№ 946
гр. Сливен, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20242230101822 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищцата е дъщеря и законен наследник на Д.Г.К.,
б.ж.на гр.Сливен, починал на 21.08.1974 г.
С Решение № 66 от 27.01.1994 г. на ПК – Сливен, на наследниците на Д.Г.К. е
възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на лозе от 1.800
дка в местността „Изгрев“ в землището на гр. Сливен, при граници: север - М.А., запад - път,
юг - Т.А.Д., изток - И.П. и И.Г.. Със същото решение е отказано възстановяването на правото
на собственост върху притежаваните от общия наследодател Д.Г.К. 2.200 дка лозе в същата
местност, като причината за това е обстоятелството, че наследничката М.А. владее 1.2. дка
от имота, а един декар е продаден от наследника Д. Кондаков. Общият наследодател Д.Г.К. е
притежавал в м. „Гюргюнлюка“ овощна граница от 4 декара и овощна градина от 1.2 дка в
м. „Юнус Тепе“ по силата на нот. акт № 72, т.5, дело № 1653/1961 г. на СРС.
Тъй като част от имотите на общия наследодател, част от наследниците са си
поделили фактически след възстановяването на собствеността през 1994 г., възстановеното
лозе от 1.8 дка е било разпределено и се е владеело по общо разбирателство от М.П.К. като
наследник на баща си П.К. – за 600 кв.м. - на ищцата като дъщеря на общия наследодател и
между К. Г. Н. като наследник на Г.Д.К. - за останалите 1.2 общо.
След влизане в сила на кадастралната карта на гр. Сливен през 2006 г., имотът владян
от М.П.К. е заснет като поземлен имот с идентификатор 67338.414.179 с площ 647 кв.м. с
построените в него сгради. След като на 07.12.2021 г. М.К. се е снабдила с нотариален акт за
собственост по наследство и давностно владение, тя е продала имота заедно с наследниците
1
на починалия й съпруг през 2023 г. Съсобственият между ищцата и К. Г. Н. имот, е заснет с
идентификатор 67338.414.180 с площ от 1038 кв.м. Съсобствениците на този имот са си
разпределили ползването му, като никой от тях не е оспорвал правото на съсобственост на
другия.
С нот. акт № 102, т.6, нот.д.№ 1036/2023 г. на нотариус Е.Ш., ответницата К. Г. Н. е
призната за собственик по наследство и давностно владение на целия имот с идентификатор
67338.414.180 със селскостопанската сграда в него с идентификатор 67338.414.180.1,
застроена върху 9 кв.м. и с нот. акт № 124, т.6, нот.д.№ 1058/2023 г. го е продала на втората
ответница.
Ищцата оспорва признатото право на собственост на първата ответница върху целия
имот с идентификатор 67338.414.180 с нот. акт по обстоятелствена проверка от 21.12.2023 г.
Сочи се, че тази ответница не е владяла целия описан в нотариалния акт имот, а ½ ид.
ч. от същия, тъй като е владяла имота съвместно с ищцата, която е придобила тази ½ ид.ч. от
имота по наследство и давност. От 1994 г. до 2023 г. ищцата е владяла своята ½ ид.ч.от
имота чрез фактическото ползване на южната част на имот 6338.414.180, а първата
ответница е ползвала фактически северната част на този имот. Синът на ищцата изградил
единствената постройка в имота и нова В и К инсталация. В началото на 2024 г. ищцата
установила, че вратата към имота е заключена и тя няма достъп до своята част от имота.
Твърди се, че тъй като продавачката К. Г. Н. не е притежавала целия имот с
идентификатор 67338.414.180, тя не е могла да прехвърли чрез продажбата от 28.12.2023 г.
на втората ответница целия имот.
Предвид изложеното се моли съда да признае за установено по отношение на
ответниците К. Г. Н. И А. Л. Ю., че ищцата И. Д. Д. е собственик на ½ ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор 67338.414.180 с площ от 1038 кв.м., находящ се в *****, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м./, с номер по предходен план: 2903562, при съседи: 67338.414.184; 67338.414.384;
67338.414.187; 67338.414.188; 67338.414.179 и 67338.414.182, с построената в имота
селскостопанска сграда с идентификатор 67338.414.180.1, с площ от 9 кв.м., като осъди
ответницата АИНУР Л. Ю. да предаде на ищцата И. Д. Д. владението на ½ ид.ч. от описания
по-горе недвижим имот.
