Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Враца, 16 април 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 18.03.2021 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря Анита П.
като разгледа докладваното от съдия Иванов адм. дело № 2484 по описа за 2020 г. на Врачанския
районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е получено по подсъдност от Административен
съд гр. Враца.
Производството е по чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 37в, ал. 5, вр. с ал. 3 и 4 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Образувано е по жалба на „Агро-Кръстеви“ ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Петропавловска“ № 58,
ет. 3 срещу заповед № 182-1/16.10.2015 г. на директора на Областна дирекция
„Земеделие“ гр. Враца.
С горепосочената заповед е изменена заповед №
182/01.10.2015 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца в
частта й по I, т. 12, като същата част следва да се чете:
„Граунд трейд“ ЕООД. С изменената заповед, I от същата са одобрени масиви за ползване на земеделски земи
за землището на с. Тишевица, община Враца, за стопанската 2015-2016 г. между
собственици и ползватели с правно основание по реда и начина, посочени в
представеното доброволно споразумение с вх. № 002/31.08.2015 г. съгласно чл.
37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ.
В жалбата се поддържат следните пороци на
административния акт: нищожност, противоречие с материалния и процесуалния
закон и несъответствие с целта на закона-отменителни основания по чл. 149, ал.
5, чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. В тази връзка се твърди, че е налице противоречие
между мотивите и диспозитива на оспорената заповед, тъй като в мотивите са
изложени доводи за замяна на ползвателя И.М.П. с учреденото от нея търговско
дружество „Граунд Трейд“ ЕООД, а в диспозитива замяната е отнесена към т. 12 от
изменената заповед, а именно до ползвателя В.И.П.. Поддържа се също, че при
издаване на оспорената заповед не са спазени разпоредбите на чл. 61 и чл. 62 от АПК и чл. 37в от ЗСПЗЗ. В тази връзка се сочи, че заповедта не е съобщена по
реда на чл. 61 от АПК, че послужилите за издаването й обстоятелства не
представляват новооткрити такива, тъй като са били известни на И.П. още преди
издаването на изменената заповед № 182/01.10.2015 г., както и че не става
въпрос за поправка на очевидна фактическа грешка, допълване или тълкуване на
предходната заповед.
Искането към съда е да постанови решение, с което
да прогласи нищожността на оспорената заповед, алтернативно да отмени същата
като незаконосъобразна. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата Областна дирекция „Земеделие”
гр. Враца ангажира становище, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като
извършеното със заповед № 182-1/16.10.2015 г. изменение на административен акт
не засяга нито пряко, нито косвено интересите на жалбоподателя „Агро-Кръстеви“
ООД гр. Враца, а по същество – че жалбата е неоснователна, като моли за
оставянето й без разглеждане, алтернативно – за отхвърлянето й, като претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни „Милк Дриймс“ ЕООД гр.
София и „Кооп и Ко“ ООД гр. Враца изразяват становище, че за жалбоподателя
„Агро-Кръстеви“ ООД гр. Враца не е налице правен интерес от обжалване на
настоящата заповед и искат същата да бъде оставена без разглеждане, а по
същество считат жалбата за неоснователна, а обжалваният административен акт –
за правилен и законосъобразен.
Заинтересованите страни „Граунд Трейд“ ЕООД гр.
София, И.М.П., Р.Д.Ц., „Агрирокка“ ЕООД гр. София, „Агрохолд България“ ЕООД гр.
София, „АТМ Агро“ ООД гр. Враца, „БГ Агро Север“ ЕООД с. Девене, „Стил Трейд“
ЕООД гр. София, „Титан Агро България“ ЕООД гр. София и В.И.П. не са взели
становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата.
Съдът е изложил подробни мотиви защо приема жалбата
за процесуално допустима и защо счита, че не е налице основание за спиране на
настоящото производство в определение от 05.01.2020 г. по делото, като относно
допустимостта на жалбата счита за необходимо да изтъкне, че по търг. дело №
2138/2020 г. на Софийски апелативен съд страни са само „Милк Дриймс“ ЕООД гр.
