№ 30613
гр. София, 31.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110106591 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на искова молба от назначения
по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника.
С оглед обективираното в писмения отговор, на ищеца следва да бъде предоставена
възможност да уточни кое поддържа, че е фамилното име на ответника – ** или **.
Към исковата молба са представени документи, които като относими и допустими
следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Повод за образуване на настоящото производство е издадената заповед по ч.гр.д. №
37870/2022 г. по описа на СРС, поради което същото следва да се изиска за послужване.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на „**“ ЕАД, че в срок до първото по делото открито съдебно заседание
следва да депозират молба по делото, в която да посочат дали фамилното име на ответника е
** или **.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото представените към исковата молба документи,
по опис обективиран в същата, като писмени доказателства.
ПРИЛАГА производството по ч.гр.д. № 37870/2022г. по описа на СРС, 43 състав към
настоящото дело за послужване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.10.2023 г. от 10:45 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по постъпила искова молба от „**“ ЕАД срещу * ** за
1
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6591/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че на 07.07.2020 г. между него и ответника бил
сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, договор за лизинг от същата
дата за устройство NOKIA 2.3 32 GB Dual Charcoal и застрахователна полица №
10129174/07.07.2020 г. Поддържа още, че между страните било сключено допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 13.01.2020 г.,
договор за лизинг от 07.07.2020 г., както и допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** от 13.01.2020 г. и договор за лизинг от 05.01.2019
г. за устройство NOKIA 7.1 Dual Blue. Тъй като длъжникът не изпълнил задължението си по
гореописаните договори, същите били едностранно прекратени от ищцовото дружество.
Ищецът поддържа, че за периода от 20.07.2020 г. до 19.10.2020 г. ответникът има
задължения в общ размер на 254,04 лева, формирани от неплатени абонаментни такси и
такси за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** от 13.01.2020 г., допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 13.01.2020 г., договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *** от 07.07.2020 г. Твърди, че ответникът има и задължения в
размер на 332,18 лева, произтичащи от лизингови вноски по горепосочените договори за
лизинг и застраховки. Поддържа, че ответникът дължи и сумата от 319,14 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услугите. Поради неплащане на
издадените фактури от страна на абоната, ищецът твърди, че подал в съда заявление по
чл.410 ГПК, но тъй като издадената заповед била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови
претенции. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установеното по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: 1/ сумата от 254,04 лева,
представляваща сбор от дължимите за периода от 20.07.2020 г. до 19.10.2020 г. абонаментни
такси и такси за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 13.01.2020 г., допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 13.01.2020 г.,
договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 07.07.2020 г., както и от дължимите
лизингови вноски за същия период по договор за лизинг от 07.07.2020 г. за базови
аксесоари, договор за лизинг от 05.01.2019 г. за NOKIA 7.1 Dual Blue и договор за лизинг от
07.07.2020 г. за NOKIA 2.3 32 GB Dual Charcoal, месечните застрахователни премии по
застрахователна полица № TELBGRP0003147 от 07.07.2020 г. за застраховка при пътуване в
чужбина „Смарт Турист“; 2/ сумата от 332,18 лева, представляваща дължими лизингови
вноски за периода от 20.10.2020 г. до 19.11.2020 г. и 3/ сумата от 319,14 лева,
представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 13.01.2020 г.,
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
13.01.2020 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 07.07.2020 г., както и
разликата между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по
2
сключените договори за лизинг. Претендира се още законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане, както и
сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от назначения по реда на чл.47, ал.5 ГПК
особен представител се оспорва дължимостта на процесните суми с доводи, че ищецът не е
установил размера на дължимите за периода месечни абонаментни такси и такси за
потребление на мобилни услуги по посочените в исковата молба договори и допълнителни
споразумения. Сочи се, че сумите по фактури не съответстват на сумите по представените
от ищеца извлечения за потребление, както и че липсват доказателства, че същите са били
предоставени на ответника. С аналогични доводи - относно липса на доказателства за
формиране размера на претендираните суми за лизингови вноски и тяхната изискуемост, се
оспорва и дължимостта на сумата от 332,18 лева. Оспорва се и дължимостта на сумата за
неустойка с доводи, че ответникът не е уведомен писмено да разваляне на договорите преди
изтичане на срока им, каквото е изискването на чл.87, ал.1 ЗЗД. С оглед предходното се
изразява становище, че договорите не са предсрочно прекратени, съответно за потребителя –
настоящ ответник не е възникнало задължение за заплащане на неустойка. По аналогични
съображения се твърди, че не е възникнало и задължения за ответника за заплащане на
разликата между цената на устройство без абонамент и преференциалната цена. Излагат се и
доводи, че така претендираната неустойка противоречи на добрите нрави и излиза извън
обезщетителната си функция, поради което уговорката е недействителна и не обвързва
страните. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на
предявените искове.
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени установителни иска,
както следва: с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и
чл.342 ТЗ.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правна квалификация по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.228 ЗЕС и чл.342 ТЗ в негова тежест е да установи следните предпоставки: 1. че
между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно
сключени договори за мобилни услуги и договор за лизинг; 2. че ищецът е изпълнил
задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния
период, съответно лизинговата вещ, както и 3. размера на месечните абонаментни такси,
стойността на доставените услуги, стойността на лизинговата вещ и дължимите лизингови
вноски по процесните два договора.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението си, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
3
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4