№ 71
гр. Велико Търново, 23.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря с.м., изслуша
докладваното от съдия Данаилова адм. д.
№ 20 по описа за 2022 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС/ и чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на А.П. ***, чрез адв. С.Р. от
САК с адрес *** против Решение
на Министерски съвет на Република България № 794/16.11.2021 г. за отчуждаване
на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане
на обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 166+144 от идейния проект на
НКСИП = км. 167+572 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път III-301) до км 189+344 от идейния
проект на НКСИП = км. 190+771,67 по техническия проект от 2020 г. (след
пресичането с път III-303),
в частта, с която са отчуждени и съответно определени размери на парично
обезщетение на имоти № 12783.93.18, № 12783.26.36 и № 12783.93.17, находящи се
в землището на с. Върбовка, община Павликени, област В. Търново.
В жалбата си
оспорващият излага, че не е доволен от размера на определеното му парично обезщетение
за отчуждавания имот, тъй като е занижено и не отговаря на действителната му
пазарна цена. На следващо място, в обжалвания акт не били посочени и индивидуализирани действителните
собственици на отчуждения имот към момента, което счита за порок на обжалваното
решение, водещо до неговата нищожност. Иска да се измени решението на
Министерски съвет в оспорената част и да се определи ново, по-високо по размер
обезщетение.
Ответникът
Министерски съвет не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени
становища по делото оспорва жалбата като неоснователна с доводи за
законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Оспорва заключението на
вещото лице. Използваните пазарни аналози в административното производство от
лицензирания оценител „Бачковска и синове“ ЕООД отговаря на изискванията на §
1а, т. 2 от ПРЗ на ЗДС и отговаря на определението за „равностойно парично
обезщетение“, а не използваните от вещото лице избирателно 12 сделки.
Заинтересованата
страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството не се явява и не
се представлява в съдебно заседание. В писмени молби оспорва жалбата, като
излага доводи по съществото на спора.
Заинтересованата
страна министъра на финансите, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание. В представено писмено становище вх. № 511/01.02.2022г.,
чрез пълномощник юрисконсулт Р.С., заявява че оспорва жалбата и моли същата да
бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна. Счита, че обжалваният акт е валиден,
правилен и законосъобразен. Не претендира разноски.
Заинтересованата
страна Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София в съдебно заседание,
чрез юрисконсулт Д., излага доводи за неоснователност на жалбата и за
правилност и законосъобразност на решението на МС в оспорената част.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Предмет на обжалване е Решение на Министерски съвет на Република
България № 794/ 16.11.2021 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, с което на основание чл. 34а, ал. 1, вр. с чл. 34б от ЗДС и § 1 от
ДР към ЗДС, са отчуждени имоти частна собственост за държавна нужда за
изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 166+144 от идейния
проект на НКСИП = км. 167+572 по техническия проект от 2020 г. (след
пресичането с път III-301) до
км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км. 190+771,67 по техническия проект от
2020 г. (след пресичането с път III-303).
Решението се оспорва само в частите му досежно отчуждаването и съответно определени
размери на парично обезщетение на имоти № 12783.93.18, № 12783.26.36 и №
12783.93.17, находящи се в землището на с. Върбовка, община Павликени, област
В. Търново.
С Решение № 250/25.04.2013 г. на Министерски съвет, републикански път
А-2 „София - Ботевград - Шумен - Девня - Варна“, част от който е и
Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на §
5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и за национален
обект по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС.
За обекта, в процесния му участък (разположен в землищата на с. Крушуна,
гр. Летница, с. Горско Сливово и с. Чавдарци, област Ловеч, гр. Сухиндол, гр.
Павликени, с. Върбовка и с. Бутово, област Велико Търново), със Заповед № РД-02-15-12/
02.02.2021 г. на заместник-министър на регионалното развитие и
благоустройството, влязла в сила, е одобрен подробен устройствен план -
парцеларен план /ПУП-ПП/.
С цел теренно осигуряване и обезпечаване изграждането на обекта и на
основание чл. 34 от ЗДС, от заинтересованото лице Агенция „Пътна
инфраструктура“ е отправено искане от 09.09.2021 г. до МРРБ и МФ, за иницииране
на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост,
намиращи се в землищата на изброените населени места, за държавна нужда за
изграждане на обект „Републикански път А-2 „София - Ботевград - Шумен - Девня -
Варна“.
Към искането са приложени коментираните по-горе документи (решение на
МС, заповеди, одобрен ПУП-ПП), а също кореспонденция на инвеститора с Агенция
по вписванията, служби по вписванията в гр. Ловеч и гр. Павликени и областни
дирекции „Земеделие“ в гр. Ловеч и гр. Велико Търново, предоставената от тях
информация за големина, разположение и собственост на засегнатите от
отчуждаването ПИ, оценителски доклад за определяне на обезщетение, финансова
обосновка и други.
След допълнително извършени уточнения и одобряване на финансовата
обосновка, с писмо вх. № 104-13-92/ 02.11.2021 г., Министърът на регионалното
развитие и благоустройството и министърът на финансите, на основание чл. 34а,
ал. 1 от ЗДС, са отправили доклад до МС, с мотивирано предложение за
отчуждаване на имоти – частна собственост, в посочените по-горе землища.
Към предложението е била приложена и административната преписка от
проведеното административно производство по чл. 34 от ЗДС, съдържаща
коментираните документи.
Въз основа на предложението и изпълнената процедура по чл. 34 и чл. 34а
от ЗДС, и на основание чл. 34б, ал. 1 от ЗДС и § 1 от ДР към ЗДС, Министерският
съвет на Република България е постановил Решение № 794/ 16.11.2021 г., с което
отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и
части от имоти - частна собственост, подробно
описани в приложението – неразделна част от решението, по вид, площ, местонахождение,
размер на паричното обезщетение и собственици.
Съгласно представените жалбоподателя и заинтересованите страни АПИ и
МРРБ документи, на 18.11.2021 г. МРРБ е изпратило уведомително писмо за
обявяване на решението на областните управители на областите Ловеч и Велико
Търново, и кметовете на съответните общини и кметства, като на същата дата са
изпратени и уведомителни писма до известните собственици на подлежащи на
отчуждаване имоти.
На интернет страниците на МРРБ и Областна администрация – Ловеч решението
е публикувано на 19.11.2021 г., липсват данни за публикуването му от Областна
администрация – Велико Търново. На интернет страницата на Община Павликени
решението е публикувано на 23.11.2021 година.
Жалбата на А.П. е постъпила в МС на 30.12.2021 г. и с входящия номер от
деловодството на ответната администрация № 20.А-35/30.12.2021г.
Ответникът е
приложил административната преписка по издаване на обжалвания акт, включително
експертната оценка (оценителски доклад) за обезщетение на отчуждените имоти. По
делото са събрани писмени доказателства, назначена е съдебно-оценителна
експертиза и е прието заключение на вещото лице по повторната съдебно-оценителна
експертиза. Според него оценката на поземлени имоти № 12783.93.18, №
12783.26.36 и № 12783.93.17, находящи се в землището на с. Върбовка, община
Павликени, област В. Търново е както следва: стойността на поземлен имот № 12783.93.18, нива от 6,848дка,
четвърта категория, в местност под Луковица е 14 030.80лв., стойността
на поземлен имот № 12783.26.36, нива от 6,861дка, втора категория,
в местност под Чатала е 14 057.43лв.
и стойността
на поземлен имот е № 12783.93.17, нива от 6,851дка, четвърта категория, в местност под Луковица е
14 036.95лв.
Въз основа
на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес
от оспорване, и пред местно компетентния административен съд по местонахождение
на отчуждавания имот, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на
страните, Административен съд Велико Търново, намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Предмет на
съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република България № 794/16.11.2021
г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна
нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 166+144 от
идейния проект на НКСИП = км. 167+572 по техническия проект от 2020 г. (след
пресичането с път III-301)
до км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км. 190+771,67 по техническия проект
от 2020 г. (след пресичането с път III-303), в
частта, с която са
отчуждени и съответно определени размери на парично обезщетение на имоти №
12783.93.18, № 12783.26.36 и № 12783.93.17, находящи се в землището на с.
Върбовка, община Павликени, област В. Търново.
Съгласно
разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти
– частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се
извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Според § 1 от ДР на
ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както
и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с
решение на Министерския съвет. Както бе изложено, с Решение № 250/25.04.2013 г.
на Министерския съвет републикански път А-2
"София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала
"Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от
ДР на Закона за устройство на територията и за национален обект по
смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва
отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е
именно Министерският съвет.
Оспореното
решение е постановено от Министерски съвет, по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С него са
отчуждени имоти/части от имоти-частна собственост, предназначени за
изграждането на национален обект-автомагистрала. По изложените съображения
съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган,
в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито
режим за издаване е регламентиран със Закона за
държавната собственост.
Решението е
издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е посочил наличието
на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и
размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с
което е изпълнил изискването за съдържание, регламентирано в чл. 34б от ЗДС.
