Р Е Ш Е Н И Е
№ 274 /
14.4.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на девети март през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря
А.М., като разгледа административно дело № 1313 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на
областния управител на област Пазарджик против Решение № 509 от 27.06.2019 г.,
прието с Протокол № 42 на Общински съвет – Батак, с което е предвидено шест общински поземлени
имота, находящи се в землището на гр. Батак да бъдат предоставени за
обезщетяване на Ракитовската мюсюлманска вероизповедна общност, което решение е
прието повторно, след връщането му за ново обсъждане от областния управител, с
Решение № 533 от 25.07.2019 г., протокол № 43 на същия общински съвет.
Жалбоподателят
– областен управител на област Пазарджик – поддържа жалбата си чрез
процесуалния си представител в проведените открити съдебни заседания. Сочи
доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното решение на общинския
съвет. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
– Общински съвет Батак – също изпраща процесуален представител в проведените
заседания. В тях и в представена писмена защита ответникът оспорва жалбата като
неоснователна. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено
като законосъобразно обжалваното решение на Общински съвет Батак. На свой ред
претендира разноски.
Заинтересованата
страна – Мюсюлманско изповедание
(религиозна институция по смисъла на Закона за вероизповеданията),
конституирана като правоприемник на Ракитовската мюсюлманска вероизповедна
общност – в проведените заседания се представлява от процесуален представител,
който оспорва жалбата и намира решението на общинския съвет за правилно и
законосъобразно.
Жалбата
е допустима, като подадена от областен управител, който съгласно член 45, алинея 4 от Закона за местното самоуправление
и местната администрация има правомощието да оспорва пред съда
незаконосъобразните актове на общинския съвет след връщането им за ново
обсъждане.
С
решение № 10592 от 23 март 2018 година Общинска служба по земеделие Пещера е
признала на Ракитовската мюсюлманска
вероизповедна общност правото на собственост върху следните два имота: ливада
от 37. 300 декара или ливада от 51 декара но е отказала да възстанови правото
на собственост върху тях, поради обстоятелството, че понастоящем попадат в урбанизирана
територия и не могат да бъдат възстановени реално, доколкото изцяло съвпадат с
урегулирани имоти, застроени с вилни сгради частна собственост. Предвид
невъзможността за възстановяване Общинската служба по земеделие Пещера е издала
Решение № 10592 от 31-ви януари 2019 година, с което е определила на общността
право на обезщетение за признато но невъзстановено право на собственост за
88.300 декара земя. Това решение не е оспорено и съответно е влязло в сила. В
резултат на това в Общинска служба по
земеделие Пещера е постъпило заявление №
ОСЗ ВС-28-4758-2 от 7 май 2019 година от Джамийско настоятелство Ракитово, с
което е поискано обезщетяването със земя като са предложени имоти в 2 варианта.
Общинската служба с мотивирано искане №
ОСЗ ВС-28-4758-5 от 10-ти юни 2019 година
е намерила заявлението за основателно и
е поискала съветът да предостави земите съгласно втория вариант, описан
в заявлението. На свой ред кметът на община Батак е изготвил предложение до
общинския съвет относно предоставяне на Ракитовска общност поземлените имоти по
вариант 2 на заявлението. В резултат на тази предхождаща процедура Общински
съвет Батак е приел обжалваното решение Решение № 509 от 27.06.2019 г., с което
е разрешил да се предоставят на общността 6 поземлени имота частна общинска
собственост на община Батак по член 19, алинея 1 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи. Областният управител е върнал решението за
ново разглеждане в общински съвет Батак, но съветът с Решение № 533 от
25.07.2019 г. е приел повторно първоначалното си решение.
При
тази установена фактическа обстановка, съставляваща едновременно с това и
административната процедура по приемане на обжалваното решение, настоящият съд
намира жалбата за неоснователна.
Спазени
са изискванията на § 27, ал. 2, т. 3 (посочен като правно основание за издаване
на обжалваното решение), във връзка с чл. 45ж от Правилника за прилагане на
ЗСПЗЗ. Тези разпоредби предвиждат
следното:
§
27. (2) (Доп. – ДВ, бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016 г.) Общинските
съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери
по чл. 19, при наличие на едно от следните условия:
3.
обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена.
Чл.
45ж. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2008 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.)
Общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината
в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010
г.). Към искането за имот с признато право на възстановяване в стари реални
съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската
служба по земеделие или със съдебно решение се прилага скица-проект на имота,
издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография
и кадастър.
(2)
(Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Общинският съвет се произнася на първото си
заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на
имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ,
бр. 62 от 2010 г.). Решението се връчва по реда на Административнопроцесуалния
кодекс на лицето по чл. 45д, ал. 2 и служебно - на общинската служба по
земеделие.
(3)
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Общинската служба по земеделие в
14-дневен срок от влизане в сила на решението по ал. 2 постановява решение за
възстановяване правото на собственост, придружено със скица на имота. В
решението се вписва решението по ал. 2. За имоти, които са разположени в
землища с одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, в решението се
посочва идентификаторът на имота, определен от службата по геодезия,
картография и кадастър. Границите, съседите и ограниченията на ползването на
имота се описват в решението съгласно данните, съдържащи се в скицата-проект по
чл. 45е, ал. 3.
(4)
За имоти, които са разположени в землища с одобрени кадастрална карта и
кадастрални регистри, общинската служба по земеделие предоставя решението на
службата по геодезия, картография и кадастър за служебно нанасяне на имота в
кадастралната карта и в кадастралните регистри и за издаване на скица по реда
на ЗКИР.
(5)
Решението по ал. 3 се връчва на лицето по чл. 45д, ал. 2 по реда на ГПК.
(6)
(Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) В случаите по § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.) общинската служба по земеделие постановява
решение за обезщетяване, в което се посочва и решението на общинския съвет по
ал. 2.
Преди
всичко, налице е влязло в сила решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, т.е.
решение с право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими
граници, а именно Решение № 10592 от 23
март 2018 година, с което са признати за възстановяване ливада от 37. 300
декара ливада от 51 декара. Общинската служба е приела и решение (също влязло в
сила), с което е определила на Ракитовската мюсюлманска вероизповедна общност
право на обезщетение за признато но невъзстановено право на собственост за
88.300 декара земя и въз основа на него е отправила мотивираното искане до
кмета на общината и до общинския съвет. С всички тези действия стриктно е
спазена предвидената в 45ж от ППЗСПЗЗ процедура. При това положение
законосъобразно и при условията на обвързана компетентност ответникът е приел
обжалваното решение, с което е определил шестте общински имота за обезщетяване
на Ракитовската общност.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя:
Недоказани
са твърденията,
че Ракитовската мюсюлманска
вероизповедна общност не е притежавала двете процесни ливади от 37. 300 декара и от 51 декара,
а същите
са се намирали на друго място, а именно в чашката на язовир Батак, както и че за тях тя вече е получила
обезщетение. Този въпрос е преклудиран с влезлите в сила решения на
Общинската служба по земеделие Пещера. Те представляват стабилни административни актове
и от тях безспорно се установява, че на Ракитовската мюсюлманска
вероизповедна общност ѝ е
признато право на възстановяване на ливада от 37. 300 декара и ливада от 51 декара и
съответно че
местоположението им е такова, че понастоящем попадат върху частни имоти и
съответно не могат да бъдат реално възстановени, а за тях на общността е
определено обезщетяване със земя и/или с поименни
компенсационни бонове за общо 88. 300 декара земя, осма категория по 184 лв. декара на
стойност 16 247 лв. В тази
връзка ирелевантни са и предходните административни актове, издадени по повод на заявлението
на Ракитовската мюсюлманска
вероизповедна общност за възстановяване на земеделски земи, подадено в началото на
90-те години на
20-ти век. Тези административни актове са отменени или обявявани за нищожни от
съдилищата. Съответно
последните две решения на общинската Служба по земеделие Пещера са съобразени
със съдебните решения и тъй като не са били обжалвани са влезли в сила. При
това положение тези административни актове са обвързващи държавните органи и
частните
лица и съответно доколкото е спазена процедурата пред общинския съвет, те са
задължителни за него и той е бил длъжен и правилно е определил процесните шест
имота за обезщетяване на Ракитовската
общност. Следва да се отбележи също, че обжалваният
административен акт няма конститутивно значение. Съответно настоящите възражения
на областния управител биха могли да бъдат направени при обжалване на окончателния административен акт на Общинската
служба по земеделие, с
който
евентуално ще бъде извършено
обезщетяването, съгласно член 45ж, ал. 6 от ППЗСПЗЗ.
Предвид
гореизложеното,
следва да се приеме, че
обжалваният
административен акт е постановен в съответствие с
административнопроизводствените правила и с относимите материалноправни
разпоредби.
Той е издаден от компетентен орган, във формата на мотивирано писмено решение и
в съответствие с целта на закона, за да бъде
реално обезщетено със земя
правоимащо
лице,
на което е признато право на възстановяване на земеделски земи но същите не могат
да бъдат възстановени.
Предвид
изхода на делото е основателно искането за разноски на ответника. Следва да му
се присъдят 600 лв.,
платени за адвокатско възнаграждение.
Предвид
гореизложеното съдът
РЕШИ:
Отхвърля жалбата на
областния управител на област Пазарджик против Решение № 509 от 27.06.2019 г.,
прито с Протокол № 42 на Общински съвет – Батак, с което е предвидено шест
общински поземлени имота, находящи се в землището на гр. Батак да бъдат
предоставени за обезщетяване на Ракитовската Мюсюлманска вероизповедна общност,
което решение е прието повторноа, след връщането му за ново обсъждане от
областния управител, с Решение № 533 от 25.07.2019 г., протокол № 43 на същия
общински съвет.
Осъжда областна администрация Пазарджик да заплати на Общински съвет – Батак разноски по делото в размер на 600
лв. (шестотин лева).
Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /П/
С
решение № 15682 от 17.12.2020 г. по адм. дело № 7323/2020 г. на ВАС -
ОСТАВЯ в сила решение № 274 от 14.04.2020 г., постановено по адм. дело № №
1313/2019 г. на Административен съд - Пазарджик. ОСЪЖДА Областна администрация
- Пазарджик, да заплати на Общински съвет - Батак, разноски в касационото
производство в размер на 1100.00 лв./хиляда и сто/ лева. Решението е
окончателно