София и „Агро-Кръстеви“ ООД гр. Враца и следователно само те биха могли да
бъдат обвързани от задължителната сила на мотивите по решението, постановено по
това дело, в случай, че същото влезе в сила, а по настоящото дело още 12 правни
субекти имат качеството на страна (ответник по жалбата-административен орган и
заинтересовани страни) и ще бъдат обвързани от влязлото в сила решение на
административния съд. Следва също да се има предвид, че при искането за инцидентен контрол в гражданския процес върху
преюдициален административен акт, той не се отменя, а само се игнорира в
конкретното гражданско съдебно производство, като се установява действителното
правно положение, докато съгласно чл. 302 от ГПК влязлото в сила решение на
административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали
административният акт е валиден и законосъобразен. Нещо повече, заповед
№ 182-1/16.10.2015 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца
подлежи в настоящото производство и на контрол за законосъобразност, тъй като
същата не е обявявана по реда на чл. 61 от АПК и срокът за обжалването й не е
изтекъл.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и
доводите на страните поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Предмет на контрол в
настоящото производство е заповедта, с която, в производство по реда на глава
седма от АПК, се възобновява административното
производство по издаването на заповед
№ 182/01.10.2015 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца и
същата се изменя в частта й по I, т. 12.
Обхватът на съдебния
контрол върху административните актове е определен в чл. 146 от АПК. При
произнасянето си административният съд следва да установи дали административният акт е издаден от компетентен
орган, спазена ли е изискуемата по закон форма, допуснати ли са нарушения на
административно-производствените правила и на материалния закон, както и дали
съответства на целта на закона.
Осъществявайки проверка
в този смисъл на заповед № 182-1/16.10.2015
г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца, съдът намира, че същата е
издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 99 от АПК възможност да отмени
влязъл в сила административен акт има органът, който го е издал, ако актът не
подлежи на контрол пред по-горестоящия административен орган. Заповед № 182/01.10.2015 г. е издадена на основание чл. 75а,
ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 72в, ал. 2 от Правилника за приложение на ЗСПЗЗ
(ППЗСПЗЗ). За заповедите, издадени в това производство не е предвиден
административен контрол пред по-горестоящ административен орган. В чл. 75а, ал.
2 от ППЗСПЗЗ е предвидено оспорване пред съд. Видно от събраните по делото
писмени доказателства, заповед №
182/01.10.2015 г. не е обжалвана и е влязла в сила. Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца е компетентният орган,
който може да възобнови административното производство по тази заповед. Изискването
за наличие на компетентност на органа, който се е произнесъл е изпълнено при
издаване на оспорената заповед.
Възобновяването на
административното производство е извънреден способ да бъде преразгледан влязъл
в сила административен акт, когато при издаването му е било нарушено някое от
изискванията за законосъобразност. В чл. 99 от АПК са изброени конкретните хипотези,
при които може да бъде инициирана такава процедура. Изброяването на хипотезите,
при които се допуска изключение от общото правило за стабилитет на
административните актове е изчерпателно. Това означава, че всяка от
предпоставките на закона следва да бъде ясно и безпротиворечиво установена в
акта за възобновяване. При издаването на заповед № 182-1/16.10.2015 г. директорът на Областна дирекция
„Земеделие“ гр. Враца е посочил, че правното основание за това действие е чл. 99, т. 2 от АПК, а именно откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от
административния орган не са могли да бъдат известни на страната в
административното производство, като за такова обстоятелство е прието
подаденото от страната в административното производство И.М.П. на 16.10.2015 г.
уведомление, че считано от 27.08.2015 г. е регистрирала свое търговско
дружество – „Граунд трейд“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Черни връх“ № 33, ет. 1, ап. 3.
В конкретния случай
искането за възобновяване е направено от легитимирана страна по чл. 100, във
вр. с чл. 99, т. 2 от АПК – И.М.П..
При запознаване с
приложената по делото административна преписка съдът констатира нарушение на
установените в АПК процесуални правила за възобновяване съдът констатира, че заповед № 182-1/16.10.2015 г. на директора на
Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца инкорпорира в себе си два акта: този, с който се
възобновява едно вече приключило административно производство (по чл. 103, ал. 4 от АПК) и крайния акт, който следва да се
постанови след провеждане на процедура по реда на глава пета от АПК и при
спазване на изискването на чл. 104 от АПК. С други думи нарушено е изискването
за форма на административния акт. Преди издаване на крайния акт за изменение на
заповед № 182/01.10.2015 г., директорът на Областна
дирекция „Земеделие“ гр. Враца изобщо не е провеждал процедура и не е
конституирал страните в това производство, което ги е лишило от възможност да
изразят своето становище и дори да представят доказателства, ако това е
необходимо. Не е спазено и изискването за обявяване на заповед № 182-1/16.10.2015 г. по реда на чл. 61 от ГПК,
което обстоятелство не се оспорва от ответния административен орган и се
установява от преписката. Не е налице и хипотезата на чл. 62 от АПК, тъй като
липсват както твърдения, така и доказателства да е налице явна фактическа
грешка при издаването на първоначалния административен акт – заповед №
182/01.10.2015 г.
Допуснатите процесуални
нарушения са от категорията на съществените и са достатъчно основание
атакуваната заповед да бъде отменена, но за да изясни докрай допуснатите
нарушения от административния орган при издаването на административния акт, съдът
намира, че следва да посочи и другите несъответствия с установените процесуални
правила и материалния закон.
Оспореният
административен акт противоречи и на целта на закона, тъй като не е налице
новооткрито или новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК.
Датата на регистриране на „Граунд трейд“ ЕООД – 27.08.2015
г. безспорно е била известна на неговата учредителка И.М.П., като тази дата
предхожда както датата на подписване на споразумение с вх. № 002/31.08.2015 г.,
изготвено по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016 г. за землището
на с. Тишевица, така и датата на издаване на заповед № 182/01.10.2015 г.
На последно място, с диспозитива на заповед №
182-1/16.10.2015 г. е изменена заповед № 182/01.10.2015 г. в частта по I, т. 12, която се отнася до В.И.П., а не в частта по I, т. 3, която се отнася до И.М.П.. Налице е несъответствие
между мотиви и диспозитив на оспорения административен акт, което е толкова
съществено, че поражда неяснота и съмнение в действителната воля на
административния орган, който го е издал.
Съдът намира за неоснователна тезата на
жалбоподателя, че оспореният административен акт е нищожен. Нарушенията на
материалния закон се отразяват на правилността на административния акт, а не
неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само
този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на
основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин
своя адресат или друга страна в административното производство. Само пълната
липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на посоченото основание. Следователно, нищожност на административния
акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно
липсват материалноправните предпоставки, посочени в хипотезата на приложимата
материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание;
когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв
закон, от нито един орган. Иначе казано, административният акт е нищожен поради
противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици
са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната
норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при
описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на
административния акт, а във всички останали води до неговата унищожаемост. Несъответствието
с целта на закона или т.нар. превратно упражняване на власт също е порок, водещ
само до незаконосъобразност като правило. Наведените от жалбоподателя
доводи, въпреки че са основателни, са относими само към законосъобразността на
оспорения административен акт, а не към неговата валидност. Както е отбелязано
по-горе, съдът счита, че жалбата подлежи на разглеждане по същество, тъй като заповед
№ 182-1/16.10.2015 г. не е съобщавана по реда на чл. 61 от АПК и за „Агро
Кръстеви“ ООД гр. Враца не е започнал да тече срок за обжалване, а подадената
на 27.08.2020 г. жалба е процесуално допустима.
С оглед изложените съображения съдът приема и че по същество жалбата се
явява основателна и следва да бъдат уважена, а обжалваният акт като незаконосъобразен следва да бъде отменен.
При този изход на делото искането на процесуалния
представител на жалбоподателя „Агро Кръстеви“ ООД гр. Враца за присъждане на
направените по делото разноски се явява основателно. Областна дирекция
“Земеделие” гр. Враца следва да му заплати направените разноски в настоящото
производство общо в размер на 1 250,00 лева, в това число държавна такса –
50,00 лева и внесен (съгласно отбелязването в представения договор за правна
помощ) адвокатски хонорар за един адвокат – 1 200,00 лева, съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед
№
182-1/16.10.2015 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“
гр. Враца, с която на основание чл. 99, т. 2, във вр. с чл. 102, ал. 2 от АПК е изменена заповед № 182/01.10.2015 г. на директора на
Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца в частта й по I, т. 12, като същата част следва да се чете: „Граунд трейд“
ЕООД.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Областна
дирекция „Земеделие“ гр. Враца да заплати на „Агро-Кръстеви“ ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Петропавловска“ № 58,
ет. 3 сумата 1 250,00 лева-сторени по делото
разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: