Решение по дело №1316/2020 на Районен съд - Кърджали

        Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

10.02.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

26.01.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона И.а

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

1316

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002440 от 21.09.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв. на М.С.В. с ЕГН **********, адрес ***, в качеството му на работодател и строител, за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят М.С.В. намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че при издаването му наказващият орган не спазил изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, визиращи задължителните реквизити, които следва да съдържа всяко наказателно постановление. Жалбоподателят нямал качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, поради което не било необходимо да урежда облигационните си отношения с Г. У. при условията и по реда на КТ, както неправилно приемали служителите на Д„ИТ” гр.Кърджали. Отношенията с У. били уредени с подписването на представения граждански договор. Между двамата не било налице трудово правоотношение, а облигационно такова, което се регламентирало с разпоредбите на ЗЗД, а не КТ. Моли обжалваното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, като претендира и за разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Сочи, че при издаване на наказателното постановление били допуснати нарушения на чл.57, ал.1 от ЗАНН, визиращ задължителните реквизити, които следва да съдържа всяко едно постановление. Проверката била извършена на 10.07.2020 г., а в акта и наказателното постановление била посочена дата на извършване на нарушението 06.07.2020 г. Нямало абсолютно никакви доказателства за осъществено от жалбоподателя нарушение в качеството му на физическо лице на тази дата. На следващо място, не се установило жалбоподателят да има качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. Към датата на проверката той нямал и качеството на строител, тъй като такова можел да придобие с издаване на съответните строителни книжа. Затова неправилно била ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на физическо лице. Моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на разноски по делото.  

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. Сочи, че за дата на нарушението била приета 06.07.2020 г., тъй като тогава бил сключен граждански договор с У.. От тази дата, видно и от неговата декларация, лицето полагало труд по смисъла на КТ. В хода на производството не били дапуснати нарушения, които да опорочават съставения акт за установяване на административно нарушение и да обосновават отмяна на обжалваното постановление. Както акта, така и наказателното постановление били оформени съгласно задължителните реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими признаци, явявало се и доказано. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като в полза на наказващия орган бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което не съответствало на фактическата и правна сложност на производството. Депозирал е и писмена защита по делото, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.07.2020 г. свидетелите И.С., Е.Ю. и А.С. ***, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и условията за безопасност и здраве при работа на обект, представляващ строеж на еднофамилна жилищна сграда, намиращ се в землището на с.Старо място, местност Кьок Янъ, язовир Кърджали, общ.Кърджали. В хода на проверката контролните органи установили на обекта лицето Г. И. У. с ЕГН **********, който управлявал багер и извършвал дейности по почистване и заравняване на терена и го подготвял за строителни работи. Той обяснил, че работи за „Яйцепром“, като това му бил първият работен ден. В декларация, която контролните органи му предоставили, Г. У. декларирал писмено, че от 10.07.2020 г. работи като багерист на строителен обект на язовира, Старо място, за фирма „Яйцепром” АД, с работно време от 12.30 до 16.00 часа, почивни дни събота и неделя, при месечно трудово възнаграждение от 610 лв., като нямал сключен трудов или граждански договор. Отбелязал, че това му бил първи работен ден и още не е подписал трудов договор. Проверката продължила и по документи в Д„ИТ” гр.Кърджали, където след извършена справка в информационната система на ИА „ГИТ“ било установено, че Г. И. У. е работил в „Яйцепром” АД до 29.04.2020 г., когато договорът му бил прекратен. На 17.07.2020 г. жалбоподателят М.С.В. *** документи по повод извършената проверка на горепосочения обект. Сред представените такива били граждански договор от 06.07.2020 г., сключен между жалбоподателя, като възложител, и Г. И. У., като изпълнител. С този договор изпълнителят се задължавал до 17.07.2020 г. да извърши изчистване на 300 кв.м. терен от храсти, коренища и друга растителност, камъни, отпадъци и други инертни материали и заравняване и подготовка на терен с обща площ 300 кв.м., находящ се в местност Старо място, язовир Кърджали. Представено било и Разрешение за строеж № 93/16.07.2020 г., издадено по повод подадено заявление от 13.07.2020 г. на възложителя М.С.В. за обект: „Еднофамилна жилищна сграда в ПИ с идентификатор 68984.1.54 в землището на с.Старо място, м. Кьок Янъ, общ.Кърджали“. Контролните органи приели, че М.С.В. имал качеството на възложител и работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ и строител по смисъла на § 1, т.2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, при което на 06.07.2020 г. той не бил уредил съществуващото правоотношение с Г. И. У. като трудово, чрез сключване на трудов договор в писмена форма преди постъпването му на работа. Това нарушение било извършено на 06.07.2020 г. По този повод на 21.08.2020 г. срещу М.С.В. бил съставен АУАН за извършено административно нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ вр. § 1, т.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, който той подписал и получил с възражение. На 25.08.2020 г. жалбоподателят депозирал в Д„ИТ” гр.Кърджали писмено възражение против съставения АУАН. Същото не било уважено и на 21.09.2020 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ наложил на М.С.В. административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите И.С., Е.Ю. и А.С.; Акт за установяване на административно нарушение от 21.08.2020 г.; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2019943/05.08.2020 г.; Граждански договор от 06.07.2020 г.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 10.07.2020 г. от Г. У.; Справка за актуално състояние на действащите трудови договори към 15.07.2020 г.; Справка за актуално състояние на всички трудови договори към 20.08.2020 г.; Уведомително писмо от 17.07.2020 г.; Възражение срещу Акт за установяване на административно нарушение от 21.08.2020 г.; Разрешение за строеж № 93/16.07.2020 г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ гласи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма – чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Според акта и наказателното постановление жалбоподателят, в качеството му на възложител и работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ и строител по смисъла на § 1, т.2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, е извършил нарушение на 06.07.2020 г. като не е уредил съществуващото правоотношение с Г. И. У. като трудово, чрез сключване на трудов договор в писмена форма преди постъпването му на работа. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че така описаното нарушение не е доказано по несъмнен начин. Установи се, че Г. У. действително е бил на гореописания обект на 10.07.2020 г., където управлявал багер и извършвал дейности по почистване и заравняване на терена и подготовка за строителни работи. Не се доказа обаче, че е извършвал подобна дейност на обекта и на 06.07.2020 г., нито пък, че е изпълнявал трудови функции там за жалбоподателя М.С.В., в качеството му на работодател, възложител и строител, както се твърди от страна на наказващия орган. По смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Същевременно § 1, т.1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи предвижда, че „възложител“ е всяко физическо или юридическо лице, за което се изготвя и изпълнява инвестиционният проект и има качеството на възложител по смисъла на ЗУТ, а според § 1, т.2 от Наредбата, „строител“ е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение. Специалната разпоредба на чл.161, ал.1 от ЗУТ гласи, че възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Чл.163, ал.1 от ЗУТ определя като строител физическото или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. От анализа на всички тези нормативни текстове следва, че физическото лице М.С.В. към посочената в атакувания акт дата 06.07.2020 г. (а дори и към датата на проверката 10.07.2020 г.) не е имал качеството на работодател, възложител и строител, съответно неправилно е ангажирана отговорността му като такъв за извършено нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. По делото е прието разрешение за строеж  от 16.07.2020 г., което е издадено за процесния обект на жалбоподателя В., по повод подадено заявление от 13.07.2020 г. Няма данни към 06.07.2020 г. да са били издадени строителни книжа за обекта, не се установи и не се представиха доказателства от страна на наказващия орган чия собственост е бил имота тогава. Всичко това прави недоказани твърденията в акта и наказателното постановление, че жалбоподателят към инкриминираната дата се явява възложител и работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ и строител по смисъла на § 1, т.2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, доколкото той не е отговарял на горепосочените законови изисквания. На следващо място, според настоящата инстанция не се доказа нарушението да е извършено именно на 06.07.2020 г., както е посочено в акта и обжалваното постановление. Пред контролните органи лицето Г. У. е заявил, че на 10.07.2020 г. му е първият работен ден, това е декларирал и в попълнената в деня на проверката декларация, която наказващият орган очевидно е кредитирал и се е позовал на същата, за да приеме за установено нарушението. При това остава неясно защо към 06.07.2020 г. жалбоподателят е трябвало да сключи трудов договор с Г. И. У.. В акта и наказателното постановление дори не е описано и обосновано защо тази дата се приема като дата на извършване на нарушението, след като са описани събития от проверка по работни места на 10.07.2020 г. Там не се споменава нито един факт, нито едно доказателство от 06.07.2020 г., а това внася неяснота и нарушава правото на жалбоподателя да разбере за какво и кога извършено нарушение следва да понесе наказание. Не на последно място, видно от съдържанието на декларацията от 10.07.2020 г., на която и контролните органи се позовават, лицето Г. У. е посочил, че работи за фирма „Яйцепром“ АД, а не за жалбоподателя М.С.В.. Ето защо, според съда не е установено по безспорен и несъмнен начин извършването от страна на жалбоподателя на деяние, което да осъществява състава на описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по недвусмислен начин всички факти, които твърди в наказателното постановление, а това в случая не бе сторено. Предвид гореизложеното, атакуваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 480 лв., но от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1 000 до 5 000 лв., възнаграждението е 300 лв. + 7 % за горницата над 1 000 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 480 лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника правна помощ се изразява в участие и процесуално представителство в едно съдебно заседание. Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, а именно до размера на 335 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно същата в качеството й на юридическо лице по чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да понесе разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 09-002440 от 21.09.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв. на М.С.В. с ЕГН **********, адрес ***, в качеството му на работодател и строител, за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, да заплати на М.С.В. с ЕГН **********, адрес ***, сумата от 335 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.  

 

 

                                                             Районен съдия: