Р Е Ш Е Н И Е
София, 18.06.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание
на четвърти юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 8722/2015 г., за да се произнесе взе пред вид
следното:
Предявен е иск от „И.“ АД, ***,
ЕИК ********, против И.С.П., ЕГН **********,***, Б.С.М., ЕГН **********,***,
Г.К.М., ЕГН **********
*** и П.А.С., ЕГН **********,***, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за
признаване за установено, че към 13.10,2014 г. ответниците, условията на солидарна отговорност, дължат на
„И.” АД сумата, произтичащи от
запис на заповед, издаден на 30.04.2010 г. от „ЗСТ” АД, ЕИК ******** и авалиран
от: И.С.П., Б.С.М., Г.К.М., А.К.С. и „И.П.П.” ООД, ЕИК********, за сумата от 2
417 000, 00 евро и присъдени по силата
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 20.10.2014 г., издадени по ч.
гр. дело № 55024/2014 г., по описа на Районен съд - гр. София, Гражданска
колегия, 82 състав, 20 000, 00 евро,
ведно със законната лихва, считано от
13.10.2014 г., част от цялото вземане вземане от 2 417 000, 00 евро и сумата 1899, 08 лв., представляваща разноски
в заповедното производство.
Претендират
се разноски в настоящото производство, съответно: 782,33 лв. - заплатена
държавна такса, 1 703,50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, дължимо съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения и останалите разноски, направени в хода на делото.
В исковата си молба се твърди, че на 30.04.2010 г.
„ЗСТ“ АД издава в полза на ищеца запис на заповед за сумата в размер на
2 417 000 евро, авалиран от ответниците и „И.П.П.“ ООД, чрез законния
му представител – И. П..
Записът на заповед е предявен в срок на
издателя и авалистите при условия, подробно описани в исковата молба.
Ищецът твърди, че дължимата сума не е
погасена.
Процесният запис на заповед е издаден
като обезпечение по Договор за банков кредит № 01/2009 – В
от 30.12.2009 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 30.04.2010 г., сключен
между „И.“ АД – в качеството на кредитор и „ЗСТ“ АД – в качеството на
кредитополучател, „Т.И.“ АД, „СТ Т.***“ АД и „И.П.П.“ ООД – в качеството им на
солидарни длъжници.
Договорът за банков кредит между
страните е сключен при условия, подробно описани в исковата молба.
В исковата молба е
отразено, че с Нотариална покана, per.
№ 5258, акт № 105, том I от 22.07.2014 г. на Нотариус К.М.,
per. № 415 в НК, авалистите А.К.С., Б.С.М., Г.К.М.,*** ООД,
са поканени да се явят на 08.08.2014 г. от 14:00 часа в кантората на Нотариус В.И.в
София, ул. „********за да им бъде предявен за плащане посоченият запис на
заповед.
Цитираната нотариална
покана, според ищеца, е връчена лично на А.К.С. на 23.07.2014 г., на Г.К.М. и Б.С.М. по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, на 06.08.2014 г., а на „И.П.П.” ООД, по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК, на
06.08.2014 г.
Поради факта, че авалистите
А.К.С., Г.К.М., Б.С.М. и „И.П.П.” ООД,
не са се явили на посочения в поканата ден в кантората на Нотариуса
лично или чрез упълномощен представител, за което нотариус В.И., per. № 271, е съставила Констативен
протокол - акт № 112, том III
- п, per.
№ 10098 от 08.08.2014 г. След изтичане на посочения в
Констативния протокол час, в който авалистите е следвало да се явят за
предявяване на цитирания Запис на заповед, той е предявен на „И.П.П.” ООД чрез
управителя И.Б.П..
Пред вид
обстоятелството, че нотариалната покана, адресирана до авалиста Б.С.М., не е
връчена на адреса, ищецът, в качеството си на крледитор, след изискване на
справка за настоящ и постоянен адрес от нотариус и установяване на нов настоящ
и постоянен адрес, с нотариална покана с per. № 9844, том III - п,
акт № 101 от 04.08.2014 г. на Нотариус В.И., Б.С.М. и И.С.П., в качеството си
на авалисти, са поканени да се явят на 22.08.2014 г. от 14:00 часа в кантората
на Нотариус В.И., за да им бъде предявен за плащане посоченият запис на
заповед.
Ищецът заявява, че нотариалната
покана е връчена на И.С.П. на 08.08.2014 г., чрез съпругата му, а на Б.С.М. –
лично, но двамата не са се явили на посочения в поканата ден в кантората на нотариуса
лично или чрез упълномощен представител, за което е съставен Констативен
протокол - акт № 140, том III
- п, per.
№ 107531 от 22.08.2014 г.
По същите причини
справка за настоящ и постоянен адрес е поискана и по отношение на Г.К.М. и е установено,
че той притежава нов настоящ и постоянен адрес, поради му е изпратена нотариална
покана, per. № 4212, том I, акт № 148 от 02.09.2014 г. на Нотариус С.З.,
per. № 179 в НК, да се яви на 23.09.2014 г. от 14:00 часа в
кантората на Нотариус В.И., за да му бъде предявен за плащане посоченият запис
на заповед. Нотариалната покана е връчена лично на Г.К.М. на 08.09.2014 г., но
той не се е явил на посочения в поканата ден в кантората на Нотариуса лично или
чрез упълномощен представител, за е съставен Констативен протокол - акт № 199,
том III - п, per.
№ 11825 от 23.09.2014 г.
Въпреки извършеното предявяването на записа на заповед на
издателите и авалистите, дължимата сума не е погасена.Ищецът
твърди, че дължимата сума не е погасена.
С
оглед на това на е образувано ч.гр.д. № 55024/2014 г.
по описа на СРС и в полза на ищеца са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 20.10.2014 г. срещу ответниците.
Процесният
запис на заповед е издаден като обезпечение по Договор за банков кредит №
01/2009-В от 30.12.2009 г., изменен и допълнен с Анекс № 1уот 30.04.2010,
сключен между „И.” АД и „ЗСТ” АД, ЕИК ********, в
качеството му на „Кредитополучател” „Т.И.”,
АД, „СТ
Т.***” АД, и „И.П.П.”, ООД, в качеството им на
Солидарни длъжници. С Анекс № 1 от 30.04.2010
г. „И.П.П.” ООД (в несъстоятелност), е встъпил като солидарен длъжник по Договора
за кредит.
Размерът на сумата, която е
предоставена по цитирания Договор за кредит възлиза общо на 2 417 000 евро, от
които: 1 000 000 евро по първия транш и 1 417 000 евро по
втория транш.
Ищецът твърди, че крайният срок за издължаване на сумата по първи транш е
26.12.2011 г., съгласно погасителния план, уговорен в чл. 17, ал.2 от Договора
за кредит и той е изтекъл и.
следователно, падежът на задължението по първия транш е настъпил, като задължението е изискуемо по
отношение на длъжниците и без покана.
Поради
неизпълнение на задълженията по погасяване на сумите по Договора за банков
кредит е е образувано ч. гр. дело №
2584/2013 г., по описа на Районен съд,
Благоевград, по което в полза на ищеца са издадени заповед за изпълнение
№ 8167 и изпълнителен лист от 31.10.2013 г., по силата на които „ЗСТ” АД, „Т.И.”
АД и „СТ Т.***“ АД са осъдени да
заплатят при условията на солидарна отговорност на „И.” АД следните суми:
-
999 824,40 евро - Главница, ведно със законна лихва считано от 30.10.2013
г.,
-
7 237,24 евро - Просрочена
договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 27.09.2011 г.
до 26.12.2011 г. включително,
- 433 626,67 евро - Лихва за забава върху главницата за периода от
26.09.2011 г. до
29.10.2013 г. включително,
- 19 839,64 евро - Неустойка за забава върху просрочените лихви за
периода от 26.09.2012 г. до
29.10.2013 г. включително;
- 2 530,82 евро - Комисион за ангажимент по чл. 13, ал. 1, т. 1 от
Договора_за периода от 01.01.2010 г. до 28.10.2010 г.,
- 116,66 евро - Такса за обслужване на разплащателна сметка за
периода от 31.08.2010 г. до 31.10.2013 г.,
- 57 234,45 лева - разноски в заповедното производство за държавна
такса и
- 29 067,23 лева - присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът
излага също така, че, съгласно цитирания по – горе погасителен план, крайният срок за издължаване на втория транш по кредита е 26.12.2015 г. Пред
вид факта, че кредитът по този втори транш не се обслужва редовно считано от
26.12.2011 г. и не са погасени 8 броя дължими погасителни вноски по главница и
9 броя погасителни вноски по лихви, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, б. „а”
от Договора за банков кредит, той е обявен за предсрочно изискуем.
По тази причина на 30.09.2013 г. на „ЗСТ” АД, чрез законните
му представители И.С.П. и А.К.С., е връчена Нотариална покана с per. № 7030, том I, акт № 193 от 27.09.2013 г. на
Нотариус К.М., per. № 415 на НК, с която кредитополучателят е уведомен за
извършеното на 11.09.2011 г. обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем и
е поканен в седемдневен срок от връчването да заплати доброволно дължимите
суми.
До „СТ Т.***“ АД, е
изпратена Нотариална покана с per.
№ 11953, том IV п, акт № 111 от 19.09.2013 г. на
Нотариус В.И., връчена на 18.10.2013 г. при условията и по реда на чл. 50, ал. 4 вр. с чл.
47 от ГПК, с която солидарният/ длъжник е уведомен за извършеното на 11.09.2011
г. обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем и е поканен в седемдневен
срок от връчването да заплати доброволно дължимите суми.
До „Т.И.” АД, е
изпратена Нотариална покана с per.
№ 7031, том 1, акт № 194 от 27.09.2013 г. на Нотариус К.М.,
връчена на 16.10.2013 г. при условията и по реда на чл. 50, ал. 4 вр. с чл. 47
от ГПК, с/ която солидарният длъжник е уведомен за извършеното на 11.09.2011 г.
обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем и е поканен в седемдневен срок
от връчването да заплати доброволно дължимите суми.
До „И.П.П.” ООД (в
несъстоятелност), е изпратена Нотариална покана с per. № 7032, том 1, акт №
195 от 27.09.2013 г. на Нотариус К.М., връчена на 16.10.2013 г. при условията и
по реда на/ чл. 50, ал. 4 вр. с чл. 47 от ГПК, с която солидарният длъжник е
уведомен за извършеното.
Пред вид непогасяване на задълженията по втория транш
от Договора за кредит е образувано ч.гр.дело № 9458/2015 г., 62 с-в, по описа
на СРС и в полза на Банката – ищец са издадени заповед за изпълнение от
24.02.2015 г. и изпълнителен лист от 25.02.2015 г., по силата на които „ЗСТ” АД
и „СТ Т.***“ АД са осъдени да заплатят
при условията на солидарна отговорност на И.” АД следните суми:
- 250 000,00 евро (двеста и петдесет хиляди евро) - частично претендирана сума от целия размер
на задължението за главница в размер на 1 006 779,44 евро, ведно
със законна лихва считано от 20.02.2015 г.,
- 9 779,15 лева-разноски
за заплатена държавна такса и
- 7 864,36
лева - присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че към 13.10.2014 г. – датата на
подаване искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
записа на заповед за сумата 20 000 евро, дължимите суми по Договор за банков кредит № 01/2009-В от
30.12.2009 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 30.04.2010 г., са, както следва:
1. Задължение по Първия транш - в общ размер на
931 667,16 евро, с левова равностойност
1 822 182,58 лв., от които:
- Главница - 930 376,07 евро,
- Законна лихва - 12 591,09
евро за периода от 26.08.2014 г. до 12.10.2014 г.включително и
- Законна лихвата - за периода
13.10.2014 г. до окончателно изплащане на
задължението;
2. Задължение по втория транш - 1 746 218,00
евро с левова равностойност
3 415 305,55 лв., от които:
- Главница - 1 006 779,44 евро,
- Просрочена договорна
/възнаградителна/ лихва - 116 859,00 евро за периода от 27.11.2011 г. до 10.09.2012 г. включително,
- Лихва за забава върху
просрочената главница - 489
231,17 евро за периода от 26.12.2011 г. до 12.10.2014 г. включително,
- Неустойка върху просрочените лихви
- 133 348,88 евро за периода от 27.11.2011 г. до 12.10.2014 г.
включително.
Въз основа на издадените
заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
1307/2013 г. по описа на ЧСИ Г. Ц., per. № 702 в КЧСИ. Принудителното
изпълнение по делото е насочено срещу предоставено в полза на Банката – ищец, обезпечение
- недвижими имоти, собственост на трети лица. На публична продан е изнесено и
реализирано едно от обезпеченията, собственост на трети лица, като с
постъпилата сума, в размер на 927 769,21 лв,. е извършено частично погасяване
на задължението по първия транш от Договора за кредит, съгласно Протокол за разпределение
на суми от 07.08.2014 г.
Поради предприемане на принудително изпълнение срещу
имущество на длъжника„ЗСТ“ АД от друг взискател, ищецът „И.“ АД е поискал
присъединяване по изпълнително дело № 20127960400831 по описа на ЧСИ Ш.Д., per.
№ 796 в КЧСИ. Съгласно резолюция на ЧСИ от 21.02.2014 г.ищецът е присъединена в
качеството на взискател в производството
по посоченото изпълнително дело и на публична продан е изнесено и реализирано
едно от обезпеченията, собственост на „ЗСТ” АД, като с постъпилата сума в
размер 395 014,48 лв. е извършено частично погасяване на задължението по първия
транш от Договора за кредит, съгласно
Протокол за извършено разпределение на суми от 14.02.2014 г.
С оглед наличието на непогасено задължение по Договора
за кредит и Анекс № 1 към него, „И.” АД
е насочила принудителното изпълнение спрямо предоставеното й обезпечение по
кредита - цитирания запис на
заповед, като на 13.10.2014 г. от нея е подадено ново заявление по чл.
417 от ГПК за снабдяване с изпълнителен лист срещу авалистите по записа на
заповед И.С.П., Б.С.М., Г.К.М. и А.К.С., за част от сумата, дължима по записа
на заповед, а именно - 20 000,00 евро, ведно със законна лихва върху
претендираната част от главницата, считано от 13.10.2014 г. до окончателното й
погасяване.
Образувано е ч.гр. дело № 55024/2014
г., по описа на СРС, 82 състав, по което в полза на Банката - ищец са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 20.10.2014 г., по силата на които авалистите И.С.П., Б.С.М., Г.К.М. и А.К.С. са осъдени да заплатят при
условията на солидарна отговорност на „И.” АД следните суми:
- 20 000,00 евро - присъдена главница, представляваща част от цялата главница по записа на
заповед в размер на 2 417 000, 00 евро, ведно
със законна лихва върху претендираната част от главницата, считано от
13.10.2014 г. до окончателното й погасяване,
- 782,33 лв. - присъдена
държавна такса и
- 1 116,75 лв. - присъдено юрисконсултско възнаграждение.
На базата на всичко изложено
по – горе ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му
дължат към 13.10.2014 г. солидарно сумата 20 000 евро – част от целия
претендиран размер 2 417 000 евро, ведно със законната лихва, считано
от 13.10.2014 г. до окончателното изплащане, по запис на заповед, от 30.04.2010 г. с издател „ЗСТ”, АД за сумата от 2 417 000, 00 евро, авалиран
от И.С.П., Б.С.М., Г.К.М. и А.К.С., ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 13.10.2014 г.., присъдена на ищеца съгласно заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 20.10.2014 г., издадени по ч. гр. дело № 55024/2014 г., по
описа на СРС, Гражданска колегия, 82 състав, както и и сумата 1 899,
08 лв., представляваща разноски в заповедното производство.
Ищецът
е представил писмени доказателства.
Поискал
е назначаване на ССЕ.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира
разноски по списък. Направил е възражение относно разноските на ответната
страна.
Ответниците И.С.П.,
Б.С.М., Г.К.М. и П.А.С., в депозираните отговори на исковата молба оспорват
предяваения иск, като несонователен и недоказан.
Релевират
доводи за нищожност на записа на заповед.
Твърдят абсолютна недействителност – нищожност на записа на
заповед, на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД
и чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, и считат, че той не може да служи за
основание да се претендира процесната парична сума.
Според
тях, както сочи самият ищец, налице е договорка, че причината за издаване на
записа на заповед и неговото предназначение е да служи като обезпечение по вече
сключен Договора за банков кредит. Според тези ответници, обаче, самият запис
за заповед не може да служи като вид обезпечение за изпълнението на други
парични задължения, пък било то и такива, основани на Договор за банков кредит.
Съгласно правната доктрина и съдебна практика, записът на заповед, като вид
ценна книга, удостоверява поемане на менителнично задължение към определен
кредитор, което задължение обаче е самостоятелно основание за формиране на
дълг.
Позовават
се на правната същност на записа на заповед, който по съществото си
представлява абстрактна сделка, която сделка, за разлика от каузалните такива
не съдържа основание, като условие за действителност. Независимо от това обаче, записът на заповед се издава заради конкретни
отношения между издателя и
лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определената сума.
Следователно, според ответниците, с оглед принципа за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да установи наличието на
каузално правоотношение с ответника, във връзка с издаването на процесната
ценна книга, /в този см.
Решение № 221/26.05.2008 год. по т.д. № 893/2007 год. на ВКС, Решение №
528/05.07.2006 год. по т.д. № 237/2006 год. на ВКС, Решение № 78/17.07.2009
год. по т.д. № 29/2009 год. на ВКС, Решение № 121/01.07.2009 год. по т.д. №
55/2009 год. на ВКС и мн. Др. В настоящия случай такова каузално правоотношение липсва.
Отделно от
това заявяват, че записът на заповед не е редовен от външна страна, тъй като не
съдържа подпис на издателя, съобразно изричната разпоредба на чл. 535, ал. 7 ТЗ.
Подържат, че
той не е валидно предявен, поради което не е настъпил падежът на задължението
нито към 31.10.2014 г., нито към настоящия момент, пред вид факта, че както те,
така и другите авалисти, не са уведомени редовно и съобразно нормите на ГПК за
предсрочната изискуемост на вземането по Договора за кредит и липсва покана от
страна на банката - ищец.
На
отделно основание е оспорена основателността на предявения иск по отношение на П.А.С.,
като предявен срещу непълнолетно, процесуално недееспособно лице, което е
приело по опис наследството на наследодателя си.
Представили
са писмени доказателства.
В
хода по същество молят съда да отхвърли изцяло предявените искове, като
неоснователни и недоказани.
Не претендират
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не
се спори, а и това се доказва от събраните по делото доказателства, че на
30.12.2009 г. е сключен Договор за банков кредит № 01/2009-В от
30.12.2009 г. между „И.”, АД, като кредитодател, и „ЗСТ”
АД, ЕИК,
в качеството му на „Кредитополучател”, който Договор дружествата „Т.И.”,
АД и „СТ
Т.***” АД, са подписали като „Солидарни длъжници“.
Установява се от доказателствата по
делото, че размерът на сумата, която е предоставена по цитирания Договор за
кредит, възлиза общо на 2 417 000 евро, от които: 1 000 000 евро по
първия транш и 1 417 000 евро по втория транш, а крайният срок за издължаване, съгласно погасителния
план, уговорен в чл. 17, ал.2 от Договора за кредит, е, съответно: за сумата по
първи транш - 26.12.2011 г., а за втория транш - 30.11.2015 г.
Не
се спори също така, че на 30.04.2010 г. е подписан Анекс № 1, по силата на
който „И.П.П.”, ООД /в несъстоятелност/, е встъпил като „Солидарен длъжник“ по Договора
за кредит, като, съобразно чл. 2 от посочения Анекс, всички останали разпоредби
остават непроменени.
