РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Карлово, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20235320100554 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
във връзка с чл. 124 от ГПК.
Ищцовото дружество – „*** Б.Е.“ ЕАД гр. П. твърди, че е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред
Районен съд - Карлово за вземанията си към И. А. К.. По входираните
документи било образувано ч.гр.д. № 1460/2022г., по което била издадена
заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, поради което подава исковата молба, на основание чл. 415,
ал. 1, т.2 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Твърди, че „*** Б.Е.“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесният период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на *** Б.Е. ЕАД, одобрени с
решение на Д**** № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от Общите условия, същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено
1
приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на
дружеството. По силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия, ищцовото
дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на
ответника с ИТН ******, находящ се с. В.. За И. А. К. бил открит клиентски
номер ****** в качеството на собственик/ ползвател на посочения обект,
видно от справка в Служба по вписванията и нотариален акт. Ответникът от
своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от Общите условия, се е задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал.
2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Общите условия при неплащане в срок на
дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „*** Б.Е.“ ЕАД е
доставило на обекта електроенергия на обща стойност 462.37 лв. за период
04.02.2022г. - 03.06.2022г., която до този момент не била заплатена. Поради
забава в заплащане на посочената главница, ответникът дължал законна лихва
в общ размер от 27.72 лв. за периода 22.03.2022г. - 13.11.2022г. Законна лихва
за забава се дължала по всяка една фактура отделно за период от датата на
падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство.
Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата.
МОЛИ съда, до постанови решение, с което да установи със сила на
присъдено нещо съществуването на вземанията на ищцовото дружество към
ответника, както следва – 462.37 лева, представляващи стойността на
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода
04.02.2022г. - 03.06.2022г.; сумата от 27.72 лева, представляващи стойността
на законната лихва за забава за периода 22.03.2022г.- 13.11.2022г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното изплащане на
задължението. Моли на основание Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г.
на ВКС по тълк. Дело № 4/2013г., т.12, да осъди ответника да му заплати
присъдените в заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 1460/2022г. по описа на
КрлРС разноски. Претендира за направените по делото разноски - държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – И. А. К., представляван в производството от назначения
2
по реда на чл. 47 от ГПК – особен представител в лицето на адвокат П. Н.
счита така предявените искове за допустими, доколкото няма данни за
наличие на процесуални пречки за образуване на настоящото производство.
Счита така предявените искове за неоснователни, с оглед тяхната
недоказаност и счита, че като такива следва да бъдат отхвърлени. За да се
приеме, че е налице неизпълнение от страна на ответника, трябва да е
доказано, че той е притежавал качеството потребител като собственик или
ползвател на електроснабден от страна на ищеца имот за сочения период.
Фигурирането на ответника в базата данни на ищеца като „потребител” не е
основание да се приеме, че действително той е такъв по смисъла на
законовите разпоредби, имайки предвид че въвеждането на данни в системата
на ищеца се извършва едностранно и лицата нямат възможност да оказват
влияние върху нея.
Приложената към исковата молба справка от агенция по вписванията
също не доказва, че И. А. К. е бил собственик или ползвател на имота за
периода сочен от ищеца, респективно че е притежавал качеството потребител
на електрическа енергия. Не било изключено друго лице да е било собственик
на имота за сочения от ищеца период, въз основа на влязло в сила
постановление за възлагане след провеждане на публична продан. Намира за
не доказано, че И. А. К. е притежавал качеството потребител за периода сочен
от ищеца. За ответника би възникнало задължение за плащане на
претендираната сума, само в случай че дружеството ищец е предоставило
съответно на сумата количество електроенергия до обекта, чиито собственик
или ползвател е той. С приложените към молбата справки това не се
доказвало. Съмнение буди и адресът на получателя по приложените фактури,
който е конкретизиран най-много до етаж. Не било доказано, че ищецът е
доставил електроенергия на обект с адрес с. В., ******. Посочва, че към
исковата молба на ищеца са приложени извлечения от сметки и фактури.
Същите по смисъла на ГПК представляват частен документ изходящ от
страна на ищеца. С тях не се доказва размера на претендираното от ищеца
вземане. Не е изключено показанията на измервателното устройство за
потребеното количество електроенергия да са различни от реално
потребеното количество електроенергия вследствие на дефект в самото
измервателно устройство, както не е изключено и посочените данни в
приложените от ищеца фактури и справки да не съответстват на показанията
3
на измервателното устройство поради техническа или друга грешка в
системата за отчитане на потребените количества електроенергия. Не е
доказан размерът на претендираното от ищеца вземане за количеството
предоставена електроенергия. Счита, че така предявените искове са
недоказани както по основание, така и по размер, поради което моли съда да
отхвърли предявените от „*** Б.Е.” искове, като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1460/2022г. на КрлРС се установява, че в
полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 773/18.11.2022г. по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
следните суми: 462.37 лева, представляваща главница, неизпълнение на
задължение за заплащане стойността на електрическа енергия и мрежови
услуги, доставени за периода от 04.02.2022г. до 03.06.2022г., на основание
Общи условия за продажба на електрическа енергия на „*** Б.Е.“ ЕАД и чл.
98а от Закона за енергетиката; сумата от 27.72 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва,
за периода от 22.03.2020г. до 13.11.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 14.11.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски в размер на 25.00 лева за заплатена държавна такса и 50.00 лева
възнаграждение за юрисконсулт.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл.
422 от ГПК в едномесечен срок. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок. Предвид констатираното, съдът намира, че в законовия
срок са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото
исково производство за установяване на дължимост на процесните суми.
Видно от представените копия от Справка на Агенция по вписванията и
нотариален акт за продажба на недвижим имот № ******г. на нотариус С.Р.,
ответникът - И. А. К. на 20.10.2008г. е придобил недвижим имот в с. В.,
представляващ – апартамент № 38, находящ се в ******, по отношение на
който ползва на електроразпределителната мрежа в посоченото жилище.
Видно от препис извлечение от сметка, И. А. К. е потребител на
4
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, която се доставя
от ищеца на адрес: с. В., индивидуализиращ се с ИТН ******, клиентски
номер ******. При това положение между страните е налице облигационна
връзка, по силата на която ищецът е абонат на ответното дружество, в
качеството си на мрежови клиент, с право на ползване на
електроразпределителната мрежа в посоченото жилище. Извода се
потвърждава и от представените процесни фактури, както и от изслушани
заключения на вещи лица по допуснати съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза дава
следното заключение – за периода от 04.02.2022г. до 03.06.2022г. до обект с
ИТН ****** в с. В. са предоставени мрежови услуги и е доставяна
електрическа енергия. Няма данни да е преустановявано електрозахранването
на обекта. За просения период, доставените количества енергия са в общ
размер на 1610 kwh – дневна енергия и 554 kwh – нощна енергия. Отчетените
показания за процесния период са снети от електромер с Ф№ ******.
Електромерът е бил отчитан на място чрез ръчен терминал с оптична глава,
отчетените количества енергия съвпадат с фактурираните за процесния
период. Електромер с Ф№ ****** е еднофазен, марка „******“, тип ****** и
съгласно Заповед № А-616/11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН за
определяне на периодичността на последващите проверки на средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, същият подлежи на
периодична проверка на всеки 6 години. Електромерът е произведен през
2007г., когато е преминал първоначална проверка със срок на валидност 6
години. Електромер с Ф№ ****** е преминал последваща периодична
проверка през 2013г., 2019г. и 2022г. За процесния период, електромер с Ф№
****** се е намирал в срок на валидност на направените му последващи
периодични проверки.
Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза дава
следното заключение – счетоводните записи в процесните фактури са
съгласно одобрен сметкоплан на „*** Б.Е.“ ЕАД, в съответствие с
изискванията на чл. 37, ал. 1 от ЗЕ, чл. 3, ал. 1-3 от ЗСч, чл. 16, ал. 1 от ЗСч и
допълнителните разпоредби на §5а от ЗСч и счетоводната политика на
предприятието. Всички вземания за електрическа енергия се осчетоводяват
по счетоводни сметки 411ххх, съответно се отчита приход по операцията,
5
както следва – с/ка Дт 411ххх – „Вземания от клиенти“; с/ка Кт 701ххх –
„Приходи от продажба на продукция“ и с/ка Кт453002 – „Начислен данък
(ДДС) на продажбите“. За процесните фактури, а именно: фактура №
**********/09.03.2022г., фактура №**********/09.04.2022г., фактура
№**********/09.05.2022г. и фактура №**********/09.06.2022г. – операциите
са същите. Счетоводството на „*** Б.Е.“ ЕАД се осъществява по
международни стандарти за финансови отчети (МСФО) и се води правилно и
редовно.
Стойността на електрическата енергия за периода на процесните
фактури от 04.02.2022г. - 03.06.2022г. в общ размер на 462.37 лв. са
определени с Решение № Ц-27/01.07.2021г. от **** и са изчислени правилно
на база посочената консумация.
Претендираното обезщетение за забава за процесния период върху
сумите на процесните фактури от датата на изпадане в забава до 13.11.2022г.
е в общ размер на 28.01 лева.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от
правна страна намира следното:
Във връзка с предявения иск, на първо място, ищецът следва да
установи, че ответникът е потребител на ел. енергия. В §1, т. 2а от ДР на
Закона за енергетиката (ЗЕ) се съдържа легално определение на понятието
битов клиент. Според посочената правна норма, това е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Понятието клиент на ел. енергия е доразвито в чл. 1,
т. 4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„*** Б.Е.“ ЕАД, където е посочено, че под „клиент“ следва да се разбира
„потребител на електрическа енергия“, който пък от своя страна е физическо
лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „*** Б.Е.“ ЕАД, съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
Потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ
е краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик,
предоставящ услуги от обществен интерес.
6
От приетите по делото доказателства, както и от заключенията по
допуснатите съдебни експертизи се установява, че ответникът - И. А. К. е
обитател на недвижим имот в с. В., който имот в процесния период е бил
електроснабден, т.е. установява се, че ответникът е битов клиент по смисъла
на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.
Няма спор, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа
енергия. Съгласно чл. 98а от ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия, като в ал. 4 е предвидено, че
публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността
между страните възниква по силата на закона, поради което в случая
безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между
страните.
Безспорно от приетите заключения на вещите лица се установи, че
обектът на ответника е бил снабден с електрическа енергия. За процесния
период има доставена електрическа енергия до процесния имот, за което са
издадени фактури. По силата на чл. 11, т. 1 ОУ на ******, ответникът се
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
ел. енергия, в сроковете и начините по чл. 18, ал. 1 и 2 ОУ на ****** – 10 дни.
Съгласно чл. 27, ал. 1 ОУ на ******, при неплащане в срок на дължимите
суми, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден.
По делото останаха недоказани възраженията на ответната страна, а
именно – че няма качеството на потребител, че не му е доставяна ел.енергия
на обекта, находящ се с. В., че не е установен размерът на претендираното
вземане за консумирана ел.енергия. От приетите писмени доказателства и
заключениета на вещите лица се установи, че електромерът в обекта през
процесния период е преминал изискуемите проверки, съгласно Закона за
измерванията и има необходимите стикери, пломби и знаци за това.
Електромерът съответства на метрологичните изисквания. Необходимите
означения на табелката на електромера са налични. В заключението на СТЕ
7
изрично се отбелязва, че за процесния период има доставена електрическа
енергия до процесния имот, която е в общ размер от на 1610 kwh – дневна
енергия и 554 kwh – нощна енергия. По отношение на заключението няма
основание същото да не се кредитира, доколкото експертът е отговорил
обективно и компетентно на поставените му задачи. Конкретният размер на
задълженията на абоната се установява от вещото лице по ССчЕ, което
изчислява доставеното количество електроенергия на база приложените по
делото документи, намиращите се в счетоводството на ответното дружество и
нормативно определените цени за продукта. Съдът намира, че заключението
на вещото лице по допуснатата ССчЕ следва да се кредитира, като обективно
и компетентно изготвено, като вещото лице в пълнота е отговорило на
поставените му задачи.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществуват
вземания за главница и лихви, които произтичат от валидно възникнало
правоотношение между страните, по отношение на които претенции вече е
била издадена заповед за изпълнение. Ето защо, искът като основателен и
доказан следва да бъде уважен., С оглед диспозитивното начало в
гражданския процес, искът за лихва за забава следва да се уважи в размера,
претендиран от ищеца (27.72 лв.), а не установеният по-висок такъв от
вещото лице (28.01 лв.). Претендираната главница съответства по размер на
тази, посочена от вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
и в посоченияот ищеца размер от 462.37 лв. следва да се уважи.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските за настоящото производство, които са
направени, съгласно представения списък на разноски по чл.80 от ГПК (л.99
от делото) в общ размер на 1338.80 лева, от която сума – 75.00 лева са
заплатена държавна такса, 763.80 лева – депозит за експертизи, 200.00 лева –
депозит за особен представител и 300.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
8
диспозитив. С оглед изхода на процеса и изцяло уважаване на предявените
искове, следва да бъдат присъдени изцяло и направените по ч.гр.д. №
1460/2022г. по описа на КрлРС разноски, които са в размер от 75.00 лева, от
които държавна такса в размер на 25.00 лева и 50.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
По отношение на назначения особен представител, следва да се
разпореди да се издаде РКО за определеното му възнаграждение за
представителство на ответника в производството, по реда на чл. 47 от ГПК, в
размер на 200.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. А. К. от с. В., ****** с ЕГН
**********, ДЪЛЖИ на „*** Б.Е.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. ******, следните суми: 462.37 лева,
представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя,
находящ се с. В. - електрическа енергия за периода 04.02.2022г. - 03.06.2022г.;
сумата от 27.72 лева, представляващи стойността на законната лихва за забава
за периода 22.03.2022г. - 13.11.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпването на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда – 14.11.2022г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед № 773 от 18.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 1460/2022г. по описа на РС – Карлово.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, И. А. К. от с. В., ****** с
ЕГН ********** да заплати на „*** Б.Е.“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. ******, сумата от 1338.80 лева,
представляваща разноски в исковото производство, както и сумата от 75.00
лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 1460/2022г. по
описа на РС – Карлово.
РАЗПОРЕЖДА, на адвокат П. Н. да се издаде РКО за сумата от 200.00
лева, от бюджета на съда, представляваща възнаграждение за
представителство на ответника в производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
9
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10