Р Е
Ш Е Н
И Е № 47
Гр. Оряхово, 31.07.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховския
Районен Съд, наказателна колегия в открито съдебно заседание на 07.07.2020г. / седми
юли две хиляди и двадесета година /, в състав:
Районен съдия:Николинка Крумова
с участието на секретаря Г.Цветкова, като
разгледа докладваното от съдия Крумова НАХД №395/2019г. по описа на Оряховски
районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Т.Ц.Т., ЕГН:********** ***, с която е обжалвал наказателно
постановление №27/21.11.2019г. на Началник отдел „ Рибарство и контрол –
Западна България „ гр.София към Главна дирекция „ Рибарство и контрол „ при ИАРА,
със седалище гр.Бургас, оправомощен със Заповед №РД 09 - 25/21.01.2014г. на
Министъра на земеделието и храните.
С
горецитираното наказателно постановление на Т.Ц.Т., ЕГН:********** ***, на
основание чл.70, ал.1 от ЗРА, е наложена глоба в размер на 1500.00 лева / хиляда
и петстотин лева / за извършено нарушение на чл.32, ал.1 от ЗРА, а именно, за
това че на 23.05.2019г. в 07.30 часа на река Дунав, р.км 671, остров Есперанто,
под помпена станция на с.Лесковец, общ.Оряхово извършва стопански риболов с
един брой рибарска лодка с външна маркировка РС **** и два броя рибарски мрежи,
които изважда от водата с улов в тях по време на проверката, като описаното
деяние е извършено в репиода на забраната за улов на риба и други водни
организми през размножителния период до 500 м. надморска височина, съгласно
Приложение 1 от ЗРА, наложена със Заповед №РД 09-376/12.04.2019г. на Министъра
на земеделието, храните и горите
На
основание чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на един
брой рибарска лодка с външна маркировка РС ****, цвят синьо – сив, пластмасова,
оставена на отговорно пазене в ГПУ – Козлодуй, район „ АЕЦ – Козлодуй „ с
приемо - предавателен протокол №03-05-3255/28.05.2019г.; един брой двигател „ EVINRUDE
„, 8 к.с., с №***********; два броя гребла, алуминиеви; един брой резервоар,
един брой мрежа с размери 30м./40мм. око и един брой мрежа с размери 40м./80мм.
Око, оставени за съхранение за отговорно пазене в отдел „ Рибарство и контрол –
Западна България „, обл.Враца.
С
жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно,
неправилно и издадено при явни нарушения на материалния и процесуалния закон.Жалбоподателят
посочва, че отразеното в НП, както и в акта, въз основа на който е съставено то
не е вярно и не отговаря на фактическата обстановка.Счита, че при съставяне на
акта и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които
опорочават административния процес.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован явява се лично и с адв.Цецко Кривачков.
Административнонаказващият
орган, редовно призован се представлява от юрисконсулт Иво Папазов, редовно
упълномощен по делото, оспорва жалбата като неоснователна
В съдебно заседание
са разпитани актосъставителят – Ц.В.Ц. и свидетелите
- Р.Й.В., С.С.П., Б.В.П., А. В. М. и Е.К.В..
В съдебно заседание
процесуалния представител на АНО моли съда да постанови решение, с което да
потвърди НП, като излага доводи в тази насока.
От процесуалния
представител на жалбоподателя е представено писмено становище, в което излага
доводите си за незаконосъобразност на издаденото НП, като се сочи, че
жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е санкциониран – не било
вярно, че на въпросната дата и място е извършвал стопански риболов на забранени
видове риба посредством хрилни мрежи.Позоваването от страна на АНО на заповедта
на министъра на земеделието и храните било ограничило правото на защита на
жалбоподателя, тъй като го е лишило от възможност да разбере, кой
правнорегламентиран период установен в приложение 1 към чл.32, ал.1 от ЗРА е
променен със Заповедта и коя от хипотезите, изброени в отделните точки в нея,
нарушава неговото виновно поведение.Изложен е подробен анализ на събраната в
съдебното производство доказателствена маса.В тази връзка се счита, че
показанията на св.П. са достоверни и следва да се ценят от съда, тъй като
същият е безпристрастен към случая и показанията му опровергавали тези, дадени
от служителите на ИАРА, че са наблюдавали жалбоподателя как борави с хрилните
мрежи.Твърди се, че иззетите мрежи са били маркирани и ако служителите на ИАРА
са били описали в констативния протокол марките, то безспорно показанията на
св.Б.В. и св.Е.В., относно собствеността на мрежите, щели да бъдат потвърдени.В
заключение е посочено, че жалбоподателя не е нарушил закона и се моли НП да
бъде отменено.
Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства
намери за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е
правоспособен стопански риболовец и е притежавал валиден билет за риболов за
2019г..
Със Заповед №РД 09 – 376/12.04.2019г.
на Министъра на земеделието, храните и горите били установени сроковете на
забрана за улов на риба и други водни организми през размножителния период на
видовете във водите на Черно море, река Дунав и вътрешните водни обекти.
В ИАРА била получена
предварителна информация, че на остров „ Есперанто „, в района на с.Лесковец се
извършва незаконен риболов по време на забрана.По повод подадения сигнал,
служителите в ИАРА – Ц.В.Ц. - „ старши инспектор РК „ в ИАРА, гр.Враца и Р.Й.В.
– „ началник сектор РК „ в ИАРА, гр.Враца, заедно с други техни колеги
започнали организация, като сутринта на 23.05.2019г. се позиционирали на
различни места в района на остров „ Есперанто „, в района на с.Лесковец,
обл.Враца и започнали наблюдение.
Св.Ц.Ц. и св.Р.В. около 06.30 часа сутринта на 23.05.2019г. се
позиционирали в близост до помпената станция на с.Лесковец на брега на река
Дунав, на речен километър 671.Към 07.30 часа длъжностните лица забелязали жалбоподателя
и неговия син, които пристигнали с автомобил, който паркирали на брега на
реката.След това двамата се качили в рибарска лодка с външна маркировка РС ****,
цвят синьо – сив, пластмасова, с двигател „ EVINRUDE
„, 8 к.с., №*********** и с два броя гребла, алуминиеви и навлезли във водите
на река Дунав, след което отишли първо до една мрежа, а след това до
втора.Двете мрежи били без маркировка и били разположени в работно положение
във водите на реката.Едната от тях била с размери 30м./40мм. око, а другата с
размери 40м./80мм. око.Те били разположени в непосредствена близост както до
брега, така и една от друга.Жалбоподателят изваждал мрежите от водата и вадел
от тях уловената риба, която поставял в лодката, след което отново връщал
мрежите във водата.Длъжностните лица наблюдавали гореописаните действия на
жалбоподателя в продължение на около петнадесет минути, включително и чрез
бинокъл от разстояние от около 100 – 150 метра.
Служителите на ИАРА –
Ц. и В. изчакали жалбоподателя да излезе от водата и след излизането му,
пристъпили към извършване на проверка.Длъжностните лица установили в лодката
риба, а именно – два броя от вида „ сом „ и десет броя от вида „ платика „,
попадащи във вида пролетно – летно размножаващи се, респективно забранени за
улов през този период.
След това актосъставителят Ц., заедно с жалбоподателя се качили на
лодката и се отправили към местата, където били поставени на нивото на водата
двете мрежи, от които жалбоподателят извадил гореописаната риба.Същите били извадени
от водите на реката от жалбоподателя, след което било констатирано, че нямат
пломби.
Междувременно
служителите на ИАРА поискали съдействие от ГПУ – Козлодуй.На място били
изпратени свидетелите С.С.П. – „ полицейски инспектор
„ в ГПУ – Козлодуй и А. В. М. – „ младши разузнавач „ в ГПУ –
Козлодуй.Граничните полицаи станали свидетели на това как жалбоподателят в
присъствието на св.Ц. извадил от водата двете рибарски мрежи.
Длъжностните лица от
ИАРА измерили на служебна мобилна везна и описали рибата, която била жива и я
върнали във водата.
От актосъставителя, в
присъствието на свидетелите Р.В. и С.П. бил съставен констативен протокол
№264/23.05.2019г..
На жалбоподателя бил
съставен АУАН №В 0008939/23.05.2019г., за това, че на 23.05.2019г. в 07.30
часа, на река Дунав, речен километър 671, остров Есперанто, до помпена станция
с.Лесковец, общ.Оряхово, извършва стопански риболов с рибарска лодка РС**** и
два броя мрежи, които изважда от водата с улов в тях, по време на забрана за
улов на риба, през размножителния период до 500 метра надморска височина,
съгласно Приложение №1 от ЗРА и Заповед на Министъра на МЗХГ
№РД-09-376/12.04.2019г..Нарушението било квалифицирано като такова по чл.32,
ал.1 от ЗРА.С АУАН били иззети риболовните уреди, средствата и
приспособленията, с които било извършено нарушението, а именно –един брой
рибарска лодка с външна маркировка РС ****, цвят синьо – сив, пластмасова; един
брой двигател „ EVINRUDE „, 8 к.с., с №***********;
два броя гребла, алуминиеви; един брой резервоар, един брой мрежа с размери
30м./40мм. око и един брой мрежа с размери 40м./80мм. око.Жалбоподателя вписал
в съставения му АУАН, че мрежите, от които е извадил рибата не са негови.Вписал
още, че в лодката не е имало мрежи, че после са ги извадили, както и, че те са
се виждали.
Актосъставителят Ц. оставил лодката /
риболовния кораб / на отговорно пазене в ГПУ – Козлодуй, район „ АЕЦ – Козлодуй
„, за което бил съставен приемо - предавателен протокол №03-05-3255/28.05.2019г..
Останалите иззети с
акта вещи били оставени на съхранение за отговорно пазене в отдел „ Рибарство и
контрол – Западна България „, обл.Враца.
АНО,
след като е проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост,
е установил, че нарушителя е извършил деянието виновно, в резултат на което е
издал обжалваното наказателно постановление.В самото НП нарушението било
описано по следния начин – за това че на 23.05.2019г. в 07.30 часа на река
Дунав, р.км 671, остров Есперанто, под помпена станция на с.Лесковец,
общ.Оряхово извършва стопански риболов с един брой рибарска лодка с външна
маркировка РС **** и два броя рибарски мрежи, които изважда от водата с улов в
тях по време на проверката, като описаното деяние е извършено в периода на
забраната за улов на риба и други водни организми през размножителния период до
500 м. надморска височина, съгласно Приложение 1 от ЗРА, наложена със Заповед
№РД 09-376/12.04.2019г. на Министъра на земеделието, храните и горите.На
основание чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на
един брой рибарска лодка с външна маркировка РС ****, цвят синьо – сив,
пластмасова, оставена на отговорно пазене в ГПУ – Козлодуй, район „ АЕЦ –
Козлодуй „ с приемо - предавателен протокол №03-05-3255/28.05.2019г.; един брой
двигател „ EVINRUDE „, 8 к.с., с №***********; два броя гребла,
алуминиеви; един брой резервоар, един брой мрежа с размери 30м./40мм. око и
един брой мрежа с размери 40м./80мм. Око, оставени за съхранение за отговорно
пазене в отдел „ Рибарство и контрол – Западна България „, обл.Враца.
По
делото е представено удостоверение за право на извършване на стопански риболов
в Черно море и река Дунав №18208405-007/08.02.2019г., издадено на името на П.в.
П. от гр.Русе.От съдържанието на същото е видно, че процесния кораб, а именно с
външна маркировка РС **** е собственост на П., както и, че жалбоподателя е
вписан като капитан или друго физическо лице, извършващо риболов от името и за
сметка на титуляра.
След като анализира събраните доказателства и взе в
предвид възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена от
активно легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което е допустима, като съдът
притежава материална и териториална компетентност за разглеждането й.
По делото
се установи, че АУАН
и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите
на тяхната компетентност.
По приложението на
материалния и процесуалния закон:
За възприемане на
описаната фактическа обстановка по делото съдът обсъди посочените в жалбата
възражения, доводите и становищата на страните.
Разпоредбата
на чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали
той се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението
или не.Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на
свидетел на нарушението, актът се подписва от актосъставителя и свидетеля.Разпоредбата
на чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в зависимост от
това, дали той се съставя от
актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не.В случай, че
при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде съставен
в тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 задължава актът да бъде съставен в
присъствието на двама други свидетели, които са свидетели на съставянето на
АУАН, а не свидетели на извършеното административното нарушение, като това
изрично следва да се отбелязва в акта.Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН, необходимо
е актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е
достатъчно за неговата валидност.Критерият
за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали
нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата
на някоя от страните в процеса.Ролята на свидетелите е декларативна, тяхното
присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като
същевременно не води и до съществен порок на акта.Още повече, че в конкретния
случай сме изправени пред хипотезата на ал.1 на чл.40 от ЗАНН.В случая, видно от
административнонаказателната приписка, АУАН е съставен от Ц.В.Ц. – „ старши
инспектор РК „ в ИАРА, гр.Враца, в присъствието на свидетеля очевидец на
нарушението – Р.Й.В. и св.С.С.П., поради което не е
нарушена посочената по – горе процедура.
В АУАН и НП е налице
посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, както и описание на
същото, като фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и НП са
идентични.
Деянието, извършено от жалбоподателя, представлява
административно нарушение и правилно е квалифицирано от АНО като нарушение по
чл.32, ал.1 от ЗРА.
Съдът счита, че и нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателя Т. е доказано със събраните по делото доказателства.
Съгласно чл.32, ал.1 от ЗРА, във водните обекти по чл.3,
ал.1, т.1 и т.2 се забранява уловът на риба и други водни организми през
периода на тяхното размножаване, съгласно приложение №1.
Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от ЗРА, рибностопански обекти са
естествените води и водни обекти – по смисъла на Закона за водите; вътрешните
морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталният шелф и
изключителната икономическа зона на Черно море и българският участък на река
Дунав – по смисъла на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища
и пристанищата на Република България; всички останали реки и стари речни корита,
крайморските, крайдунавските и вътрешните езера и блата.
Съгласно чл.70, ал.1 от ЗРА, който лови риба и други водни
организми в периода на забраната по чл.30, ал.3, т.1, ал.4 и ал.5, и чл.32,
ал.1, се наказва с глоба от 1500.00 лева / хиляда и петстотин лева / до 3000.00
лева / три хиляди лева /, ако не подлежи на по – тежко наказание.
Съгласно чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА, стопански риболов във
водите на Черно море и река Дунав, се извършва след издаване на разрешително за
стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други
водни организми от физически лица, юридически лица и еднолични търговци – за
кораби с дължина до 10 метра.
В §1, т.26 от ДР на ЗРА е дефинирано понятието „ риболов „,
а именно, поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба
и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и
превозване.Съгласно т.28 на §1 от ДР на ЗРА, „ риболов
– стопански "
е риболов по смисъла на т.26 - дейност, при която се извършва улов на риба и
други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и
средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това,
дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно.За стопански риболов
по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от
тези по чл.24, ал.1, и/или при който
уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл.24, ал.3 количества.
За да е съставомерно деянието по чл.32, ал.1 от ЗРА, законът
изисква същото да е извършено в период на забрана за улов на риба в
размножителния период.
В приложение №1 от ЗРА е нормативно определено времетраенето
на забраната, съобразно видовете риба и водностопански обекти.
В следващите алинеи на чл.32 от ЗРА, са предвидени
възможностите със заповед на министъра на земеделието, храните и горите да се
извършват промени в сроковете по приложение 1, както и обектите, за които тази
забрана да не важи.Именно такава е и приложената по делото и посочена в НП
Заповед №РД 09-376/12.04.2019г. на Министъра на земеделието, храните и
горите.От съдържанието й се установява, че е забранен улова на пролетно – лятно
размножаващи се риби в рибностопански обекти в зависимост от надморската височина
– чл.1, т.4 от Заповедта , като забраната е за периода от 15.04.2019г. до
31.05.2019г. включително в рибностопанските обекти, намиращи се до 500 метра
надморска височина.
В чл.2 на Заповедта е посочено, че през периода на забраните
по т.1, т.1 до т.3, не се допуска използването на едностенни мрежи с минимален
размер на окото не по – малък от 36 мм. във водите на река Дунав.
Видно от същата тази заповед, на територията на обл.Враца,
през периода на забраната е разрешен любителски риболов само в следните водни
обекти – язовир Мраморчица, река Ботуня и река Скът.
Настоящият съдебен състав намира, че описанието на
нарушението в АУАН и НП е в достатъчна степен пълно, ясно и точно, отразени са
всички елементи от състава на нарушението, поради което жалбоподателят напълно
е разбрал за какво деяние е бил санкциониран.Правилно е приложен материалния
закон, както и съответната на нарушението санкционна разпоредба.Също така, при
извършената служебна проверка, съдът не констатира съществени процесуални
нарушения, които да бъдат основание за отмяна или изменение на НП.
От всичко гореизложено, съдът достигна до извода, че
посоченото в АУАН и НП място на извършване на нарушението е воден обект с
надморска височина до 500 метра, като по отношение на него важи забраната за извършване
на риболов през периода на размножаване на пролетно – лятно размножаващи се
риби, срокът на която забрана е определен със Заповед №РД 09-376/12.04.2019г.
на Министъра на земеделието, храните и горите, а именно от 15.04.2019г. до
31.05.2019г., както и законово определен в приложение 1 от ДР на ЗРА.
За безспорно установено по делото съдът намира и
обстоятелството, че жалбоподателят на
23.05.2019г. е извършвал стопански риболов в река Дунав в този забранен период,
при пролетно – лятно размножаване от 15.04.2019г. до 31.05.2019г..
Съдът дава вяра на показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта, които са свидетели очевидци на извършеното нарушение и
съответно извършили процесната проверка.Същите съдът намира за обективни,
безпристрастни, взаимосвързани и непротиворечащи както по между си, така и на
останалия доказателствен материал.Тези двама свидетели са възприели
непосредствено как жалбоподателя и синът му пристигат на брега на река Дунав,
качват се в процесната лодка и се придвижват до заложените във водите на реката
два броя мрежи, как жалбоподателят ги вади последователно от водата, как
изважда уловената в тях риба, поставя я в лодката и как отново връща мрежите
във водата, след което поема към брега.И двамата свидетели излагат безпротиворечиви
факти по отразяване на обстоятелствата, при които се е реализирала проверката и
как се е стигнало до извършването й.В тази връзка св.Ц. и св.В. заявяват, че
проверката извършили по повод на подаден сигнал.Категорични са, че лично са
възприели как жалбоподателят навлязъл във водите на реката с процесната лодка,
как борави с двете хрилни мрежи, как вади рибата от тях и я поставя в
лодката.Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията им и ги
поставя в основата на правните си изводи, като съответни на останалия събран по
делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и показанията на разпитаните в качеството на
свидетели служители на гранична полиция – св.С.П. и А.М. относно възприетото от
тях след пристигането им на място.Същите не са свидетели – очевидци на
извършеното деяние и не е ясно по какъв начин техните показания опровергават
показанията на служителите на ИАРА в частта им, че са наблюдавали жалбоподателя
как борави с хрилните мрежи и как потвърждават твърденията на жалбоподателя, че
процесните мрежи не са негова собстеност, както се твърди от защитата.В
показанията на граничните полицаи липсват каквито и да е твърдения и
констатации в тези насоки.Същите единствено заявяват, че са отишли за да окажат
съдействие на служителите на ИАРА и когато пристигнали на място видели св.Ц. и
жалбоподателя на лодката в реката, като последният вадел мрежи от
водата.Разказват, че е имало и риба, която била измерена и върната във водата.Нито
един от тях не твърди да е бил на място и да е наблюдавал случващото се преди
двете мрежи да бъдат извадени от водата, нито пък да има знание чия собственост
са същите, нито излагат твърдения по отношение на обстоятелството дали
жалбоподателят е извършвал или не стопански риболов.
Предвид оплакванията на жалбоподателя и оспорената
фактическа обстановка, съдът допусна до разпит в качеството на свидетели лицата
Б.В.П. и Е.К.В..От показанията на двамата свидетели се установи, че денят преди
процесната проверка всеки един от тях е заложил във водите на река Дунав по
една мрежа за улов на разрешените през периода три вида риби, които мрежи след
проверката липсвали от местата, на които били поставени.Показанията им според
настоящия съдебен състав не допринасят за изясняване на фактите и
обстоятелствата от главния предмет на доказване.Видно от изложеното от
свидетеля П., същият денят, предхождащ процесния такъв бил заложил мрежа във
водите на река Дунав с дължина 100 метра и размер на окото 80 мм, която е била
с пломба.Очевидно обаче е, че заложената от свидетеля мрежа не е нито една от
процесните такива, които са с дължина съответно 30 метра и 40 метра, и за
разлика от мрежата на свидетеля са без поставена маркировка.Че нито една от
иззетите мрежи принадлежи на св.П. не се установява и от вписаните такива в
удостоверението му за правото на извършване на стопански риболов, където всички
вписани мрежи са с дължина 100 метра.Също така, макар и едната от иззетите
мрежи да съответства по характеристики с мрежата, която твърди да е заложил св.В.,
то съдът намира, че отново не са налице доказателства, че същите са идентични,
тъй като иззетата такава е без маркировка, а според заявеното от свидетеля
неговата мрежа е описана в билета му за стопански риболов, което предполага, че
същата е маркирана.
Не се подкрепят от събраните доказателства изложените от
страна на жалбоподателя и процесуалния му представител твърдения, включително и
в частта, че длъжностните лица от ИАРА не са описали марките на иззетите две
мрежи, като тези твърдения според настоящия съдебен състав имат защитен
характер.
Жалбоподателят не ангажира доказателства, с които да обори
фактическите констатации в АУАН и НП.
Изложените в хода на съдебното производство твърдения на
жалбоподателя, че не е боравил с процесните мрежи и, че рибата намерена в
лодката е качена от сина му, който той взел от остров Есперанто, съдът намира
за защитна теза, доколкото всички останали събрани по делото доказателства
опровергават същите.Съдът констатира неясноти и в заявеното от жалбоподателя.От
една страна същият излага твърдения, че служителите на ИАРА от мястото, на
което са се намирали и от което са наблюдавали, не са могли да видят нито
мрежите, нито лодката, нито нищо.В проведените очни ставки между жалбоподателя
от една страна и актосъставителя, и свидетеля по акта от друга, жалбоподателят
отново заявява, че последните двама не са имали видимост.В същото време не
отрича, напротив потвърждава, че заедно с актосъставителя
са отишли с лодката, за да извади двете мрежи, с които се твърди, че е
извършвал стопански риболов.Дори в АУАН вписал, че мрежите не били в лодката и,
че същите са се виждали.При това положение, неясно остава за съда
обстоятелството как длъжностните лица при условие, че не са имали видимост са
разбрали, че във водата има не една, а две мрежи и тяхното
местоположение.Отделно от това жалбоподателят навежда твърденията, че рибата е
качена в лодката от сина му едва в хода на съдебното производство.В АУАН е
отразил точно обратното, а именно „ Мрежите, от които извадих рибата не са мои
„, т.е. към момента на предяваването на АУАН същият не е отрекъл, че е изваждал
риба от процесните мрежи.
От друга страна и двамата служители на ИАРА, както беше визирано
по – горе са възприели действията, чрез които жалбоподателят е извършил
стопански риболов - че е използвал два броя мрежи,
подробно описани в АУАН и НП, както и, че се е намирал с тях в водите на река
Дунав, т.е. установен е с риболовни уреди, поставени в работен режим.
С оглед всичко
гореизложено, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за
недоказаност на извършеното нарушение и неговия автор.
От субективна страна жалбоподателят е извършил деянието с
пряк умисъл, тъй като същият е имал издадено удостоверение за право на
извършване на стопански риболов в река Дунав и не само е изучавал, но е и бил
запознат със забраната за извършване на риболов през периода на размножаване.
Следва да се отбележи, че за да се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не е необходимо
извършването на конкретен улов, съобразно дефиницията дадена в §1, т.26 от ДР
на ЗРА, като в случая са и уловени такива – два броя риби от вида „ сом „ с
общо тегло 8 кг. и 10 броя риба от вида „ платика „ с общо тегло 2кг..
Настоящият съдебен състав счита, че конкретният случай не
може да се квалифицира като маловажен.Съгласно ТР №1/2007г. по
тълк.н.д.№1/2005г. на ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност
представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност и
следователно по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН,
съдържанието на понятието „ маловажен случай „ и критериите за определянето му,
следва да бъдат извлечени от чл.93, т.9 от НК.Маловажен случай на
административно нарушение е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния
вид.В случая не са налице смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на
деянието като такова с по – ниска степен на обществена опасност, като
количеството уловена риба и последващото й връщане във водата не са смекчаващи
вината обстоятелства.За съставомерността на деянието, за което е санкциониран
жалбоподателя е достатъчно извършване на риболов със съответните уреди в разрез
с ограниченията по чл.32, ал.1 от ЗРА.Не се установяват и особени признаци на
нарушението, които да го отличават от типичните за този вид нарушения.Предвидената
от законодателя защита чрез високите по размер наказания, са обосновани с оглед
основанията за забраната на риболов през размножителния период на рибите,
целяща запазване на популацията.Засегнатите с деянието правнозначими отношения
и интереси, изключват квалифицирането на същото като маловажен случай и в този
смисъл издаденото НП, ангажиращо отговорността на нарушителя се явява
законосъобразно, като наложеното на жалбоподателя наказание е в минималния
законов размер и не подлежи на корекция.
Съгласно чл.20 от ЗАНН, наред с предвидените в чл.13
административни наказания, наказващият орган постановява отнемане в полза на
държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за
извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в
съответния закон или указ.В ал.2 е предвидено, че се отнемат в полза на
държавата и вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено,
независимо от тяхното количество и стойност, където и да се намират, а в ал.3,
че освен вещите по предходната алинея, в предвидените в съответния закон или
указ случаи се отнемат в полза на държавата и вещите, принадлежащи на
нарушителя, които са били предмет на нарушението.
Иззетите вещи, а именно лодка и мрежи са от категорията вещи
– средства, посредством които е осъществено нарушението.
В случая, доколкото законодателят не е посочил изрично
друго, то отнемането в полза на държавата следва да се извърши по правилата на
чл.20, ал.1 от ЗАНН, т.е. доколкото в чл.90, ал.1 от ЗРА не се предвижда друго, на отнемане подлежат
само вещите, които са собственост на жалбоподателя.
По делото безспорно се установи, че отнетата един брой
рибарска лодка, с външна маркировка РС ****, цвят синьо сив, пластмасова е
собственост на лицето П.в. П. от гр.Русе.По отношение на останалите иззети вещи
– двигател, гребла и резервоар, жалбоподателят заяви, че са негова собственост.
С оглед горните констатации съдът намира, че АНО правилно е
приложил разпоредбата на чл.90, ал.1 от ЗРА, в частта, в която е разпоредил
отнемане в полза на държавата на двигателя, алуминиевите гребла, резервоара и
двете мрежи, които са послужили на жалбоподателя за извършване на нарушението.
По отношение на лодката намира приложение разпоредбата на
чл.20, ал.1 от ЗАНН.Действително, разпоредбата на чл.90, ал.1 от ЗРА предвижда
отнемане на вещите, предмет на нарушението, но такова отнемане следва да се
разпореди от АНО само ако е установено, че същите са принадлежали на
нарушителя, в съответствие с чл.20, ал.1 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е приложима
разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл.90, ал.1 от
ЗРА не установява изключение от общото правило на чл.20, ал.1 от ЗАНН.Изключенията от общите правила следва да са изрично посочени в съответната
правна норма, както например в чл.273, ал.1 от Закона за горите, като подобно
изключение в случая не е налице в специалния закон, поради което НП в тази му
част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.53,
ал.1, б.” А „ от НК, съгласно която се отнемат в полза на държавата вещите,
предназначени или послужили за извършване на умишлено престъпление, които
принадлежат на виновния.От цитираната разпоредба следва извода, че няма
основание да се приеме, че при административните нарушения, които са с по –
ниска степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията по НК, следва
да се прилага по – строг режим, включващ отнемане на вещите, послужили за
извършване на административното нарушение, дори когато не принадлежат на
нарушителя.Ако се приеме обратното, би се стигнало до засягане на правата и
интересите на трети лица, които нямат отношение към нарушението.
Водим от горното и на
осн.чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП №27/21.11.2019г. на Началник
отдел „ Рибарство и контрол – Западна България „ гр.София към Главна дирекция „
Рибарство и контрол „ при ИАРА, със седалище гр.Бургас, оправомощен
със Заповед №РД 09 - 25/21.01.2014г. на Министъра на земеделието и храните в
ЧАСТТА, в която на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза
на държавата на един брой рибарска лодка с външна маркировка РС ****, цвят
синьо – сив, пластмасова.
ПОТВЪРЖДАВА НП №27/21.11.2019г.
на Началник отдел „ Рибарство и контрол – Западна България „ гр.София към
Главна дирекция „ Рибарство и контрол „ при ИАРА, със седалище гр.Бургас, оправомощен със Заповед №РД 09 - 25/21.01.2014г. на
Министъра на земеделието и храните в останалата му част, в която на Т.Ц.Т.,
ЕГН:********** ***, на основание чл.70, ал.1 от ЗРА, е наложена глоба в размер
на 1500.00 лева / хиляда и петстотин лева / за извършено нарушение на чл.32,
ал.1 от ЗРА и в която на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в
полза на държавата на един брой двигател „ EVINRUDE
„, 8 к.с., с №***********; два броя гребла, алуминиеви; един брой резервоар,
един брой мрежа с размери 30м./40мм. око и един брой мрежа с размери 40м./80мм.
око.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните, в 14 –дневен срок след получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: