Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр. П., 18.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: А. ТАШЕВ
при участието на секретаря Иванка Панчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 528 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила и редовна искова молба депозирана от „ЗАД Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. П. № 3, представлявано от П. Ш. и И. Г., чрез пълномощника си адвокат Е.Т., със съдебен адрес:***, ЕИК *********, с адрес: гр. С., бул. „А. С.“ № 37 А, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 161,80 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 23.12.2019 г. до окончателното изплащане, представляваща заплатено от ищеца в полза на увреденото лице В. Т. И. застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“, за която сума в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5075/2019 г. по описа на Районен съд – П..
В исковата молба се твърди, че на 02.06.2019 г. при управление на лек автомобил марка „Мерцедес” с peг. № ... по междуселищен път от с. К. към гр. П., в участъка между с. К. и с. З., на около 500 метра преди разклона за републикански път I-8, Т.Г.И. е преминал през необозначена и необезопасена дупка, пълна с вода, в резултат на което са се увредели задна лява гума и джанта на автомобила. Сочи се, че при настъпване на произшествието, увреденият лек автомобил е имал валидна застраховка “Каско Стандарт” в ЗАД „Б. В. И. Г.” АД, сключена на 13.02.2019 г. със ЗП № 4704191300000082 и срок на покритие от 25.02.2019 г. до 25.02.2020 г. В тази връзка, на 03.06.2019 година, в застрахователното дружество постъпило заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от В. Т. И. - собственик на увредения лек автомобил. Излагат се твърдения, че на основание подаденото заявление в ищцовото дружество била образувана щета, а служител на дружеството извършил оглед на автомобила, при който констатирал увреждане на задна лява гума Викинг 225/45R17 DOT 1018 със 70 % остатъчна стойност и задна лява лята джанта 17", 5 болта. Посочено е, че според заключението на оценител от ищцовото дружество, общата стойност на разходите за отстраняване на щетите по застрахования лек автомобил била в размер на 161,80 лева, от която 80 лева за джанта втора употреба, 76,20 лева за гума, след приспадане на процента овехтяване и 5,60 лева за труд за демонтаж и монтаж. С доклад по щета № 470419191928914 от 19.06.2019 година, ЗАД „Б. В. И. Г.” определило на собственика на увредения автомобил да бъде изплатено обезщетение от 161,80 лева. Посочената сума била изплатена на 21.06.2019 г. на собственика на увредения автомобил В. Т. И.. Сочи се, че на основание чл.410, ал.1 от КЗ, с изплащане на обезщетението ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахованото лице против причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Излагат се твърдения, че на 23.10.2019 г., общ. С. получила регресната покана, с която била уведомена от „ЗАД Б. В. И. Г.“ АД за настъпилото застрахователно събитие и поканена да възстанови доброволно изплатеното обезщетение от 161,80 лева.
Поради липсата на доброволно плащане от ответната страна, след получаването на поканата, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същото вземане по ч.гр.д. № 5075/2019 г. по описа на РС П.. Поради депозирано възражение на длъжника срещу заповедта за изпълнение и по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.
В проведеното последно съдебно заседание ишцовата страна не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирано е становище и писмени бележки, с които поддържат исковата молба и молят съда да уважи иска. Излагат доводи по съществото на спора.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът Община С. оспорва иска по основание и размер. Счита, че по делото липсват доказателства за това кога, къде и при какви обстоятелства е настъпил пътният инцидент, както и за механизма му. Оспорва твърденията на свидетелите в приложените декларации с оглед тяхната заинтересованост. Счита също така, че твърденията им не са достатъчно конкретизирани и подробни. Оспорва мястото на настъпване на инцидента предвид близостта му до републиканската пътна мрежа. Твърди, че за да настъпят щетите по автомобила преминаването през дупка на пътното платно е било с висока скорост, несъобразена с пътните и метеорологични условия. Посочва несъответствие в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение по отношение на местоположението на дупката на пътното платно и зоната на повредата.
В проведеното съдебно заседание, процесуалният представител на ответната община моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявената искова претенция в цялост. В подкрепа на изложеното депозира писмени зашита.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложената по делото като писмено доказателство Застрахователна полица № 4704191300000082 се установява, че за процесния лек автомобил към датата на ПТП-то е имало валидна застраховка „Каско Стандарт“ при ищцовото дружество.
От приложената по делото декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“ се установява, че свидетелят Т.И. е декларирал, че на 02.06.2019 г. на пътя село К.-гр. П., при управлението от негова страна на лек автомобил марка „Мерцедес” с peг. № ..., собственост на В. Т. И., е настъпило ПТП при следните обстоятелства „валеше проливен дъжд и платното беше наводнено в една от локвите попаднах в дупка, на която скъсах задна лява гума и изкривих джантата – лява джанта алуминиева“. Горното се установява и от декларация изходяща от В. Т. И., ЕГН **********.
По делото е приложена кореспонденция между В.И. и ответното дружество, в която е посочено, че „относно щета във връзка с настъпило събитие на 02.06.2019 г. и пострадал автомобил „Мерцедес” с peг. № ..., пътувах с автомобила от с. К. посока с. З. и П., на около 500 метра от разклона на стария път за С. се намира въпросната дупка“.
От страна на свидетеля Т. И. – управлявал процесния лек автомобил е изпратено до ищцовото дружество Заявление от 03.06.2019 г., за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, в което са посочени обстоятелствата, при които е настъпило ПТП-то, както и схема на разположението на лекия автомобил и дупката причинила имуществените вреди.
По делото са приложени документи удостоверяващи собствеността на процесното МПС, както и неговата техническа изправност.
От приложените по делото доказателства – Опис-заключение по претенция и доклад по щета № 470419191928914 се установява видът и състоянието на повредената гума и джанта – Viking 225/45/R17 DOT 1018 70 % и алуминиева джанта, както и размера на щетата – 161,80 лева.
От преводно нареждане от 21.06.2019 г. на Банка „ДСК“ се установява, че ищцовото дружество е превело по сметка на собственика на процесния лек автомобил – В. Т. И. сумата в размер на 161,80 лева.
От писмо от „ОПУ“ гр. П. с изх. № 53-00-641/05.08.2019 г. се установява, че процесният път, където е станало застрахователното събитие не е част от републиканската пътна мрежа и не се стопанисва от „ОПУ“ гр. П..
От приложеното по делото писмо с изх. № 18-00-1403-001/04.10.2019 г. от общ. П. се установява, че пътят, на който е настъпило ПТП-то е общиснки, обслужващ общ. С., а не общ. П. и се поддържа от кмета на общ. С..
По делото са приложени регресна покана по щета № 470419191928914 изходяща от дружеството ищец и адресирано до общ. С., получена на 23.10.2019 г., в която са описани обстоятелства, при които е настъпило ПТП-то, че са изплатили застрахователното обезщетение в размер на 161,80 лева, че съгласно чл.410, ал.1, т.1 КЗ встъпват в правата на увредения срещу лицето, причинило вредите със своето действие или бездействие и има право на иск, както и че молят общ. С. да възстанови горепосочената сума. Към регресната покана е приложен и снимков материала на процесното МПС.
За изясняване на фактическата страна на спора в качеството на свидетел е разпитан Т.Г.И.. От показанията му се изяснява, че именно той е управлявал лек автомобил „Мерцедес” с peг. № ..., собственост на сина му В.И., когато пътувал от с. К., посока с. З. и гр. П.,. Споделя, че тогава имало силна буря с много проливен дъжд, че в следствие на дъжда по платното имало много вода, от която не можел да види състоянието му. Посочва, че на около 500 метра или повече, попаднал в голяма дупка и чул силен трясък. Малко, след което отбил на стария път за гр. С. в посока с. З., като усетил силни вибрации на колата. Сочи, че тогава забелязал, че задна лява гума била спукана/скъсана и джнтата била изкривена, която била алуминиева. Изяснява, че отишъл при застрахователя, където били направени снимки, след което синът му – В.И. получил обезщетение. Споделя, че подписа на първата декларация на лист 9 от делото е положен от него, а на втората от сина му В.И.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като логични, последователно, вътрешно непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото доказателства.
От прието и неоспорено от страните заключение по назначената и допусната съдебно-автотехнчиеска и оценъчна експертиза се установява, че произшествието е настъпило на хоризонтален и прав участък от пътя неравен, с налична дупка с големи размери и дълбочина в дясната половина на пътното платно, че платното за движение в мястото на произшествието има асфалтова настилка, която в момента на произшествието е била мокра и наводнена, като наличната дупка е била незабележимо препятствие. Вещото лице сочи, че няма обективни технически данни, по които скоростта на автомобила да може да се определи по изчислителен път. Затова, като има предвид механизма на ПТП, характера и разположението на повредите от удара по автомобила, както и факта, че се касае за пътен участък извън населено място и тежките пътно-климатични условия приема, че скоростта е била ниска и не по-висока от 60 км/ч. Относно механизма на получаване на повредите по МПС, посочва, че по задната лява гума и джанта са настъпили при движение на автомобила с ниска скорост, в резултат на което е настъпило пропадане на задната лява гума в препятствие - дупка на пътното платно, съчетано с удар, деформация и срязване/спукване на гумата от притискането в джантата. От удара е настъпило локална деформация на джантата и нарушение на покритието й, както и че получените повреди по автомобила и описани в щетата на „Булстрад”, съответстват да са получени по изяснения механизъм на произшествието. Налице е причинно-следствена връзка между нанесената щета на задната лява гума и джанта на автомобила и изяснения механизъм на произшествието. Посочил е, че необходимата сума за възстановяване на щетите по автомобила по средни пазарни цени възлиза на 223,86 лева с включен ДДС. В проведеното съдебно заседание вещото лице заявява, че поддържа депозираното заключение, като прави следните уточнения: При изготвянето на експертизата е приел нещата, съобразно материалите на делото и в частност разпит на Т.И. и Декларация за настъпване на застрахователното събитие по полица „Каско Стандарт“ изготвена от Т.И., водач на автомобила и преподписана от собственика на автомобила В.И.. Вещото лице заявява, че към заключението е приложил снимков материал от огледа, които е направен от дистанция 400- 500 метра от въпросното кръстовище, от който се установявало, че в момента в дясната лента нямало нарушение на целостта на пътното платно, но личали стари ремонтни дейности извършени по запълването на дупки в същата лента. По отношение на схемата посочена в Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, отправено до ищцовото дружество, при която разположението на дупката е посочено в дясната част на лекия автомобил, вещото лице изясни, че е възможно при лоша метеорологична обстановка, при която неравностите по пътя са запълнени с вода, при маневриране от страна на водача, за да преодолее определени локви вода, технически предната дясна гума да не попадне в дупката. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като в. л. е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 2841 по ч.гр.д. № 5075/2019 по описа на РС П., срещу общ. С., да заплати на дружеството ищец сумата в размер на 161,80 лева, ведно законна лихва от подаване на заявлението – 23.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 325 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение в законоустановения срок. В указания от съда едномесечен срок, е предявената настоящата искова претенция.
При така установените правнозначими факти, чрез събраните в настоящата съдебна инс-танция доказателствени средства, съдът по правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема следното от правна страна:
Районен съд П., XIX състав е сезиран с установителен иск предявен по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.410, ал.1 КЗ.
По отношение допустимостта на предявените искове: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК установяване на съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице по застраховка "Каско Стандарт" към датата на настъпване на застрахователното събитие, настъпването на застрахователното събитие, изразяващо се във виновно и противоправно деяние (действие или бездействие) на лице, на което ответникът е възложил извършването на работа, наличието на имуществени вреди и причинно-следствената връзка между деянието и вредите, както и изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца на увреденото лице. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
В чл.410, ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл.74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.410, ал.1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Макар че в правната норма, регламентирана в чл.410, ал.1 КЗ, не е предвидена правната възможност заплатилия по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т.15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл.47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл.344, ал.1 (отм.) ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл.410, ал.1 КЗ, тъй като обективираната от законодателя нормативна воля в тези две разпоредби е една и съща.
Когато собственик на повредената вещ, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност повредената вещ. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т.3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които собственикът на процесния пътен участък, е възложила да поддържат в изправност общинските пътища и носи отговорност за бездействията на тези лица. Общината като признато от правото за юридическо лице (чл. 136, ал. 3 КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез нейните органи - физически лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл.49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС юридическите лица отговарят по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че при настъпване на процесното ПТП, е съществувало действително застрахователно правоотношение, възникнало от договор за имуществено застраховане „Каско Стандарт“, обективиран в Застрахователна полица № 4704191300000082. За действителността на този договор законодателят е предвидил писмена форма, която е спазена. По силата на този договор ищецът е приел да покрива за периода от 00:00 ч. на 25.02.2019 г. до 00:00 ч. на 25.02.2020 г. риска от увреждане на собственото на застрахования МПС. В срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие – 02.06.2019 г., за което застрахователят е бил длъжен да изплати застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. Горното не е спорно и между страните.
Между страните не се спори, че пътят между с. К. и с. З., до разклона за главния път за гр. С. е собственост и се стопанисва от общ. С.. /заявено от процесуалния представител на ответната община в проведеното съдебно заседание на 07.08.2020 г../ По силата на императивната разпоредба, уредена в § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС собственик на общинските пътища е съответната община в настоящия случай общ. С..
Съгласно чл.31 Закон за пътищата, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, като собственикът на процесния пътен участък – общ. С., е бил длъжен да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността, като чрез свои служители и работници осигури поддържането на пътното платно в изправност, т. е. да отстрани съществуващите неравности (дупки). Но дори и да липсваха конкретни нормативни правила, поради общественото предназначение на общинските пътища, общината следва да осъществява тяхната поддръжка, като осигурява нормален достъп, проходимост и предвижване на превозни средства по тях. Тъй като общината като юридическо лице изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена работа на определени физически лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са взели необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по пътища, общинска собственост. От представените по делото доказателства - декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, декларация изходяща от В. Т. И., ЕГН **********, кореспонденция по ел. пощата между В.И. и ответното дружество, заявление от 03.06.2019 г. за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, писмо от „ОПУ“ гр. П. с изх. № 53-00-641/05.08.2019 г., писмо с изх. № 18-00-1403-001/04.10.2019 г. от общ. П. и показанията на свидетеля Т.И. се изяснява, че правнорелевантният факт, че на 02.06.2019 г. на пътното платно на междуселищен път от с. К. към гр. П., в участъка между с. К. и с. З., на около 500 м преди разклона за републикански път І-8, се е намирала необозначена и необезопасена неравност /дупка/, запълнена с вода, през която водачът на лекия автомобил „Мерцедес” с peг. № ... – Т.И. е преминал, вследствие на което на лекия автомобил са причинени повреди. В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на ответника, че липсват обективни данни относно кога, къде и при какви обстоятелства е настъпило процесното ПТП, както и годни доказателства относно механизма на настъпване на произшествието и наличието на дупката, както и че посочените вреди за причинени именно в соченото време и на соченото място. От ответната страна не бяха ангажирани никакви доказателства, който да оборят представените по делото доказателства от страна на ищцовото дружество, касаещи участъка, където е настъпило процесното ПТП, а именно между с. К. и с. З., на около 500 м преди разклона за републикански път І-8. За наличието на дупка/и именно в този участък, макар и косвено да се доказва наличието й, говори и вещото лице, което заявява, „че в момента в дясната лента няма нарушение на целостта на пътното платно, но личат стари ремонтни дейности извършени по запълването на дупки в същата лента.“. От друга страна, от неоспорената от страните и приета като компетентно изготвена САТЕ се установява, че вредите описани в щетата на „Булстрад“ съответстват да са получени по изяснения в заключението механизъм на произшествието. Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че за да бъдат увредени по такъв начин гумата и джантата на лекия автомобил, то преминаването през дупката би следвало да бъде с много висока скорост, т.е. при спазването на правилата за движение и конкретно ограничението на скоростта при влошена метеорологична обстановка, преминаването на автомобилната гума през дупката не би довело до спукване, а вероятността да се повреди и джантата би била минимална. От заключението на вещото лице се изясни, че скоростта е била ниска и не по-висока от 60 км/ч., както и че „при движение на автомобила с ниска скорост е настъпило пропадане на задната лява гума в препятствие дупка на пътното платно, съчетано с удар, деформация и срязване/спукване на гумата от притискането в джантата.“, т.е. причината е именно наличието на неравност /дупка/ на процесния пътен участък, собственост на общ. С.. Що се отнася до направеното възражение, че според законовите изисквания, за процесното ПТП е следвало да бъде съставен протокол за ПТП, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения. Съгласно разпоредбата на чл.125, т.8 от ЗДвП, посещението на произшествия с един участник е задължително само в случай, че МПС не може да се придвижи на собствен ход. В процесния случай от показанията на свидетеля Т.И. се установи, че след преминаването през дупката автомобилът е продължил да се движи на собствен ход. Водачът е спрял не защото автомобилът не се е движил, а за да установи дали има щети. Вярно е, че автомобилът не е имал резервна гума, но е разполагал със спрей, който практически позволява същият да продължи движението си за определени километри. Фактът, че водачът е решил да смени увредената гума с нова не означа, че процесното ПТП попада в хипотезата на чл.125, т.8 от ЗДвП.
Непосредственото задължение на служител на общината е било да следи за изправността на всички надземни и подземни съоръжения на техническата инфраструктура на процесния пътен участък, включително и в конкретния случай за обезопасяване и сигнализиране на неравността (дупката), която не трябва да създава опасност за движението по общинския път. Нарушението или неизпълнението на задълженията на работниците или служителите от общината за осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение представлява противоправно деяние (действие или бездействие) което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Вината на съответното длъжностно лице, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, а по настоящето дело обратно доказване не е извършено. Причинно-следствената връзка между противоправното поведение на тези лица и причинените на собственика на лекия автомобил вреди се установява от заключението на допуснатата и приета от съда САТЕ.
Тъй като съответното лице, на когото ответникът е възложил изпълнение на задължението за поддържане изправността на съоръженията на техническата инфраструктура (пътното платна), виновно не е изпълнило тези свои задължения (бездействал е), със своето противоправно поведение е причинил имуществени вреди по на лек автомобил „Мерцедес” с peг. № ..., собственост на В. Т. И., поради което е възникнала обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя на тази работа – общ. С., по чл.49 ЗЗД.
Следователно, за увредения се е породило право на вземане на извъндоговорно основание срещу общ. С.. Тъй като причинените вреди са закономерна, необходима последица от противоправното поведение на работници или служители при ответната община при или при повод на извършваната от тях работа, настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника срещу увредения от процесното ПТП, са осъществени в обективната действителност.
По правилата на чл.154, ал.1 ГПК ищцовото дружество установи чрез главно и пълно доказване и последната материална предпоставка, обуславяща възникването на спорното регресно вземане - заплащането на застрахователното обезщетение на увреденото от процесното ПТП лице, доказваща се от преводно нареждане от 21.06.2019 г. на Банка „ДСК“, за преведена по сметка на собственика на лекия автомобил – В. Т. И., сумата в размер на 161,80 лева, по процесната застрахователна преписка, образувана при ищцовото дружество. САТЕ установи, че размерът на това застрахователно обезщетение отговаря на стойността на причинените от процесното ПТП имуществени вреди, дори и определеното от застрахователя обезщетение е в по-малък размер от това определено от вещото лице.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу възложителя на лицата, които чрез своето бездействие (неизпълнение на своите задължения) са причинили процесните вреди.
При така установените правнорелевантни обстоятелства настоящата инстанция приема, че са налице всички материални предпоставките ищецът да встъпи в правата на увредения срещу общ. С., поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 350 лева, от който 300 лева депозит за САТЕ и 50 ДТ. Видно от списъка по чл.80 ГПК ищецът претендира, че внесъл възнаграждение за САТЕ в размер на 350 лева. Това не е спорно, но с протоколно определение съдът е указал да се върне на ищцовото дружество сумата в размер на 50 лева от внесения депозит за САТЕ, тъй като вещото лице в своята справка-декларация е посочило, че дължимото му възнаграждение е в размер на 300 лева. В полза на ищец следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски в размер на 325 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК по отношение на общ. С., ЕИК *********, с адрес: гр. С., бул. „А. С.“ № 37 А, че съществува вземане на „ЗАД Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. П. № 3, представлявано от П. Ш. и И. Г., чрез пълномощника си адвокат Е.Т., със съдебен адрес:***, за сумата в размер на 161,80 лева, представляваща заплатено от ищеца в полза на увреденото лице В. Т. И. застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“, застрахователна полица № 4704191300000082, за която сума в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5075/2019 г. по описа на Районен съд – П..
ОСЪЖДА общ. С., ЕИК *********, с адрес: гр. С., бул. „А. С.“ № 37 А ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. П. № 3, представлявано от П. Ш. и И. Г., чрез пълномощника си адвокат Е.Т., със съдебен адрес:***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 675 лева /шестстотин седемдесет и пет лева/, от която 325 лева разноски в заповедното производство и 350 лева разноски в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: