№ 308
гр. Враца, 11.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгени Божидаров Ангелов
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
в присъствието на прокурора Е. В. С.
като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно
наказателно дело № 20251400200410 по описа за 2025 година
намира следното:
Производството е по реда на чл.437 – чл. 440 НПК.
Образувано по молба на лишения от свобода В. В. М. изтърпяващ
наказание "Лишаване от свобода" в Затвора-Враца, с искане да бъде условно
предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Към молбата са приложени писмени доказателства - становище по
чл.437 ал.2 НПК от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната
част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на
риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156
ЗИНЗС.
Компетентен да разгледа молбата е Окръжен Съд –Враца като
съответен по местоизпълнение на наказанието в Затвора-Враца по аргумент от
чл.438 НПК.
В съдебно заседание представителя на Директора Затвора гр.Враца,
упълномощен по чл.15 ал.2 ЗИНЗС с представена и приложена по делото
заповед, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения,
че с поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента
наказание лишаване от свобода.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца
също е на становище за неоснователност на молбата по съображения, че е
налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по
чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице
достатъчно доказателства за поправянето на лишения от свобода, с оглед на
което прави искане за оставянето й без уважение.
Лишеният от свобода поддържа молбата за УПО.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и
анализира представените по делото писмени доказателства, намира следното:
1
Молбата е допустима като подадена от надлежно лигитимирано лице
по смисъла на чл.437 ал.2 НПК– осъден на наказание "лишаване от свобода"
при протичащо ефективно изпълнение в Затвора-Враца .
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
лишаване от свобода по отношение на осъден , който е дал доказателства за
своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от
наложеното наказание, а в случаите на опасен рецидив не по-малко от две
трети. Съгласно т.3 б"б" от Постановление №7/75 г.,Пленум на ВС, изм. и доп.
с Постановление №7/87 г., Пленум на ВС, за "фактически" изтърпяно
наказание се счита срокът на пребиваване на осъденият в местата за лишаване
от свобода, признатото предварително задържане и времето прекарано в
домашен отпуск.
В. В. М. търпи в Затвора-Враца общо най-тежко наказание от шест
години лишаване от свобода по ЧНД №346/22 г. на ОС-Враца при "строг"
режим с начало 03.06.2022 г. за извършени престъпления при условия на
"опасен рецидив".
Към момента е изтърпял ефективно 3 години 1 месец и 8 дни,
предварителен арест 1 година 6 месеца и 8 дни и от работа 11 месеца и 5 дни ,
или общо 5 години 6 месеца и 21 дни.
Остатъка от изтърпяване на наказанието е 5 месеца и 9 дни.
От изложеното е видно, че фактически той е изтърпял не по-малко от
две трети от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на
чл.70 ал.1 т.2 НК, тъй като деянието е при опасен рецидив. Следователно
налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на
условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от
свобода е дал доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а НПК
вр.чл.70 ал.1 НК . В тази връзка на внимателно изследване и преценка
подлежат оценката на осъденият от затворническата администрация по чл. 154
и чл.155 ЗИНЗС отразена в приложения доклад за оценка на риска от рецидив
и вреди, работата по индивидуалният план за изпълнение на присъдата по
чл.156 ЗИНС, всички данни за неговата личност и действителните
доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС се установява , че при лишеният от
свобода молител В. М. първоначалната оценка на риска от рецидив е със
средни стойности - 71 точки.
Установени са следните дефицитни зони:
- Криминално минало - налице е широк спектър от богато и
многостранно криминално минало. Многократно е осъждан за користни
престъпления.
- Отношение към правонарушението - не разпознава факторите
довели до реализиране на деянието, с утвърден користен модел на поведение.
Лицето поема известна формална отговорност за извършеното деяние, но
омаловажава неговия характер, оправдава действията си с липса на финансова
стабилност и необмислено поведение;
- Образование и обучение - с начално образование, има известни
2
проблеми с усвояването и в грамотността;
- Управление на финансите и доходи - липса на финансова
стабилност, изразходване на средства за хазарт, нелегални печалби като
източник на доходи;
- Начин на живот и обкръжение - интегриран в криминални среди,
податлив на негативно влияние, склонен към импулсивно и рисково
поведение;
- Умения за мислене - не разпознава проблемните ситуации, в които
се забърква, не предвижда отрицателните последици, действа импулсивно, без
да извлича поука от стари грешки.
Рискът от вреди е нисък за служителите и останалите лишени от
свобода.
На този етап не е демонстрирал непристойно отношение към
служителите и останалите осъдени лица. Има нагласи за безпроблемен
престой. Не проявява дискриминационни нагласи към малцинствените групи
в затвора.
Рискът от суицид и самоувреждане е с ниски стойности. Не споделя
за суицидни мисли и автоагресивни прояви, които да са индикация за подобен
тип поведение в затвора.
Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наложеното
наказание е със средни стойности. Аргумент в тази насока са присъди от
криминалното му минало - осъждан за шофиране без надлежно разрешително
и за притежание на боеприпаси.
Рискът от бягство първоначално е определен като нисък. Това
обстоятелство се извежда от факта, че л. св. М. няма в криминалната си
история опити за бягства или отклонения от условията на контролирана среда.
В изготвения първоначален план на присъдата като цели и задачи са
заложени: изграждане на критично отношение към деянието, осмисляне на
отношението си към приятелския кръг, подобряване на уменията за
разпознаване на проблемите, формиране на ясни и реалистични цели,
изпълнение на прогресивната система за изтърпяване на наказанието.
Извършените ревизии на оценката запазват стойностите в горна
граница на средния диапазон. При направените три текущи оценки има
понижаване с една точка през 2023 г. и остава през промяна през следващите
преоценки от 2024 г. и 2025 г. - 70 точки. Л. св. М. е с утвърдени криминални
нагласи, с подчертано социално желателно поведение и отношение към
служителите, липсва стабилна мотивация за промяна моделите на поведение
след освобождаване, податлив на негативното влияние на средата, не проявява
необходимата инициативност при изпълнение на заложените цели и задачи в
плана на присъдата.
Рискът от вреди се запазва нисък за служителите и останалите
лишени от свобода. Стреми се да спазва законовите и режимни изисквания.
Въпреки, че влиза в спорове, не е склонен към по-сериозно задълбочаване на
проблема или употреба на физическа сила. Не проявява дискриминационни
нагласи към малцинствените групи в затвора. Рискът от суицид и
самоувреждане е с ниски стойности към момента. Не споделя за суицидни
мисли и автоагресивни прояви, които да са индикация за подобен тип
поведение в затвора. Рискът от бягство към настоящия момент е с ниски
3
стойности. Това обстоятелство се извежда от факта, че лишеният от свобода
М. няма в криминалната си история опити за бягства от условията на
контролирана среда. Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на
наложеното наказание е със средни стойности. Аргумент в тази насока са
присъдите от криминалното му минало и настоящите деяния.
При изготвената последна, актуална преоценка, числовата стойност
на рискът от рецидив се запазва без промяна - 70 точки. Рискът остава среден.
Очертаните зони с дефицити се запазват.
Рискът от вреди се запазва нисък за служителите и за останалите
лишени от свобода. Рискът от вреди за обществото е среден, предвид
характера на извършените престъпления - настоящо и в криминалното
минало. Рискът от вреди е насочен към широк кръг от обществото с оглед
богатото криминално минало на л. св. и осъжданията за разнородни деяния.
Рискът от бягство и укривателство е нисък - липсват данни в криминалното
минало за такова поведение.
За времето на престой в Затвора и в изпълнение на заложените цели
и задачи в плана на присъдата е взел участие в програма „Справяне с житейски
проблеми чрез промяна в мисленето“ през месец май 2025 г.
В доклада по чл.155 ЗИНЗС е отразено , че въпреки преминатата
програма, л. св. М. все още има дефицити в зона „Умения за мислене“. Не
обмисля в цялост възможните последици от действията си, няма ясно
дефинирани реалистични цели в дългосрочен житейски план.
От 28.10.2022 год. до 21.11.2024 год. е работил като строител на
половин щат, като допълва работния си ден с още 2 часа на основание чл. 80
от ЗИНЗС. От 21.11.2024 год. е преназначен на пълен щат като поддръжка
ВиК със Заповед № 3792/21.11.2024 год. на Началник на Затвора. Изпълнява
съвестно възложените му трудови задачи.
За времето на престой епизодично се включва в организираните
спортни турнири по волейбол и футбол.
Л. св. М. има наложени дисциплинарни наказания. Наказван със
Заповеди № 3459/03.11.2023 г. на осн. чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС - за неизпълнение
на разпореждане на длъжностно лице и № 1244/25.04.2023 г. на осн. чл. 101, т.
1 от ЗИНЗС - играл хазартни игри със залог цигари. Съгласно чл. 109 ал. 2 от
ЗИНЗС към настоящия момент л. св. М. се води наказван.
Награждаван със Заповеди № 878/20.03.2023 г. на осн. чл. 98, ал.1 , т.
1 от ЗИНЗС и №1656/02.06.2025 г. на осн. чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС във
връзка със стриктно изпълнение на служебните си задължения.
Режимът на изтърпяване на наказанието не е заменен с по-лек,
поради липса на предоставени доказателства за извършена личностна
промяна. Лишения от свобода не е преминал през етапите на прогресивната
система за изтърпяване на наказанието.
Не изявява желание и не се включва активно в общопенитенциарните
мероприятия.
Въпреки устно декларираната мотивация за просоциална промяна от
л. св. М., на този етап липсва устойчива и трайна тенденция на позитивни
промени и нагласи в подкрепа законосъобразно поведение след
освобождаване. Омаловажава степента на опасност на извършените деяния.
Търси оправдания и намира извинения за поведението си. Не осъзнава
4
необходимостта от радикална промяна в начина живот и в приятелския си
кръг.
Не проявява инициативност и не търси възможности за срещи с
ИСДВР и провеждане на индивидуална корекционна дейност.
В доклада по чл.155 ЗИНЗС е отразено , че осъденото лице-молител
е със силни оневинителни нагласи. Липсва изцяло критично отношение към
деянията. Със слаба саморефлексия и формирани криминални нагласи и
модели на поведение. Очертава се трайно криминализиране на личността, не
съобразяване със законоустановените норми при живота на свобода и липсата
на поправителен ефект, въпреки налаганите наказателни мерки. Съгласно
утвърдените от ГДИН „Правила за прилагане на системата за оценка на риска
от рецидив и вреди при правонарушители“, изтърпяващи наказания в
пенитенциарните заведения, по отношение на извършването на нови
правонарушения се счита, че най-добрият предсказател на бъдещото
поведение е миналото поведение.
Лишеният от свобода М. устно декларира нагласи за законосъобразно
поведение в МЛС и след освобождаване, като може да се подчертае, че
поведението му е подчертано социално желателно и не е продиктувано от
вътрешни убеждения и нагласи, а от желание за облекчаване на престоя и
промяна на правния статут.
Лишеният от свобода М. не провежда често свиждания, но поддържа
контакт с близките си чрез разговори по телефона. Получава материални
средства и периодично изпраща суми на партньорката си от полученото
месечно възнаграждение.
Все още не е преминал през програмата „Подготовка за живот на
свобода“, която ще го запознае с предлаганите възможности от държавните
институции за по- пълноценна ресоциализация. Същата дава възможност и за
изготвяне на план „моите първи стъпки на свобода“, в който л. св. сам
формулира своите краткосрочни цели.
Според затворническата администрация лишеният от свобода М. все
още не предоставя необходимите безспорни и категорични доказателства за
промяна на нагласите в подкрепа на законосъобразно поведение. Не е
настъпила трайна положителна промяна в начина на мислене и все още не се
отчита пълно разбиране на факторите за криминалното поведение. Предвид
гореизложеното Затворническата администрация препоръчва работата с
лишения от свобода да продължи, тъй като не е налице ясно дефиниране на
бъдещи цели и план за тяхното реализиране, с цел успешна ресоциализация в
обществото.
Предвид горното изложение и въз основа на доказателствената
съвкупност съдът намира, че на този етап от изтърпяване на наказанието
липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения, като е
необходимо корекционната работа да продължи в условията на затвора, за
трайна положителна промяна и постигане на целите по чл. 36 от НК. Налице е
среден риск от рецидив при актуални 70 точки , като практически той не е
снижен предвид изтърпяната голяма част от наказанието. Изразените зони на
дефицит също не са променени. Налице са 2 дисциплинарни наказания, които
не са заличени по смисъла на чл.109 ал.1 ЗИНЗС. Лишеният от свобода не е
преминал през етапите на прогресивната система, частично залегнали в
5
разпоредбата на чл. 155 ал. 2 и чл. 171, ал. 1, т.З от ЗИНЗС, изразяваща се в
замяна на режима в по-лек, прекатегоризиране в открит тип и последваща
замяна на режима в по лек, както и през програма "Подготовка за живот на
свобода". Липсва устойчива и трайна тенденция на позитивни промени и
нагласи в подкрепа законосъобразно поведение след освобождаване.
Омаловажава степента на опасност на извършените деяния. Търси оправдания
и намира извинения за поведението си. Не осъзнава необходимостта от
радикална промяна в начина живот и в приятелския си кръг. Не проявява
инициативност и не търси възможности за срещи с ИСДВР и провеждане на
индивидуална корекционна дейност.Липсва изцяло критично отношение към
деянията.
Не се установява, лишеният от свобода да е положил всестранни и
последователни усилия, каквито са изискванията на закона, за да убеди и
докаже, че се е поправил до степен да бъде кредитиран е доверие за
предсрочното му освобождаване. Наличните доказателства установяват, че
престоят му в затвора не е довел до безспорен поправителен и
превъзпитателен ефект, поради което е налице е необходимост от
продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице за
постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на
присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони. Наличието на
прогресивна тенденция за превъзпитанието му и липсата на доловим напредък
на поправителния процес, не удовлетворява изискванията на закона и целите
на наказанието, доколкото чл.70, ал.1 от НК изисква поправителният процес
да е завършен и именно поради това по-нататъшният престой в затвора да се
явява незаконосъобразен. За настъпването на положителни промени и при
наличие на доказателства за това, следва да са регистрирани качествени
промени у лишения от свобода, което е свързано е изпълнение целите на
наложеното му наказание, което в случая не е налице.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които
осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за
лишаване от свобода имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът
не намира основание да не възприеме мотивираното становище на
затворническата администрация, че процесът на поправяне при лишения от
свобода не е завършен към момента.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който
осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да
има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да
рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви. В
случая наличните дефицити, който следва да продължат да бъдат обект на
корекционно въздействие, и запазването на средни стойности на риска от
рецидив и на риска от сериозни вреди за обществото, обвързан с
обремененото съдебно минало и извършените дисциплинарни нарушения,
показват, че при лишеният от свобода молител все още не е постигната
трайна и необратима позитивна промяна във формирането на стереотип на
нагласи, мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на живот
извън пределите на местата за лишаване от свобода.
Факта, че е трудово ангажиран, награждаван, участвал единствено в
една образователна програма и епизодично в спортни мероприятия, не е
достатъчен да обоснове основания за УПО при игнориране на фактите за
наложените 2 бр. административни наказания, наличните дефицитни зони и
6
запазените стойности на риска от рецидив. Отделно от това липсата на
непристойно поведение към служителите на затвора и другите лишени от
свобода също не може да послужи като фактор участващ в преценката за
основания за УПО, тъй като подобно поведение е задължение на лишените от
свобода съгласно чл.96 ЗИНЗС.
Налице е необходимост от продължаване на корекционното
въздействие спрямо лишеният от свобода за постигане в пълна степен на
набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на
установените дефицитни зони, за да има шанс при освобождаване от затвора
той да започне законосъобразен начин на живот.
Постановяването на УПО е отклонение от принципа за изтърпяване
на наложеното наказание изцяло, като за да се пристъпи към това отклонение
и да се допусне лишеният от свобода да се завърне преждевременно към
социален живот, е необходимо да е постигнат завършен поправителен процес,
а не установена тенденция към такъв резултат, каквото е положението с
настоящият лишен от свобода молител. В този смисъл е константната
непротиворечива съдебна практика , обективирана в Определение № 925
/12.09.2024 г. по ВЧНД №1167/24 г. на АС-София , Определение № 912
/09.09.2024 г. по ВЧНД №1142/24 на АС-София ,Определение
№1051/23.10.2024 г. по ВЧНД №1343/24 г. на АС-София и др..
При изложените доводи съдът приема, че е налице само една от
законовите предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на
чл.70 НК, а именно лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от две
трети от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка,
тъй като с поведението си лишеният от свобода молител все още не е дал
достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил.
Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
Съобразно горните съображения и на основание чл.440 НПК вр.
чл.70 ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на
лишения от В. В. М., ЕГН: ********** , изтърпяващ общо най-тежко
наказание "лишаване от свобода" в Затвора-Враца по НЧД №346/22 г. на ОС-
Враца, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието в размер на 5 /пет/ месеца и 9 /девет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се обяви публично и подлежи на обжалване и
протестиране чрез ОС-Враца пред АС-София в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на
Затвора гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
7
8