№ 300
гр. Варна, 29.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600322 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК и се развива по този
ред за трети път пред АС - Варна. По предходните ВЧНД - през 2020г. и
2022г., АС – Варна отменял атакуваните съдебни определения и връщал
делото на ОП – Търговище. След последното определение на въззивната
инстанция в горния смисъл по делото било извършено едно-единствено
следствено действие - един разпит на св.А..
Настоящото ВЧНД 322/2022г. отново е образувано по жалба на
министъра на финансите и НАП-ТД Варна, чрез главен ю.к. М.Й., като
пълномощник на министъра на финансите с пълномощно от 03.11.2022г.
Жалбата е насочена срещу определение № 181 от 17.10.2022г. на ОС -
Търговище, с което е потвърдено постановлението на ОП - Търговище за
прекратяване на наказателното производство по ДП №19/2019г. на ОСлО в
ТОПР, водено за извършено престъпление по чл.255 от НК.
В частната жалба се сочат доводи за необоснованост и неправилност.
Твърди се, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Моли се за
отмяна и на двата акта – съдебен и прокурорски и, както и за връщане на
делото за допълнително разследване на ОП - Търговище.
Съдът установи, че жалбата е подадена от легитимно лице и в срок, а
разгледана по същество е основателна.
Досъдебното производство било образувано за извършено престъпление
по чл.211 във вр. с чл.209 от НК в СРП. С постановление на наблюдаващия
прокурор било прието, че се касае за престъпление по чл.253 и чл.255 от НК,
поради което делото било изпратено по компетентност на СГП, която
прокуратура го изпратила по компетентност на ОП - Търговище, за водене на
производство по чл.255 от НК. Никоя от прокуратурите няма никакво
произнасяне за коментираното в кориците деяние по чл.253 от НК (пране на
пари). Така е и в настоящият случай.
1
Видно от постановлението на ОП – Търговище била установена
следната фактическа обстановка:
През август 2015г. финансовият директор на „Амиантит Германия
ГмбХ“ получил електронно съобщение от лице, което се представило за
главен изпълнителен директор на дружество „Амиантит Холдинг“ с указание
да бъде преведена сумата от 420 000 евро на „Проджект къмпани
девелопмънт“ ЕАД със седалище в гр.Търговище. Съобщението било
потвърдено и в телефонен разговор от лице, представило се като адвокат от
Швейцария. На 18.08.2015г. бил извършен превод на сумата от 420 000 евро
от „Амиантит Германия ГмбХ“ по сметка на „Проджект къмпани
девелопмънт“ ЕАД в ЦКБ ЕАД Търговище. Впоследствие, от германското
дружество установили, че финансовият директор бил въведен в заблуждение
и Прокуратурата на гр.Кемениц, Германия започнала наказателно
производство.
„Проджект къмпани девелопмънт“ ЕАД било представлявано от М. А..
Същият посочил, че очаквал превод от американско дружество
„Юниънглобул бизнес корпорейшън“, с когото имал договор за
посредничество и консултантски услуги (л.139 - 142, том 3 от ДП). Договорът
бил сключен на 08/10 юни 2015г. със срок на изпълнение девет месеца, при
уговорена цена на плащане 420 000 евро. Св.А. посочил, че не му било
известно немското дружество „Амининтит Холдинг“, което извърщило
превода.
„Проджект къмпани девелопмънт“ ЕАД открило банкова сметка в ЦКБ
София на 15.07.2015г.
Във връзка с получаване на банковия превод от 42 0000 евро, на
13.08.2015г. св.А. подал декларация по чл.4 ал.7 и чл.6 ал.5 т.3 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари, с посочено основание за получаване на
сумата „договор за търговско проучване и консултантски услуги“. Св.А.
представил и проформа фактура № 012/W/BUL/2015 за сумата на превода,
платима от дружество „Амиантит Германия ГмбХ (л.92, том 2 от ДП) с дата
29.06.2015г. Той подал и статистическа форма по чл.3 ал.1 от Наредба №27
на БНБ от 13.08.2015г. Видно от приложената проформа фактура с
№012/W/BUL/2015, същата е издадена от „Проджект Дивелопмент
Къмпани“ЕАД до „Амиантит Германия ГмбХ“ за сумата от 42 0000 евро с
дата 29.06.2015г. (л.92, том 2 от ДП).
Процесната сума постъпила по банковата сметка на българското
дружество на 12.08.2015г. Движението на парите по банковата сметка били
проследени от ВЛ в заключението на ССчЕ и било установено, че след
получаване на превода А. изтеглил касово 180 190 лева; привел сумата от 425
000 лева на дружеството „Устрой грей“ ЕООД, а сумата от 120 000 лева – на
„Финанс инжинеринг“ АД. Извършени били и два превода в общ размер на 80
080 лева към дружеството „Проджект къмпани девелопмънт“ ЕАД в
Юробанк България за захранване на сметка. По отношение на двете
дружества: „Устрой грейн“ ЕООД и „Финанс инжинеренг“ АД, вещото лице
отчело, че няма представени счетоводни документи, фактури, експедиционни
2
бележки, протоколи за приемане и предаване, стокови разписки,
доказателства за извършени услуги и други. Като основание за преводите
било записано следното: а/по отношение на „Устрой грейн“ ЕООД - „по
договор за доставка на оборудване“; б/по отношение на „Финанс инжинеренг“
- „по договор за встъпване в дълг от 14.07.2015г.“.
Видно от приложения договор между „Проджект къмпани
девелопмънт“ ЕАД и „Устрой грейн“ ЕООД, същия бил сключен на
14.08.2015г. с предмет предоставяне на услуги и посредническа дейност
(л.157, том 3 от ДП). Срокът на изпълнение по договора бил осем месеца, с
уговорено възнаграждение от 425 000 лева, а плащането било сторено три дни
след сключването на договора (на 17.08.2015г.) Видно от удостоверение от
Агенция по вписвания (л.23, том 4 от ДП) по партидата на „Устрой грейн“
ЕООД последно бил публикуван ГФО за 2013г. Справката от НАП сочи, че
дружеството има подадена декларация по чл.92 от ЗКПО за 2015г. с
деклариран отрицателен финансов резултат. Подадена била декларация от
управителя на дружеството Е.Я., че същото не било извършвало дейност и
нямало отчетени приходи. В същото време, видно от показанията на
управителя му Я., той потвърдил изпълнение на задълженията си по
сключения договор с „Проджект къмпани девелопмънт“ ЕАД, като намерил
купувач на складираните тръби на пристанище Варна. Именно на това
основание той получил сумата от 425 000 лв. Заявил, че по повод този
договор разговарял единствено с А..
По отношение на превода към „Финанс инжеринг“ АД, с посочено
основание „встъпване в дълг от 14.07.2015г.“ има наличен договор от
10.12.2013г. (л.20, том 2 от ДП), че на посочената дата, „Финанс инжеринг“
АД закупило 100% от капитала на дружеството „Проджект къмпани
девелопмънт“ ЕАД. „Финанс инжеринг“ АД встъпило в дълга на „Проджект
къмпани девелопмънт“ ЕАД към КТБ на основание договор за прехвърляне на
вземане (цесия) за сумата от 3 500 000 евро. В същото време, св.Табаков
твърди, че „Проджект къмпани девелопмънт“ ЕАД имало задължения към
него, в размер на 8 000 000 лева. По делото било установено, че по партидата
на „Финанс инжеринг“ АД последно бил публикуван ГФО за 2012г.
„Проджект къмпани девелопмънт“ ЕАД било придобито от А. през
2013г. Последната публикувана информация в ТР била от 08.08.2011г. За
2015г. и 2016г. нямало подадени декларации от дружеството по чл.92 от
ЗКПО. Т.е. няма подавани до ТР ГФО от 2011г. насам. В първоначален разпит
А. заявил, че изпълнението на договора между него и г-н Риджуел се
изразявал в множество доклади, изпращани по мейл на Риджуел (и в
невъзможност да бъдат възстановени от А.), като въпросното лице спряло да
отговаря на електронните съобщения, тъй като А. поискал доказателства за
произход на средствата, предвидени за плащане в договора (онези 420 000
евро). В допълнителен разпит А. заявил, получената от него сума била в
изпълнение на договор и следвало да бъде декларирана от неговата
счетоводителка Мария, която била в чужбина и той нямал никакъв контакт с
нея, а тя държала всички счетоводни документи на дружеството. В последващ
разпит А. посочил, че в крайна сметка сделката с „Юниънглобул бизнес
3
корпорейшън“ не се осъществила и заради това той счел, че не следва да
декларира получения „хонорар“ в размер на 420 000 евро; не подал ГДД,
защото това било работа на изчезналата счетоводителка, а и защото „не била
осъществявана дейност“. И че той лично върнал на представител на
американското дружеството парите в брой на два транша, на лице на име
Роланд, французин. Всички пари по този договор ги бил върнал, но за това
„плащане“ нямал доказателства. Защото било (ако изобщо било) извършено в
противоречие със Законът за ограничаване на плащанията в брой който
предвижда максимална сума за разплащане между лица (и ЮЛ) на 10 000
лева, а за суми над тази - банков път (в сила към 2015г.). Очевидно, че такова
плащане чрез предвидения законов способ не би могло да се установи.
Според заключението на ВЛ по назначената ССчЕ, сумата от 420 000
евро не била декларирана за периода 2015г. и 2016г. от „Проджект къмпани
девелопмънт“ ЕАД. Според заключението на вещото лице (л.18-25, том 6 от
ДП) получената сума не подлежала на облагане с корпоративен данък, защото
нямало регистрирани данъчни събития по установения ред съгласно ЗКПО.
Дружеството не било подавало декларации по чл. 92 от ЗКПО и не следвало
да подава такива, тъй като нямало осъществени сделки – не били издавани
фактури, които да формират годишен финансов резултат, подлежащ на
данъчно облагане. Дружеството също така не подавало ГДД, ОПР, баланси и
други за периода от 2013г. до момента, което предполага, че липсва
извършвана дейност, която да формира корпоративен данък.
Първоинстанционния съд за трети път безрезервно възприел
заключението на ВЛ по ССчЕ (изготвена в далечната 2019г.!), и отново
достигнал до същия правен извод като този на прокурора. След връщанията
на делото били проведени допълнителни разпити на А. и Я., които не довели
до съществени изменения по фактите, предвид и специфичното им положение
в производството, въпреки че в тях са налични все повече вътрешни
противоречия, както и такива, свързани с писмените доказателства.
Задълбочили се противоречията в показанията на А. относно това имало ли е
изпълнение по договора от негова страна (веднъж – да, после – не); твърде
съмнително е и незнанието на името на изчезналата с документите в чужбина
счетоводителка и самото изчезване; съмнение буди и откриването на сметката
от А. в ЦКБ на 15.07.2015г. – по-малко от месец преди превода от немската
фирма; съмнително е и плащането на Я. за дейност, която очевидно не е била
извършена, тъй като той самия е казал, че „клиентите щяха да заскладят
тръбите“ (т.е. „щяха“ не означава изпълнение – иначе щеше да е
„заскладиха“), „бях открил още клиенти, които да съхраняват тръбите“.
Тръбите „на практика не бяха собственост на „Проджект“, а на други лица“ –
т.е. липсва доказателство А. да е бил намерил на кого да продаде чуждите
„заскладени“ тръби. В по-късен разпит Я. пояснил, че след няколко дни А. му
се обадил и казал, че сделката няма да се осъществи“ - в такъв случай не става
ясно защо изобщо на Я. е била преведена въпросната сума при липса на
извършена дейност, за която обаче Я. твърди, че бил върнал после парите на
А. (част от тях на ръка – по същият непроверим начин, както А. твърди, че
бил върнал пари на американското дружество. Защо А. ги върнал на него
4
също не е логично обяснимо, при положение, че ги е получил от немско
дружество без правно основание?!? А., заявил, че няма контакт и търговски
взаимоотношения с „Амиантит Германия ГмбХ“, а в същото време
изготвената от него проформа фактура била с платец именно това дружество.
Всичко гореизложено е в насока категорична противоречивост в показанията
на А., а от там – и в несъстоятелността на показанията му. Което е следвало
да намери нужния отговор в постановлението на прокурора, както и в
съдебните актове.
Изводите на ВЛ се считат и от настоящата инстанция за противоречиви
при съпоставяне с писмените и гласни доказателства по делото. От
изложените горе обстоятелства е видно, че „Проджект къмпани
девелопмънт“ ЕАД е развивало дейност - сключвало договори, като
получавало и превеждало суми в изпълнение на тези договори - заявено от
самият А.. Според него получената от дружеството сума била в изпълнение
на договора с американското дружество и същата следвало да бъде
декларирана от липсващата счетоводителка. Това, че дружеството не
декларирало тези обстоятелства не води до извод, че не развивало дейност.
Развивало или не – то било длъжно да подава в НАП декларация и отчет в ТР.
Това, че не подавало декларации не води до автоматичен извод, че не
развивало дейност и нямало реализирана печалба, респективно и задължение
да я декларира по чл.92 от ЗКПО. Сумата от 420 000 евро, явяваща се приход
за дружеството на А., е безспорно установена по делото като постъпила в
негова сметка. Предмет на престъплението по чл.255 от НК е тъкмо избягване
на установяването на данъчни задължения, извършвано чрез различни
способи, като част от тях са именно неподаване на декларация, неиздаване на
фактури или друг счетоводен документ, унищожаване, укриване или
несъхраняване на счетоводни документи. Заради това и позовавайки се за
трети път единствено на заключението на ВЛ по ССчЕ (от 2019г.), без да
анализира съвкупния доказателствен материал, както ОС - Търговище, така и
ОП - Търговище достигнали до незаконосъобразен правен извод.
В горният ред на мисли следва извод, че е необходимо назначаването на
ПОВТОРНА ССчЕ, защото е необходимо експертът да се запознае с
ВСИЧКИ ПИСМЕНИ И ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА и да вземе становище
по относимите по делото въпроси, свързани с разследването за данъчно
престъпление, като се има предвид, че категорично е налице получен приход
от страна на дружеството на А. в конкретен размер; следва да се посочи
облагаем ли е той и ако да - как следва да се декларира, за да бъде обложен.
Този съд категорично не се споделя виждането на горепосочената експертиза
и заради това, че ВЛ си е позволило да даде правен отговор. Съответно той
бил възпроизведен в поредица от актове (прокурорски и съдебни), които не
направили съответния анализ на доказателствата, а продължили да се
позовават на мантрираното заключение. Чрез повторната ССчЕ следва да се
изясни най-важното обстоятелството, свързано с предмета на делото: дали
дружеството на А. е осъществявало дейност, от която е реализирана печалба,
която умишлено била укрита от данъчните органи (като не била подадена
съответна декларация), с цел избягване заплащането на данъчни задължения.
5
Отделно от гореизложеното, настоящия състав намира, че в
прекратителното постановление липсва въобще произнасяне по
коментираното в кориците на делото престъпление по чл.253 от НК, тъй като
ясно е, че има извършена измама по отношение на немското дружество и
предметът на измамата (паричната сума от 420 000 евро) се появява тъкмо в
сметката на дружеството на А. при факта, че същият сам твърди, че никога не
е имал познанство/отношения с това дружество.
Водим от горното и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 181 от 17.10.2022г. на ОС - Търговище, с
което е потвърдено постановлението на ОП -Търговище за прекратяване на
наказателното производство по ДП №19/2019г. на ОСлО в ОП - Търговище от
08.09.2022г., и
ВРЪЩА делото на ОП - Търговище.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6