Р Е Ш Е Н И Е
№ 432 22. 11. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 22. 10. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател :
Методи Величков
Членове : Рени
Ковачка
Димитър Ковачев
Секретар : Катя Станоева,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков, въззивно гражданско дело № 624 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 139 / 08. 07. 2019г., постановено по гр. д. № 18 / 2018г. по описа на Брезнишкия
районен съд, са отхвърлени като неоснователни предявените
от Г.С.И., ЕГН: **********, чрез адв. Н.А. от САК, със съдебен адрес *** против
Р.С.К.,***, с ЕГН: **********, искове, с които иска да се признае за установено
по отношение на Р.С.К., че същия дължи на Г.С.И., главница и мораторна лихва,
за неизпълнение на договорно задължение за стопанската 2016/2017 г., съгласно
договор за аренда на земеделски земи от 29.07.2013 г., в общ размер от 8.69
лв., от които главница, в размер на 8.61 лв., за част от дължимото 20% арендно
плащане (84.50 лв.) за стопанската 2016/2017 г. и мораторна лихва за забава
върху частта от главницата, възлизаща на 0.08 лв., върху сумата от 8.61 лв.
(20%), за периода от 03.10.2017 г. до 05.11.2017 г., ведно със законната лихва
до окончателното изплащане на сумите, както и да се признае за установено по
отношение на Р.С.К., че същия дължи на Г.С.И., главница и мораторна лихва, за
неизпълнение на договорно задължение за стопанската 2017/2018 г., съгласно
договор за аренда на земеделски земи от 29.07.2013 г., в общ размер от 338.47
лв., от които главница в размер на 338 лв., за дължимото 80% арендно плащане за
стопанската 2017/2018 г. и мораторна лихва за забава върху главницата,
възлизаща на 0.47 лв., върху сумата от 338 лв. (80%), за периода от 01.11.2017
г. до 05.11.2017 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
сумите.
С решението е
осъден Г.С.И., да заплати на Р.С.К., сумата 500 лева, разноски по
делото.
Недоволен от
решението е останал Г.С.И., който чрез адвокат Н.А., го е обжалвал. По
изключително обстойни доводи, моли решението да бъде отменено изцяло като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно и предявените искове да бъдат
уважени, както за главниците, така и за лихвите.
Моли да му бъдат
присъдени направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. Поддържа
жалбата и в съдебно заседание. Адвокат А. моли да му бъдат присъдени разноски
по чл. 38 от ЗА.
Насрещната страна Р.С.К.,
чрез адвокат Б.В. е депозирал в срок писмен отговор. С него по изключително
обстойни доводи оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да му бъдат присъдени
направените разноски пред Пернишкия окръжен съд. Оспорва жалбата, чрез адвокат В.
и в съдебно заседание.
За да постанови
решението Брезнишкия районен съд е
приел следното:
От договор сключен между
страните на 29.07.2013 г. е приел, че той отговаря на изискванията на
Закона за арендата в земеделието – договорът е нотариално заверен, вписан е,
както и е спазено изискването срока на договора да е за минимум 5 стопански
години, поради което е отбелязал, че исковете са предявени за неизпълнение на
задължение произтичащо от договор. Отбелязал е, че с подписването на
договора за аренда, страните са поели насрещни права и задължения –
Арендодателят има задължението да предостави владението върху имотите си, предмет
на договора, а за Арендаторът има задължението да заплати арендната цена за
ползваните от него имоти. Посочил, че съгласно раздел II, чл. 4, т. 3, б. „А“ и
б. „Б“ от договора, арендната вноска следва да се заплаща два пъти годишно, а
именно: 80 % до края на месец октомври на стопанската година, за която се дължи
и 20 % най-късно в първия работен ден след изтичане на стопанската година. Освен
това е отбелязал, съгласно раздел VIII чл. 29 и сл. от договора е предвидено
всички съобщения между страните във връзка с този договор се извършват в
писмена форма, с изпращане на плащанията на адресите обявени в договора.
От свидетелските
показания на A.M.B., живееща на семейни начала с ответника, е приел : че тя
познава ищеца; че в края на 2017 г. лично е изпратила пощенски запис на името
на Г.И. за сумата от 422.50 лв., като дължима арендна сума за стопанската
2016/2017 г., но пощенският запис се върнал като неполучен; че през м. януари
2018 г. отново изпратила пощенски запис, но и този път записа бил върнат като
непотърсен.
При така установената
фактическа обстановка, Брезнишкият районен съд е направил своите правни изводи
:
Приел е, че дело не е спорно обстоятелството,
че Арендодателят е изпълнил точно задължението си по договора, като е
предоставил на Арендатора владението върху земеделската земя, предмет на договора.
Отбелязал е, съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, арендаторът
е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове. Отбелязал е,
че арендното плащане е уговорено в пари, като арендната вноска се заплаща два
пъти годишно, а именно: 80 % до края на месец октомври на стопанската година,
за която се дължи и 20 % най-късно в първия работен ден след изтичане на стопанската
година. Приел е, че ищецът не е доказал в процеса твърденията си, че ответникът
– арендатор, не изпълнява поетите задължения по валидно сключеният между тях
договор и единствената причина ищецът да не получи арендата е, че не се е явил
в пощенската станция, за да я получи, т. е. твърдяното от него виновно
неизпълнение на договорите от страна на ответника не е доказано. Посочил е
причина за „неизпълнението“ е виновното поведение на ищеца. Посочил е, че в
подкрепа на изложеното е и заключението на вещото лице Д. Д. по приетата и
неоспорена от страните съдебно икономическа експертиза, в което същият е
посочил, че за стопанската 2016/2017 г. арендната вноска е направена с паричен
превод от 14. 09. 2017 г., каквото е и изискването на договора - всички
съобщения между страните във връзка с този договор се извършват в писмена
форма, с изпращане на плащанията на адресите обявени в договора.
Въз основа на
изложеното районният е прие, че не е налице виновно неизпълнение от страна на
ответника за стопанската 2016/2017 г., поради което и иска в тази му част се
явява неоснователен.
Районния съд е
отбелязал, че претенция на ищеца за плащане на цената по Договор за аренда на
земеделски земи от 29.07.2013 г. за стопанската 2017/2018 г., то същата е
преждевременно предявена, тъй като не е настъпила изискуемостта на това арендно
плащане. Отбелязал е, че съгласно раздел II, чл. 4, т. 3, б. „А“ и б. „Б“ от
договора арендната вноска да се заплаща два пъти годишно, а именно: 80 % до
края на месец октомври на стопанската година, за която се дължи и 20 %
най-късно в първия работен ден след изтичане на стопанската година. Тълкувайки
волята на страните по договора за аренда, по реда на чл. 20 ЗЗД, съдът е
направил извод, че съответна е тази календарна година, в която изтича
конкретната стопанската година, т.е. арендното плащане за стопанската 2017/2018
г. следва да се осъществи в периода от 01.11.2018 г. до 30.12.2018 г., който
период към датата на предявяване на исковата молба – 08.01.2018 г., все още не
е настъпил. С оглед на изложеното Брезнишкият районен съд е приел, че не е
настъпила изискуемостта на претендираното вземане, а искът е преждевременно
предявен и поради това неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Съдът е определил в тежест на ищеца,
разноските, направени от ответника в хода на производството.
След като взе предвид направените
с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната
жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок
за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Брезнишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че
решението в обжалваната му част се явява допустимо. За процесните суми е водено
заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 391 / 2017 и по ч. гр.
д. № 392 / 2017г. – и двете по описа на Брезнишкия районен съд. В срок и по двете
дела, длъжникът Р.И.К. е депозирал писмени възражения, а заявителят в срок е
предявил двете искови молби, като производствата по тях впоследствие са
обединени само в едно – процесното такова. Следователно налице са били
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са
били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване. Брезнишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените
искове.
По
отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в
жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
На 29. 07.
2013 г. Г.С.И., в качеството му на арендодател и Р.С.К., в качеството му на
арендатор, са сключили договор за аренда на земеделски земи, по смисъла на
Закона за арендата в земеделието. С този договор арендаторът е предоставил за
срок от 5 стопански години 10 земеделски имота, находящи се в землището на с. ***,
Брезнишка Община, с обща площ от 28,168дк. за обработването им от арендатора. В
раздел II, чл.4, ал.1 от
договора е уговорено арендно плащане на арендодателя, в размер на 15лв. за
декар, за една стопанска година, но не по – малко от 422,52лв. Съгласно § 2,
т.3 от ДР на Закона за арендата в земеделието, стопанска година е времето от
1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. В раздел II, чл.4, ал.1, т.3 от договора е предвидено аредното
плащане за стопански години 2014г./2015г., 2015г./ 2016г., 2016г./2017г. и
2017г. да е в размер на 80% от общо дължимата сума за тези стопански години,
която се заплаща до края на месец
октомври /т.с. 31. октомври/ на стопанската година, за която се дължи, а
останалите 20% от общо дължимата сума за
съответната стопанска година се заплаща най – късно в първия работен ден след изтичане на стопанската година, за която
се дължи. В раздел II, чл.4, ал.1,т.4 от договора е предвидено, че дължимите
суми могат да бъдат заплатени и авансово от арендатора, преди настъпване на
съответната падежна дата.
В раздел II, чл.4, ал.3 от договора е отбелязано, че
плащането по ал.1 се извършва в брой в лева. В иначе изключително подробния
договор, не е уговорено къде следва да стане това, т.е. не е уговорено
местоизпълнението. Съгласно разпоредбата на чл.68, б. „а“ от ЗЗД, ако
местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на
задължението, изпълнението трябва да се извърши при парични задължения – в
местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението. В
началото на договора за аренда са посочени адреси за кореспонденция на страните
по договора, като адресът за кореспонденция на Г.С.И. ***.
Видно
от заключението на вещото лице Д.Г.Д. по приетата съдебно – икономическа
експертиза, неоспорена от страните, както и от устните обяснения дадени от
вещото лице в с.з. на 29. 11. 2018г., се установява следното : За селскостопанската
2016г. / 2017г., дължимата арендна сума е в размер на 422,52лв., като е
извършено плащане в размер на 413,90лв. с паричен превод от 14. 09. 2017г., а е
останала неизплатена част от главницата, представляваща дължимото 20% арендно
плащане за стопанската 2016г. / 2017г., в размер на 8,61лв. Лихвата за забава
върху сумата 8,61лв. за периода от 03. 10. до 05. 11. 2017г. е в размер на
0,08лв.
На 06. 11. 2017г. Г.И., чрез адвокат Н.А., е
депозирал пред Брезнишкия районен съд, две заявления за издаване на заповеди за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Р.К. :
Едното
за неизплатената част в размер на 8,61лв. от главницата, представляваща 20%
арендно плащане /84,50лв./ за стопанската 2016г./ 2017г. и за сумата 0,08лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата 8,61лв. ца периода от 03. 10. 2017
до 05. 11. 2017г., като по това заявление е било образувано ч. гр. д. 391 /
2017г. по описа на Брезнишкия районен съд.
Другото
за неизплатена главница в размер на 338лв. за дължимо 80% арендно плащане за
стопанската 2017/2018г. и за сумата 0,47лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата 338лв., за периода от 01. 11. 2017г. до 05. 11. 2017г..
И в
двете заявления за издаване на заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в
точки 8 от тях, заявителят Г.С.И. е посочил банковата си сметка, по която да могат
да бъдат извършени плащанията.
И по
двете заповедни производства са постъпили възражения от длъжника Р.К., поради
което съдът е дал възможност на заявителя да предяви установителните си искове.
Такива са постъпили в срок и по тях са били образувани гр. д. № 18 / 2018г. и
гр. д. № 19 /2018г., като впоследствие те са били обединени в едно – гр. д. №
18 / 2018г. по описа на Брезнишкия районен съд.
При така установената фактическа
обстановка, пернишкият окръжен съд прави своите правни изводи :
Сумата
от 8,61лв., представляваща неизплатена част от главницата, представляваща
дължимото 20% арендно плащане за стопанската 2016г. / 2017г., за периода от 03. 10. до 05. 11. 2017г. и
сумата 0,08лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
03. 10. до 05. 11. 2017г., се дължат от ответника на ищеца. Посочването на
банкова сметка в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е само способ
за улесняване на длъжника къде /по коя сметка/ да заплати дължимите от него
суми, но не го лишава от възможността да извърши плащането по посочения по -
горе ред в чл.68, б. „а“ от ЗЗД – в
местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението. Няма
никаква пречка това да стане чрез пощенски запис, нито пък той да бъде изпратен
от трето лице, след като от него е видно, че се погасява задължение на
арендатора Р.К. към арендодателя. Следователно кредиторът Г.С.И. неоснователно
е отказал да приеме изпълнението на посочените две суми – част от главница в
размер на 8,61лв. и лихва за забава в размер на 0,08лв., поради което от
датата, на която той неоснователно е отказал да получи изпълнение – 11. 01.
2018г., на основание чл. 95 от ЗЗД кредиторът е изпаднал в забава и с оглед
разпоредбата на чл. 96, ал.1 от ЗЗД Р.К. не дължи лихви за забава върху сумата 8,61лв.,
считано от 11. 01. 2018г.
Крайният
срок за изплащане на сумата от 338лв. е изтекъл на 31. 10 2017г., а заявлението
за подаване на заповед за изпълнение е подадено на 06. 11. 2017г. По делото
няма никакви доказателства тази сума да е изплатена. Следователно сумата в
размер на 338 лв. - главница, за дължимото 80% арендно плащане за стопанската
2017/2018 г. се дължи, както и мораторна лихва за забава върху главницата,
възлизаща на 0.47 лв., върху сумата от 338 лв. (80%), за периода от 01.11.2017
г. до 05.11.2017 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
сумите, също се дължи.
Следователно
решението следва да бъде отменено за посочените суми и срокове и исковата
претенция да бъде уважена за тях. Решението следва да бъде отменено и в частта,
с ищецът е осъден да заплати разноски на ответника.
Решението
следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлено заплащането на
законната лихва за забава върху главницата 8,61лв., считано от 11. 01. 2018г.
до окончателното заплащане на сумата.
Вземанията
на ищеца произтичат като неизпълнение на едни и същи задължения по договора за
аренда, само, че за различни периоди, като и двете заявления за издаване на
заповед за изпълнение са депозирани на 06. 11. 2017г. и нищо не е налагало да
се предявяват две заявления, да се образуват две заповедни производства и две
искови производства, които в крайна сметка са образувани в едно такова. В тази
насока претендираните по едното заповедно производство и по едното исково
производство разноски, представляват злоупотреба с процесуални права по смисъла
на чл. 3, изр.1-во от ГПК, поради което на ищеца следва да се присъдят разноски
в тежест на ответника за едно заповедно /300лв./ и едно исково производство /425лв.
от тях - 25лв. държавна такса + 300лв. адвокатски хонорар + 100 възнаграждение
за вещото лице/.
Въззимаемият
ответник следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата 25лв.
държавна такса, в производството пред Пернишкия районен съд.
На
основание 38 от Закона за адвокатурата, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, въззиваемият ответник К. следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Н.Д.А. от САК сумата 300лв. възнаграждение за
процесуално представителство на Г.С.И. пред Пернишкия окръжен съд.
Пернишкият
окръжен съд следва да отбележи, че вносни бележи по 25лв. има приложени само по
исковите производство, а вносни бележки за внесени дължими държавни такси по
заповедните производства, няма. Следователно Брезнишкия районен съд следва да
предприеме съответните действия в тази
насока.
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението
не подлежи на касационно обжалване.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И:
Отменя решение № 139 / 08. 07. 2019г.,
постановено по гр. д. № 18 / 2018г. по описа на Брезнишкия районен съд, в частта му, с която са отхвърлени
като неоснователни предявените от Г.С.И., ЕГН: **********, чрез адв. Н.А. от
САК, със съдебен адрес *** против Р.С.К.,***, с ЕГН: **********, искове, с
които иска да се признае за установено по отношение на Р.С.К., че същия дължи
на Г.С.И., главница и мораторна лихва, за неизпълнение на договорно задължение
за стопанската 2016/2017 г., съгласно договор за аренда на земеделски земи от
29.07.2013 г., в общ размер от 8.69 лв., от които главница, в размер на 8.61
лв., за част от дължимото 20% арендно плащане (84.50 лв.) за стопанската
2016/2017 г. и мораторна лихва за забава върху частта от главницата, възлизаща
на 0.08 лв., върху сумата от 8.61 лв. (20%), за периода от 03.10.2017 г. до
05.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата 8,61лв. за периода 05. 11. 2017г. до
11. 01. 2018г., както и да се признае за установено по отношение на Р.С.К., че
същия дължи на Г.С.И., главница и мораторна лихва, за неизпълнение на договорно
задължение за стопанската 2017/2018 г., съгласно договор за аренда на
земеделски земи от 29.07.2013 г., в общ размер от 338.47 лв., от които главница
в размер на 338 лв., за дължимото 80% арендно плащане за стопанската 2017/2018
г. и мораторна лихва за забава върху главницата, възлизаща на 0.47 лв., върху
сумата от 338 лв. (80%), за периода от 01.11.2017 г. до 05.11.2017 г., ведно
със законната лихва до окончателното изплащане на сумите, както и в частта, с
която е осъден Г.С.И., да заплати на Р.С.К., сумата 500 лева, разноски по
делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
Признава за установено по исковете на Г.С.И., ЕГН: **********,
чрез адв. Н.А. от САК, със съдебен адрес *** против Р.С.К., с ЕГН **********,***,
искове, че Р.С.К. дължи на Г.С.И. :
-главница и мораторна лихва, за неизпълнение на договорно
задължение за стопанската 2016/2017 г., съгласно договор за аренда на
земеделски земи от 29.07.2013 г., в общ размер от 8.69 лв., от които главница,
в размер на 8.61 лв., за част от
дължимото 20% арендно плащане (84.50 лв.) за стопанската 2016/2017 г. и
мораторна лихва за забава върху частта от главницата, възлизаща на 0.08 лв., върху сумата от 8.61 лв.
(20%), за периода от 03.10.2017 г. до 05.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата 8,61лв. за периода от 05.
11. 2017г. до 11. 01. 2018г.,
-главница и мораторна лихва, за неизпълнение на договорно
задължение за стопанската 2017/2018 г., съгласно договор за аренда на
земеделски земи от 29.07.2013 г., в общ размер от 338.47 лв., от които главница
в размер на 338 лв., за дължимото
80% арендно плащане за стопанската 2017г./2018 г. и мораторна лихва за забава
върху главницата, възлизаща на 0.47 лв.,
върху сумата от 338 лв. (80%), за периода от 01.11.2017 г. до 05.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
338лв., считано от 06. 11. 2017г. окончателното изплащане.
Потвърждава решение № 139 / 08. 07. 2019г., постановено по гр. д.
№ 18 / 2018г. по описа на Брезнишкия районен съд, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен
предявения иск от Г.С.И., ЕГН: **********, чрез адв. Н.А. от САК, със съдебен
адрес *** против Р.С.К., с ЕГН **********,***,
че Р.С.К., дължи на Г.С.И., законната лихва за забава върху главницата
8,61лв., считано от 11. 01. 2018г. до окончателното заплащане на сумата.
Осъжда Р.С.К., с ЕГН **********,***, да заплати на Г.С.И., ЕГН: **********,
със съдебен адрес *** :
-Сумата 300лв.
разноски в заповедното производство,
-Сумата 425лв.
разноски в исковото производство пред Пернишкия районен съд.
-Сумата 25лв. разноски в производството пред Пернишкия
окръжен съд.
Осъжда Р.С.К., с ЕГН **********,***, да заплати на адвокат Н.Д.А.
от САК сумата 300лв. възнаграждение
за процесуално представителство на Г.С.И. пред Пернишкия окръжен съд.
Указва на Брезнишкия районен съд, че
вносни бележи по 25лв. има приложени само по исковите производства, а вносни
бележки за внесени дължими държавни такси по заповедните производства - няма.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател : Членове
: 1. 2.