СГРАДА с идентификатор 78104.501.335.1, със застроена
площ 97 кв.м, брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 3. СГРАДА с
идентификатор 78104.501.335.2, със застроена площ 38 кв.м, брой етажи 1, предназначение:
селскостопанска сграда, на стойност към 23.11.2023 г. 127 904,00 (сто двадесет и седем
хиляди деветстотин и четири) лева, осъдил е М. С. А. с ЕГН ********** да изплати в
шестмесечен срок, считано от влизане на настоящото решение в сила, на С. Л. З. с ЕГН
**********, с адрес с. ......., обл. Шумен, ул. „........” № 9, за уравняване на дяловете, сума в
размер на 63952,00 лева (шестдесет и три хиляди деветстотин петдесет и два лева), заедно
със законната лихва, считано от влизане в сила на настоящото решение до датата на
изплащането, указал е на основание чл. 7, ал. 1, изр. 2 от ГПК, на М. С. А., че при
неизплащане на сумата за уравняване на дела в законния шестмесечен срок считано от
влизане в сила на настоящото решение, на основание чл. 349, ал. 6 от ГПК, решението се
обезсилва по право и възложеният в дял имот се изнася на публична продан, указал е на
1
основание чл. 349, ал. 3 от ГПК, на С. Л. З., че може да впише законна ипотека за вземането
си срещу М. А. за уравняване на дяловете, на основание чл. 353 от ГПК е поставил в дял
на С. Л. З. с ЕГН **********, следните движими вещи: 1. Лек автомобил марка „Тойота
Корола“ с рег. № ......., рама №SB1KX28E10E026422, двигател № 0252196, цвят светло сив
металик – на стойност 4500,00 лв.; 2. Ратанови мебели – масичка, канапе и стол – на
стойност 180,00 лв.с Обща стойност на дела – 4680,00 лева, на основание чл. 353 от ГПК е
поставил В ДЯЛ на М. С. А. с ЕГН **********, следните движими вещи: 1 . Лек автомобил,
марка „Ситроен Берлинго“ с рег. № ......., рама № VF7MFNFU165647425, двигател №
1076092, цвят небесно син металик – на стойност 1900,00 лв.; 2. Телевизор марка
„Панасоник“ модел „TX-32G310E“ – на стойност 170,00 лв.; 3. Готварска печка марка
„Краун“ модел „6410А“ – на стойност 170,00 лв.; 4. Аспиратор марка „Горение“ – на
стойност 75,00 лв.; 5. Спалня с гардероб, 2бр. нощни шкафчета и скрин – на стойност
1162,00 лв.; 6. Портманто – на стойност 90,00 лв.; 7. Модулна кухня „Виденов“, модел
„Дарина“, цвят венге – на стойност 239,00 лв.; 8. Трапезна маса модел „Ира“ с размери
120/30/75/80 см – на стойност 131,00 лв.; 9. Бойлер марка „Сънсистем“ – на стойност 82,00
лв.; 10. Аспиратор марка „Таурус“, модел „Прадо“ 2М60– на стойност 30,00 лв.; 11. Диван
модел „Вито“ – на стойност 366,00 лв.; 12. Модулна секция – на стойност 204,00 лв.; Обща
стойност на дела – 4620,00 лева, за уравняване на стойностите на дяловете в движимите
вещи, осъдил е С. Л. З. с ЕГН ********** да заплати на М. С. А. с ЕГН ********** сума в
размер на 30,00 лв. (тридесет лева), отхвърлил е предявения от С. Л. З. с ЕГН **********
против М. С. А. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от
ЗС, за сумата 72,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на молбата – 18.05.2023 г., до окончателното изплащане, представляваща
стойността на участието на М. А. в тежести от общата недвижима вещ – платени
задължения, представляващи данъци и такси за периода 2022 г. – 2023 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, осъдил е С. Л. З. с ЕГН ********** да заплати, на
основание чл. 346 от ГПК на М. С. А. с ЕГН ********** сумата 151,76 лева (сто петдесет и
един лев и 76 стотинки), представляваща стойността на участието на С. З. в тежести от
общата недвижима вещ – платени задължения, представляващи консумирана вода в
процесния имот за периода 07.12.2021 г. – 01.06.2022 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 18.05.2023 г. до окончателното й изплащане, осъдил е С. Л. З. с ЕГН
********** да заплати, на основание чл. 346 от ГПК на М. С. А. с ЕГН ********** сумата
122,62 лева (сто двадесет и два лева и 62 стотинки), представляваща стойността на
участието на С. З. в тежести от общата недвижима вещ – платени задължения,
представляващи доставена електрическа енергия в процесния имот за периода 07.12.2021 г.
– 01.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.05.2023 г. до
окончателното й изплащане, осъдил е С. Л. З. с ЕГН ********** да заплати, на основание
чл. 346 от ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС на М. С. А. с ЕГН ********** сумата 68,51 лева
(шестдесет и осем лева и 51 стотинки), представляваща стойността на участието на С. З. в
тежести от общата недвижима вещ – платени задължения, представляващи платени данъци
и такси за 2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.05.2023 г. до
2
окончателното й изплащане, осъдил е С. Л. З. с ЕГН ********** да заплати, на основание
чл. 346 от ГПК на М. С. А. с ЕГН ********** сумата 5156,46 лева (пет хиляди сто петдесет
и шест лева и 46 стотинки), представляваща стойността на участието на С. З. в тежести –
платени задължения по договор за кредит от 21.10.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 18.05.2023 г. до окончателното й изплащане, осъдил е страните да
заплатят следващите се държавни такси и разноски по делото.
Решението е обжалвано от С. Л. З. , действаща ,чрез пълномощника си адв.С. Е. в
частта му с която съдът е отхвърлил предявения от С. Л. З. с ЕГН ********** против М. С.
А. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, за сумата
72,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на молбата
– 18.05.2023 г., до окончателното изплащане, представляваща стойността на участието на М.
А. в тежести от общата недвижима вещ – платени задължения, представляващи данъци и
такси за периода 2022 г. – 2023 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, осъдил е С.
Л. З. с ЕГН ********** да заплати, наоснование чл. 346 от ГПК на М. С. А. с ЕГН
********** сумата 151,76 лева (сто петдесет и един лев и 76 стотинки), представляваща
стойността на участието на С. З. в тежести от общата недвижима вещ – платени задължения,
представляващи консумирана вода в процесния имот за периода 07.12.2021 г. – 01.06.2022
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.05.2023 г. до окончателното й
изплащане, осъдил е С. Л. З. с ЕГН ********** да заплати, на основание чл. 346 от ГПК на
М. С. А. с ЕГН ********** сумата 122,62 лева (сто двадесет и два лева и 62 стотинки),
представляваща стойността на участието на С. З. в тежести от общата недвижима вещ –
платени задължения, представляващи доставена електрическа енергия в процесния имот за
периода 07.12.2021 г. – 01.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
18.05.2023 г. до окончателното й изплащане, осъдил е С. Л. З. с ЕГН ********** да заплати,
на основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС на М. С. А. с ЕГН ********** сумата
68,51 лева, представляваща стойността на участието на С. З. в тежести от общата
недвижима вещ – платени задължения, представляващи платени данъци и такси за 2022 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.05.2023 г. до окончателното й
изплащане, осъдил е С. Л. З. с ЕГН ********** да заплати, на основание чл. 346 от ГПК на
М. С. А. с ЕГН ********** сумата 5156,46 лева , представляваща стойността на участието
на С. З. в тежести – платени задължения по договор за кредит от 21.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 18.05.2023 г. до окончателното й изплащане и за
сумата от 2575лв. разноски ,които жалбоподателката е осъдена да заплати на М. С. А. като
неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателката моли съдът да отмени решението в обжалваната му част и вместо
това да постанови ново с което да уважи предявената от нея претенция по сметките срещу
М. С. А. и да отхвърли предявените от М. С. А. срещу нея претенции по сметките , като
претендира и разноски.
Въззиваемият М. С. А., действащ, чрез пълномощника си адв.Б. Б. от ШАК в срока по
чл.263 ал.1 ГПК е депозирал отговор на възивната жалба като я оспорва като неоснователна
3
и недоказана по изложените в отговора съображения и моли съдът да я остави без уважение
и да потвърди решението в обжалваната му част. Претендира разноски пред въззивната
инстанция
Въззивната жалба е подадена срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
С решение № 161/09.03.2023 г., постановено по настоящото дело, влязло в сила на
04.04.2023 г., съдът е допуснал до делба следните недвижими имоти, находящи се в с. .......,
обл. Шумен: 1. Поземлен имот с идентификатор 78104.501.335, с адрес на поземления имот
с. ......., ул. „.......“ № 7, с площ 1507 кв.м, трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), със съседи:
78104.501.334; 78104.501.955; 78104.501.336; 78104.501.342; 2. Сграда с идентификатор
78104.501.335.1, със застроена площ 97 кв.м, брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда
– еднофамилна; 3. Сграда с идентификатор 78104.501.335.2, със застроена площ 38 кв.м,
брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; при квоти на участие в
прекратяваната съсобственост: 1/2 (една втора) идеална част за С. З. и 1/2 (една втора)
идеална част за М. А.. Със същото решение, до делба между страните са допуснати и
следните движими вещи: лек автомобил, марка „Ситроен Берлинго“ с рег. № ......., рама №
VF7MFNFU165647425, двигател № 1076092, цвят небесно син металик; лек автомобил,
марка „Тойота Корола“ с рег. № ......., рама № SB1KX28E10E026422, двигател № 0252196,
цвят светло сив металик, телевизор марка „Панасоник“ модел „TX-32G310E“; готварска
печка марка „Краун“ модел „6410А“; аспиратор марка „Горение“; спалня с гардероб, 2бр.
нощни шкафчета и скрин; ратанови мебели – масичка, канапе и стол; портманто; модулна
кухня „Виденов“; трапезна маса с размери 30/75/80 см; бойлер марка „Сънсистем“;
аспиратор; диван; модулна секция; при квоти на участие в прекратяваната съсобственост:
1/2 (една втора) идеална част за С. З. и 1/2 (една втора) идеална част за М. А..
С. З. предявява искане за вземане срещу ответника с правно основание чл. 346 от ГПК
вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, за сумата 72,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на молбата – 18.05.2023 г., до окончателното изплащане,
4
представляваща стойността на участието на М. А. в тежести от общата недвижима вещ –
платени задължения, представляващи данъци и такси за периода 2022 г. – 2023 г.
М. А. предявява искане за вземане срещу ищцата с правно основание чл. 346 от ГПК,
за сумата 151,76 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на молбата – 18.05.2023 г., до окончателното изплащане, представляваща стойността на
участието на С. З. в тежести от общата недвижима вещ – платени задължения,
представляващи консумирана вода в процесния имот за периода 07.12.2021 г. – 01.06.2022 г.
М. А. предявява искане за вземане срещу ищцата с правно основание чл. 346 от ГПК за
сумата 122,62 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
молбата – 18.05.2023 г., до окончателното изплащане, представляваща стойността на
участието на С. З. в тежести от общата недвижима вещ – платени задължения,
представляващи доставена електрическа енергия в процесния имот за периода 07.12.2021 г.
– 01.06.2022 г. М. А. предявява искане за вземане срещу ищцата с правно основание чл. 346
от ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, за сумата 68,51 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на молбата – 18.05.2023 г., до окончателното изплащане,
представляваща стойността на участието на С. З. в тежести от общата недвижима вещ –
платени задължения, представляващи платени данъци и такси за 2022 г.
М. А. предявява искане за вземане срещу ищцата с правно основание чл. 346 от ГПК
за сумата 3916,96 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на молбата – 18.05.2023 г., до окончателното изплащане, представляваща стойността на
участието на С. З. в тежести – платени задължения по договор за кредит от 21.10.2021 г. за
периода от месец декември 2021г. до месец април 2023г. По искане на ищеца по този иск, по
делото е допуснато увеличение на размера му – до размер на 5156,46 лева и цялата
претенция се отнася за периода от месец декември 2021г. до 30.09.2023г..
И петте искания по чл. 346 от ГПК са приети за разглеждане във втората фаза на
настоящата съдебна делба.
В съдебно заседание ищцата изразява становище, че по отношение на претенциите за
сметки, счита, че предявената от нея е основателна, а тези – от ответника – неоснователни.
Излага, че искането за присъждане на суми, платени от А. по договор за кредит е
неоснователно, тъй като получените въз основа на договора суми не били използвани за
семейни цели. Моли, предявените срещу нея искания да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира плащане на направените по делото разноски.
Ответникът М. А. оспорва претенциите по сметките на ищцата. Касателно
претенцията му за плащане на суми, представляващи платени суми по договор за кредит,
излага, че чрез същия били рефинансирани предходни задължения на съпрузите по други
договори за кредит, като всички те били използвани за семейни нужди, като подробно
изброява дейностите, за които са плащани суми от тях. Моли, всичките му претенции по
сметки да бъдат уважени, като му бъдат присъдени деловодните разноски.
Разпитаният в съдебно заседание като свидетел Б.М. пред ШРС излага, че като
5
служител на „ВиК – Шумен“ ООД гр. Шумен извършва отчитането на водомерите в с. .......,
обл. Шумен. В това си качество през м. ноември 2021 г. посетил имота, находящ се на адрес
ул. „.......“ № 7, като показанията били за ползвани 108 куб. м вода. Поради това, по молба на
М. А., свидетелят започнал да вписва по 18 куб.м вода за следващите месеци. Сочи, че макар
да е длъжен да посещава домовете ежемесечно, през месеците януари, февруари и март, не
го прави. Свидетелят В.Х. излага, че е съсед на съделителите от години. Описва
наблюденията си за извършвани ремонтни дейности в имота, като за тях обаче, не била
ползвана „фирма“. Сочи, че е в изключителни лоши отношения с ответника, като няколко
пъти е подавал сигнали срещу него в полицията. По делото, в качеството на свидетел е
разпитан и Л.З. /баща на ищцата/, който излага, че в имота през годините били извършвани
ремонтни дейности с помощта на приятели на семейството. Описва извършвани от него
плащания за купуване на дограми, за дентални услуги на дъщеря му и на внука му.
Разпитаните по искане на ответника свидетели П.К., С. А. /син на страните/ и С. А. /баща на
ответника/ излагат, че за всички извършени в жилището ремонтни дейности, плащанията
били извършвани от М. А.. С. А. описва, че основно баща му плащал нужните дентални
услуги, но се случвало и майка му да върши това.
Съгласно заключението от 13.09.2023 г. на съдебно-техническата експертиза,
назначена по делото пред ШРС , описаният имот е неподеляем съобразно квотите на
страните, като пазарната му стойност към 21.09.2023 г. възлиза на 127 904,00 лева.
Според заключението по изготвената съдебно-икономическа експертиза от 10.11.2023
г. пред ШРС , на 21.10.2021 г. М. А. усвоил заем от „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 60000,00
лева. Част от тази сума – в размер на 51 311,85 лв. е послужила за рефинансиране
/погасяване/ на задължения по три договора за кредит; изтеглена е сума в размер на 7000,00
лв., извършено е плащане чрез ПОС-терминал в размер на 1590,00 лв. и са платени банкови
такси в размер на 98,15 лева. Вещото лице описва подробно получените от ответника през
периода 2011 г. – 2023 г. заеми от страните от посочената банка. Заключава, че за периода от
01.12.2021 г. до изготвяне на заключението месечните вноски за погасяване на кредита са
плащани от М. А..
По делото е изготвена и СТЕ от 15.11.2023 г., според заключението по която пазарната
стойност на извършените в имота СМР възлиза общо на 45645,00 лева.
Фактическата раздяла между С. З. и М. А. е настъпила през м. ноември 2021 г., като
считано от 07.12.2021 г. ответникът бил отстранен от семейното жилище -представляващо и
процесния недвижим имот, по силата на издадена по молба на ищцата заповед за незабавна
защита по гр.д. № 3227/2021 г. по описа на ШРС. С решението по бракоразводното дело,
водено между страните, родителските права по отношение на детето на същите били
предоставени на А., както и му било предоставено ползването на семейното жилище. На
01.06.2022 г. страните съставили и подписали приемо-предавателен протокол, отразяващ
предаване на владението на имота между бившите съпрузи. Тоест, в периода 07.12.2021 г. –
01.06.2022 г. страните безспорно са били разделени и процесният недвижим имот бил
ползван еднолично от С. З.. Именно за този период от време се отнасят предявените между
6
страните искания по сметките .
Процесният недвижим имот е притежаван от страните в режим на съпружеска
имуществена общност, като законодателят е предвидил в нормите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от
СК, че разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи и
те отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.
Солидарността е налице и за всеки разход, независимо от размера му, който е свързан с
широките нужди на семейството. Принципът е, че платилият по време на брака съпруг не
може да предяви регресен иск срещу другия, тъй като и на двамата съпрузи е възложено
задължението да полагат грижи за обезпечаване благополучието на семейството. Може да се
добави и извода, че когато дълг за нуждите на семейството е заплатен със средства, които са
включени в общността, независимо кой от съпрузите е притежавал паричните знаци, с които
е станало плащането, регресът е немислим. Когато, обаче, фактическата раздяла между
съпрузите е прекъснала всякакви духовни, физически и икономически връзки между
съпрузите, горното правило е изключено, като при плащане само от единия съпруг, другия
се обогатява за негова сметка и подобна претенция е допустима. Също така на чл. 30, ал. 3
от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите от общата вещ съразмерно с частта
си.
Относно предявеното от С. З. искане по сметките срещу ответника за извършени
разходи за плащане на данъци и такси за периода 2022 г. – 2023 г.:
Ищцата претендира, че е извършила плащане на дължими данъци и такси за процесния
недвижим имот през 2022-2023 г. По делото, обаче, са представени приходни квитанции,
издадени от Община Шумен, удостоверяващи именно платени задължения от посочения
вид, като последната от тях е с дата 24.03.2021 г. и отразява плащане от З.. Както бе прието
по-горе, фактическата раздяла между страните е настъпила през м. ноември 2021 г. като
считано от 07.12.2021 г. ответникът бил отстранен от семейното жилище -представляващо и
процесния недвижим имот . Тоест, по изложените по-горе съображения, че по време на
брака, регресен иск на платилия съпруг срещу другия е недопустим, депозираната
претенция следва да бъде отхвърлена, като ищцата не доказа ,че е заплатила сумата за
данъци по време на фактическата раздяла на страните .
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 30,
ал. 3 от ЗС, за сумата 72,00 лв., представляваща стойността на участието на М. А. в тежести
от общата недвижима вещ – платени задължения, представляващи данъци и такси за
периода 2022 г. – 2023 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Досежно предявеното от М. А. искане по сметките срещу ищцата за извършени
разходи за плащане на данъци и такси за 2022 г.:
Установява се, че на 01.02.2022 г. ответникът платил на Община Шумен сума в общ
размер 137,02 лв., представляваща задължения за данъци и такси за обсъждания недвижим
имот и за едно от притежаваните от страните МПС. Тоест, по време на фактическата раздяла
между бившите съпрузи и при състояние на прекъсната връзка между същите, следва да се
7
приеме, че ищцата също следва да участва в тежестите за общо притежаваните вещи и
дължи на съсобственика си половината от платената от него сума. Поради това, претенцията
на А. срещу З. за плащане на стойността на участието й в тези тежести се явява изцяло
основателна. Ето защо, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сума в
размер на 68,51 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2023 г. до окончателното й
изплащане. Във въззивната си жалба жалбоподателката възразява ,че не била ползвала
процесния недвижим имот и лекия автомобил за които били заплатени тези данъци ,но кой
от членовете на семейството ползва общите вещи е без значение за възникване на
задължението за съсобствениците да заплащат дължимите се данъци относно тези вещи,
доколкото липсва учредено вещно право на ползване относно тези вещи.
Относно приетото за съвместно разглеждане искане по сметките от М. А. срещу С. З.
за платени задължения, представляващи доставена електрическа енергия в процесния имот
за периода 07.12.2021 г. – 01.06.2022 г.: Както бе прието по-горе, в този период от време
съсобствения между страните общ имот бил ползван единствено от ищцата. Установи се, че
М. А. платил на „Енерго-про Варна“ АД сума в общ размер 141,51 лв. за консумирана
електрическа енергия в процесния имот в периода 15.03.2022 г. – 14.06.2022 г. Тоест,
ищцата неоснователно се обогатила със сума в размер на 122,62 лв. за ползвана единствено
от нея електрическа енергия по времето, когато тя ползвала имота, тъй като от общата сума
следва да бъде приспадната половината от дължимата за м. юни 2022 г. съобразно предаване
на владението върху имота на 01.06.2022 г. Предвид изложеното, претенцията следва да
бъде уважена, като З. бъде осъдена да заплати на А. претендирата сума, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 18.05.2023 г. до окончателното й изплащане. Във въззивната
жалба ищцата твърди ,че била ползвала имота инцидентно ,когато се срещала с детето си ,но
въпреки това направените разходи следва да се поемат от нея ,като родителите отговарят и
за консумативните разходи направени от техните деца, а сама ищцата признава ,че е
осъществявала срещите си с детето в този имот.
Относно приетото за съвместно разглеждане искане по сметките от М. А. срещу С. З.
за платени задължения, представляващи доставена и консумирана вода в процесния имот за
периода 07.12.2021 г. – 01.06.2022 г.:
За горепосочения период бе доказано ползването на имота единствено от ищцата и
плащане от страна на ответника на сума в общ размер 163,40 лв. Срещу претенцията на А.,
З. въвежда възражение, че не е консумирала вписаното в документите количество вода, като
то било доставено в предходен период, но по устна уговорка със служител на
водоснабдителното дружество, констатираните ползвани кубици вода били разпределени
през следващите месеци. Съдът намира това възражение за неоснователно. ВиК-услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а
отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на
отчитане на водомерите. Тоест, карнетът представлява документ, доказващ посещенията в
имота и показанията на водомера към определена дата. Същият е частен свидетелстващ
8
документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила. В случая, ищцата, чрез
показанията на разпитания свидетел Б.М. се домогва да опровергае вписванията от самия
него в нормативно предвиден документ. Настоящият състав не дава вяра на изложеното от
свидетеля, а на отразеното в карнета, съставляващо и изпълнение на служебните му
задължения. В случая се изисква писмен документ за установяване на задължения за
консумирана вода в чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според която: (1) Услугите В и К се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. (4) Отчетените
данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Дори и да няма подпис на
потребителя, недопустимо е съставилият карнета да оборва документа, който той сам е
съставил. Освен това този свидетел се домогва да обори и Справка, издадена от
“Водоснабдяване и Канализация” ООД – Шумен, което отново е недопустимо.
Ето защо, съдът приема, че през периода, в който в процесния имот е живяла
единствено З., било консумирано именно отразеното в обсъждания карнет и издадените
фактури количество вода, платено от ответника.
Предвид горното, искът следва да бъде уважен, като З. бъде осъдена да заплати на А.
сума в размер на 151,76 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.05.2023 г. до
окончателното й изплащане.
Относно предявеното от М. А. искане по сметките срещу ищцата за извършени
разходи за платени задължения по договор за кредит от 21.10.2021 г.: Съобразно приетото
по-горе, че фактическата раздяла между страните е настъпила през м. ноември 2021 г.,
следва, че обсъжданото задължение към трето лице-банка е поето от А. по време на брака
между страните и все още по време на съвместното съжителство между тях. Не се установи
по делото, твърдението на ищцата ,че фактическата раздяла между страните била настъпила
по-рано ,доколкото самата ищца в исковата си молба по гр.д.№19/2022г. по описа на ШРС е
посочила ,че е решила да направи опит да спаси брака си тъй като ответникът я уверил ,че
ще промени своето поведение. Тоест, относимите към съпружеската имуществена общност
норми на чл. 32 и чл. 21, ал. 3 от СК са приложими относно това поето задължение. Съдът
намира за презумирано, че паричните средства, получени въз основа на договора са били
предназначени да задоволят общи нужди на семейството. Още повече, голяма част от
получената сума – в размер на 51311,85 лв. е послужила за рефинансиране – погасяване на
предходни задължения по сключени договори за кредит. По отношение на тези договори за
кредит изцяло важат разпоредбите, уреждащи съпружеската имуществена общност, вкл. и
солидарността на съпрузите. В тази насока, събраните чрез гласните доказателства данни
относно различни, извършвани от всеки от съпрузите по време на брака плащания са
напълно ирелевантни по изложените по-горе съображения и не оборват презумпцията на
9
закона. Всички суми, които е теглил М. С. са за задоволяване на семейни нужди. Ответната
страна, нито въведе твърдение, нито доказа за какво друго са използвани тези суми. Според
константната практика на ВКС, когато солидарните длъжници са съпрузи и единия от тях е
получил заем, той трябва за заяви за какво е разходвана сумата. В тежест на оспорващия
съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са направени или че удовлетворената нужда не
е семейна. Оспорващата съпруга не доказа при условията на пълно и главно доказване, че
тези суми не са за семейни нужди. В молбата на ответника с която е предявил претенциите
по сметките на стр.191 от гр.д.№1809 на ШРС подробно ответникът е посочил за какви
разходи на семейството са били изразходвани получените по изтеглените кредити суми.
Видно от съдебно-техническата експертиза пред ШРС на вещото лице К., общата стойност
за материалите за подобренията в семейния имот на страните е 24 564 лв. и за труд 21 081
лв. Трудовите възнаграждения на двете страни не са високи ,като на ищцата е по-ниско от
това на ответника . С около 1000 лева заплата на единия и на другия съпруг е невъзможно
без тегленето на кредити да се посрещат всички семейни разходи и да се направят ремонти
на стойност по-голяма от 45 000 лв.
Ето защо, следва да се приеме, че извършвайки плащания по договора за кредит след
момента на настъпилата между бившите съпрузи фактическа раздяла, А. разполага с
регресен иск срещу З., тъй като е погасявал задължения с лични средства.
Установи се, че ищецът по този иск e платил през периода 01.12.2021 г. – 30.09.2023г.
сума в общ размер 10312.92лв. Тъй като З. дължи половината от тази сума, то същата следва
да бъде осъдена да заплати на бившия си съпруг сума в размер на 5156,46 лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 18.05.2023 г. до окончателното й изплащане.
Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Съобразно изхода от спора жалбоподателката следва да се осъди да заплати на
въззиваемата страна разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 1800лв. с ДДС
за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №977 от 18.12.2023г. по гр.д.№1809/2022г. по описа на
ШРС в частта му с която съдът е :
отхвърлил предявения от С. Л. З. с ЕГН ********** против М. С. А. с ЕГН
********** иск с правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, за сумата 72,00
лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на молбата –
18.05.2023 г., до окончателното изплащане, представляваща стойността на участието на М.
А. в тежести от общата недвижима вещ – платени задължения, представляващи данъци и
такси за периода 2022 г. – 2023 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН,
осъдил е С. Л. З. с ЕГН ********** да заплати, на основание чл. 346 от ГПК на М. С.
10
А. с ЕГН ********** сумата 151,76 лева (сто петдесет и един лев и 76 стотинки),
представляваща стойността на участието на С. З. в тежести от общата недвижима вещ –
платени задължения, представляващи консумирана вода в процесния имот за периода
07.12.2021 г. – 01.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.05.2023
г. до окончателното й изплащане,
осъдил е С. Л. З. с ЕГН ********** да заплати, на основание чл. 346 от ГПК на М. С.
А. с ЕГН ********** сумата 122,62 лева (сто двадесет и два лева и 62 стотинки),
представляваща стойността на участието на С. З. в тежести от общата недвижима вещ –
платени задължения, представляващи доставена електрическа енергия в процесния имот за
периода 07.12.2021 г. – 01.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
18.05.2023 г. до окончателното й изплащане,
осъдил е С. Л. З. с ЕГН ********** да заплати, на основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 30,
ал. 3 от ЗС на М. С. А. с ЕГН ********** сумата 68,51 лева (шестдесет и осем лева и 51
стотинки), представляваща стойността на участието на С. З. в тежести от общата недвижима
вещ – платени задължения, представляващи платени данъци и такси за 2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 18.05.2023 г. до окончателното й изплащане,
осъдил е С. Л. З. с ЕГН ********** да заплати, на основание чл. 346 от ГПК на М. С.
А. с ЕГН ********** сумата 5156,46 лева (пет хиляди сто петдесет и шест лева и 46
стотинки), представляваща стойността на участието на С. З. в тежести – платени задължения
по договор за кредит от 21.10.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
18.05.2023 г. до окончателното й изплащане,
осъдил е С. Л. З. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ШРС, държавна такса върху отхвърления иск в размер на 50,00 лв. (петдесет
лева),
осъдил е С. Л. З. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ШРС държавна такса върху уважените искове, в общ размер 356,26 лв. (триста
петдесет и шест лева и 26 стотинки),
осъдил е С. Л. З. да заплати на М. С. А. направените разноски по предявените от него
претенции във втората фаза на делбата в размер на 2575,00 лв. (две хиляди петстотин
седемдесет и пет лева).
Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. Л. З. с ЕГН ********** да заплати на на М. С. А. с ЕГН **********
разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 1800лв. с ДДС за адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС само в частта му с която съдът се е произнесъл по иска за сумата от
5156,46 лева платени задължения по договор за кредит от 21.10.2021 г., като в останалата
част не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12