Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
гр.Русе, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на десети
май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря Цветелина Димитрова
и с участието на прокурора Георги Манолов, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 59 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по
чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по жалба на директора на Национално тол управление при Агенция „Пътна
инфраструктура“, конституиран, на основание чл.153, ал.3 вр. чл.228 от АПК
вр.чл.63в от ЗАНН, в качеството на касационен жалбоподател с протоколно
определение от 10.05.2023 г., против решение № 751/19.12.2022 г., постановено
по АНД № 1297/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено
наказателно постановление № BG21022022/4000/R8-130 от 26.07.2022 г., издадено от началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление. С наказателното постановление, за
нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП и на основание същата разпоредба, на
ответника по касация – Б.М.Б. ***, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева. В касационната жалба
се излагат подробни оплаквания за неправилност на въззивното решение. Като
касационни основания се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила във връзка със събирането и анализа на доказателствата, както и
нарушение на материалния закон. Касаторът сочи, че неправилно районният съд е
приел, че изпълнителното деяние на нарушението по чл.179, ал.3а от ЗДвП включва
две алтернативни форми – неизпълнение на задълженията за установяване на
изминатото разстояние за съответния участък от платената пътна мрежа или
липсата на закупена маршрутна карта за същата. Заявява, че изпълнителното
деяние на нарушението се изразява в неплащане на дължимата пътна такса като изборът
дали това да стане въз основа на реално получени декларирани тол данни или чрез
закупуването на еднократна маршрутна карта законодателят, в чл.10б, ал.4 от ЗП,
е предоставил на ползвателя на пътя, без обаче от този избор да следва
алтернативност на формите на изпълнителното деяние на нарушението. Поддържа, че
въззивната инстанция необосновано е счела, че не е доказано авторството на
деянието. Твърди, че освен на признанието на ответника по касация то се
установява и от удостоверените в акта за установено административно нарушение
(АУАН) обстоятелства, който акт се ползва с презумптивна доказателствена сила
съгласно чл.189, ал.2 вр. чл.189е, ал.1 от ЗДвП, както и косвено от показанията
на разпитания свидетел. Иска се обезсилването, респ. отмяната на обжалваното
решение и решаване на спора по същество чрез потвърждаване на наказателното
постановление. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба – Б.М.Б., чрез процесуалния си представител, е депозирал
отговор на касационната жалба, в която счита същата неоснователна и моли
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на касационната
жалба. Счита, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде
отменено, а наказателното постановление бъде потвърдено.
Съдът,
като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение
по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:
Както
се приема и в т.1 от Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023 г., постановено
по тълк.д. № 5/2022 г. на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, надлежната
въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл.58д, т. 1 - 3
от ЗАНН е наказващият орган. Поради това правилно във въззивното производство
като ответник по жалбата е бил конституиран издателят на НП – началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление. Същият, на основание чл.47, ал.2 от ЗАНН и чл.189е, ал.12 от ЗДвП, е бил
надлежно оправомощен с т.1 от заповед № РД-11-167/08.02.2021 г. на председателя
на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (на л.13 от въззивното дело и л.29 от
касационното дело) да издава наказателни постановления за налагане на
административни наказания на физически и юридически лица въз основа на
съставени актове за установяване на административни нарушения по чл.179, ал.3 –
3в от ЗДвП. Със заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г. на председателя на УС на
Агенция „Пътна инфраструктура“, на основание чл.82а, ал.1 от ЗДСл, държавният
служител, заемащ длъжността началник отдел „Контрол и правоприлагане“, бил
преназначен на длъжността директор на Национално тол управление, считано от
11.08.2022 г. до назначаване на титуляр. От поименното щатно разписание на
длъжностите в отдел „Контрол и правоприлагане“ е видно, че както към 10.01.2023
г., но така и към 24.01.2023 г., т.е. за целия период, в който въззивното
решение е подлежало на касационно обжалване, длъжността „началник отдел“ е била
вакантна. Поради нейното овакантяване и необходимостта правомощията на наказващ
орган да бъдат възложени на друго длъжностно лице, със заповед № РД
-11-760/19.08.2022 г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (на
л.31 от касационното дело) е изменена предходната негова заповед №
РД-11-167/08.02.2021 г., както следва: в раздел I думите „началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в“ се заменят с „директор на“, а в раздел III думите „началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ се заменят с „директор на Национално тол управление“.
Следва
да се приеме, че в настоящия случай е налице изключението, разгледано в
мотивите към т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 21.01.2022 г. на ВАС по т. д. №
4/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, според които в хипотезата на издаден
административен акт (в настоящия контекст – наказателно постановление) при
делегирано правомощие делегиращият орган ще има право да извършва процесуални
действия, предизвикани от нуждата от процесуална защита, само ако е отнел
компетентността на действащия по делегация орган по конкретния въпрос. Това
означава, че само в случаите, в които делегиращият орган е прекратил
делегацията на правомощия, по силата на чл.153, ал.3 и чл.210, ал. 1 от АПК, ще
има право на касационно оспорване на първоинстанционния (в случая въззивния) съдебен
акт.
Касационната
инстанция намира, че няма пречка, отнемайки компетентността за издаване на
наказателни постановления от действащия по делегация орган, делегиращият орган
да я възложи, на основание чл.47, ал.2 от ЗАНН и чл.189е, ал.12 от ЗДвП, на
друг такъв, без да е длъжен сам да я упражнява. Както се подчертава и в
мотивите към посочената точка от тълкувателното решение, разпоредбата на
чл.153, ал.3 от АПК следва да се тълкува в смисъл, че се отнася за всички
случаи на отнета компетентност, включително при прекратена делегация на
правомощия.
В
конкретния случай редакцията на заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., чрез
използвания в нея похват на замяната на длъжността началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ с длъжността директор на Национално тол управление, не оставя
съмнение, че занапред делегираните правомощия на наказващ орган са отнети от
първия орган и са възложени на втория такъв, поради което като страна в
производството пред касационната инстанция е конституиран именно директорът на
Националното тол управление.
Поради
това следва да се приеме, че касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
За
да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че при съставянето
на АУАН и издаването на санкционния акт са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в неяснота при описание на нарушението
както в АУАН, така и в НП, която неяснота е в нарушение на разпоредбите на
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Въззивната инстанция е приела, че в тези
актове липсва посочване на правно дължимото поведение на наказаното лице, което
се твърди, че не е изпълнено, в резултат на което от тях не става ясно какво
конкретно задължение било вменено на жалбоподателя, като водач на превозното
средство – дали той не е изпълнил съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и в какво се изразява осъщественото неизпълнение или не
била закупена маршрутна карта за използваната платена пътна мрежа. На следващо
място, въззивната инстанция е посочила, че извън направеното признание от
процесуалния представител на жалбоподателя, само на което решението не може да
се основава съгласно чл.116, ал.1 и ал.2 от НПК вр.чл.84 от НПК, наказващият
орган, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за това,
че именно жалбоподателят е извършил нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, т.е. че именно той е управлявал
процесното превозно средство на посочените в санкционния акт дата и място.
Решението
е неправилно.
Разпоредбата
на чл.179, ал.3а от ЗДвП предвижда, че водач,
който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
В
наказателното постановление е посочено, е на 08.02.2022
г., в 10:43 ч., пътно превозно средство с рег.№ ВТ 5335 КН, вид: влекач, марка
и модел „Волво ФХ“, с обща допустима максимална маса над 12 т., брой оси – 5, било
засечено по път I-5,
км. 25 + 914, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС не е
заплатена дължимата пътна такса съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. В санкционния
акт е записано, че за процесната дата – 08.02.2022 г. няма получена и платена
тол декларация за сегмента на рамката, на която е отчетено нарушението. Във
въззивното производство е представен и доклад за установеното нарушение заедно
със статично изображение във вид на снимков материал, представляващи
доказателства за обстоятелствата по чл.167, ал.3 от ЗДвП. В доклада, колона
„тип нарушение“, е посочено код: no payment (т.е. липса на плащане) като
нарушението е описано по следния начин: “Няма маршрутна карта или бордово
устройство“.
Съдът
намира основателни изложените от касатора съображения, според които
установяването на разстоянието, изминато по пътищата от платената пътна мрежа,
е неразривно свързано със заплащането на дължимата за това тол такса – арг. от
чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Изборът как да бъде определено това разстояние, респ.
да бъде заплатена таксата, съгласно
чл.10б, ал.4 от ЗП, е предоставен на ползвателя на пътната мрежа – това може да
стане въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по
реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 (т.е. по реда на Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние) или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта,
която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут. Следователно, противно на приетото от
въззивната инстанция, не се касае до алтернативни задължения, които могат да
бъдат вменени на съответния субект, което да обосновава извод и за две
алтернативно съществуващи форми на изпълнителното деяние на нарушението по
чл.179, ал.3а от ЗДвП, а за единно задължение за деклариране на изминатото разстояние
по платената пътна мрежа, съответно за заплащане на дължимата за това тол такса,
което задължение обаче може да бъде изпълнено чрез два способа – чрез подаване
на декларирани тол данни посредством съответните технически средства и
софтуерни продукти за геопозиционирането на превозните средства и изминатото от
тях разстояние в рамките на платената пътна мрежа и заплащане на така
определената тол такса или чрез закупуване на маршрутна карта за предварително
определения от ползвателя маршрут. Следователно, касае се до регламентирано право
на ползвателя на платената пътна мрежа да избере един от двата начина на
отчитане на изминатото разстояние, а не за уредено от закона негово задължение.
Както основателно сочи и касатора, задължението и при двата начина на отчитане,
за което се налага санкцията, е неплащане на дължимата тол такса, което, както
беше посочено, изключва възприетата от районния съд алтернативност на
изпълнителното деяние на нарушението. Следователно неправилен се явява
направеният от въззивната инстанция извод за допуснати в извънсъдебната фаза на
производството процесуални нарушения по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
На
следващо място, отговорността за осигуряване разкриването на обективната истина
в съдебната фаза на административнонаказателното производство се носи от съда –
чл.13 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН. По тази причина чл.107, ал.2 от НПК предвижда,
че събирането на доказателствата става не само по инициатива на страните, но
задължава инстанцията по същество да събира доказателства и по свой почин,
когато това е необходимо за разкриване на обективната истина. Такава
необходимост ще е налице винаги, когато от събраните доказателства могат да се
направят разнопосочни изводи относно предмета на доказване в
административнонаказателното производство, а именно извършено ли е вмененото на
наказаното лице административно нарушение. Неизпълнението на това задължение и
постановяването на съдебния акт при неизяснена фактическа обстановка съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1
от НПК.
Така
е и в разглеждания случай.
След
като е приел, че от ангажираните от наказващия орган доказателства не може да
се направи категоричен извод за авторството на нарушението районният съд е бил
длъжен по свой почин да събере доказателства за това кое е лицето, управлявало
процесното превозно средство на посочените в санкционния акт дата и място. Самият
жалбоподател във въззивното производство твърди, че негов работодател към този
момент е търговското дружество „Крис-Р“ ООД, което било и собственик на
превозното средство. Предвид строгата документална отчетност, на която подлежат
превозните правоотношения и свързаните с тях трудови правоотношения с водачите,
то информация за това кое конкретно лице е водач на превозното средство към
определен момент се съдържа в съставяните тахографски листи, респ. в
информацията, записана в дигиталния тахограф и дигиталната карта на водача, в
пътните листи, в товарителниците, в издадени командировъчни заповеди и др. под.
Тези документи могат да бъдат изискани от работодателя на наказаното лице,
същият евентуално собственик на превозното и лицензиран превозвач, като въз
основа на тях бъде установено по безспорен начин кое е лицето, управлявало на
08.02.2022 г., в 10:43 ч., влекач „Волво ФХ“ с рег.№ ВТ 5335 КН, по път I-5,
км. 25 + 914.
Допуснатите от
районния съд съществени процесуални нарушения налагат решението да бъде
отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при
което следва служебно да се съберат необходимите доказателства във връзка с
изясняване авторството на нарушението.
При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се
произнесе и по въпроса за разноските, включително тези, направени в настоящото
касационно производство – чл.226, ал.3 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, изр.първо, пр.второ и чл.222, ал.2, т.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 751/19.12.2022 г.,
постановено по АНД № 1297/2022 г. по описа на Районен съд – Русе.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Русе.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: