Решение по дело №43/2021 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 58
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 29 април 2021 г.)
Съдия: Ваня Стоянова Иванова
Дело: 20217280700043
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№58/29.4.2021г.                 

гр. Ямбол,

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на петнадесети април две хиляди и двадесет и първа година  в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                                               2.  ВАНЯ СТОЯНОВА

при секретаря Ст. Панайотова и с участието на прокурора Ж. Илиев, разгледа докладваното от съдия В. Стоянова  КАНД № 43 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство пред Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „ДАГАЗ” ЕООД, ЕИК ****, с. ***, община „Тунджа“,  обл. Ямбол, ул.“***“ № 8, с управител Г.З.Т., представлявано от А.Г.П. от ЯАК, със съдебен адрес ***  за проверка на Решение № 260047/05.02.2021г.,  постановено по  анд № 1038/2020г.  на ЯРС, с което е потвърдено НП №530081-F560509/06.08.2020г., издадено от Началник на Отдел “Оперативни дейности“ - Бургас в ЦУ на НАП, с което на „ДАГАЗ” ЕООД, с. ***, обл. Ямбол, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба№ Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС и чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000/две хиляди/лв.

В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно. Намира, че  са налице процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП. Иска се отмяна на решението на ЯРС и отмяна на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответната страна, ЦУ на НАП, отдел „Оперативни дейности“ , Бургас, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ст. юрисконсулт И., редовно упълномощена. Намира решението за правилно, касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 Участващият в процеса прокурор споделя установената фактическа обстановка, както и че е извършено нарушението, но счита, че наложеното наказание е в максимален размер и е прекалено завишен. Счита, че следва да се измени решението на ЯРС в насока намаляне на самото наказание.   

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С Решение № 260047/05.02.2021г.,  постановено по  анд № 1038/2020г.  на ЯРС, е потвърдено НП №530081-F560509/06.08.2020г., издадено от Началник на Отдел “Оперативни дейности“ - Бургас в ЦУ на НАП, с което на „ДАГАЗ” ЕООД, с. ***, обл. Ямбол, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба№ Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС и чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000/две хиляди/лв.

За да постанови своя съдебен акт първата инстанция приема, че общо наличната сума в касата по данни от фискалното устройство е в размер на 250.30 лв., съгласно междинен дневен отчет № 0017813/01.07.2020 г., изведен от монтираното и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката ЕКАФП модел DATECS DР-25 КL, № на фискално устройство DТ499631, № на фискална памет 02499631. Фактическата наличност в касата на обекта е била в размер на 520.20 лв., съгласно 2 бр. „Опис на паричните средства в касата към момента на проверката“, попълнени саморъчно от П.А.Х. и Ф.Т.Т.- служители в обекта. Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно извадени“ суми, като за деня са отразени служебно въведени суми в размер на 20.00 лв. Установената положителна промяна в касовата наличност е в размер на 269.90 лв. и представлявала въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното устройство. От горното, ЯРС прави  извод, че „Дагаз“ ЕООД, ЕИК ********* не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми чрез своите служители. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства приема, че ЮЛ е извършило описаното в АУАН и НП административно нарушение, чрез своите служители. Служители на тьрговеца или неговия управител са можели да спазят закона и да въведат служебно във ФУ и сумата от 269,90 лв., но те не са сторили това, поради което при извършената проверка е установена и процесната разлика между фактическата наличност на сумите в касата и тази във ФУ. Не са допуснати нарушения при извършване на проверката и констатиране на резултатите от нея.    Контролният и наказващият органи законосьобразно и обосновано са приели, че е нарушена горепосочената материална норма от визираната наредба - чл.33, ал.1 от Нар.№ Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. ЯРС е приел, че законосьобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на тьрговеца по чл.185, ал.2, изр.2, вр чл.185, ал.1 от ЗДДС, след като е установено, че нарушението не води до неотразяване на приходи, макар и произхода на процесната сума от 269,90 лв. да е изключително неясен.

ЯАС, в настоящия състав не споделя изводите на ЯРС и счита , че постановеното решение е неправилно.

 По делото липсват събрани доказателства по какъв начин е формирана положителната разлика от 269,90 лева и защо адм. наказващият орган е приел, че същата е следвало да бъде въведена във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени суми“. Неизяснен  е въпросът сумата от 269.90 лева дали е резултат от продажби или от въведени парични средства. Неизясняването на този въпрос е пречка за правилното квалифициране на нарушението и за налагане на съответното наказание.

В случая наказанието в размер на 2000 лева е наложено наДагаз“ ЕООД, гр. Ямбол, на основание чл.185, ал.2, пр. 2 ЗДДС, според която Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.

С АУАН и с НП от фактическа страна, на търговеца е вменено, че не е изпълнил задължението извън случаите на продажби да отбелязва всяка промяна на касова наличност на ФУ чрез операциите служебно въведени и служебно изведени суми. При тези факти жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. В случая обаче, в АУАН и в НП липсват факти относно причината за установената промяна в касовата наличност, за да се прецени дали това е вследствие на извършени продажби или не. Отделно, в обжалваното НП нормата на чл.33, ал.1 от Наредбата не е посочена за нарушена самостоятелно, а във връзка с разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС. Освен че не установява конкретно правило за поведение, тъй като регламентира правомощията на Министъра на финансите, текстът на ал.4 от чл.118 от наредбата съдържа и пет точки. Поради това, посочвайки я като нарушена, АНО е следвало да я конкретизира и да даде разбираем отговор на въпроса за нарушение във връзка с коя точка от текста е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В противен случай се създава неяснота по отношение на вмененото нарушение и на приложения закон, която представлява основание за отмяна на НП, тъй като нарушава правото на наказаното лице да разбере какво нарушение му е вменено.

На следващо място, не е ясно и основанието за налагане на наказанието. Като такова АНО е посочил изр.2-ро на чл.185, ал.2 от ЗДДС, което гласи следното: „Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите на ал.1.“. Видно е, че тази норма не визира хипотезите, за които се прилагат санкциите по ал.1, респ. не съдържа фактически състав, а е препращаща норма, и то единствено по отношение размера на санкциите, но не и по отношение на нарушенията, за които се налагат. Затова не може да се приеме, че е посочено ясно и основанието за налагане на наказанието. Друг е въпросът, че в случая в акта и в НП изобщо липсват факти относно обстоятелството дали конкретното нарушение води или не води до неотразяване на приходи.

Освен изложеното липсват  твърдения да е осъществен фактическия състав на чл.118, ал.1 ЗДДС – да не е изпълнено задължението за регистриране и отчитане на извършените доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство.

           С оглед липсата на факти както в АУАН, така и в НП относно обстоятелството дали нарушението  води или не води  до неотразяване  на приходи е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението  и приложения закон, нарушението  е недоказано съобразно изискванията на закона, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

С оглед изложеното, ЯАС счита, че  обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и недоказаност на нарушението.

Предвид посоченото настоящата инстанция намира, че подадената касационна жалба е основателна и обжалваното решение следва да  бъде отменено, ведно с НП.

При този изход на делото основателно се явява искането на касатора за  присъждане на разноски в размер на 370 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл. 221 ал. 2 във вр. 63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационни състав

Р   Е   Ш   И   :

            ОТМЕНЯ Решение № 260047/05.02.2021г.,  постановено по  анд № 1038/2020г.  на ЯРС , като вместо него постановява :

          ОТМЕНЯ  НП №530081-F560509/06.08.2020г., издадено от Началник на Отдел “Оперативни дейности“ - Бургас в ЦУ на НАП, с което  на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. ал.185, ал.1 от ЗДДС, на „ДАГАЗ” ЕООД, ЕИК ****, с. ****, община „Тунджа“,  обл. Ямбол, ул.“***“ № 8, с управител Г.З.Т. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, ОСЪЖДА НАП – София за заплати на „ДАГАЗ” ЕООД, ЕИК ***, с. ***, община „Тунджа“,  обл. Ямбол, ул.“***“ № 8, с управител Г.З.сумата от 370 (триста и седемдесет) лева, представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете

        

                                   

                                       ЧЛЕНОВЕ:1./п/не се чете

 

 

                                                    2./п/не се чете