№ 3025
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Здравка Иванова
ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506526 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от 08. 11. 2020г., постановено по гр. д. № 71734/2018г. на СРС I ГО 31
състав, на основание чл. 45 ЗЗД се отхвърля предявения иск за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 2105 лева. С решението са присъдени разноски на
страните съразмерно на уважената и отхвърлителната част по претенцията на ищеца.
С въззивна жалба ищецът изразява недоволство от решението в отхвърлителната
част. Решението счита да е неоснователно и неправилно като евентуално се ангажира
отговорността му до размера на 1,6% от необходимата за възстановяване на вредите сума
/съответно на притежаваните идеални части от общите части на сградата/. Иска се отмяна в
обжалваната част и постановяване на друго решение, с което да се присъди от съда сумата
от 10,16лв., представляваща 1,6% от размера на необходимата за отстраняване на вредите
сума от 635,21лв. и да се отхвърли иска в останалата му част до пълния размер от 2105лв.
Претендират се направените по делото разноски.
В отговор ответникът Н. П., чрез пълномощника си адв. К. М. твърди, че жалбата е
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд правилно и обосновано. Счита се,
че възможността за възражение за причините за теча в апартамента на ищеца е
преклудирано съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК, тъй като ответникът е подал в срока по чл. 131
ГПК отговор, в който е можел да изрази подобни възражение и оспорвания.
От друга страна се твърди, че възражението е и неоснователно, тъй като по делото не
1
са събрани доказателства, от които да се установява течът да е причинен от обща част на
жилищната сграда, а е установено, че течът е от имота на ответника.
Посочено е, че първоинстанциооният съд е взел предвид смяната на собствеността на
апартамента, приел е доказателствата и в мотивите на решението си е споменал, че след
извършения от новия собственик ремонт на балкона, течът е преустановен.
Сочи се, че от събраните по делото доказателства, са събрани всички елементи за
уважаване на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за което се излагат мотиви.
Иска се постановяване на решение, с което да се потвърди решението на районния
съдия в обжалваната част. Претендират се разноските по делото сторени във въззивна
инстанция.
Депозирана е частна жалба от 02.03.2021г. от адв. К. М. пълномощник на ищеца Н. А.
П., в която е обжалвано определение от 21.02.2021г., постановено по гр.д. № 71734 по описа
за 2018г. на СРС 31 състав, с което е оставена без уважение молба за изменение на
решението в частта за разноските. Счита се, че определението е неправилно, за което се
излагат подробни мотиви. Иска то да бъде отменено и да бъдат присъдени разноски
съразмерно уважената част от иска.
С разпореждане по чл. 267 ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивната съдебна
инстанция.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
по реда на въззивното обжалване при така очертаната от въззивната жалба рамка, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.
При извършена служебна проверка според правната норма на чл. 269 ГПК,
въззивният съд намира, че решението е валидно и в обжалваната си част - допустимо.
Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбата е неоснователна.
Според правната уредба на чл. 45 ЗЗД Всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното.
Не се спори по делото, че правната квалификация е по чл. 45 ал. 1 ЗЗД, за присъждане
на обезщетение на претърпените имуществени вреди, поради което в полза на ищеца следва
да се присъди или не обезщетение за същите.
Между страните е спорен въпросът за размера на дължимото обезщетение за
имуществени вреди.
2
В случая обезщетението за 1583,31 лева до претендирания размер от 2105 лева е
определено напълно справедливо от районния съдия в съответствие с доказателствения по
делото материал в съвкупност и поотделно, който се кредитира и от настоящата съдебна
инстанция.
Свидетелските показания на П.Г.Ч. са депозирани пред съда и се преценяват по реда
на чл. 172 ГПК - Преценка на свидетелските показания - Чл. 172. Показанията на роднините,
на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на
осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините в граждански
или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на
всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се
преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост. Същите несъмнено са на заинтересовано лице и се
обследват наред с всички други данни по случая в кориците на делото. Свидетелката
посочва, че едва след като се свързали с представители на банката, ремонтът, който бил
отказан от ответника, бил извършен и течът спрял. Според СТЕ експертът посочва, че
проблемът не е в самата водосточна тръба, а в мястото, където същата отводнява балкона на
ответника, което е установено и от новият собственик „П.И.Б.“ АД.
Заключението без оспорване е прието от съда и като обективно и добросъвестно,
компетентно дадено, се кредитира и от настоящата съдебна инстанция.
При определяне на размера на обезщетението за претърпени имуществени вреди,
съдът съобразява - установените по делото факти в настоящия конкретен случай и
цялостното неблагоприятно отражение за ищеца. Справедливо е определеното обезщетение
за репариране на имуществените вреди в размер на 1583,31 лева, толкова, колкото е приет и
от районния съдия. За този размер искът е основателен и следва уважаването му, за
останалата част, като недоказан и неоснователен, подлежи на отхвърляне от съда,
вследствие на което въззивният съдебен състав се солидаризира с изводите на районния
съдия.
По частна жалба от 02.03.2021г. на ищеца срещу Определение от 21.02.2021г., с
което е отхвърлена молба на ищеца за изменение на Решение № 20246331/08.11.2020г. не
следва да бъде допълнено в частта за разноските.
Искането на ищеца за присъждане на разноски в производството по настоящата
частната жалба по реда на чл. 248 ГПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно,
доколкото същото има несамостоятелен характер като разноските, извършени в това
производство остават за сметка на страните.
Събраните доказателства по делото удостоверяват установената от районния съдия
фактическа обстановка.
Други доводи с въззивната жалба на ищеца не са релевирани.
Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основава своите възражения и доводи. Писмените неоспорени и приети доказателства по
3
делото установяват твърденията на ищеца, като няма събрани по делото доказателства,
които поотделно или в съвкупност да установяват възраженията на ответника или да
опровергават или разколебават установената от страна на ищеца фактическа обстановка по
коментирания случай.
Когато съдът постановява решение при правилно първоинстанционно решение, по
реда на чл. 272 ГПК, въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
На основание горното въззивната инстанция осъществява контрол за правилността на
първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания,
като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по
аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка
следва да се ограничи до въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до
посочените въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при
която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е
допустимо, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната
проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск,
/такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и
допустимо - на ответника е дадена възможност за становище по исковете и е съставен
доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е предоставил равни възможности на страните
за участие в исковото производство и е постановил съдебно решение по същество.
Събраните доказателства, релевантни по спорния въпрос, първоинстанционният съд е
обсъдил, като крайните му изводи, че искът е основателен, са правилни и съответстват на
доказателствата.
Обжалваното съдебно решение е и правилно, като не са нарушени императивни
материалноправни норми.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение, което
пък, от своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на първоинстанционния
съдебен акт в частта на присъдените разноски в полза на ответника.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба на ищеца
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на
Софийски районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, в
обжалваните части.
При този изход на делото въззивникът ищец няма право на разноски за
производството - жалбата му е неоснователна и се отхвърля от съда.
Ответникът претендира своевременно разноски, в размер на 315 лева, съобразно
4
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реално сторване, поради което му се присъждат в
пълен размер, което не е прекомерно.
Предвид размерите на обжалваемия интерес, настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.11.2020г., постановено по гр. д. № 71734/2018г. на
СРС I ГО 31 състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА Д. Н. Н. ЕГН ********** да заплати на Н. А. П. ЕГН **********
основание чл. 78 ГПК разноски в производството пред втората съдебна инстанция в размер
на 315 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба по чл. 248 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5