Съдът не
констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено
нарушение на административно- производствените правила, такива възражения не са
релевирани и в жалбата. Спазени са административнопроизводствените правила за
вземане на решението, регламентирани в чл. 34,
чл. 34а
и чл. 34б, ал.
2 от ЗДС.
По отношение
приложението на материалния закон съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 32, ал. 1
от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или
юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на
държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след
предварително и равностойно обезщетение.
Равностойното
парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в
съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на
подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за
който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително
изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2
от ЗДС.
В § 1а, т. 1 от
ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието "равностойно
парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания имот или част от
имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота
или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този
имот. Едновременно с това, съгласно § 1а, т. 2 от
ДР на ЗДС, "пазарни цени" са осреднените цени от всички
сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или
прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека –
обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и
частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други
възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по
които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота.
Съгласно § 1а, т. 4 от
ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32, ал. 2
от ЗДС и съотнесен към настоящия случай, "имоти, намиращи се в
близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също
землище в земеделските територии. Видно е от изготвената в хода на
административното производство експертна оценка, въз основа на чието заключение
е определено обезщетението в оспореното решение, че оценителят правилно и след
като е установил, че има вписани сделки за имоти със сходни характеристики в
същото землище, е приложил сравнителния (пазарен) метод. Оценката е изготвена
по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на
ЗДС, като са използвани пазарни аналози, предоставени от Агенция по
вписванията съгласно задълженията й по чл. 32, ал. 4
от ЗДС.
В конкретния
случай според приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично
обезщетение за процесните имоти, предвид наличието на поне 28 броя сделки от
със земеделски земи в период една година назад от датата на възлагането на
оценката (от 12.02.2020 г. до 12.02.2021 г.), отговарящи на изискванията на § 1а, т. 1
и т. 2 от ДР на
ЗДС, е определено по този ред – въз основа на пазарните цени на
имоти с подобни характеристики от последните двадесет сделки.
Съобразно
изготвената оценка, в решението на МС в оспорената му част за отчуждаване на 5.238
дка от поземлен имот № 12783.93.18, е
определено обезщетение в размер на 10020лв.; за отчуждаване на 4.024 дка от
поземлен имот № 12783.26.36, е
определено обезщетение в размер на 7698лв.; за отчуждаване на 0.479 дка от
поземлен имот № 12783.93.17 е
определено обезщетение в размер на 916лв.
Във връзка с
оспорването на размера на обезщетението съдът е допуснал съдебно-оценителна
експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение,
определено по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на
ЗДС. Съдът не кредитира заключението на вещото лице като оспорено от
ответника, АПИ и МРРБ, неотговарящо на доказателствата по делото. Приема
определения от административния орган в Доклада размер за равностойното парично
обезщетение, обоснован и съобразен с относимите материалноправни изисквания. Изслушаното
по делото заключение не е изготвено съгласно изискванията на чл. 32 от Закона
за държавната собственост и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Пазарни цени са
осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна,
учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за
строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез
търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и
общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет
идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките
на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по
вписванията по местонахожданието на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката в службата по вписванията са вписани повече от
20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20
сделки. При изготвяне на повторната експертиза вещото лице не е взело предвид
последните 20 вписани сделки, а е изготвило същото на база 12 сделки, което
противоречи на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Видно от стр. 17 на приложения доклад
за определяне на равностойното парично обезщетение за имоти и части от
поземлени имоти, засегнати от влязъл в сила ПУП за процесния обект, че в
землището на с. Върбовка, общ. Павликени има 28 пазарни сделки, които отговарят
на изикванията на закона, като от тях органа е използвал последните 20. Вещото
лице е изключило субективно част от сделките с аргумента, че посочените в тях
стойности са близки или равни на данъчната оценка, поради което според него да
дават информация за равностойно парично обезщетение. Вещото лице неоснователно
е ограничило пазарната сделки до 12 броя и е дало средна цена за използваните
от него 12 сделки 2048лв., като избирателно е приело конкретни сделки за
пазарни аналози, а други не. Няма спор по делото, че за периода 12.02.2020г. –
12.02.2021г. такива сделки са поне 28, като между тях са сделки под номера 2-5,
8-11, 13, 14 от Доклада за определяне на равностойно парично обезщетение,
изготвен от лицензиран оценител „Бачковски и синове“ ЕООД, които отговарят на
изискванията на § 1а, т. 2 от ПРЗ на ЗДС. При положение, че сделките са повече
от 20 е следвало да се вземат предвид последните 20, а не подбрани 20 или
по-малко. По тази причина съдът не кредитира изслушаната по делото експертиза.
Както императивно
е разписано в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, "пазарни цени" за
определяне на равностойното парично обезщетение са осреднените цени от всички
сделки с имоти, вписани в службата по вписванията по местонахождението на
имота. При дефиниране на този термин законодателят е отчел възможността както
да има по-ниски, така и по-високи пазарни цени, и именно затова е въвел
правилото равностойното парично обезщетение да се определя не съобразно
най-високата или най-ниската цена, а при осредняване на стойностите на
извършените и вписани сделки със сходни имоти.
Изложените
дотук мотиви водят до извода, че изготвената в административното производство
оценка съответства на нормативните изисквания, поради което определеният въз
основа на нея размер на обезщетението е правилен. Решението на Министерския
съвет в оспорената му част е законосъобразно, съответно подадената срещу него
жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
Неоснователно
е и възражението в жалбата, че в оспореното решение не са посочени и
индивидуализирани действителните собственици на отчуждения имот. Не се сочат
никакви конкретни данни и обстоятелства за това. Служебно известен на съда факт
е, че по жалба на Христо
Бориславов Рачев от гр. Павликени, ул. „Христо Ботев“ № 34 е образувано адм.
дело № 754/21 по описа на съда, с което е оспорено Решение на Министерски съвет
на Република България № 794 от 16.11.2021г., в частта, с която е отчужден и
съответно е определен размер на парично обезщетение на имот № 12783.26.36 в
землището на с. Върбовка, община Павликени, област В. Търново. С влязло в сила
решение № 25/26.01.2022г. е изменено по жалба на Христо Бориславов Рачев от гр. Павликени,
ул. „Христо Ботев“ № 34, Решение на Министерски съвет на Република
България № 794/16.11.2021 г. в частта му относно Поземлен имот с идентификатор
12783.26.36 по КККР, находящ се в землището на с. Върбовка, общ. Павликени; вид
територия – земеделска територия; начин на трайно ползване – нива; площ на
имота 6,861 дка; засегната площ – 4,024 дка; площ за отчуждаване - 4,024 дка;
вид собственост – частна, стойност на парично обезщетение 7698,00 лв., като
записва за съсобственик на посочения имот Христо Бориславов Рачев, придобил 1/8
ид. ч. от наследници на Йосиф Йорданов Йосифов и 1/8 ид. ч. от наследници на
Стефан Йорданов Йосифов.
Предвид гореизложеното с посочения порок, че не са посочени и
индивидуализирани действителните собственици на отчуждения имот жалбоподателят
не може да защитава чужди права, а и както е видно от влязлото в сила решение
правата на действителните собственици са надлежно защитени.
При този
изход на делото и с оглед направеното своевременно искане от ответника МС на РБ
и от заинтересованата страна – Министъра на РРБ, на всяка от тези страни следва
да се присъдят разноски за процесуално представителство. В съдебни заседания
ответникът и МРРБ не се представляват, а са депозирани писмени бележки по
съществото на спора от процесуални представители, при определяне размера на
разноските следва да се съобрази това обстоятелство. На ответника следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер по 50 (петдесет)
лева на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1
от ЗПП във вр. с чл. 25а, ал.
3 от Наредба за заплащането на правната помощ. Това е минималният
предвиден в Наредбата размер за процесуално представителство за изготвяне на
възражения по жалби и писмени отговори, без явяване в открито заседание, и
именно той следва да бъде присъден. На заинтересованата страна Министъра на
регионалното развитие и благоустройството следва да се присъдят своевременно
поисканите в писменото становище разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева на основание чл. 143, ал.
3 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1
от ЗПП във вр. с чл. 25а, ал.
3 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК във връзка с чл. 38, ал. 8
от ЗДС, Административен съд велико Търново, пети състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П. ***,
чрез адв. С.Р. от САК с адрес *** против Решение
на Министерски съвет на Република България № 794/16.11.2021 г. за отчуждаване
на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане
на обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 166+144 от идейния проект на
НКСИП = км. 167+572 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път III-301) до км 189+344 от идейния
проект на НКСИП = км. 190+771,67 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането
с път III-303),
в частта с която са отчуждени и
съответно определени размери на парично обезщетение за имоти № 12783.93.18, №
12783.26.36 и № 12783.93.17, находящи се в землището на с. Върбовка, община
Павликени, област В. Търново.
ОСЪЖДА А.П.П., ЕГН:********** ***,
да заплати на
Министерски съвет на Република България разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. (петдесет лева).
ОСЪЖДА А.П.П., ЕГН:********** ***,
да заплати на
Министерство на регионалното развитие е благоустройството разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. (петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 38, ал. 8
от ЗДС.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: