№ 3513
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Нели С. Маринова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20221100503478 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 75085 от 22.04.2020 г., постановено по гр. дело № 65550/2014 г.,
Софийски районен съд, I ГО, 165-ти състав, е осъдил на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ
във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД частен съдебен изпълнител С. Б. Я. с регистрационен №
844 на Камарата на частните съдебни изпълнители, да плати на М. А. Г. като наследник
на починалата Л.В.Г. следните суми: 2 000 лева – неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания от незаконосъобразно извършени действия
(определяне на по-голям размер на наследствена квота от задължение и забавяне на
вдигането на запор) по изпълнително дело № 201084404039341, ведно със законната
лихва върху тази сума от 28.11.2014 г. до окончателното изплащане; 110, 04 лева –
вреди от незаконосъобразно изпълнение, представляващи размера на неправилно
удържана пенсия на първоначалната ищца за март 2013 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 28.11.2014 г. до окончателното изплащане; 19, 12 лева – законната
лихва за забава за плащане на последната посочена сума за периода от 15.03.2015 г. до
27.11.2014 г.; 120, 13 лева – законна лихва за забава за плащане на сумата от 395, 83
лева – обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен отказ за
възстановяване на същата сума, събрана без основание по изпълнително дело №
201084404039341 за периода от 28.11.2014 г. до датата на плащането – 16.11.2018 г.;
59, 73 лева – законна лихва за забава за плащане на размера на сумата от 395, 83 лева –
част от обезщетение за имуществени вреди в общ размер 472, 28 лева, за периода от
15.03.2012 г. до 27.11.2014 г., като са отхвърлени предявените осъдителни искове за
сумата от 472, 28 лева – обезщетение за вреди поради невръщане на платена по
изпълнително дело № 201084404039341 сума, представляваща разлика между размер
на задължението от 738, 86 лева и удържания размер от 1 210, 14 лева, частично – като
неоснователен, а частично – като погасен чрез плащане за сумата от 404 лева,
1
разликата над уважения размер от 2 000 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева
– неимуществени вреди, за разликата над уважения размер от 59, 73 лева до
предявения размер от 89, 48 лева – мораторна лихва лихва върху сумата в общ размер
472, 28 лева – обезщетение за имуществени вреди.
Със същото решение на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД вторият солидарен ответник „Топлофикация София“
ЕАД е осъден да плати на М. А. Г. като наследник на починалата Л.В.Г. сумите, както
следва: 2 000 лева – неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от водено изпълнително производство за погасено по давност задължение,
ведно със законната лихва върху тази сума от 28.11.2014 г. до окончателното
изплащане; 37, 26 лева – имуществени вреди, изразяващи се в неоснователно събрани
по искане на „Топлофикация София“ ЕАД задължения и такси в изпълнително дело №
201084404039341, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.11.2014 г. до
окончателното изплащане; 6, 25 лева – законна лихва върху последната посочена сума
за периода от 05.04.2013 г. до 27.11.2014 г.; 142, 43 лева – имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени от ищцата поради воденото срещу нея изпълнително
производство лихви по договор за кредит от 26.10.2012 г., сключен с „Обединена
българска банка“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.11.2014 г. до
окончателното изплащане; 27, 35 лева – законната лихва за забава за плащане на
последната посочена сума за периода от 29.10.2012 г. до 27.11.2014 г., 51, 60 лева –
обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени от ищцата разноски за
справки и жалби по изпълнително дело № 201084404039341 по сметки №№
67309/18.10.2012 г. и 83899/28.03.2013 г. на ЧСИ Я., ведно със законната лихва върху
тази сума от 28.11.2014 г. до окончателното изплащане; 8, 97 лева – законната лихва за
забава за плащане на последната посочена сума за периода от 18.10.2012 г. до
27.11.2014 г., като са отхвърлени предявените искове за разликата над уважения
размер от 37, 26 лева до предявения размер 551, 30 лева – имуществени вреди за
задължения и такси в изпълнително дело № 201084404039341; за разликата над
уважения размер от 6, 25 лева до предявения размер от 91, 85 лева – законна лихва
върху последната посочена сума; за разликата над уважения размер от 2 000 лева до
пълния предявен размер от 3 000 лева –неимуществени вреди; за разликата над
уважения размер от 142, 43 лева до предявения размер от 388, 85 лева – имуществени
вреди от лихви по договор за кредит, и за разликата над уважения размер от 27, 35 лева
до предявения размер от 82, 82 лева – законната лихва за забава за плащане на
последната посочена сума, както и последният иск изцяло за периода от 26.10.2012 г.
до 28.10.2012 г.
С оглед изхода от спора, първоинстанционният съд е разпределил и
отговорността между страните за сторените от тях съдебно-деловодни разноски, като
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЧСИ С. Я. е осъден да заплати на М. А. Г.,
като наследник на починалата Л.В.Г. – сумата от 631, 35 лева – разноски по делото. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вторият солидарен ответник „Топлофикация София“ ЕАД
е осъден да заплати на Гръначарова сумата от 675,33 лева. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК М. А. Г. е осъдена да заплати на ЧСИ С. Я. сумата от 28,70 лева – разноски в
производството, и на същото основание на „Топлофикация София“ ЕАД – сума в
размер на 43,10 лева – разноски. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
„Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати по бюджетната сметка на СРС сумата
от 333,69 лева – държавна такса, а ответникът ЧСИ С. Я. е осъден да заплати по
бюджетната сметка на СРС съответно 310,82 лева.