Безспорно
е и обстоятелството, че на 30.04.2010 г. „ЗСТ” АД е издало запис на заповед, по силата на който дружеството
безусловно и неотменимо се е задължило да заплати на ищеца „И.” АД запис на
заповед за сумата от 2 417 000,00 евро, като записът на заповед е авалиран от И.С.П.,
Б.С.М., Г.К.М., А.К.С. и „И.П.П.” , ООД, чрез законния му представител И. П.. В
записа на заповед е отразено, че сумата е платима без протест и без разноски, а
записът на заповед следва да се предяви за плащане в срок до 26.02.2016 г.
Доказано бе, а и това е отразено както от ищеца в
обстоятелствената част на исковата молба, така и от ответниците в подадените от
тях отговори, и се установява в хода на производството, че записът на заповед е
издаден като обезпечение на сключения Договор за банков кредит № 01/2009-В от
30.12.2009 г. сключен между "И."
АД и "ЗСТ" АД, в качеството му на "Кредитополучател",
"Т.И." АД, /в несъстоятелност/, "СТ Т.***" АД и "И.П.П."
ООД /в несъстоятелност/, подписали Договора, респ. Анекса, като "Солидарни
длъжници“.
Установи се, че, във връзка
с неизпълнение задълженията от страна на кредитополучателите по цитирания
Договор за банков кредит, са образувани две частни граждански дела с искания от
страна на Банката – ищец за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по реда на чл. 417 ГПК, съответно – за дължимите суми по първия и втория
транш от Договора за банков кредит:
а/ По първия
транш - ч. гр. дело № 2584/2013 г., по описа на Районен съд, Благоевград, по което в полза на ищеца са
издадени заповед за изпълнение № 8167 и изпълнителен лист от 31.10.2013 г., по
силата на които „ЗСТ” АД, „Т.И.” АД и „СТ Т.***“ АД са осъдени да заплатят при условията на солидарна отговорност на „И.” АД
следните суми:
-
999 824,40 евро - Главница, ведно със законна лихва считано от 30.10.2013
г.,
-
7 237,24 евро - Просрочена
договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 27.09.2011 г.
до 26.12.2011 г. включително,
- 433 626,67 евро - Лихва за забава върху главницата за периода от
26.09.2011 г. до
29.10.2013 г. включително,
- 19 839,64 евро - Неустойка за забава върху просрочените лихви за
периода от 26.09.2012 г. до
29.10.2013 г. включително;
- 2 530,82 евро - Комисион за ангажимент по чл. 13, ал. 1, т. 1 от
Договора_за периода от 01.01.2010 г. до 28.10.2010 г.,
- 116,66 евро - Такса за обслужване на разплащателна сметка за
периода от 31.08.2010 г. до 31.10.2013 г.,
- 57 234,45 лева - разноски в заповедното производство за държавна
такса и
- 29 067,23 лева - присъдено юрисконсултско възнаграждение и
б/ По втория транш
- ч.гр.дело № 9458/2015 г., 62 с-в, по описа на СРС и в полза на Банката – ищец
са издадени заповед за изпълнение от 24.02.2015 г. и изпълнителен лист от 25.02.2015
г., по силата на които „ЗСТ” АД и „СТ Т.***“ АД са осъдени да заплатят при условията на солидарна отговорност на И.” АД
следните суми:
- 250 000,00 евро (двеста и петдесет хиляди евро) - частично претендирана сума от целия размер
на задължението за главница в размер на 1 006 779,44 евро, ведно
със законна лихва считано от 20.02.2015 г.,
- 9 779,15 лева-разноски
за заплатена държавна такса и
- 7 864,36
лева - присъдено юрисконсултско възнаграждение.
От събраните в хода на делото писмени доказателства,
приети от съда и неоспорени от страните, се установява, че, на базата на
издадените по ч. гр. дело № 2584/2013 г., по описа на Районен съд, Благоевград, заповед за изпълнение № 8167 и
изпълнителен лист от 31.10.2013 г. е образувано изпълнително дело № 1307/2013
г. по описа на ЧСИ Г. *** действие ОС Благоевград, per. № 702 в КЧСИ, след
извършване на съответните изпълнителни действия,. Изразяващи се в
публична продан на обезпечено имущество, е събрана част от сумата по изпълнителния
и е извършено частично погасяване на присъденото задължение в размер 927 769,21
лв. – във връзка с погасяване на
задължението по първия транш от Договора за кредит, съгласно Протокол за
разпределение на суми от 07.08.2014 г.
Пред вид присъединяване на ищеца „И.“ АД по
изпълнително дело № 20127960400831 по описа на ЧСИ Ш.Д., Район на действие ОС
Благоевград, per. № 796 в КЧСИ, със сумата 395 014,48 лв. също е извършено частично погасяване на задължението по
първия транш от Договора за кредит,
съгласно Протокол за извършено разпределение на суми от 14.02.2014 г.
От приложеното към настоящото производство ч.гр. дело
№ 55024/2014 г., по описа на СРС, 82 състав, е видно, че в полза на
Банката - ищец са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от 20.10.2014 г., по силата на които авалистите И.С.П., Б.С.М., Г.К.М. и А.К.С. са
осъдени да заплатят при условията на солидарна отговорност на „И.” АД следните
суми:
- 20 000,00 евро - присъдена главница, представляваща част от цялата главница по записа на
заповед в размер на 2 417 000, 00 евро, ведно
със законна лихва върху претендираната част от главницата, считано от
13.10.2014 г. до окончателното й погасяване,
- 782,33 лв. - присъдена
държавна такса и
- 1 116,75 лв. - присъдено юрисконсултско възнаграждение.
По
искане на страните по делото бе назначена, изслушана и приета съдебно –
счетоводна експертиза, която даде заключение, че по Договор за банков кредит № 01/2009-В от 30.12.2009 г., сключен между "И." АД и
"ЗСТ" АД, в качеството му на "Кредитополучател", "Т.И."
АД, /в несъстоятелност/, "СТ Т.***" АД и "И.П.П." ООД /в
несъстоятелност/, подписали Договора, респ. Анекса, като "Солидарни
длъжници", който Договор е обезпечен с процесния запис на заповед, издаден
на 30.04.2010г. от "ЗСТ" АД, и авалидиран от И.С.П.,, Б.С.М., Г.К.М.,
А.К.С. и "И.П.П." ООД, към
13.10.2014г. - датата, към която Банката е претендирала дължимите от
авалистите И.С.П., Б.С.М., Г.К.М., и А.К.С. суми, изменен с Анекс №1 от 30.04.2010
г. размерът на вземането на Банката, произтичащо
от първи транш и втори транш, възлиза,
съответно: - по първи транш - 942 967.16
евро,, / в лева 1 844 283.46лв./, а по втори транш - 1 746 218.49 евро, /в лева
е 3 415 306, 51 лв./.
На 23.03.2015 г. авалистът А.К.С.
е починал и е оставил наследници А.Н.С. – негова съпруга, Н.А.С. – негов син и П.А.С.
– негова дъщеря. Първите двама наследници също бяха конституирано като
ответници по делото след смъртта на техния наследодател, но, поради заявен
отказ от тяхна страна, производството по отношение на тях беше прекратено.
Ответницата П.А.С., родена
на *** г., като непълнолетна към момента на откриване на наследството, е приела
същото по опис.
По всички изброени дотук фактически
обстоятелства по делото няма спор.
Спор съществува относно валидността
на предявяването му на авалистите, пред вид изричните твърдения на ответниците,
че не са уведомени надлежно, поради което не е настъпил падежът на задължението
нито към 31.10.2014 г., нито към настоящия момент и, съобразно нормите на ГПК
за предсрочната изискуемост на вземането по Договора за кредит, липсва покана
от страна на банката - ищец.
Отделно от това ответниците
заявиха, че е налице изрична договорка,
че причината за издаване на записа на заповед и неговото предназначение е да
служи като обезпечение по вече сключен Договора за банков кредит, което, само
по себе си, прави записа на заповед нищожен.
От тяхна страна също бе
оспорена валидността на издадения запис на заповед, като в отговора на исковата
молба и в хода на производството, бе изразено становище, че той не е редовен от
външна страна, пред вид факта, че не съдържа подпис на издателя, съобразно
нормата на чл. 535, ал. 1 ТЗ.
За
доказване твърдяното от ищеца уведомяване на авалистите за падежа на
задължението, респ. за предсрочната изискуемост на вземането, по настоящото
производство бяха изискани преписките по връчването на описаните в исковата
молба нотариални покани.
От
събраните по делото писмени доказателства бяха доказани следните обстоятелства,
касаещи връчването на уведомленията от
ищеца до ответниците - авалисти, респ. наследодателя на ответницата П.С..
Доказа се, че с
Нотариална покана, per. № 5258, акт № 105, том I от 22.07.2014 г. на Нотариус К.М.,
per. № 415 в НК, авалистите А.К.С., Б.С.М., Г.К.М.,*** ООД,
са поканени да се явят на 08.08.2014 г. от 14:00 часа в кантората на Нотариус В.И.в
София, ул. „********за да им бъде предявен за плащане посоченият запис на
заповед.
Цитираната нотариална
покана е връчена лично на А.К.С. на 23.07.2014 г., на Г.К.М. и Б.С.М. по реда
на чл. 47, ал. 1 от ГПК - на 06.08.2014 г., а на „И.П.П.” ООД, по реда на чл.
50, ал. 3 от ГПК, на 06.08.2014 г.
Доказа се, че А.К.С.,
Г.К.М., Б.С.М. и „И.П.П.” ООД /чрез
съответния представляващ/, не са се явили на посочения в поканата
ден в кантората на Нотариуса, за което е съставен Констативен протокол по акт №
112, том III - п, per.
№ 10098 от 08.08.2014 г., както и, че, след това записът
на заповед е предявен на представляващия
„И.П.П.” ООД.
Доказаха се и
твърденията на ищеца, според които е изискана справка за настоящ и постоянен
адрес от нотариуса и са установени новите настоящ и постоянен адрес, след което
е изпратена с нотариална покана с per.
№ 9844, том III - п, акт № 101 от 04.08.2014 г. на
Нотариус В.И., с която Б.С.М. и И.С.П., в качеството си на авалисти, са
поканени да се явят на 22.08.2014 г. от 14:00 ч. в кантората на Нотариус В.И.,
за да им бъде предявен за плащане посоченият запис на заповед.
Доказани са и
ищцовите твърдения, че нотариалната покана е връчена на И.С.П. на 08.08.2014
г., чрез съпругата му, а на Б.С.М. – лично на 04.08.2014 г., но двамата не са
се явили на посочения в поканата ден в кантората на нотариуса, за което е
съставен Констативен протокол - акт № 140, том III - п, per. № 107531 от
22.08.2014 г.
След извършване на
справка и установяване, че Г.К.М. притежава нови настоящ и постоянен адрес, му
е изпратена нотариална покана, per.
№ 4212, том I, акт № 148 от 02.09.2014 г. на Нотариус С.З.,
per. № 179 в НК, връчена му лично на 08.09.2014 г., да се
яви на 23.09.2014 г. от 14:00 часа в кантората на Нотариус В.И., за да му бъде
предявен за плащане посоченият запис на заповед. На посочената дата и час той не
се е явил и за това е съставен Констативен протокол - акт № 199, том III - п, per. № 11825 от 23.09.2014
г.
След извършване на съответните, описани по – горе
уведомявания, ищецът е поискал издаване на заповед и е образувано цитираното
вече ч.гр.д. № 55024/2014 г.,
по описа на СРС, 82 състав, е видно, че в полза на Банката - ищец са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 20.10.2014 г., по силата на които авалистите И.С.П., Б.С.М., Г.К.М. и А.К.С. са осъдени да заплатят при
условията на солидарна отговорност на „И.” АД следните суми:
- 20 000,00 евро - присъдена главница, представляваща част от цялата главница по записа на
заповед в размер на 2 417 000, 00 евро, ведно
със законна лихва върху претендираната част от главницата, считано от 13.10.2014
г. до окончателното й погасяване,
- 782,33 лв. - присъдена
държавна такса и
- 1 116,75 лв. - присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Длъжниците по заповедното производство
са възразили с описаните вече мотиви и е образувано настоящото дело.
З
Иложеното
се доказва от приетите по делото и неспорени писмени доказателства и
експертиза.
Други релевантни по делото
доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 вр.с чл.415 вр.с. чл.124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците И.С.П.Б.С.М.,
Г.К.М. и П.А.С., че те дължат на ищеца
сумите, визирини в издадената заповед за
незабавно изпълнение, респ. изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК въз основа
на документ – издаден запис на заповед, като обезпечение на Договор за банков
кредит.
Съгласно чл.124,ал.1 от ГПК всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка
една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения, а, съобразно характера на
предявения иск - положителен установителен, и правилото, че на пълно доказване
в гражданското съдопроизводство подлежат положителните факти, на ищеца беше
предоставена възможност да докаже в процеса, че ответникът му дължи на правно
основание процесната сума. Ищецът следва
да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си
срещу вземането.
Производството
по чл.422 от ГПК е следствие от производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи, освен основанието, и
размерът на задължението на ответника към датата на подаване на заявление за
провеждане на заповедно производство.
Независимо
коя от страните е въвела каузалните правоотношения в спорния предмет на делото,
ищецът по иска с правно основание чл. 422 от ГПК носи тежестта да докаже
валидното възникване и съществуване на заявеното в заповедното производство
парично вземане, а ответникът - неговото погасяване. В тази насока са и разрешенията,
възприети в постановените по реда на чл. 290 от ГПК от състави на ВКС,
Търговска колегия, решения.
Записът
на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент
на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. В
същото време, обаче, записът на заповед се издава заради конкретни отношения
между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на
определена сума, поради което абстрактният характер на записа на заповед не
дава основание той да се разглежда откъснато от каузалното отношение между
страните, тъй като не може да има сделка, лишена от основание.
Според ВКС, едва при въведени твърдения или възражения, основани на
конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед, на изследване подлежи и самото каузално правоотношение,
като, съгласно правилото на чл. 154 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, „всяка от страните доказва фактите, на които основава
твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право или правоотношение.
В настоящия случай от длъжниците по делото бяха направени възражения
относно валидността на издадения запис на заповед, съобразно нормата на чл. 535 ТЗ и за нищожност на същия, пред вид факта, че е издаден като обезпечение на
задължения по договор за банков кредит и съдът дължи произнасяне по тях.
След преценка на приетия по делото и неоспорен от страните документ – запис
на заповед с поемател „ЗСТ“, АД, в полза на „И.“, АД за сумата
2 417 000 евро, съдът констатира, че той е редовен от външна страна и
съдържа всички реквизити, които, следва да са налице в свота съвкупност, за да
се породи неговия менителничен ефект – а именно, да се породи задължението за
плащане по него след предявяването му за плащане в посочения в него срок – до
26.02.2016 г.
Записът на заповед е авалиран от лицата А.К.С., Г.К.М., И. С.П. и Б.С.М. и „И.П.П.“, ООД.
Пред вид факта, че авалът представлява менителнично поръчителство, породило
се е задължение и за авалистите, солидарно с поемателя по записа на заповед.
Не се спори, че записът на заповед е издаден като обезпечение, както бе
споменато по – горе и в който смисъл са възраженията на ответниците, на Договор
за банков кредит за посочената сума /два транша/ с кредитополучател „Т.И.“, АД
и „СТ Т.“, АД, както и се твърди, че с Анекс към този Договор са се породили
задължения за „И.П.П.“, ООД, като съдлъжник.
В тази насока възраженията на ответната страна са, че записът на заповед е
нищожен, тъй като е издаден като обезпечение по цитирания договор за банков
кредит.
Съдът не споделя тези възражения, пред вид факта, че, въпреки че записът на
заповед по естеството си представлява абстрактна сделка, зад нея винаги трябва
да стои каузален елемент и, при оспорване, този елемент следва да бъде доказан.
Тук, нещо повече – този елемент се твърди изначално и, ако се приеме, че самият
факт, че записът на заповед е издаден като обезпечение на съществуващ дълг, води
до неговата нищожност, това би довело до обезмисляне на правната фигура на
записа на заповед.
С оглед изложеното и, пред вид наличие на предявевяване по записа на
заповед, съдът приема, че е налице задължение от страна на авалистите по него в
полза на ищеца – „И.“, АД така, както е установено в заповедното производство –
обстоятелства, които бяха доказани със заключението на приетата по делото и
неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза.
По отношение на ответницата П.С., съдът констатира, че тя е приела
наследството, останало й от починалия й баща А.С. под опис, съобразно
разпоредбата на чл. 61 ЗН и той е извършен по реда и в съотвествие с чл. 557 ГПК. Установено бе от представеното и пирето като доказателство Решение №
7273/24.09.2015 г. по гр.д. № 29/2015 г. на РС Благоевград, че в този опис не
влиза посоченото задължение на наследодателя й – авалист по записа на заповед.
Съдът намира възражението на ответницата П.С. за недължимост на сумата за основателно,
пред вид факта, че заявлението й за приемане на наследството под опис е
подадено във визирания в нормата на чл. 61 ЗН тримесечен срок, макар и след издаване
на заповедта за изпълнение и изпълнителнияя лист срещу авалистите по
образуваното в СРС ч.гр.дело, поради което счита, че тя не дължи на Банката
посочената сума – солидарно задно с другите ответници.
С оглед изложеното съдът намира, че по
отношение на ответниците И.С.П., Б.С.М. и Г. К.М. искът е основателен и следва
да бъде уважен, като бъде признато, че те дължат на ищеца посочената в
заповедта за изпълнение и изпълнителен лист сума, произтичаща от неизпълнено
задължение по запис на заповед.
По отношение на ответницата П.С. искът
е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата 1 262 лв., представляваща
сторените по делото разноски по списък.
Съдът намира, че искането на А.С. и Н.С.,
които в хода на производството бяха заличени като ответници, тъй като, в
качеството си на наследници на починалия авалист А.С., са направили отказ от
иска, е неоснователно и не следва да бъде уважавано, пред вид факта, че ищецът
не би могъл да знае за извършения отказ при образуване на настоящото
производство и предявяване на иска по чл. 422 ГПК, поради което и не им дължи разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено, на основание чл.422,
вр.с. чл.124 от ГПК, че И.С.П., ЕГН **********,***,
Б.С.М., ЕГН **********,***,
Г.К.М., ЕГН **********
*** и П.А.С., ЕГН **********,***, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за
признаване за установено, че към 13.10,2014 г. ответниците, условията на солидарна отговорност, дължат на
„И.” АД сумата, произтичащи от
запис на заповед, издаден на 30.04.2010 г. от „ЗСТ” АД, ЕИК ******** и авалиран
от: И.С.П., Б.С.М., Г.К.М., А.К.С. и „И.П.П.” ООД, ЕИК********, за сумата от 2
417 000, 00 евро и присъдени по силата
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 20.10.2014 г., издадени по ч.
гр. дело № 55024/2014 г., по описа на Районен съд - гр. София, Гражданска
колегия, 82 състав, 20 000, 00 евро,
ведно със законната лихва, считано от
13.10.2014 г., част от цялото вземане вземане от 2 417 000, 00 евро и сумата 1899, 08 лв., представляваща разноски
в заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по отношение
на П.А.С., ЕГН
**********,***, поради
приемане на наследството, останало й от починалия А.С. под опис, съобразно чл.
61 ЗН.
ОСТАВЯ без
уважение искането на А.Н.С. и Н.А.С. про отношение на които производството по
делото е прекратено, за присъждане на разноски, съобразно чл. 248 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА И.С.П.,
Б.С.М. и Г.К.М.
да
заплатят „И.”
АД
разноски по делото в размер 1 262 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: