№ 4049
гр. С., 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110134796 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу Т. П. М., с която са предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 431,62 лв. за главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот в адрес , за периода от
01.10.2016 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 31.07.2020 г. до изплащане на
вземането, с мораторна лихва в размер на 74,09 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 23.07.2020
г.; сумата 66,97 лв. за главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от
31.07.2020 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер на 14,09 лв. за периода
от 01.05.2017 г. до 23.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 34603/2020 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в
качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не
изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 04.10.2021 г., в срока по
чл. 131 от ГПК е подал отговор на искова молба. Оспорва иска по основание и размер като
излага, че няма качеството „потребител“ на топлинна енергия, не е ползвал имота, а договор
за доставка е сключен с трето лице. Не оспорва извършването на доставка от ответното
дружество на топлинна енергия за имота, количеството начислена топлинна енергия, както и
претендираната стойност на доставената такава. Оспорва акцесорните претенции по
основание и размер. Намира, че цената за услугата за дялово разпределение се дължи на
„фирма ЕООД. Навежда възражение за погасителна давност за периода преди м. юни 2017 г.
1
Третото лице-помагач на страна на ищеца счита исковете за основателни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От Нотариален акт №55, том 3, рег. №4077, дело №342/2011 на Нотариус №628 на НК,
ответникът е придобил правото на собственост върху недвижим имот - апартамент №18 в
гр. С., ул. „К.А. I“ №16, ет., вх., идентичен с адреси адрес, съобразно Удостоверение изх.
№68-00-720/06.06.2014 на „ГИС – С.“ ЕООД. По силата на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в приетия
Нотариален акт №68, том 1, рег. №609, дело №36/2014 на Нотариус № 628 на НК, на
04.03.2014 г. ответникът е прехвърля правото на собственост върху имота на Ю.Н.Н., но е
запазил безвъзмедно правото на ползване върху вещта.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В тази
насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“
Следователно качеството потребител на топлинна енергия се свързва поначало с
принадлежността на вещно право на собственост върху имота.
Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната
връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на
ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и
доказва изключенито по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - ответник да е упражнил възражение срещу ОУ
в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на
топлинна енергия с трето лице.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че между ответника и ищеца е
възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка), тъй като
„потребител на топлинна енергия“ е лицето, което получава топлинна енергия и я използва
за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на
облигационно право на ползване. При учредено вещно право на ползване на имота, съгласно
нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с
ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в
което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване, съответно погасяване на
правото на ползване.
Не се доказа твърдението на ответника, че новият собственик на имота – Ю.Н.Н., е
подала заявление за промяна титуляра на партидата, нито такава промяна действително да е
била извършена. Напротив, видно от представена по делото покана за плащане №Г-
9087/28.07.2014 г., изпратена от ищеца до ответника, последният е уведомен изрично, че
именно той е вписан като титуляр на откритата партида. За ползването на имота от
ответника свидетелстват и издаваните от третото лице помагач индивидуални справки за
отопление и топла вода, в които като клиент изрично е посочен Т. П. М.. С оглед
изложеното, съдът приема, че по делото е установено, че ответникът като вещен ползвател
на имота има качеството потребител на топлинна енергия за процесния период и отговаря
пред ищеца за заплащане на цялото количество доставена енергия в същия, и не
съществуват дори индиции за факти с оглед на които ищецът да бъде санкциониран по реда
на чл. 161 от ГПК.
2
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ). Клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат
плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени със задължителното за националния
съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, съгласно което
се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент.
За изясняването на спора е допусната съдебна техническа експертиза, от чието
заключение, неоспорено от страните и преценено по реда на чл. 202 от ГПК, се установява,
че за имота е начислявана само топлинна енергия отдадена от сградна инсталация,
доколкото през процесния период не е потребявана топла вода и топлинна енергия за
отопление на имота поради занулени показания на топлинните разпределители, както и на 1
брой водомер. Установява се, че за сметка на ищеца са отчислявани технологични разходи
на АС. Съгласно доказателствените изводи на вещото лице, в процесния период е
извършвана услуга за дялово разпределение съобразно изискванията на действащата в
периода нормативна уредба, като въз основа на съставените изравнителни сметки е
определена сума за доплащане от ответника в размер на 16,43 лв. Вещото лице изяснява, че
за периода 01.10.2016-30.04.2019 г., за жилището реално потребеното количество топлинна
енергия възлиза на сумата 431,64 лв., представляваща сбор от фактурираната топлинна
енергия в размер на 415,21 лв. и дължимата сума за доплащане съгласно изравнителните
сметки. В нея не са включени лихви или стари задължения, като за сметка на ищеца са
отчислявани технологичните разходи на абонатната станция.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б,
ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на
топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени доказателства, вкл. от третото лице-
помагач се установява, че са ползвани услугите за доставка на топлинна енергия и дялово
разпределение.
Съдът, като взе предвид гореизложеното, приема, че предявените искове за главници
подлежат на уважение по основание, както и акцесорната претенция за лихва, начислена
върху неплатената в срок цена на доставка на топлинна енергия.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, се счита предявен от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено на
31.07.2020 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
№2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода 01.10.2016 г. до
30.04.2019 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три години
назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 31.07.2017
г.
3
Приложими за периода от 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в.
Монитор са влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ.
Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Изискуемостта на паричното вземане за цена на топлинна енергия в конкретния
случай се определя според правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1,
във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена
за доставена топлинна енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, тези парични задължения стават изискуеми поначало на 45-то число,
следващо месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече погасителната
давност. В конкретния случай падежът на плащане на сметката за м.06.2017 г. настъпва след
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, тоест през м. 08.2017 г., а за
м.05.2017 г. на 15.07.2017 г. При това, наведеното възражение за изтекла погасителна
давност на ответника е основателно за паричните вземания за главници за цена топлинна
енергия за отчетен период от 01.10.2016 г. до 31.05.2017 г. Съдът, като взе предвид
заключението на вещото лице по СТЕ, писмените доказателства и съобразно правомощието
по чл. 162 от ГПК, приема, че непокритите с давност суми за доставка на топлинна енергия
са за периода 01.06.2017 – 30.04.2019 г. и възлизат на 285,62 лв., а за извършена услуга за
дялово разпределение – на 59,81 лв., до които размери и за който период следва да бъдат
уважени исковете, а в останалата част – отхвърлени.
Съгласно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява
лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3 - само върху сумите по
изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат
заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това
съдът, като взе предвид писмените доказателства, а именно представените по делото
съобщения към фактури №....../31.07.2017, №......./31.07.2018, №**********/31.07.2019 и
съобразно правомощието по чл. 162 от ГПК, приема, че дължимата лихва за забава върху
непогасената по давност главницата за цена на топлинна енергия за процесния период
възлиза на 48,99 лв., в който размер следва да се уважи акцесорната претенция, а в
останалата част отхвърли.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата за дялово разпределение, което касае и въпросът с изпадането в
забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Не се представя и покана до длъжника
за плащане, поради което правото на парично вземане за лихва върху неплатена главница за
цена на извършена услуга дялово разпределение съдът приема, че не е възникнало.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът трябва да заплати
на ищеца сторените съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на
заповедното производство, за което компетентен да се произнесе е исковия съд. Ищецът има
право на разноски за сумата общо 356,26 лв. – сбор от 305,85 лв. разноски за исково
производство за платена държавна такса, възнаграждение на вещо лице и възнаграждение на
юрисконсулт, и 50,41 лв. за платена държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт пред
заповедния съд. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, юрисконсултското
възнаграждение е определено от Съда в предвидения минимален размер по чл. 25 и чл. 26 от
НЗПП.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.2 от ЗА, представляващият ответника
адвокат претендира и има право на възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. ал.1, т. 3 от ЗА. Предвид защитавания материален
интерес и по арг. от чл. 7, ал. 2, т.1 от НМРАВ, фактическата и правна сложност на делото,
очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени
възнаграждението се определя от Съда в размер на 300 лв., поради което неоснователно е
4
възражението на ищеца, че не е заплатено и по чл. 78, ал.5 от ГПК. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете в полза на адв. Р.А. следва да се пресъди възнаграждение от
98,34 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Т. П. М., с ЕГН: **********, дължи на „фирма“
ЕАД, с ЕИК: *********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 285,62 лева за главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за имот в гр. С., ул. „К.А. I“ №16, вх., ет., ап., за периода 01.06.2017-
30.04.2019 г г., ведно със законна лихва от 31.07.2020 г. до изплащане на вземането, сумата
48,99 лева за мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2017-23.07.2020 г.; сумата
59,81 лева за главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода 01.06.2017-30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 31.07.2020 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 34603/2020 г. по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ЕАД, с ЕИК: *********, срещу Т. П. М., с ЕГН:
**********, искове предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с правно основание чл. 318,
ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за
установено, че Т. П. М., с ЕГН: **********, дължи на „фирма“ ЕАД, с ЕИК: *********,
сумата над уважения размер от 285,62 лева до пълния предявен размер от 431,62 лева, за
главница представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот в гр. С., ул. „К.А. I“
№16, вх., ет., ап., и за периода 01.10.2016-31.05.2017 г., сумата над уважения размер от 48,99
лева до пълния предявен размер от 74,09 лева за мораторна лихва върху главницата; сумата
над уважения размер от 59,81 лева до пълния предявен размер от 66,97 лева за главница,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение и за периода 01.03.2017-
31.05.2017 г. и за сумата 14,09 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода 01.05.2017-23.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 34603/2020 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Т. П. М., с ЕГН: **********, да заплати на „фирма“ ЕАД, с ЕИК:
*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 356,26 лева – съдебни разноски по ч.
гр. дело № 34603/2020 г. и гр. дело №34796/2021 г., и двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, с ЕИК: *********, да заплати на адвокат Р.Ц. А., с личен
№**********, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., бул. „В.“ №, ет., кантора, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2, във вр. ал.1, т.3 от ЗА, сумата 98,34 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „фирма ЕООД на
страната на „фирма“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6