Първоинстанционното решение е постановено при участието на ДЗИ „Общо
Застраховане“ ЕАД, ЗАД „А.Б.“ АД и ЗД „Е.“ АД, като трети лица – помагачи на
2
страната на ответника С. Б. Я. – ЧСИ с рег. № 844 от КЧСИ
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба
от ответника в първоинстанционното производство ЧСИ С. Я., чрез надлежно
упълномощен процесуален представител - адв. А. Т. от САК, с която обжалва
решението в частта, в която районният съд е уважил частично иска по чл. 74, ал. 1
ЗЧСИ за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 2 000 лева от предявените
3 000 лева, уважил е изцяло иска за обезщетяване на вреди от незаконосъобразното
изпълнение, представляващи размера на неправилно удържана пенсия в размер на 110
лева и 4 ст., уважил е изцяло иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва за забава за
заплащане на последната посочена сума, уважил е изцяло иска за обезщетение за
забава в размер на 120 лева и 13 стотинки и е уважил частично иска за обезщетение за
забава в размер на 59 лева и 73 ст. от общо претендираните 89 лева и 48 ст.
Жалбоподателят твърди, че в оспорената част решението е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалния и на
материалния закон. Заявява, че искът е неоснователен както по основание, така и по
размер. Оспорва извода на районния съд да е осъществил незаконосъобразни действия
в хода на изпълнителното производство. Твърди, че своевременно е възстановил
надвнесените по изпълнителното дело суми. Анализирайки събраните пред районния
съд доказателства, прави извод, че не са били доказани неимуществени вреди, стоящи
в пряка, причинна връзка с изпълнителното производство. Молбата, оправена до
въззивния съд е да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо
това да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата и ищец в
първоинстанционното производство М. А. Г., не се е възползвала от
законоустановеното си право да подаде отговор на въззивната жалба.
Третите лица помагачи на страната на ответника ЧСИ Я. - ДЗИ „Общо
Застраховане“ ЕАД, ЗАД „А.Б.“ АД и ЗД „Е.“ АД, не са депозирали становище по
жалбата в законоустановения срок.
По делото в законоустановения срок е постъпила и втора въззивна жалба от
третото лице помагач на страната на ЧСИ Я. - ЗАД „А.Б.“ АД, с която се обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която искът по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за
обезщетяване на неимуществени вреди е бил частично уважен до сумата от 2 000 лева.
Твърди, че в съответната част обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно,
постановено в нарушение на материално правната норма на чл. 52 ЗЗД и при
неспазване на съдопроизводствените правила. Навежда, че ищцовата претенция е
недоказана, защото съдебно-психологичната експертиза е била изготвена две години
след като първоначалната ищца е починала и само въз основа на документи. Заявява,
че установените от вещото лице заболявания не са в причинно-следствена връзка с
твърдените от ищцата психологични проблеми. Поддържа, че районният съд не е
спазил смисъла и духа на чл. 52 ЗЗД в светлината на ППВС № 4 от 1968 г. С оглед
изложените мотиви, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
съответно да намали присъденото обезщетение до справедлив според закона размер.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на ЗАД
„А.Б.“ АД от ищеца М. А. Г., чрез надлежно упълномощен процесуален представител
– адв. Л. Д. от САК /виж протокол от о.с.з. от 25.09.2019 г./. Заявява, че съдебно-
психиатричната експертиза е годно доказателство, както и че документите, въз
основата на които е била изготвена, са от прегледи на първоначалната ищца в периода,
3
в който е преживявала твърдените неимуществени вреди. Анализирайки събраните по
делото доказателства прави извод, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Допълва, че районният съд правилно е определил размера на
обезщетението за неимуществени вреди предвид всички правнорелевантни факти и
обстоятелства. Иска от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да
потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Заявява,
че на третото лице помагач не се присъждат разноски.
Третите лица помагачи на страната на ответника ЧСИ Я. - ДЗИ „Общо
Застраховане“ ЕАД и ЗД „Е.“ АД, не са депозирали становище по жалбата в
законоустановения срок.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени
доказателства, че по силата на изпълнителен лист от 22.08.2002 г., издаден по гр. д. №
3170/2002 г. на СРС, 74. състав, В.А.М. е осъдена да плати на „Топлофикация София“
ЕАД сумата от 843, 16 лева – непогасено задължение за консумирана в периода от
месец април 1999 г. до месец януари 2002 г. топлинна енергия, ведно със законната
лихва от 25.04.2002 г. до окончателното плащане; 168, 77 лева – лихва за забава за
периода до 20.03.2002 г., както и 20, 24 лева – разноски по делото.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист и молба на „Топлофикация
София“ ЕАД от 22.10.2202 г. е образувано изпълнително дело № 3997/2002 г. по описа
на ДСИ Н., но същото е прекратено на 29.01.2009 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
По повод молба с вх. № 24390/30.11.2010 г. до ЧСИ С. Я. от „Топлофикация
София“ ЕАД е образувано на ново изпълнително дело № 20108440403934 въз основа
на горепосочения изпълнителен лист от 22.08.2002 г.
От Удостоверение за наследници № 1768/07.06.2012 г. и Удостоверение за
наследници № 1993/02.09.2011 г., и двете издадени от Столична община, район
„Илинден“, се установява, че В.А.М. е починала на 14.11.2002 г., оставяйки за свои
законни наследници дъщерята и сина на сестра си (освен нея тя е имала още една
сестра и брат) – Л.Г. (първоначален ищец) и Г.Г..
В приложеното по делото изпълнително дело № 20108440403934 е приложена
покана за доброволно изпълнение, адресирана до Л.Г. и получена от нея на 17.05.2012
г., видно от която задължението на същата възлиза на общо 778, 60 лева, от които: 210,
79 лева – главница, ведно със законна лихва от 25.04.2002 г. до окончателното
плащане, която към 21.04.2012 г. възлиза на 266, 04 лева, договорна лихва в размер на
42, 19 лева, и 5, 06 лева – разноски в съдебното производство, както и разноски по
изпълнителното дело в размер на 50, 24 лева – юрисконсултско възнаграждение, 141,
65 лева – обикновена такса, и 62, 63 лева – пропорционална такса до 21.04.2012 г.
Съгласно удостоверение от ЧСИ Я. общият размер на събраните от ищеца Г. по
изпълнителното дело суми възлиза на 1 210, 44 лева, като същите са постъпили от
удръжки от нейната пенсия, всяка от които в размер на по 110, 04 лева, извършени
съответно: 19.05.2012 г., 15.06.2012 г., 16.07.2012 г., 16.08.2012 г., 14.09.2012 г.,
12.10.2012 г., 15.11.2012 г., 13.12.2012 г., 17.01.2013 г., 15.02.2013 г., и 14.03.32013 г.
По изпълнително дело № 20108440403934 са начислени следните такси за
4
извършени от ЧСИ действия във връзка със задълженията на ищеца Г. като длъжник и
осребряване на нейното имущество – такси при образуване на изпълнителното дело -
18 лева; такса за удостоверение за наследници - 0, 83 лева, справка за пенсии от НОИ -
18 лева.
От представена по делото обезпечителна заповед от 03.09.2012 г., издадена по
гр. д. № 26166/2012 г. на СРС, 37 състав, е наложена от съда обезпечителна мярка
„спиране на изпълнението“ по процесното изпълнително дело № 20108440403934, като
обезпечителната заповед е съобщена по изпълнителното дело на 18.10.2012 г. От своя
страна ЧСИ Я. с разпореждане от 18.10.2012 г. е спрял изпълнителното, за което е
уведомил страните по него.
Установява се от намиращото се в кориците на изпълнителното дело Решение от
18.03.2013 г., постановено по гр. д. № 26166/2012 г. на СРС, 37 състав, че е признато за
установено, че ищецът Л.Г. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите по
изпълнителен лист от 22.08.2002 г. Решението е влязло в сила на 14.02.2013 г.
ЧСИ С. Я. е уведомен за посоченото съдебно решение с молба вх. № 8402 на
28.02.2013 г., като на 01.03.2013 г. е разпоредил прекратяване на изпълнителното дело
спрямо ищеца Л.Г., като на същата е указано да плати такси в размер на 12 лева за
вдигане на запор върху пенсията си и 36 лева за издаване на счетоводна сметка.
По делото е представено писмо от НОИ с изх. № МП-37888#1/08.04.2013 г.,
съгласно което месечните удръжки върху пенсията на Г. са преустановени от
01.04.2013 г.
От представеното по делото Експертно решение № 1139 от заседание №
103/01.06.2011 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД се
установява, че Г. към 01.06.2011 г. е страдала от световъртеж от централен произход,
есенциален тремор на Минор, артериална хипертония втора степен, и цервикална
сподилоза с остеохондроза (шипове) на ниво С4 – С5. Към 2011 г. ТЕЛК е установил
слабост на долните крайници на първоначалната ищца, а от 2010 г. е била с
дезаптационна реакция като психиатрично заболяване. Според снетата анамнеза през
май 2012 г. Г. получила поС.ен тремор, а към юли 2014 г. е в рецидивиращо
депресивно разстройство, като към същата дата тя вече била на легло и движенията
били силно ограничени.
От представено по делото Експертно решение № 1964 от заседание №
163/08.10.2014 г. на ТЕЛК при „Национална кардиологична болница“ ЕАД Г. вече е с
водеща диагноза двустранна гонартроза, редом с установените по-рано диагнози, и
здравословното й съС.ие се е влошило.
В хода на първоинстанционното производство са събрани и устни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите Л.К.П. и И.П.Б..
От разказа на свидетеля Л.К.П. – познава Л.Г. отдавна като съседи, се
установява, че преди общото здравословно съС.ие на Л.Г. било добро, но преди около 7
години започнала да се оплаква, че някакъв ЧСИ е завел дело срещу нея. Изглеждала
притеснена. През пролетта на 2012 г. съС.ието й ежемесечно се влошавало, а през 2013
г. вече била изцяло под крилото на дъщеря си, с която излизала като придружител пред
блока. Винаги, когато се срещали, Л.Г. й споделяла, че не дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД нищо и не знае откъде се е появило всичко това и всяка втора дума й била
за проблемите с посоченото дружество. Лидия й споделяла, че са запорирали пенсията
й и й удържат големи суми за нещо, което не дължи.
От разказа на свидетеля И.П.Б. – израснала с дъщерята на Л.Г. – М. Г., се
установява, че имала контакт с двете до 2013 г., след което те се преместили. Има
впечатления, че Л.Г. поначало била активен човек, но в един момент здравето й се
5
влошило. Промяната в здравния й статус правела впечатление на всички и те
започнали да обсъждат и да се интересуват. Така разбрали, че Л.Г. имала съдебни
притеснения с „Топлофикация София“ ЕАД. В един момент Г. започнала да иска пари
за хляб и за цигари от хората на площадката пред блока. Свидетелят разказва, че Л.Г. и
М. Г. нямат съпрузи и само двете са се оправяли, като дъщерята покривала всички
разходи на майка си. Виждала често Л.Г. като пенсионер навън, като последната е
казвала лично на свидетеля, че от притесненията поради делата с „Топлофикация
София“ ЕАД се е влошило здравословното й съС.ие.
Пърсоинстанционният съд е допуснал и назначил съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/, заключението по която сочи, че направените констатации и анализ
на приложените по делото документи и извършената проверка дава основание да се
счете, че ЧСИ С. Я. е възстановил на Л.Г. сума в размер 1063,14 лева, видно от
представените по делото преводни нареждания. При изслушване на вещото лице в
съдебно заседание, за да защити устно своето заключение, вещото лице е констатирало,
че разликата между удържаните и върнатите суми по изпълнителното дело възлиза на
147,30 лева в полза на Г., като тези пари не са възстановени. Наред с това по реда на
чл. 202, ал. 2 ГПК в хода на заседанието експертът е обосновал, при отговор на
поставени въпроси, че таксите на ЧСИ са в по-голям размер, но на ищеца са
възстановени повече пари, тоест 59 лева са възстановени в повече.
За установяване на психосоматичното съС.ие на Л.Г., в хода на
първоинстанционното производство е била назначена и съдебно-психологична
експертиза /СПЕ/, вещото лице по която е констатирало, че от медицинската
документация и свидетелските показания се извеждат данни, че в резултат на делата у
Г. са възникнали емоционални симптоми, изразяващи се в интензивна, очакваща
тревожност и опасения за собствената сигурност, за соматичното й здраве, като тези
симптоми ескалирали с връчването на документи за задълженията й към
„Топлофикация София“ ЕАД. Експертът е извел, че в резултат на водените дела у Л.Г.
са се обострили и отключили соматични заболявания/сърдечни проблеми,
хипертонични кризи, които са сред водещите фактори за увреденото й соматично
съС.ие. Водещи емоции през цялото това време били страхът и отчаянието. В хода на
устната защита на своето експертно заключение в открито съдебно заседание, вещото
лице е обяснило по реда на чл. 202, ал. 2 ГПК, че преживяният стрес от Г. е довел до
заболявания й тя е станала тревожна, напрегната.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Първоинстанстанционното решение, в частта, в която са отхвърлени
предявените осъдителни искове срещу ответника ЧСИ С. Б. Я. за сумата от 472, 28 лева
– обезщетение за вреди поради невръщане на платена по изпълнително дело №
201084404039341 сума, представляваща разлика между размер на задължението от 738,
86 лева и удържания размер от 1 210, 14 лева, частично – като неоснователен, а
частично – като погасен чрез плащане за сумата от 404 лева, разликата над уважения
размер от 2 000 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева – неимуществени вреди,
за разликата над уважения размер от 59, 73 лева до предявения размер от 89, 48 лева –
мораторна лихва върху сумата в общ размер 472, 28 лева – обезщетение за
имуществени вреди, както и в частта, в която са отхвърлени предявените искове срещу
ответника „Топлофикация София“ ЕАД за разликата над уважения размер от 37, 26
лева до предявения размер 551, 30 лева – имуществени вреди за задължения и такси в
изпълнително дело № 201084404039341; за разликата над уважения размер от 6, 25
лева до предявения размер от 91, 85 лева – законна лихва върху последната посочена
6
сума; за разликата над уважения размер от 2 000 лева до пълния предявен размер от 3
000 лева –неимуществени вреди; за разликата над уважения размер от 142, 43 лева до
предявения размер от 388, 85 лева – имуществени вреди от лихви по договор за кредит,
и за разликата над уважения размер от 27, 35 лева до предявения размер от 82, 82 лева
– законната лихва за забава за плащане на последната посочена сума, както и
последният иск изцяло за периода от 26.10.2012 г. до 28.10.2012 г., и в частта, в която
на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
„Топлофикация София“ ЕАД е осъден да плати на М. А. Г. като наследник на
починалата Л.В.Г. сумите, както следва: 2 000 лева – неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от водено изпълнително производство
за погасено по давност задължение, ведно със законната лихва върху тази сума от
28.11.2014 г. до окончателното изплащане; 37, 26 лева – имуществени вреди,
изразяващи се в неоснователно събрани по искане на „Топлофикация София“ ЕАД
задължения и такси в изпълнително дело № 201084404039341, ведно със законната
лихва върху тази сума от 28.11.2014 г. до окончателното изплащане; 6, 25 лева –
законна лихва върху последната посочена сума за периода от 05.04.2013 г. до
27.11.2014 г.; 142, 43 лева – имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищцата
поради воденото срещу нея изпълнително производство лихви по договор за кредит от
26.10.2012 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, ведно със законната лихва
върху тази сума от 28.11.2014 г. до окончателното изплащане; 27, 35 лева – законната
лихва за забава за плащане на последната посочена сума за периода от 29.10.2012 г. до
27.11.2014 г., 51, 60 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи
заплатени от ищцата разноски за справки и жалби по изпълнително дело №
201084404039341 по сметки №№ 67309/18.10.2012 г. и 83899/28.03.2013 г. на ЧСИ Я.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 28.11.2014 г. до окончателното
изплащане; 8, 97 лева – законната лихва за забава за плащане на последната посочена
сума за периода от 18.10.2012 г. до 27.11.2014 г., както и в частта, в която предявените
искове срещу „Топлофикация София“ ЕАД са отхвърлени за разликата между
уважения размер от 37, 26 лева и предявения размер 551, 30 лева – имуществени вреди
за задължения и такси в изпълнително дело № 201084404039341; за сума в размер на
разликата между уважения размер от 6, 25 лева и предявения размер от 91, 85 лева –
законна лихва върху последната посочена сума; за сума в размер на разликата между
уважения размер от 2 000 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева – по иска за
неимуществени вреди; за сума в размер на разликата между уважения размер от 142, 43
лева и предявения размер от 388, 85 лева – имуществени вреди от лихви по договор за
кредит, и за сума в размер на разликата между уважения размер от 27, 35 лева и
предявения размер от 82, 82 лева – законната лихва за забава за плащане на последната
посочена сума, както и последният иск изцяло за периода от 26.10.2012 г. до 28.10.2012
г., поради необжалването му от страните, е влязло в законна сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав на въззивния съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, уточнени от
страната с молбата от 06.12.2018 г. По същество, решението почива на вярна и точна
интерпретация на установените по делото факти, при правилно приложен материален
закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите му и в допълнение по доводите във въззивната жалба намира следното:
Отговорността на частният съдебен изпълнител за обезщетяване на вреди от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение е деликтна - чл. 441 ГПК.
7
Тя може да бъде ангажирана доколкото са налице предпоставките, установени в
нормата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. освен установяване на процесуалната
незаконосъобразност на действията /или бездействията/ на съдебния изпълнител,
трябва да бъде установено, че в причинна връзка от тях са настъпили претендираните
от ищеца вреди. Вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
С постановени по реда на чл.290 от ГПК решения - Решение № 264 от
08.04.2010г. по гр.д. № 474/2009г., ІVг.о.; Решение № 139/31.05.2011г. по гр.д.№
1445/2009г., ІVг.о., Решение № 184/21.09.2011г. по гр.д.№ 1124/2010г., ІІІг.о. и др./ е
прието, че предпоставките за уважаване на предявен иск по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ са
следните: когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при
изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. В същите решения е посочено, че
принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изискуемото
вземане е удостоверено с изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително
изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. На обезщетяване
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Пряка последица означава директно въздействаща върху правната сфера на увредения,
при която той не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или
бездействие на ЧСИ, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно
следствие от увреждането.
Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на
действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали
същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. С решението по жалба
срещу действия на частен съдебен изпълнител се формира сила на пресъдено нещо по
отношение съществуването на потестативното право да се постанови отмяната им, но
не и по отношение процесуалната им законосъобразност, което е преюдициален
въпрос за този процес (така Решение № 184 от 21.09.2011 г. по гр. дело № 1124/2010 г.
на ІІІ ГО на ВКС и Решение № 139 от 31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г., на IV ГО
на ВКС). Доколкото в настоящия случай, длъжникът не е счел, че действията на ЧСИ
С. Я. са порочни по смисъла на чл. 435, ал. 2 от ГПК, респективно не е обжалвал по
посочения ред действията на съдебния изпълнител, то и въззивния съд сега не дължи
подробен анализ в тази насока.
С оглед безспорно установената по делото фактическа обстановка, както
правилно е приел и първоинстанционният съд, действията на ответника С. Я., в
качеството му на частен съдебен изпълнител, по определяне на по-голям размер на
наследствена квота от задълженията, респективно по-големи суми за погасяване, са
противоправни, поради следните съображение:
На първо място, ответникът ЧСИ Я. /сега въззивник/ възразява, че
първостепенният съд незаконосъобразно приел, че извършените от съдебния
изпълнител действия са в противовес с процесуалния закон. Настоящият състав на
въззивния съд споделя формирания от СРС извод за несъобразяване от страна на
ответника съдебен изпълнител със задължението му да отрази адекватно частта, за
която действително е отговаряла Л.Г. като наследник на длъжника В.А.М. в
изпълнителното дело.
Съгласно чл. 429, ал. 2 ГПК изпълнителен лист срещу наследодателя може да
бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те
установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато
наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51
от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния
районен съдия, за да бъде надлежно вписано.
8
Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗН, когато починалият е оставил само братя и сестри, те
наследяват по равни части, а според разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН починалите преди
наследодателя негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци, като
заместването става само по колена – арг. от чл. 10, ал. 3 ЗН.
В решение № 164/01.06.2010 г. на ІІ г.о. на ВКС по гр.д. № 538/2009 г. е
прието, че делът на съответното коляно се определя към момента на откриване на
наследството на общия наследодател като впоследствие при смърт на наследник от
това коляно неговите права преминават към неговите наследници по закон.
Съгласно еднопосочната практика на ВКС, в това число и решение №
164/01.06.2010 г. на ІІ г.о. на ВКС по гр.д.№ 538/2009 г. наследственото имущество
преминава в патримониума на наследниците по закон в момента на откриване на
наследството, към който момент се определя, както кръгът на призованите към
наследяване, така и наследствените им права.
Частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна на основание изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на
изпълнение, според чл. 19, ал. 1 ЗЧСИ. Наред с това съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ по
възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с
изпълнителното производство да проучва имущественото съС.ие на длъжника, да
прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на
изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.
Съгласно решение № 414 от 05.02.2014 г., по гр.д. 1292/2013 г. на ВКС, IV
г.о., надлежен взискател по изпълнителното дело, образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по влязло в сила осъдително съдебно решение, е това лице,
което изпълнителният лист визира като кредитор. Когато изпълнителният лист е
издаден в полза на няколко лица за едно вземане, без да е посочено какви са правата
им, предполага се, че всеки от тях има равни права. Изпълнителният лист очертава
рамките на процесуално законосъобразното поведение на съдебния изпълнител, като
го задължава да даде защита на удостовереното в него право така, както е
индивидуализирано от съда по страни, съдържание и размер. Съдебният изпълнител
няма право да установява различно материалноправно положение досежно страните по
правоотношението в сравнение с установеното от съда, освен в случаите на
правоприемство, настъпило след приключване на устните състезания пред съда по
съществото на спора – чл. 429 от ГПК.
С оглед на всичко гореизложено става видно, че ЧСИ Я. е определил
задължения на длъжника Л.Г. в размери, неотразяващи адекватно наследвената й квота
по изпълнителния лист. Последното е вярно, доколкото от представеното по делото
удостоверение за наследници на починалата длъжница В.М., се извежда, че последната
не е оставила наследници нито от първи, нито от втори ред. Същата е имала брат и две
сестри, на всеки от които се следва по 1/3 идеална част от наследството й. Установява
се и, че Л.Г. е едно от общо две деца на една от сестрите на В.М., предвид което и
квотата на първата в наследствената маса се явява ½ от 1/3 или 1/6 идеална част от
цялото. Сумите по изпълнителния лист са следните: 843, 16 лева – непогасено
задължение за консумирана в периода от месец април 1999 г. до месец януари 2002 г.
топлинна енергия, ведно със законната лихва от 25.04.2002 г. до окончателното
плащане; 168, 77 лева – лихва за забава за периода до 20.03.2002 г. и 20, 24 лева –
разноски по делото, намалени с по 1/6 горните възлизат на следните: 140,53 лева -
непогасено задължение за консумирана в периода от месец април 1999 г. до месец
януари 2002 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 25.04.2002 г. до
окончателното плащане; 28,13 - лихва за забава за периода до 20.03.2002 г. и 3,37 -
разноски по делото.
9
Като не е отразил пунктуално приемството в изпълнителни лист, настъпващо
съгласно чл. 429 от ГПК, ответникът ЧСИ Я. е допуснал нарушение на закона,
търсейки по-големи суми от първоначалния ищец Г. в сравнение с онова, което тя
всъщност е дължала, което представлява и неговото противоправно поведение. В този
смисъл въззивният съд няма как да се съгласи с възраженията на жалбоподателите, че
поведението на съдебния изпълнител се отличава със своята законосъобразна
изрядност.
На следващо място, прав е първоинстанционният съд, че искайки от Л.Г.
заплащане на такса от 12 лева за вдигане на наложения запор, след като
изпълнителното производство срещу нея е прекратено, ЧСИ Я. е нарушил закона. След
като по силата на отречено изпълняемо право по реда на чл. 439 ГПК, Л.Г. няма
качеството на длъжник, то от същата не може да се търси заплащането на такса за
извършване на действие, което следва да се осъществи по силата на закона, ex lege,
респективно таксата трябва да се заплати от страната, по чиято воля се е стигнало до
налагането на запора – взискателя.
Основателно обаче се явява възражението на жалбоподателя ЧСИ Я., че
спирането на изпълнителния процес като производство означава временно
преустановяване на следващите изпълнителни действия, като за разлика от
прекратяването, спиране не заличава с обратна сила вече извършените действия, а
само пречи да се предприемат нови действия. Действително прав е въззивникът, че
спирането не пречи да се извършват действия, обезпечаващи изпълнението, каквито са
запорът или възбраната (по арг. от чл.391,ал.5, чл.428, ал.2, изр.2-ро и чл.449 ГПК; вж.
в т.см. – проф. д-р Ж.С., „Бълг.ГПП”, 6-то изд., стр.706 и сл., „Бълг.ГПП”, 9-то изд.,
стр.979-980 и сл.) /така прието и в решение № 118/18.07.2019 г. по гр.д. № 706/2019 г.
на III г.о. на ВКС/.
Макар въззивният съд да отчита това обстоятелство, то безспорно се
установява по делото, че е налице противоправно действие от страна на ответника
съдебен изпълнител. Ето защо следва да се пристъпи към разглеждане на останалите
елементи от фактическия състав на чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че е в хода на производството се
доказва и изискуемата причинно-следствената връзка между неправомерното
поведение от страна на ЧСИ С. Я. и претърпените вреди от страна на Л.Г.. За този си
извод настоящата инстанция на въззивния съд се позовава на събраните по делото
устни доказателствени средства – показанията на свидетелите Л.П. и И.Б. и
заключенията на експертите по ССчЕ и СПЕ.
Не са налице основания съдът да не кредитира заключенията на вещите лица
по ССчЕ и СПЕ, доколкото същите са обективно дадени и съдържат отговор на
стоящите пред изследването и относими към предмета на делото задачи. Изготвени са
от лица, притежаващи необходимите специални знания из съответните области на
счетоводната наука и психологията, като не са налице причини съдът да се съмнява в
обективността и правилността на изводите на експертите или в тяхната
безпристрастност. Ето защо и доколкото кореспондират с останалите писмени, а и
устни доказателства по делото правилно са ползвани от СРС при изграждане на
изводите за фактите, релевантни за разрешаване на спора между страните.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. В ППВС № 4/23.12.1968 г. е разяснено, че
понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът
10
и степента на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и прочие. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Такива факти, наред с изброените в ППВС № 4/1968 г., са продължителността на
лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните
последици, възрастта на увреденото лице и възможността да продължи трудовата си
кариера и да се социализира, общественото и социално положение, икономическата
конюнктура и други. Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото във
всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на
съответното увреждане и вредите от него.
След като по делото се установява безпротиворечиво, че Л.Г. е изпитвала
притеснения, страх и смущение заради проблемите покрай делата, като е споделяла
лично и с двамата, разпитани в хода на първоинстанционното производство, свидетели,
че именно тези нейни проблеми са влошили здравословното съС.ие. Аналогични са и
изводите на вещите лица по ССчЕ и СПЕ. Предвид горното, и като отчете, че целият
процес е нарушил начина й на живот, в това число битовия – същата е започнала да
моли за малки суми пари съседите си и социалния – станала е по-затворена и
неактивна, както и като съобрази, че към 2012 г. същата е била на 65-годишна възраст,
а и като пресметна икономическата обстановка към релевантния момент, въззивният
съд се съгласява с извода на първоинстанционния съд, че именно сума в размер на
2 000 лева би остойностила търпените нематериални вреди от първоначалния ищец
Л.Г..
Насетне, относно претенцията на ищеца в размер на 110,04 лева, въззивният
съд споделя приетото в обжалваното решение, че сумата следва да се присъди на
правоприемника на първоначалния ищец, доколкото по делото са представени
доказателства – справка за удържана сума в горепосочения размер от пенсията на Л.Г..
Видно от доказателствата по делото, макар по изпълнителнителното дело да е било
вече представено влязлото в сила на 14.02.2013 г. съдебно решение по иска по чл. 439
ГПК, удостоверяващ липсата на качеството „длъжник“ на г-жа Г., все пак от нейната
пенсия е удържана сумата от 110,04 лева на 14.03.2013 г. или точно месец след като е
било съдебно признато, че същата не дължи процесните суми. Ето защо решението на
СРС следва да бъде потвърдено и в частта, с която ответникът ЧСИ Я. е осъден да
плати на ищеца 110,04 лева – неправомерно удържана сума от пенсията на Л.Г. за
месец март 2013 г.
Мораторната лихва, начислена върху главницата от 110,04 лева за периода от
14.03.2013 г. до 27.11.2014 г. възлиза на сумата от 19, 12 лева. След като отговорността
на съдебния изпълнител, разписана в чл. 441 от ГПК вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, е
специфичен вид деликтна отговорност, то и следва, че длъжникът не се нуждае от
покана, за да изпълни своето задължение – арг. от чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Акцесорния
характер на претенцията за обезщетението за забава обуславя и основателността на
същата, предвид уважаване на иска за главното вземане. Ето защо решението на СРС
следва да се потвърди и досежно присъдените на ищеца 19,12 лева, представляващи
обезщетение за забава за времето 14.03.2013 г. - 27.11.2014 г., начислено върху
главницата от 110,04 лева.
С оглед изложеното, предвид предмета на проверка, въведен с въззивните
жалби и липсата на други заявени относими към предмета на делото оплаквания,
конкретно относно присъдените суми от 120, 13 лева – законна лихва за забава за
периода от 28.11.2014 г. до 16.11.2018 г. и 59, 73 лева – законна лихва за забава за
11
периода от 15.03.2012 г. до 27.11.2014 г., въззивните жалби се явяват неоснователни и
като такива следва да се оставят без уважение.
Поради съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част,
включително в частта на присъдените разноски на ищеца.
По разноските:
При този изход на спора право разноски има само въззиваемата страна -
ищец.
В настоящото производство на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 от ГПК на
въззиваемата – ищец следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лева, доколкото такива не само се претендират, ала и са представени
доказателства за реалното им сторване, така, както изисква т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013
Г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 91048 от 18.05.2020 г., постановено по гр. дело
№ 65576/2018 г., по описа на Софийския районен съд, III ГО, 151-ви състав, в частта, в
която ЧСИ С. Б. Я. е осъден на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
да плати на М. А. Г. като наследник на починалата Л.В.Г. следните суми: 2 000 лева –
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
незаконосъобразно извършени действия (определяне на по-голям размер на
наследствена квота от задължение) по изпълнително дело № 201084404039341, ведно
със законната лихва върху тази сума от 28.11.2014 г. до окончателното изплащане; 110,
04 лева – вреди от незаконосъобразно изпълнение, представляващи размера на
неправилно удържана пенсия на първоначалната ищца за март 2013 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 28.11.2014 г. до окончателното изплащане; 19, 12
лева – законната лихва за забава за плащане на последната посочена сума за периода от
15.03.2015 г. до 27.11.2014 г.; 120, 13 лева – законна лихва за забава за плащане на
сумата от 395, 83 лева – обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен
отказ за възстановяване на същата сума, събрана без основание по изпълнително дело
№ 201084404039341 за периода от 28.11.2014 г. до датата на плащането – 16.11.2018 г.;
59, 73 лева – законна лихва за забава за плащане на размера на сумата от 395, 83 лева –
част от обезщетение за имуществени вреди в общ размер 472, 28 лева, за периода от
15.03.2012 г. до 27.11.2014 г., включително в частта на разноските, присъдени на
ищеца.
ОСЪЖДА ЧСИ С. Б. Я., с рег. № 844 в КЧСИ, с адрес: гр. София, ул.
„*******“ № 3, да плати на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 от ГПК. на М. А. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. *******, сумата от 700 лева – разноски за
адвокатски хонорар, платен в хода на въззивното производство.
Решението е постановено при участието на ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД,
ЗАД „А.Б.“ АД и ЗД „Е.“ АД, като трети лица – помагачи на страната на ответника С.
Б. Я. – ЧСИ с рег. № 844 от КЧСИ.
Решението е окончателно по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
12
Първоинстанстанционното решение, в частта, в която са отхвърлени
предявените осъдителни искове срещу ответника ЧСИ С. Б. Я. за сумата от 472, 28 лева
– обезщетение за вреди поради невръщане на платена по изпълнително дело №
201084404039341 сума, представляваща разлика между размер на задължението от 738,
86 лева и удържания размер от 1 210, 14 лева, частично – като неоснователен, а
частично – като погасен чрез плащане за сумата от 404 лева, разликата над уважения
размер от 2 000 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева – неимуществени вреди,
за разликата над уважения размер от 59, 73 лева до предявения размер от 89, 48 лева –
мораторна лихва върху сумата в общ размер 472, 28 лева – обезщетение за
имуществени вреди, както и в частта, в която са отхвърлени предявените искове срещу
ответника „Топлофикация София“ ЕАД за разликата над уважения размер от 37, 26
лева до предявения размер 551, 30 лева – имуществени вреди за задължения и такси в
изпълнително дело № 201084404039341; за разликата над уважения размер от 6, 25
лева до предявения размер от 91, 85 лева – законна лихва върху последната посочена
сума; за разликата над уважения размер от 2 000 лева до пълния предявен размер от 3
000 лева –неимуществени вреди; за разликата над уважения размер от 142, 43 лева до
предявения размер от 388, 85 лева – имуществени вреди от лихви по договор за кредит,
и за разликата над уважения размер от 27, 35 лева до предявения размер от 82, 82 лева
– законната лихва за забава за плащане на последната посочена сума, както и
последният иск изцяло за периода от 26.10.2012 г. до 28.10.2012 г., и в частта, в която
на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
„Топлофикация София“ ЕАД е осъден да плати на М. А. Г. като наследник на
починалата Л.В.Г. сумите, както следва: 2 000 лева – неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от водено изпълнително производство
за погасено по давност задължение, ведно със законната лихва върху тази сума от
28.11.2014 г. до окончателното изплащане; 37, 26 лева – имуществени вреди,
изразяващи се в неоснователно събрани по искане на „Топлофикация София“ ЕАД
задължения и такси в изпълнително дело № 201084404039341, ведно със законната
лихва върху тази сума от 28.11.2014 г. до окончателното изплащане; 6, 25 лева –
законна лихва върху последната посочена сума за периода от 05.04.2013 г. до
27.11.2014 г.; 142, 43 лева – имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищцата
поради воденото срещу нея изпълнително производство лихви по договор за кредит от
26.10.2012 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, ведно със законната лихва
върху тази сума от 28.11.2014 г. до окончателното изплащане; 27, 35 лева – законната
лихва за забава за плащане на последната посочена сума за периода от 29.10.2012 г. до
27.11.2014 г., 51, 60 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи
заплатени от ищцата разноски за справки и жалби по изпълнително дело №
201084404039341 по сметки №№ 67309/18.10.2012 г. и 83899/28.03.2013 г. на ЧСИ Я.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 28.11.2014 г. до окончателното
изплащане; 8, 97 лева – законната лихва за забава за плащане на последната посочена
сума за периода от 18.10.2012 г. до 27.11.2014 г., както и в частта, в която предявените
искове срещу „Топлофикация София“ ЕАД са отхвърлени за разликата между
уважения размер от 37, 26 лева и предявения размер 551, 30 лева – имуществени вреди
за задължения и такси в изпълнително дело № 201084404039341; за сума в размер на
разликата между уважения размер от 6, 25 лева и предявения размер от 91, 85 лева –
законна лихва върху последната посочена сума; за сума в размер на разликата между
уважения размер от 2 000 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева – по иска за
неимуществени вреди; за сума в размер на разликата между уважения размер от 142, 43
лева и предявения размер от 388, 85 лева – имуществени вреди от лихви по договор за
кредит, и за сума в размер на разликата между уважения размер от 27, 35 лева и
предявения размер от 82, 82 лева – законната лихва за забава за плащане на последната
13
посочена сума, както и последният иск изцяло за периода от 26.10.2012 г. до 28.10.2012
г., поради необжалването му от страните, е влязло в законна сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14