Моли се съда на основание чл.537, ал.2 от ГПК да отмени нот. акт № 102, т.6, нот.д.
№ 1036 от 21.12.2023 г. на нотариус Е.Ш. за ½ ид.ч. от описания в този нотариален акт
поземлен имот.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответницата К. Г. Н. чрез
адв. П. Н. от АК – Сливен, в който се твърди, че исковата молба е недопустима.
Сочи се, че ищцата не е посочила конкретен титул за собственост, който да
легитимира претендираното от нея право на собственост върху процесния имот, в т.ч. и в
претендирания обем, поради което се счита, че в исковата молба не са посочени
2
обстоятелствата, на които се основава предявеният иск.
Сочи се, че ищцата не е обосновала най-малкото в пълен обем пасивната процесуална
легитимация по предявения иск. Същата твърди, че притежава права на собственост върху
процесния имот в качеството си на наследник на общия наследодател Д.Г.К., починал на
21.08.1974 г. и по силата на Решение № 66 от 27.01.1994 г. на Поземлена комисия Сливен.
Същевременно обаче след смъртта си визираният Д.Г.К. е оставил множество други
наследници, които би следвало да участват по делото в качеството си задължителни или
най-малкото необходими другари и в този смисъл се твърди, че също е налице нередовност
на исковата молба, която съставлява процесуална пречка за по-нататъшното движение на
делото.
Твърди се, че исковата молба следва да бъде допълнена, като бъдат направени и
уточнени обстоятелствата, на които ищцата основава иска си, както и да бъдат
конституирани като ответници останалите наследници на общия наследодател Д.Г.К..
Твърди се, че предявеният насрещен иск е неоснователен.
Предвид изложеното се моли съда да констатира визираните нередовности на
исковата молба, като я остави без движение, а на ищцовата страна да бъде указано тези
нередовности да бъдат отстранени.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответницата А. Л. Ю. чрез
адв. М. Г. от АК – Сливен, в който се твърди, че предявената искова молба е недопустима.
Твърди се, че по делото не са представени никакви доказателства за разпределение на
останалото след смъртта на общия наследодател Д.Г.К. недвижими имоти и в този смисъл не
били посочени обстоятелствата, на които се основава исковата претенция.
Оспорва се твърдението, че имотите на общия наследодател на страните са поделени
фактически след възстановяване на собствеността 1994 г. Общият наследодател е оставил
шест деца, които би следвало да са задължителни или необходими другари в производството
и не участието им в производството води до нередовност на исковата молба.
Твърди се, че ответницата е закупила имота от К. Г. Н., която се легитимира като
собственик пред нотариуса с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по
обстоятелствена проверка на основание наследство и давностно владение.
Твърди се, че предявеният иск е неоснователен.
Сочи се, че ответницата е закупила имота от собственик, легитимиращ се като такъв с
нотариален акт № 102 том 5, н.д. 1036 от 21.12.2023 г. от служебния архив на нотариус Е.Ш..
Съседите й знаели, че този имот е на праводателката й и последните 10-15 години не са
виждали в имота никой друг освен ответницата К. Г. Н.. В тази връзка се оспорва
твърдението, че ½ ид. част от имота се е владял от ищцата.
В с.з. ищцата И. Д. Д., редовно призована, се представлява от процесуален
представител, който моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.
В с.з. ответникът К. Г. Н., редовно призована, се представлява от процесуален
3
представител, който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск,
като неоснователен и недоказан.
В с.з. ответникът А. Л. Ю., редовно призована, се представлява от процесуален
представител, който моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С нот. акт № 72, т. 5, дело № 1653/1961 г. Д.Г.К. е признат за собственик по
давностно владение на овощна градина в м. Гюргюнлюка от 4 дка. И овощна градина в м.
Юнус тепе с площ 1.2 дка.
Ищцата видно от удостоверение за наследници на Д.Г.К. е негова дъщеря. Първата
ответница К. Г. Н. е дъщеря на починалия му син Г.Д.К..
С решение № 66/27.01.1994 г. на ПК- Сливен е възстановено на наследниците на
Д.Г.К. правото на собственост върху лозе от 1.8 дка., пета категория в землището на гр.
Сливен, м. Изгрев. Отказано е възстановяването на правото на собственост въ
съществуващи/стари/ реални граници на лозе от 2.2 дка, пета категория в землището на гр.
Сливен, м. Изгрев, тъй като наследничката М.А. владее 1.2 дка от имота, а 1 дка. е продаден
от наследника Й.К..
По кадастрална скица процесния недвижим имот е с идентификатор 67338.414.180 с
площ 1038 кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор 67338.414.180.1 с
площ 9 кв.м. Собственик по данни от КРНИ е Д.Г.К..
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка
на основание наследство и давностно владение № 102, т.4, дело № 1036/21.12.2023 г. на
нотариус Е.Ш., К. Г. Н. е призната за собственик на поземлен имот с идентификатор
67338.414.180.
На 28.12.2023 г. е сключен договор за покупко- продажба , обективиран в нот. акт №
124, т.6, дело № 1058/28.12.2023 г. , посилата на който К. Г. Н. е продала на втората
ответница А. Л. Ю. процесния недвижим имот.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. М.К. сочи, че Д.К. е неин дядо, той имал шест деца. Имали
имот в м. Гюргюнлюка в гр. Сливен, този имот го имали от бащите си. Родителите им
извикали геодезисти, ударили колчета, всеки си опънал мрежата и всеки си го работел. М.,
която била тяхна братовчедка била първа, след нея била свидетелката, след това К., след К. -
И.. Не може да каже каква е площта на имота на К. и на И.. И. и нейният съпруг си го
ползвали години мястото, построили си къщичка, дървета си засадили, а К. никога не била
стъпвала. Това място от мястото на К. било разделено с нещо като пътечка, нямало ограда,
но тя никога не била стъпвала там. Никой не бил спорил, разбирали се. Ползвали мястото
след М.. Ползвала си нейната част, защото си била нейна. 600 квадрата било, имало го взе
още този имот, преди две години го била продала. Имало заповед, че са възстановени
местата на дядо й от кмета. 1994 година им върнали местата. Постройка имала И., тя била на
4
изток. Може би 1986 – 1987 г. били строили. От дядо им с нотариален акт си ги имали тези
места. От преди 1993 г., може би от 1975 – 1976 г. ги имали тези места и си ги работели.
Свид. С.К. сочи, имали място под И.. Мъжът й бил брат на И.. Били си платили
мястото на Съвета и там живели 30 години, виличка си построили на юг от И., ограда имали
тЕ.. Мястото И. си го ползвали, били си построили стаички. К. не я била виждала да идва
там. Нейното място било между М. и И.. Имало тЕ. ограда между тях и И., отпред било
заградено с пътна врата. Между К. и И. имало тЕ. ограда. 2000 г. мястото го продали.
Мъжът й бил син на Д.К., този имот си го имали от дядо му. И., мъжа й и сина й построили
една стаичка с малко навесче и тоалетна, сели овощни дръвчета. И сега било облагородено и
се ползвало мястото. По 600 квадрата го били разделили. Шест деца били мъжа й, на всички
по 600 квадрата го разделили.
От показанията на разпитания по делото свид. Д.К. се установява, че е внук на Д.К.
и син на Панайот. Тримата братя и трите сестри си го разделили по равно мястото. Неговият
баща получил 600 квадрата, но те го били оставили на сестра му М.. Това място го
разделили на шест, разделили го по 600 квадрата. Постоянно ходел там, тъй като помагал на
сестра си да строи вилата. Тя продала мястото преди две години. 2022 г. също бил ходил,
преди да го продаде. Леля му и свако му ползвали мястото, построили си били и една
постройка. Мястото на К. било до сестра му. От И. може би с пътека било отделено. Имота
бил север - юг, първа била леля му, втора К., трета сестра му М., четвърта Мима братовчедка
му, която купила на двете му лели местата. На юг била И., тя била последна.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства, които като безпротиворечиви и
неоспорени от страните, кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Притезанието, предмет на иска по чл. 108 от ЗС е субективно вещно право,
включващо в съдържанието правомощието да се иска предаване на вещта от лицето, което я
владее без правно основание. За да бъде уважен искът по чл. 108 от ЗС е необходимо да са
налице следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, тя да
се намира във владение на ответника и последния да владее без правно основание.
Установи се, че ищцата е наследник на Д.Г.К., б.ж. на гр. Сливен, починал на
21.08.1974 г.- негова дъщеря. Първата ответница К. Г. Н. е внучка на наследодателя и
дъщеря на починалия му син Г.Д.К..
Наследодателят с нотариален акт № 72 /25.12.1961 г. на основание давностно
владение е признат за собственик на овощна градина в м. Гюргюнлюка от 4 дка и на овощна
градина в м. Юнус тепе от 1.2 дка.
На наследниците на Д.Г.К. по силата на решение № 66/27.01.1994 г. на ПК – Сливен е
възстановено правото на собственост върху лозе от 1.8 дка., пета категория, м. Изгрев, в
землището на гр. Сливен и е отказано възстановяване правото на собственост върху лозе от
2.2 дка. същата местност, поради това, че наследницата М.А. владее 1.2 дка., а 1 дка. е
5
продаден от наследника Й.К..
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че децата на
наследодателя извикали геодезисти и си разделили по 600 кв. и всеки си работел на
мястото. М. била първа, след нея свидетелката М.К., след това К. и след нея И., която заедно
със своя съпруг ползвали много години имота си, построили къщичка, засадили дървета.
Мястото на К. и И. било разделено с пътечка. Всички разпитани по делото свидетели
заявиха в с.з., че ответницата К. не посещавала имота. Може би от 1975 – 1976 г. ги имали
тези места и си ги работели. Никой не спорил , добре се разбирали.
Видно от приетата като доказателство кадастрална скица на процесния недвижим
имот с площ 1038 кв.м., като собственик по данни от КРНИ е вписан Д.Г.К., съгласно
Заповед № РД-15-1185/22.06.2021 г., издадена от Община- Сливен.
Възстановената с решение на ПК- Сливен собственост е върху 1 8 дка. , като на север
имота граничи с имот на М.А.. Със същото решение е отказано възстановяване на правото
на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху лозе от 2.2 дка в
същата местност, тъй като наследничката М.А. владее 1.2 дка от имота , а 1 дка е продаден
от друг наследник Й.К..
От гласните доказателства , събрани в производството безспорно се установи, че
ищцата и първата ответница са владяли съвместно процесния недвижим имот. Не е
оспорвано от страна на К. Н. владението на ищцата, която заедно със съпруга си е владяла
част от имота дълги години, построили са сграда , засадили са дървета, а ответницата не е
посещавала имота, поради което съдът приема , че ищцата и първата ответница са
придобили по давност по ½ ид. част от имота, като през годините никой от останалите
наследници на Д.К. не е оспорвал владението както на ищцата, така и на първата ответница.
Когато едно лице придобие фактическа власт върху един сънаследствен имот, то се
счита, че е владелец на наследствената си идеална част и държател на идеалните части на
останалите сънаследници.
Когато съсобственик е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта
като обща, той е държател на частите на останалите съсобственици и ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия,
с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си, т. е. да докаже, че промяната в намерението, с което упражнява
фактическата власт върху вещта е достигнала до знанието на невладеещите съсобственици.
Упражняващият фактическата власт съсобственик следователно е длъжен да манифестира
спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез действия, обективиращи
установяване на своене и отблъскващи владението им.
В случая, от свидетелските показания се установява, че ищцата е владяла своята част
от процесния недвижим имот, поделен фактически между наследниците след
възстановяване на собствеността през 1994 г. спокойно, явно, продължително,
необезпокоявано и непрекъснато до датата на предявяване на иска.
6
Съдът намира, че ищцата и първата ответница К. Н. са придобили по давност по ½
ид. част от процесиня недвижим имот. Не се ангажираха доказателства в производството, от
които да се установи, че тази ответница е променяла начина на ползване на имота и да е
оспорвала владението на ищцата. Останалите наследници не са се противопоставяли на
установеното от ищцата и ответницата К. Н. владение върху имота, тъй като всеки от тях
реално е ползвал част от наследствените имоти, което се доказа и от събраните по делото
гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло.
В отговора на ИМ от първата ответница се съдържат твърдения за издадена заповед
от Кмета на Община- Сливен от 22.06.2021 г. с която е възстановено правото на собственост
върху процесиня недвижим имот. Такава заповед обаче не е представена като доказателство
по делото от страните.
Дори да се приеме, че имотът е бил общинска собственост, с влизане в сила решение
№ 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/21 г. на КС на РБ разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от ЗДЗС и на
пар. 2 от ЗРЗИЗС са обявени за противоконституционни. Що се отнася до придаденото с пар.
2 обратно действие на удължаването на срока до 31.12.2022 г., в решението на КС е прието,
че то отнема вещноправния ефект на давностното владение, осъществявано в периода от
31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. и засяга вече придобити права - право на собственост.
Отнесено към настоящия спор, това означава, че, след като към 01.06.1996 г. ищцата и
първата ответница са били във владение на процесния имот, продължило и към момента на
предявяване на исковата молба, и при съобразяване решението на Конституционния съд, то
до датата на предявяване на иска в тяхна полза е изтекъл необходимият за придобиване по
давност десет годишен срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС .
Първата ответница К. Н. не е станала собственик въз основа на давностно владение
върху целия имот и не е могла да прехвърли на втората ответница правото на собственост
върху целия имот.
По изложените съображения съдът приема, че ищцата е доказала правото си на
собственост на основание придобивна давност върху ½ ид. част от процесния имот на
основание давностно владение по чл. 79 ЗС , поради което предявеният иск с пр. осн. чл. 108
от ЗС следва да бъде уважен , като се признае за установено по отношение на ответниците,
че ищцата е собственик на ½ ид. част от процесния имот и се осъди втората ответница А. Ю.
да предаде на ищцата владението върху ½ ид. част от имота и сграда с идентификатор№
67338.414.180.1. От събраните в хода на производството гласни доказателства безспорно се
установи, че процесната сграда е построена от ищцата и нейния съпруг.
С оглед основателността на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, съдът
следва да приложи последиците на чл. 537, ал.2, изр. трето от ГПК, като отмени нот. акт №
102, т. 6, нот. дело № 1036/21.12.2023 г. на нотариус Е.Ш. , с който ответницата К. Г. Н. е
призната за собственик на имот с идентификатор № 67338.414.180 с административен адрес
гр. Сливен, м. Изгрев- Гюргюнлюка с площ на имота 1038 кв.м. до размер на 1/2 ид. част.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответниците биват осъдени да
7
заплатят на ищцата сторените разноски в производството в размер на по 29.18 лева д.т. и по
400 лева адвокатско възнаграждение от всеки един от тях.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на К. Г. Н. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, ***** и А. Л. Ю. с ЕГН ********** от ***, общ. Сливен, че И. Д. Д. с ЕГН
********** от **** е собственик на ½ / една втора ид. част/ ид. част от поземлен имот с
идентификатор 67338.414.180 с площ от 1038 кв.м., находящ се в *****, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м./, с номер по предходен план: 2903562, при съседи: 67338.414.184; 67338.414.384;
67338.414.187; 67338.414.188; 67338.414.179 и 67338.414.182, с построената в имота
селскостопанска сграда с идентификатор 67338.414.180.1, с площ от 9 кв.м.
ОТМЕНЯ нот. акт № 102, т. 6, нот. дело № 1036/21.12.2023 г. на нотариус Е.Ш. , с
който ответницата К. Г. Н. е призната за собственик на поземлен имот с идентификатор №
67338.414.180 с площ от 1038 кв.м., находящ се в *****, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер
по предходен план: 2903562, при съседи: 67338.414.184; 67338.414.384; 67338.414.187;
67338.414.188; 67338.414.179 и 67338.414.182, ведно с построената в имота селскостопанска
сграда с идентификатор 67338.414.180.1, с площ от 9 кв.м. до размер на 1/2 ид. част.
ОСЪЖДА А. Л. Ю. с ЕГН ********** от ***, общ. Сливен ДА ПРЕДАДЕ на И. Д. Д.
с ЕГН ********** от **** ВЛАДЕНИЕТО върху ½ / една втора ид. част/ ид. част от
поземлен имот с идентификатор 67338.414.180 с площ от 1038 кв.м., находящ се в *****, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: 2903562, при съседи: 67338.414.184;
67338.414.384; 67338.414.187; 67338.414.188; 67338.414.179 и 67338.414.182, с построената в
имота селскостопанска сграда с идентификатор 67338.414.180.1, с площ от 9 кв.м.
ОСЪЖДА А. Л. Ю. с ЕГН ********** от ***, общ. Сливен да заплати на И. Д. Д. с
ЕГН ********** от **** разноски в размер на 429.18 лева.
ОСЪЖДА К. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ***** да заплати на И. Д. Д. с
ЕГН ********** от **** разноски в размер на 429.18 лева.
Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8