Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№337

гр. Габрово,27.10.2020г.

                            

                                В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание на   първи  октомври през  две  хиляди и  двадесета година в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  КРАСИМИРА  НИКОЛОВА и в  присъствието на прокурора ........................................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова-Попова  гр.д.№1691 по  описа  за  2019год.  и  за  да  се произнесе  взе  предвид следното:

      

          Предявен  установителен    иск   с  правно  основание  чл. 422, ал.1  от  ГПК във  вр. с   чл.405  от  КЗ.

          В  исковата молба  се  твърди, че  за лек автомобил марка „Фолксваген” модел ”Файтон” с ДК № ЕВ1528 ВВ е сключена застраховка „Каско +" със застрахователна полица №440117213074901, със срок на валидност от 16.06.2017г. до 15.06.2018г., т.е валидна към датата на застрахователното събитие.

По силата на този договор ответникът  се задължава да заплати на собственика на застрахованото МПС, всяка загуба или повреда, настъпила по време на срока на действие на застраховката до размера на застрахователната сума.

На 11.12.2017г. Е.П.В. управлявайки лек автомобил „Фолксваген”, модел „Файтон” с ДК №ЕВ 1528 ВВ, собственост на ищеца В.И.Д., движейки се по второкласен път II-53 и39+100, общ. Елена, обл. Велико Търново, водачът Е.П.В. губи контрол над превозното средство и  катастрофира.

Веднага след настъпилото застрахователно събитие ищецът В.И.Д. е уведомил застрахователя „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, като е попълнил бланка на застрахователя за уведомление за претенция по застраховка „Каско", вследствие на което е образувана щета № 44010711738813г. Застрахователят  е изготвил опис на получените щети в който са посочени всички увредени детайли  по  МПС-то.

По образуваната щета застрахователят отказвал да заплати застрахователно обезщетение, като мотивирал отказа си че обстоятелствата декларирани при завеждане на щетата не съответстват с установените факти и събраните данни относно настъпилото застрахователно събитие.

Отказът е формален, реално липсват конкретни, ясни аргументи обосноваващи действителните причини за отказа за плащане на застрахователно обезщетение

За да възникне правото на застрахователя да откаже  изплащане  на застрахователна сума е необходимо кумулативно наличие на следните  условия: неизпълнение на задълженията на застрахования и причинна връзка неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие. Следва  да се има предвид, че разпоредбата на чл. 408 от Кодекса за застраховането свежда  строго ограничени хипотези, при които застрахователя може да откаже плащане  на обезщетение по застрахователен договор за имуществено застраховане.

В  резултат на процесното застрахователно събитие на лек автомобил „Фолксваген” модел „Файтон” с ДК № ЕВ1528 ВВ са причинени вреди, които следва да бъдат възстановени в пълен обем. По данни на сервиз, стойността на peмонта  на  увредените детайли е в размер на 10 000 лв. Тъй като застрахователя не е изпълнил в срок задължението си, за определяне и плащане на дължимата застраховател  дължи и лихва за забава.

С оглед изложеното, отказа на застрахователното дружество за изплащане  на обезщетение е неоснователен и неправилен. Налице са законовите основания за ангажиране на отговорността на ответника по делото и присъждане на застрахователната сума, представляваща стойността на новите части, вложени материали и труд, поради настъпил риск, предвидено в договора за застраховка, компенсация на причинени имуществени щети.

ИСКА  СЕ  съдът да приеме за установено, че  ответникът „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД  дължи на  В.И.Д.  сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди  за лек автомобил марка „Фолксваген” модел„Файтон” с ДК № ЕВ 1528 ВВ, ведно  със  законната лихва от датата на подаване на заявлението в  съда  до  окончателното  плащане.

Ищецът  претендира да  му  бъдат  присъдени  направените  разноски  по делото.

 Ответникът чрез пълномощника си е представил  писмен отговор  в установения едномесечен срок. Оспорва предявения иск. Счита че възникналото ПТП не е на мястото, което е описано от ищеца.

Счита, че декларираните данни от ищеца през застрахователя се различават от действителната фактическа обстановка, като твърди че Фолксваген Файтон с рег. № ЕВ 1528 ВВ е бил предварително увреден, бил е закаран на пътна платформа на мястото, посочено като произшествие, където е било симулирано ПТП. Не е ясен механизмът на увреждане на процесния автомобил. 

Твърди, че към момента на ПТП по лекия автомобил е имало щети, които не са били възстановени. Те са били увредени още при сключване на застраховката и представляват: пред капак, таван, предна лява врата и лайстна под фарове. Счита, че стойността на тези детайли следва да се изключи от стойността за възстановяване на щетите от посоченото ПТП. Счита, че ищеца не е уведомил застрахователното дружество да е отстранил старите щети при оглед  на 15.06.2017 г. доколкото съгласно т.3.8 от Общите условия  отстраняването на невъзстановени щети се удостоверява с нов оглед и заснемане на МПС от застрахователя.

          Оспорва съдържанието на представения протокол за ПТП с № 01633715/12.12.2017г.

          Ответникът с отговора прави възражение за прихващане. В случай на уважаване на предявения иск като основателен се прави възражение за прихващане с дължимите от застрахования ищец 3-та /трета/ и 4-та /четвърта/ поредна вноска от застрахователната премия по застрахователния договор, всяка от които е в размер на 371.59 лева, с падеж на плащане съответно 15.12.2017 г. и 15.03.2018 г., видно от застрахователна полица № 440117213074901/15.06.2017 г.

Съгласно т.5.5. от Раздел I „Общи положения" от ОУ по застраховката, когато застрахователното събитие е настъпило преди застрахователната премия да е изплатена изцяло от застраховащия, неплатените разсрочени вноски стават изискуеми, като застрахователят може да удържи неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума.

С оглед на горното  ответникът счита, че 3-та /трета/ и 4-та /четвърта/ поредна вноска от застрахователната премия по застрахователния договор, общо в размер на 743.18лв. са станали предсрочно изискуеми с настъпване на застрахователното събитие на 11.12.2017г. и тъй като не са платени  от  застрахования са дължими  към  ответника. Поради  това,  се моли   съдът  да  уважи възражението  за  съдебно  прихващане  за  сумата  от  743.18 лв..

          Съдът, след преценка на събраните в процеса писмени  доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в съвкупност,  приема  за  установено  от  фактическа  страна  следното:

          Въз  основа  на заявление  с вх. №3019601  от 15.03.2019г.  по ч.гр.д.№15451/2019г. на Софийски районен съд е издадена  Заповед  по чл.410 от ГПК на 11.04.2019г., с която  се  разпорежда  длъжникът „ДЗИ –ОБЩО  ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД  ДА ЗАПЛАТИ на кредитора В.И.Д., сумата от  10 000лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско + на МПС”  за вреди  по л.а. „Фолксваген”, модел „Файтон” с  рег.№ЕВ1528ВВ, вследствие  на  ПТП от 11.12.2017г., ведно със  законната  лихва от 15.03.2019г. до изплащане на вземането, както и направените  разноски  в  размер на 200лв.-държавна такса  и 700лв.- възнаграждение  за  адвокат.

          В  указания срок  длъжникът  е  депозирал възражение срещу издадената заповед, като с разпореждане  №117725 от 17.05.2019г.  съдията- докладчик е  указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като  довнесе и  дължимата държавна такса. Същото е указано на заявителя  със съобщение на 11.06.2019г. Видно от печата положен върху исковата молба  ищецът е депозирал  установителен иск срещу длъжника  на  10.07.2019г., т.е. в законоустановения  едномесечен срок.

          Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК-  когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск  относно вземането си, като   същият се смята за предявен  от момента на  подаване на заявлението  за издаване на заповед за изпълнение. Следователно от изложеното дотук съдът смита, че предявеният иск е допустим – подаден в предвидения от закона едномесечен срок, като  ищецът има правен интерес, тъй  като  вземането му  е  оспорено  от  ответника.

          Предмет  на иска е установяване дължимостта  на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, поради което в това производство могат да се направят всякакви възражения  срещу дължимостта  и  изискуемостта на вземането, по които  съдът дължи произнасяне  по съществото на делото.

          От събраните  по  делото писмени доказателства: писмо от "ДЗИ Общо застраховане" ЕАД, опис на щета, свидетелство за регистрация на МПС, протокол за ПТП, удостоверение за техническа изправност, застрахователна полица и с отговора на ответника по опис: копие от застрахователна преписка по щета № 44010711738813, застрахователна полица № 440117213074901/15.06.2017 г. на ДЗИ ОЗ ЕАД ведно с предложение - въпросник и сметка за платена първа вноска от дължимата застрахователна премия, протокол за оглед на МПС № 384785/15.06.2017 г., уведомление за щета от 13.12.2017 г., документи по претенция № 44010711738813протокол за ПТП с бланков № 1633715/12.12.2017 г. на РУ - Елена, АУАН № 903205/12.12.2017 г. на РУ Елена, декларация от Е.П.В. по щета № 44010711738813, удостоверение от банка ДСК ЕАД за банкова сметка, *** № 44010711738813, разпечатка от електронният сайт на ГФ за сключена застраховка "Гражданска отговорност", становище по щета 44010711738813, писмо изх. № 92-269/08.01.2018 г. на ДЗИ ОЗ ЕАД, регистрационен картон по застрахователна полица № 440117213074901/ 15.06.2017 г. на ДЗИ ОЗ ЕАД, ОУ на ДЗИ ОЗ ЕАД по автомобилна застраховка "Каско +" действащ към 15.06.2017г., както и писмо на РП – Габрово от 08.01.2020 г. и писмо на ОД на МВР Габрово от 10.01.2020 г.,административно  наказателна преписка  №470/2017г. по описа  на  РУ на МВР –гр.Елена, показанията на  свидетелите Евгени  Велев, Н.  Д.  и Г.  К., както и съдебно- техническата експертиза  на в.лице Б.И., по  делото се установява следната  фактология:

         На 11.12.2017г. Е.П.В. управлявайки автомобил „Фолксваген”, модел Файтон с ДК № ЕВ 1528 ВВ, собственост на ищеца В.И.Д., движейки се по второкласен път II-53 им 39+100, общ. Елена, обл. Велико Търново, водачът Е.П.В. губи контрол над  автомобила  и напуска платното  за движение на дясно. Автомобилът  в  процес  на  пространствена  ротация преминава  през  канавката  и зони  с растителност и пада  по скат.

        Съгласно  протокол  за ПТП с  №1633715/12.12.2017г., като  „участник 1”  е указан автомобил  марка „Фолксваген”, модел „Фаетон” с рег.№ ЕВ 1228 ВВ, собственост  на В.И.Д., управляван от Е.П.В.. За място  на протичане  на  произшествието  е указан  път ІІ-53, километър  39+100, общ.Елена.

        В  ръчно изготвената  схема  на ПТП  към протокола, изготвена   от  полицай Н.Д. е показано   принципно движение на автомобила  в  ляв  за него завой от  гр.Велико Търново  към  гр.Елена, като  в зоната  на километър   „39+100” е означено напускане  на платното  за движене  на дясно

        Вещото лице  Б.И. в  заключенията  си  излага  направените анализи и  изводи, както следва:

        Анализа на представените по делото снимки относно видимите щети по на автомобила (изготвени при огледа на увредения автомобил от вещо лице на ответника), определя увреждане на цялото купе. По интензивните  увреждания

 са в зоните на предна лява и дясна части, основно на ниво под горен ръб предна броня и тавана на автомобила най интензивно в предна дясна да предна част, и шибидаха (люка). Характера на уврежданията  определят получаването им при основна посока на движение на автомобила. Увреждането на тавана и шибидаха, определят възможно обръщане на автомобила  на дясно. Анализа на представените снимки, определя не по детайли и възли от купето на дървесина, клонки, земна маса - 2, 3. Като цяло, уврежданията на автомобила, определят осъществяване на множество приплъзващи удари, без наличие на значимо големи деформации характерни с направление на ударните импулси близко до нормалната   на  повърхнините на ударите.

        Вида на деформиране и увреждания, наличието на отлагане на растителност и земна маса, определят като достоверно получаването им при I удари в процес на ротация и плъзгане по неравна земна повърхност с трева и нискостъблена растителност.От техническа гледна точка е възможно получаване на уврежданията на купето на автомобила, при указания механизъм в Протокола за ПТП и  Уведомление за щета - при движение по път ІІ-53 от гр.Велико Търново към гр. Елена и достигане на 39 ⁺100,община Елена, в  ляв завой, водачът  Е.П.В. губи контрол над  автомобила  „Фолксваген", модел „Фаетон" с ДК № ЕВ 1528 ВВ и напуска платното  за движение на дясно. Автомобилът  в  процес  на  пространствена   ротация преминава  през  канавката   и зони  с растителност и пада  по скат.

         Сравняването на вида на купето и зоните на фиксираните на снимките увреждания определят достоверност на установените увреждания на лекия  автомобил и начина на възстановяването им определени от вещото лице на ответника. Уврежданията на лекия автомобил и начина на възстановяване с оглед данните от опис заключението по заведената  щета и представените снимки.

         Към момента на изготвяне на  експертизата, по делото липсват  данни за измервания, които да определят изменение на геометрията на купето, следствие деформирането на тавана на автомобила.

        Възстановяване на автомобила с нови оригинални части, на цени съгласно магазинната мрежа в Република България, без отчитане на срока на експлоатация на  автомобила (без овехтяване), при ремонтни дейности със средна стойност на заплащане на един ремонтен час за региона 20 лв., е на стойност без ДДС, както следва: нови части, материали боядисване 63818 лв.; стойност на ремонтно възстановителните - 2800 лв. и бояджийски дейности , демонтаж/монтаж, боядисване- 66618 лв..

        Спецификата на увреждане на детайли от цялото купе на лекия автомобил  при  механизъм на преобръщане извън платното за движение, определя и голямата стойност на подменените с нови увредени детайли, материалите и за възстановяване на автомобила. Както бе определено, към датата на застрахователното събитие - 11.12.2017г., срока на експлоатация  е четиринадесет години и три месеца. Пазарната стойност на увредения автомобил, към  края  на  2017г.  е  13690 лв.

        Съгласно Кодекса по застраховане (настоящ чл.390, ал. 2, предишен ал.4), тотална щета за автомобила възниква, при случай, когато стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната (пазарна) стойност на автомобила. В случая, стойността на ремонта на автомобила (при хипотеза за възстановяване чрез ремонтни  въздействия) е 66618, която стойност многократно надвишава пазарната стойност на лекия автомобил към датата на застрахователното събитие - 13690 лв.. Това определя възникване на тотална  щета  за лекия автомобил, при което  стойността   на нанесените  щети от  пазарната  стойност  да  се  счита  не по-малко от  75% от пазарната  стойност  на  лекия автомобил, което се равнява на сумата  от  10 267.50лв..

           При  огледа  на  лекия автомобил  за сключване   на   застрахователната  полица като  невъзстановими  щети са указани „преден  капак- боя, таван-боя, предна  лява врата -боя, лайсна  под фаровете0,5ч. ремонт  и боя”.По делото липсват   приложени  снимки от извършения оглед  за състоянието   за сключване на застраховка по Застрахователна полица №440117213074901/15.06.2017г., които  да определят  точния вид на  увреждане   на описаните  детайли. При огледа  се определя и степента  на възстановяване  на тези детайли- предвижда  се само  боядисване, без  ремонтни  въздействия, с изключение на  лайсната  под фаровете. Това определя  липса  на деформации на  предния капак, тавана, предна  лява  врата, които  са видими  на снимките, при изготвяне  на Опис- заключението  по възникналата  щета.

          В.лице  в заключението  си посочва, че  възстановяването на детайлите, определени като ”невъзстановена  щета” към 2017г.-2018г. е   на обща стойност  540лв., от които: 250лв.-материали и 290лв.- труд.

         Стойността  на възстановяване  на останалите  увредени детайли, които са извън  кръга на „невъзстановените  щети е  66 078лв..

         Показанията на разпитаните свидетелите Евгени Велев, Н.Д. и Г.К. потвърждават гореописания възможен механизъм на протичане на процесното ПТП и получаване на уврежданията на автомобила- напускане  на  платното за движение на  дясно и падане  по  скат.

        Безспорно между страните и от представените писмени  доказателства се  установява  наличието на застрахователна полица № 440117213074901 по отношение на лек автомобил „Фолксваген Файтон” с рег. № ЕВ 1528 ВВ със срок на действие от 00,00 часа на 16.06.2017 г. до 23,59 часа на 15.06.2018г. представляваща комбинирана  застрахователна полица за автомобилна застраховка „Каско +”.

         Образувана е преписка по щета №44010711738813, доколкото застрахователят  е бил  своевременно уведомен от ищеца за настъпило застрахователно събитие ПТП на 11.12.2017г., по която  ответникът е отказал  да  изплати застрахователно обезщетение.

          При така установената фактология, съдът приема от  правна  страна  следното:

          Застрахователният договор  е бил действащ към датата на твърдяното застрахователно събитие, както и в срока  му е  образувана преписка по щета, доколкото застрахователят  е бил  своевременно уведомен от ищеца за настъпило застрахователно събитие, по която  ответникът е отказал  да  изплати застрахователно обезщетение.

          Спорен по делото е въпросът дали е осъществен покрит от застраховката риск, както и дали е законосъобразен отказът на ответника да заплати застрахователно обезщетение , мотивиран с твърдения, че  декларираните при образуване на щета обстоятелства, не съответстват на установените  факти и събраните данни  относно настъпилото събитие със застрахования автомобил.

         За установяване на механизма на процесното ПТП са събрани писмени, гласни доказателства и заключения на съдебно- техническа  експертиза. Същите подкрепят  еднозначен извод за това, че ПТП се е случило по описания в исковата молба и протокола за ПТП механизъм. Последният действително не представлява официален  удостоверителен  документ в частта относно описания механизъм, но  е  такъв за фактите, които длъжностно лице е възприело, а именно, че  автомобилът се е намирал  на посоченото място и че е бил увреден по описания в него начин. Последното наред с ангажираните гласни доказателства обосновава извод, че оспорването на механизма  не  е  успешно проведено от  страна  на  ответника.

         За установяване на причинната връзка и настъпилите вреди е допусната и приета автотехническа експертиза. Според  заключенията на вещото лице, всички увреждания по лек автомобил  марка „Фолксваген Файтон” с рег. № ЕВ 1528 ВВ отразени и описани в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно- следствена връзка с механизма на процесното събитие, настъпило на 11.12.2017г..

          Изложеното води до заключение, че по делото не се установява да е налице основание за отказ  от заплащане на застрахователно обезщетение от страна на ответника, тъй като е налице застрахователното събитие, което  представлява покрит риск по договора. Постановеният от ответника отказ е неоснователен, а същият дължи заплащане на  застрахователно обезщетение.

        Съгласно  двете  заключения на вещото  лице Б.  И. тотална щета за автомобила възниква, при случай, когато стойността на разходите за необходимия ремонт  надвишава 70 на сто от действителната (пазарна) стойност на автомобила. В случая, стойността на ремонта на автомобила (при хипотеза за възстановяване чрез ремонтни  въздействия) е 66 618лв., която стойност многократно надвишава пазарната стойност на лекия автомобил към датата на застрахователното събитие - 13690 лв.. Това определя възникване на тотална  щета  за лекия автомобил, при което  стойността   на нанесените  щети от  пазарната  стойност е  не  по-малко от  75% от пазарната  стойност  на  лекия автомобил, което се равнява на сумата от  10 267.50лв..

         По изложените съображения, предявеният иск  за установяване на вземане, представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди  за лек автомобил марка „Фолксваген” модел„Файтон” с ДК № ЕВ 1528 ВВ  в размер  на  10 000лв.  е   основателен  и  доказан.

          Ответната страна чрез  пълномощника си  е направила възражение  за прихващане  с дължимите от застрахования ищец 3-та /трета/ и 4-та /четвърта/ поредна вноска от застрахователната премия по застрахователния договор, всяка от които е в размер на 371.59 лева, с падеж на плащане съответно 15.12.2017г. и 15.03.2018г., видно от застрахователна полица № 440117213074901/ 15.06.2017г..

Съгласно т.5.5. от Раздел I „Общи положения" от ОУ по застраховката, когато застрахователното събитие е настъпило преди застрахователната премия да е изплатена изцяло от застраховащия, неплатените разсрочени вноски стават изискуеми, като застрахователят може да удържи неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума.

Следователно 3-та /трета/ и 4-та /четвърта/ поредна вноска от застрахователната премия по застрахователния договор, общо в размер на 743.18лв. са станали предсрочно изискуеми с настъпване на застрахователното събитие на 11.12.2017г. и тъй като не са платени  от  застрахования  са  дължими   към  ответника.

         Поради изложеното, съдът счита, че  възражението  за прихващане  с дължимите вноски   от  застрахователната  премия,  направено от  ответника  в настоящото производство е валидно и   допустимо. Налице   са  условията   за компенсация- наличие на два  дълга, две насрещни задължения, идентичност  на субектите, еднородност и  заместимост  на  насрещните  задължения. Следователно възражението  на ответника за прихващане  до  размера   на тези  две  вноски или общо  със  сумата от  743.18лв. е основателно, тъй като са  налице  условията  на чл.103 от ЗЗД.  Следователно  искът на ищеца за установяване на вземането за обезщетение за претърпените имуществени вреди за лек автомобил марка” Фолксваген”, модел „Файтон” с ДК № ЕВ 1528 ВВ,  следва  да бъде  уважен  в размер  на сумата от  9 256.82лв., а  в останалата част,  до  размер  на  сумата 10 000лв., искът  да бъде отхвърлен,  като  погасен   по  прихващане със  сумата  от  743.18лв.

         С  оглед  изхода на  спора,  ответникът  следва   да бъде осъден да заплати  на  ищеца направените разноски в исково  производство  съразмерно  с  уважената  част  от иска  в  размер  на 1021лв., съгласно разпоредбата  на  чл.78,ал.1 от ГПК.

         Ищецът  следва  да  бъде осъден  да заплати на ответника  направените разноски  в исковото  производство съразмерно с  отхвърлената част  от иска в  размер  на 97.36лв., съгласно  разпоредбата  на  чл.78,ал.3  от  ГПК.

         В заповедното производство  са присъдени  разноски за  платена  държавна  такса  в  размер на 200лв. и  адвокатско възнаграждение -700лв..

         Ответникът чрез пълномощника  си  е направил   искане за намаляване  на адвокатското  възнаграждение в  заповедното  производство по реда    на чл.78, ал.5 от ГПК.

          По отношение на размера на адвокатското възнаграждение, съдът констатира, че същото надхвърля минималния размер, предвиден  в  разпоредбата на чл.7, ал.7 във вр. с ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно разпоредбите при посочения в заявлението интерес на база половината от стойността, минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата /при интерес  от  5000 до 10 000лв./ е 580лв. плюс 5% за горницата над  5000лв. Поради  това  са налице условията на чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение в  заповедното производство до минималния такъв по цитираната Наредба №1/2004г., а именно на  580лв., който следва  да бъде  взет  предвид  при  присъждане на разноските  в заповедното производство  съразмерно уважената  част от иска.

        По изложените съображения ответникът  следва  да бъде осъден  да  заплати на ищеца  направените  разноски  в  заповедното  производство  по ч.гр.д.№ 15451/2019г. на Софийски  районен  съд, съразмерно  с  уважената част  от  иска  общо  в  размер  на  722.03лв.

        Воден  от  гореизложеното,  съдът

                                 

                                  Р     Е     Ш      И :

    

        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията  между страните, че „ДЗИ -ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК121718407, седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.”Г. Бенковски” №3, представлявано  заедно от Коста  Х.  Чолаков- Главен  изпълнителен  директор  и  Бистра Ангелова  Василева- Изпълнителен директор, с пълномощник: адвокат  П.А. ***, съдебен адрес:*** ДЪЛЖИ на В.  И.  Д., ЕГН**********, с адрес: ***, с  пълномощник: адвокат Т.  П. ***, съдебен адрес:***-13,офис 5, сумата от  9 256.82лв./девет хиляди  двеста петдесет  и шест  лева и осемдесет  и две ст./, ведно със законната лихва считано от  15.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата,  по Заповед  за изпълнение на парично задължение по  чл.410 от ГПК от 11.04.2019г., издадена  по ч. гр. д. №15451/2019г. на Софийски  районен съд, на осн. чл. 422, ал.1 от ГПК  във  вр. с  чл.405 от КЗ.

           ОТХВЪРЛЯ иска  в останалата част, над  сумата  от 9 256.82лв./девет хиляди  двеста петдесет  и шест  лева и осемдесет  и две ст./ до пълната претендирана сума от  10 000лв./десет  хиляди лева/, като  погасен   по  прихващане.

           ОСЪЖДА „ДЗИ -ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК121718407, седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.”Г. Бенковски” №3, представлявано  заедно от Коста  Х.  Чолаков-Главен  изпълнителен директор и Бистра Ангелова  Василева- Изпълнителен директор, с пълномощник: адвокат  П.А. ***, съдебен адрес:*** да заплати на В.  И.  Д., ЕГН**********, с адрес: ***, с  пълномощник: адвокат Т.  П. ***, съдебен адрес:***-13,офис 5, направените разноски в исково  производство  съразмерно  с  уважената  част  от иска  в  размер  на 1021лв./хиляда двадесет  и един  лева/, на  основание  чл.78,ал.1 от ГПК.

         ОСЪЖДА  на В.  И.  Д., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Т.  П. ***, съдебен адрес:***-13,офис 5 да заплати  на  „ДЗИ -ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК121718407, седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.”Г. Бенковски” №3, представлявано  заедно от Коста  Х.  Чолаков-Главен  изпълнителен  директор  и Бистра Ангелова  Василева- Изпълнителен директор, с пълномощник: адвокат  П.А. ***, съдебен адрес:***, направените разноски  в исковото  производство съразмерно с отхвърлената част от иска в  размер  на 97.36лв./деветдесет и седем лева и тридесет и шест ст./, на основание чл.78,ал.3  от  ГПК.

        ОСЪЖДА „ДЗИ -ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК121718407, седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.”Г. Бенковски” №3, представлявано  заедно от Коста  Х.  Чолаков-Главен  изпълнителен  директор   и  Бистра Ангелова  Василева- Изпълнителен директор, с пълномощник: адвокат  П.А. ***, съдебен адрес:*** да заплати на В.  И.Д., ЕГН**********, с адрес: ***, с  пълномощник: адвокат Т.  П. ***, съдебен адрес:***-13,офис 5, направените  разноски  в  заповедното  производство  по ч.гр.д.№ 15451/2019г. на Софийски районен  съд, съразмерно с уважената част от иска  в размер на  722.03лв. /седемстотин  двадесет и два лева и три ст./.

Решението  подлежи на въззивно обжалване пред Габровски  окръжен  съд  в  двуседмичен срок  от  връчването  му  на страните.

                                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ: