Определение по дело №399/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 737
Дата: 25 февруари 2021 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.)
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20213100500399
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 737
гр. Варна , 25.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова

Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20213100500399 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано частна жалба, подадена от М. Г. Ч. гр. София, чрез адв.
Накова (САК) срещу определение №262367/22.10.2020г по ч.гр.д. 13382/20г. по описа на
ВРС, 16 с-в, с което е било допуснато обезпечение в полза на „Интейк “ЕООД на иск за
установяване на правото му върху вземане, придобито с цесия, за което жалбоподателката
като взискател по изпълнително дело е насочила принудително изпълнение за събиране на
присъдените суми в полза на праводателя му „КНМ ГРУП“ЕООД, чрез забрана за предаване
на постъплението по изпълнителното дело на взискателя или на други трети лица.
Жалбоподателката твърди, че мярката е допусната за обезпечение на недопустим иск,
тъй като молителят няма правен интерес да се намесва в отношения по упражняване на
права на добросъвестен приобретател на издаден по влязло в сила решение изпълнителен
лист, тъй като взискателката няма никакво отношение нито с молителя, нито с неговия
праводател и техните спорове са й непротивопоставими. Счита, че без облигационна връзка
между нея и молителя, която да очертава правен интерес от установяването на придобиване
на права от друго лице, липсва процесуална предпоставка за предявяване на установителния
иск, а намесата в чуждата правна сфера изисква позоваване на потестативно право,
предвидено в закон, каквото ищецът не сочи. С доводи за липса на предпоставка за
допускане на обезпечение, жалбоподателят моли недопустимото и незаконосъобразно
определение да бъде отменено изцяло.
Ответникът по частната жалба и обезпечен кредитор „Интейк“ЕООД, чрез законен
представител оспорва жалбата с доводи за обоснованост и правилност на обжалвания акт.
Позовава се на установена съдебна практика по признаване на правен интерес на цесионер
да установи своето придобиване на цедирано вземане спрямо други претенденти цесионери,
1
черпещи права от общ праводател. Сочи, че засягането на правната му сфера с фактическите
действия първия титуляр на присъденото вземане (предаване на изпълнителния лист на
друго лице) в достатъчна степен обуславя интереса му от разрешаване на спора между
конкуриращите се цесионери за правото им да се ползват от изпълнителния лист на цедента
преди присъдената сума да е събрана принудително от длъжника. Наред с това, в отговора
са изложени и редица други доводи(относно редовност на формулирания бъдещ иск и липса
на сила на присъдено нещо), които нямат пряко отношение към изложените в жалбата
оплаквания. Моли жалбата да се остави без уважение.
Жалбата е подадена в срок (според определение № 207/15.01.2021г по ч.гр..д. 8/21г
на ВОС), подадена е от надлежна страна – ответник по обезпечения иск, чрез овластен
изрично пълномощник. Определението подлежи на обжалване на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК.
Авансовата такса за обжалване е внесена в изискуемия по закон размер. Жалбата е надлежно
администрирана и допустима.
Въззивният състав на Варненски окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е била предявена молба от „Интейк “ЕООД, в която са изложени
факти относно придобиване с договор за цесия на вземане на кредитор „КНМ ГРУП“ЕООД
срещу длъжник „Енерго-Про Продажби“АД, в хода на съдебен процес за дълга по гр.д.
9982/(4 г на ВРС. Ищецът е посочил, че след приключване на съдебния спор и снабдяването
си с изпълнителен лист на 17.12.18г , вместо да легитимира цесионера с право на
принудително изпълнение по прехвърленото вземане, цедентът предоставил титула на „Пи
Маркет“ ЕООД, който от своя страна предал оригинала на М.Ч., която го използвала като
взискател за да образува производството по изпълнително дело 202007180401091. Твърди, че
узнал за използването на титула за насочване на изпълнение от този друг взискател чрез
длъжника, който бил уведомен вече за цесията на 26.10.2014г. и му препратил поканата за
доброволно изпълнение като претенция за същия дълг. Счита, че след като в спогодба-анекс
от 23.12.2014г цедентът потвърдил, че все още е титуляр на процесното вземане, както и че
уведомяването на длъжника за другата цесия е извършено по-късно, договорът за втората
цесия в полза на взискателя „Пи Маркет“ ЕООД и съответно за следващото цедиране от
24.09.2020г в полза на жалбоподателката не са му противопоставими. Молителят
«Интейк»ЕООД е заявил, че след уведомяването на длъжника за първото по ред прехвърляне
само той като цесионер може надлежно да упражнява права като взискател по издаденият за
прехвърленото вземане изпълнителен лист, но тъй като праводателят му е предал титула по
вече разпореденото вземане в нарушение на задължението си по договора за цесия на
другиго, се налага установяването със съдебно решение по отношение на формално
легитимирания взискател, че правото по листа принадлежи на първия по време и
противопоставяне цесионер. Така очертаната установителна претенция е посочена от
молителя като бъдещ иск, а нуждата от допускането на специфична обезпечителна мярка е
2
обоснована с опасността принудителното изпълнение на претендираното от ищеца вземане
да бъде ефективно проведено и събраната сума да бъде предадена другиму, с което
възможностите на цесионера да събере придобитото вземане.
С обжалваното определение съдът е допуснал обезпечение, като е постановил забрана
на съдебен изпълнител да предава на взискател или трети лица събраните в изпълнителното
производство въз основа на изпълнителния титул на първия праводател суми.
Установителната си претенция спрямо жалбоподателката молителя е подкрепил с
писмени доказателства, приложени към искова молба и допълнително представени към
молбата за допускане на обезпечение, включващи договора за цесия и спогодбата–анекс,
решението за присъждане на прехвърленото вземане, съобщението за цесия до длъжника,
уведомяване на молителя от длъжника за претенцията на друг взискател. Допълнително към
частната жалба се представени и двата договора за цесии, с които легитимирания по
изпълнителния лист кредитор «КНМ ГРУП»ЕООД е прехвърлил на «Пи Маркет»ЕООД
същото вземане, а този цесионер го е препродал като присъден и изпълняем дълг на
жалбоподателката. Наличието на образувано производство по принудително изпълнение от
Ч. по изпълнителния лист, издаден в полза на цедента «КНМ ГРУП»ЕООД се установява от
събраните сведения за действията на съдебния изпълнител по налагане на обезпечителната
мярка.
Въззивният съд на първо място преценява, че всяко искане на лице, заявяващо
намерение да води иск, да получи предварително защита с мярка, която да осуети
затруднения по упражняване на присъдени права е допустимо искане за допускане на
обезпечение, ако е отправено до компетентен съд по чл. 390 ГПК. В случая
първоинстанционен съд с обща компетентност по седалище на ищеца е именно Варненски
районен съд, не е налице и изключение от компетентността на съда по чл. 393 ГПК, поради
което и обезпечителното производство е било допустимо. Съдът се е произнесъл без да се
отклони от искането като е допуснал поискана от молителя мярка като обезпечение по
описания от него бъдещ иск. Оплакванията за недопустимост на определението са
неоснователни.
Предпоставките по чл. 391 ГПК, между които обезпечителният интерес и нужда,
обуславят основателност на молбата, поради което оплакванията по тях се преценяват от
въззивния съд по същество. Ищецът ясно е описал наличен правен спор, породен между
няколко претенденти за спорно вземане, черпещи взаимноизключващи се права от един и
същ праводател. Спорът не е за правоотношението между първия цедент и ищеца, а за
цедираното право, като титулярство върху вземане, чиято изпълнямост в полза на конкретен
кредитор вече е удостоверена в изпълнителен лист. Затова и не може да се възприеме
довода, че само налично облигационно отношение между спорещи страни може да е
предмет на установяване в исков процес. Връзката между насрещните страни се извежда от
взаимно изключващите се твърдения на всяка от тях като претендент на едно и също
3
вземане, придобито по деривативен способ от един и същ източник. Тъй като
жалбоподателката признава, че правата й като взискател са удостоверени в изпълнителен
лист, издаден на кредитор «КНМ ГРУП»ЕООД, не е основателно оплакването й че няма
никаква връзка с лице, което твърди, че същия този кредитор е бил негов субституент след
прехвърляне в хода на процеса и в издаденото изпълнително основание е удостоверено
негово материално право. Предмет на спор е именно титулярството върху това право, което
е удостоверено в иначе безспорен изпълнителен титул спрямо длъжника.
Правният интерес като положителна процесуална предпоставка за установяване на
такова спорно титулярство произтича от фактическото упражняване на правото на
принудително изпълнение, тъй като изпълнителният лист е наличен в единствен оригинален
екземпляр и той може да послужи само на един от конкуриращите се правоприемници да
събере присъденото спрямо длъжника вземане. Тези спорове законът отчита като годни за
разрешаване именно с установителни искове срещу претенденти, фактически легитимирани
с изпълнителен лист на общ праводател, и друг ред за защита молителят няма (в тази насока
е и посочена в отговора по жалбата практика, установена от съдилищата както по повод на
предприети опити за защита с процесуалните средства срещу незаконосъобразно
принудително изпълнение, така и по искове за установяване на права на конкурентите).
Налице е и адекватност на установяването с начина по който правата на ищеца са
накърнени с очерталия се спор, тъй като разрешаването на въпроса за притежанието на
дълга, за който спорят цесионерите, ще стабилизира правата на ищеца като кредитор, който
изцяло съответства на интереса му, поради вече признато от длъжника обстоятелство на
първо уведомяване за тази цесия. В този случай вече приведения в изпълнение
изпълнителен лист ще загуби значението си, тъй като ще бъдат отречени правата на
конкурента да го ползва като взискател, а същевременно изплатената по него сума ще може
да бъде съхранена без да се накърняват и правата на длъжника да се освободи от насочената
спрямо него принуда. Налице е правен интерес като положителната предпоставка за този
установителен иск, насочен именно срещу взискателя, упражнил процесуални права,
признати в полза на субституент на кредитор на осъден длъжник.
Този интерес налага и обезпечителна нужда от специфична мярка. Възможностите за
адекватно покриване на обезпечителни нужди на ищци по всякакви категории спорове са
гарантирани с нормата на чл. 397 т.3 ГПК като средство за модифициране на поведението на
страните в рамки, които съхраняват завареното положение, респективно осуетяват
неблагоприятна промяна, чието настъпване би било неминуемо без налагане на мярка. В
този смисъл посочената в тази разпоредба временна забрана (спиране на принудително
изпълнение) не е изчерпателно изброена и ако типичната мярка не е подходяща, няма
пречка по искане на молителя съдът да модифицира принципно допустимо от закона
временно ограничение на реализиране на гарантирани от закона права по издаден
изпълнителен лист. Затова няма пречка с друга мярка да се въвежда забрана да довършване
на способ и приключване на удовлетворяване на взискател с превеждане на събрани
4
суми(или разпределянето им според удостоверените в изпълнителен титул права).
Въззивният съд приема, че без налагане на поисканата забрана за удовлетворяване на
така привидно (според твърденията на ищеца) легитимиран взискател, спорното право на
принудително изпълнение ще бъде реализирано по начин, който ще изключи каквито и да
било възможности на приобретателя да получи стойността на придобития с цесията дълг от
имуществото на този явно платежоспособен длъжник. Затова и най-адекватна на нуждата на
спорещия претендент е именно забраната за предаване на сумите, събрани по изпълнителния
титул на субституента чрез съдебния изпълнител в резултат на насочено изпълнение.
Прилагането на тази мярка съответства на липсващото поведение на цедента, който не е
предал процесуалната ценна книга на носителя на материалното право, удостоверено в
листа и не е отчел фактически резултата от законовото овластяване, но същевременно
изцяло съхранява и интереса на длъжника, който ще може да осуети принудата предлагайки
валидно плащане на формално легитимиран правоприемник като взискател. Запазването на
сумата при органа, водещ принудително изпълнение е аналогично и на влагането на
спорната сума до приключване на установителния иск между претендентите (анал. на чл.
224 ГПК), а ефектът на тази забрана е аналогичен на спирането на предаване на спорно
плащане при предявено по исков ред оспорване на право на взискател, легитимиран с
непротивопоставим на конкурент изпълнителен лист (чл. 464 ал.1 ГПК). Макар, че в
конкретния случай обезпеченият иск не е идентичен със защитата в посочените хипотези
интересът на молителя е сходен и затова подобна мярка може да се квалифицира като друга,
подходяща обезпечителна мярка по смисъла на чл. 397 ал.1 т. 3 ГПК. За разлика от
способите на принудително изпълнение, които са лимитативно изброени форми на принуда
с окончателен характер и значителен интензитет, обезпечителните мерки могат и да се
определят по целесъобразност от съда, включително и чрез взаимстване на разрешение от
аналогични процедури, тъй като имат само временен ефект и не променят материалните
права на страните.
В заключение въззивният съд намира за подходяща и адекватна на интереса на
молителя допуснатата от първата инстанция мярка, с която обезпечителната нужда се
покрива изцяло. Определението следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна е претендирала определяне на разноски, но доказателства за
направени такива липсват. Отделно от това до приключване на спора по обезпечения иск
основанието за ангажиране на отговорност на страната, причинила неоснователно спора,
включително и обезпечаването му, не е възникнало, съответно искането е преждевременно
предявено и не следва да се разглежда (т.5 от ТРОСГТК 6/2012 на ВКС).
По тези съображения и на осн.чл. 278 ал.2 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА определение №262367/22.10.2020г по ч.гр.д. 13382/20г.
по описа на ВРС, 16 с-в, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е била допусната
обезпечителната мярка.
Разноски не се определят.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6